PipeZone

ЗА ТЮТЮНИТЕ... => Истории с и за тютюни => Темата е започната от: balkan boy в Май 20, 2014, 10:46:04



Титла: За Латакията, хората и любовта им към нея
Публикувано от: balkan boy в Май 20, 2014, 10:46:04
Какво е тютюн без латакия?

То е като порно по радиото, една чертичка WiFi, или момиче което те е friendzone-нало.

Латакията е източника на щастие в пайп  смоукинга, нема ли я, е.ал съм ти го и тутуна. Тя е като хлеба. Сладките торти и бонбони са хубави, но само за веднъж, от време на време. За секи ден душата си търси едно нещо. Нещо красиво като хлеба, бирата, или свинското месо. Нещо което можеш да го ядеш всеки ден, да го пиеш без на третия път да ти е омръзнало. При сладките залъгалки е така вкуса е същия, но пък ти не моеш да го дишаш повече. При ойро-тутуните също. Латакията обаче е мощен двигател на прогресивното човечество. Всяко залитане в страни от латакията е деградивно и разградно и води до битово разложение.

Мисля че требе да има тема посветена на кипърския и сирийския лист, но не информативна и техническа, а тема в която да се изброим почитателите, и да се разграничим от еретиците префериращи ойро-боклуците.

Какво ще кажете?


Титла: Re: За Латакията, хората и любовта им към нея
Публикувано от: Daniel Panev в Май 20, 2014, 10:50:33
Емчи ти си го казал всичкото бе...


Титла: Re: За Латакията, хората и любовта им към нея
Публикувано от: balkan boy в Май 20, 2014, 11:14:44
Винаги ми е било странно когато срещнеш некой който пуши лула от години, и като го попиташ какви тютюни препочита, и ти каже:
Ами "ориджинал чойс" на мак барен, Еринмор също е много хубав, скотиш флейк-а също  така.

В такива случаи гледам и не вервам на ушите си.

Стоя онемел пред човешката трагедия, изведнъж пред себе си гледаш целата уродливост на фалша, мистиката и метафизиката на пайп-смоукинга подменена с някакъв евтин сурогат.  Това е като да кажеш че обичаш природата, и да кажеш че върха ти е "парка Заимов" или нещо от сорта.

Чувстваш се като  орела къде е говорил с петела, на който не му е ясно чий го дири там горе в тия пущинаци, пък тука целото бунище е негово, всички кокошки са негови, царя на бунището. Как орела да обясни ширините и красотите на света които ги гледаш от горе на един такъв човек? По същия начин и аз когато срещнем човек пушешт от години ориджинал чойс.

Усещаш че между тебе и заблудения човечец има непреодолим "диакрисис" на онтологично ниво, и това е.  С тежко сърце споделяш част от хобито, но само тази тривиалната част. Метафизиката за него остава скрита.

Забелезал съм и друго нещо, че тия хора с ориджинал чойс и прочее боклуци, винаги фокусират вниманието около лулите. Шейпове, ергономия и прочее и прочее.

Те не знаят че лулата е едва 5-10% в целото нещо. И понеже там фиксират интереса, става пределно ясно че хубавата част просто е скрита за тех, защото когато навлезнеш в света на Сирийския и Кипърския лист, нема а ви казвам през коя работа ти е в какъв инструмент ще го пушиш.

Хубавото вино мое да се пие от секаква чаша (стига да не е пластмасова), грозното ако щеш в чаша от Луй 14-ти, пак си е грозно.


Титла: Re: За Латакията, хората и любовта им към нея
Публикувано от: rusen plovdiv в Май 20, 2014, 12:33:59
Когато започнах да пуша лула , бях голям фен на датските ароматни и неароматни .
Обаче във момента във който опитах инглиш бленд със латакия , открих любовта . Сега съм пристрастен към латакия и към перика . Значи сутрешните ми лули до към 2 часа са със някой вапер , или лек инглиш , но към 3  4 часа следобед , започва да ме мъчи някаква жажда и , когато запаля нещо с латакия и ориенталци , започва да преминава .
Няма нищо , толкова прелестно , като първата лула,с латакия за деня . Аромата и вкуса са най обособени .
Значи наскоро , бях останал 10 дни ,само на вапери , и буквално полудях , имах останали 2 3 лули дънхил , стандарт микстър и си ги пазех и ги палех , възможно най рехаво , във мнооого малка лула и само вечер , преди сън , за да мога да заспя .
Латакията е като чифт стари обувки , стари но удобни , и въпреки че са скъсани , не ги оставяш , понеже са ти любими . Много лесно човек се пристрастява към нея , и после идва крещящото желание , да запалиш нещо опушено и пикантно . Сега например , откак опитах Пиратския кейк , само за него мисля , направо едвам ще дочакам да дойде .
Абе латакията е любов , влюбиш ли се няма отказване . Няма назад , другото ти се вижда вече празно и постно .


Титла: Re: За Латакията, хората и любовта им към нея
Публикувано от: balkan boy в Май 20, 2014, 01:05:43
Моето големо и славно завръщане с гръм и тресък към пайпърския занаят беше с локални блендове. Тоест с нейви-флейк на Мак Барен купен кой знае кога от Москва, стоял в стаята отворен, хванал прах и разни други простотии и изсъхнал на барут, овлажняван на пара в банята и какво ли не. Чиста химия с вкус на запален полимер. Другия тутун който изрових беше некъв Calumee, Kaiowa Cut, който първоначално  би трябвало да има аромат на борова гора и въобще на бор, но в моя случай имаше аромат на некъв компот и на нещо незнайно какво.
Нищо общо с едно време когато пушех пензанс, Григорий Пийз, Комптонс оф Галашилс и разни такива. По онова време пазара не беше толкова тъп както е сега, нещата беха в изобилие.
Но, аз като едно упорито копеле, си казах ще изтърпя тия 15 дена докато дойде първата доставка, и си купих ориджинал чойс на Мак Барен. Дим някакъв, задоволява откъм никотин, дори и тук таме прозира и тютюн, повече дразни отколкото да кефи щото се напъваш да усетиш нещо което имаш в спомените, нема го, но пайпъра е въоръжен с търпение.

Една сутрин обаче видех в пощата че има колет от щатите. Хукнах като побъркан, и кво да видя ...... отидох си вкъщи, казах си ще отида по-късно на работа, и припалих ...... Одисей.
Одисей е велик, бъкан с латакия.

И ела да видиш какво става. Ревелейшън, откровение. Нещо което си се мъчил да го изкараш от дима и нацелиш почти месец, изведнъж идва и те залива в изобилие. Още с първото палене и първата нотка на латакия, почват да пеят птички, виждаш звездички, някаква нирвана те обхваща. Стоиш така и не можеш да се осефериш къде си и какво става. Оргазъм един вид.
Стоях около час неподвижен и се наслаждавах. След това кутийката Одисей в чантата, три лули и отидох на работа. Тоя ден че го помним цел живот. След това се чудех как съм издържал с тия боклуци цел месец.

Латакията е велико нещо. Само това можем да кажем.


Титла: Re: За Латакията, хората и любовта им към нея
Публикувано от: тедо в Май 20, 2014, 04:15:29
Там разните Италиански ,,смърдуляци,, Форте-та и Комуне-та ,
дали се доближават до ,,правата вера,, щот немат Латакия ама имат разни черни Беневентани , Нострани и други натурални аромати + Кентъкитата де .

Питанката ми , балканский , е щот гледам имаш база за сравнение .


Титла: Re: За Латакията, хората и любовта им към нея
Публикувано от: balkan boy в Май 20, 2014, 04:35:55
Там разните Италиански ,,смърдуляци,, Форте-та и Комуне-та ,
дали се доближават до ,,правата вера,, щот немат Латакия ама имат разни черни Беневентани , Нострани и други натурални аромати + Кентъкитата де .

Питанката ми , балканский , е щот гледам имаш база за сравнение .

 С Латакията нищо не може да се сравни. Буквално.


Титла: Re: За Латакията, хората и любовта им към нея
Публикувано от: svir4U в Май 20, 2014, 08:24:45
Като чета теми из форума все гледам за латакия говорите. В международните форуми също. А аз, като новак и още не направил първата си поръчка на нещо от "запада", се чудя какво има в тоя тютюн. Сега тази тема определено вече ме убеди да опитам от въпросната "благинка". Кой бихте препоръчали (ако може да се поръча от европейски сайт) като за начало на моя луларски път? До сега съм пушил Mac Baren - Green Velvet, Alsbo - Black и Stanwell - Melange. Първия ми харесва, но има пластмасов вкус малко, втория е по-добре ама пак нещо не ми харесва. Все едно съм вдишал запалена тарелка... Stanwell-a има много силен и приятен аромат в стаята, все едно кремкарамел правиш, но така се маже по лулата, че....едвам се изчиства а вкуса му пак не ми допада...


Титла: Re: За Латакията, хората и любовта им към нея
Публикувано от: rusen plovdiv в Май 20, 2014, 08:37:50
Свирчо / извинявам се на Биг брадър Балкан бой , че му спамя хубавата тема / . То трябва сам да намериш , кой тютюн ти харесва повече , в това точно е приключението . Откриваш , после преоткриваш . Като не си пушил латакия , можеш да си вземеш идна кутия ,стандарт микстър или Стандарт микстър мелоу на Дънхил , или Ърли морнинг на същата фирма . Значи това са много хубави тютюни , почти няма кой да не ги харесва , по меки смеси са като за теб . Иначе се учиш в движение , нюхаш и търсиш , като ловджийско куче .
Относно Меланжа , знам за какво говориш и оставя после един аромат , в лулата , който трудно се чисти и със чист спирт . Но иначе си се насочил правилно , щом за латакия питаш . Може пък вирджиния със перик да опиташ , нейви - това е по мека смес , така за по непрегоряли хора още , пък и за всички си е много лежерна и приятна , мисля .


Титла: Re: За Латакията, хората и любовта им към нея
Публикувано от: svir4U в Май 20, 2014, 09:10:55
Много благодаря за отговора! Ще пробвам Nevy Flake и Early Morning Pipe, когато мога да си го позволя пък ще видим  :)


Титла: Re: За Латакията, хората и любовта им към нея
Публикувано от: balkan boy в Май 20, 2014, 09:13:54
Тутуни с латакия има и на родния пазар. Става дума за Давидов Роялти. Има го тук таме, може да се намери.


Титла: Re: За Латакията, хората и любовта им към нея
Публикувано от: Вехтия в Май 20, 2014, 09:42:07
  Право дума Големото момче за латакията.
 На онзденшната сбирка, изпървом запалих странната "fine cut" вирджиния, която се оказа мно-оу добра.
 Втората лула напълних точно от '' роялти"-то. Невероятно усещане!! :o
 Може би дойде и от резкия контраст между чистият вирджински аромат, последван от "старият-долап-с-люкарства-на-баба-ми". Така кръстих за себе си латакийската миризма, понеже първата кутийка с тази смес, която подуших, открехна точно този спомен.
 Само тъй може да се опише сложният за възприемане аромат на латакията.


Титла: Re: За Латакията, хората и любовта им към нея
Публикувано от: rusen plovdiv в Май 20, 2014, 10:11:54
Абе в интернет магазините няма ройалити , има някъде остатъчни количества . Но те явно са свършили , щото щял Пловдив обърнах преди 3 месеца , и няма и няма , накрая един Гриин микстър взех ,та ме е яд още .


Титла: Re: За Латакията, хората и любовта им към нея
Публикувано от: Вехтия в Май 20, 2014, 11:26:19
 Хмъ! ::)
 За остатъчни количества - не е малко. Тук го срещам във всеки втори магазин за алкохол и тутунь, от по-големшките де.
 Е, вярно - имат само по кутия две, ама.... има го. Все още. Срещу 28 лъва.


Титла: Re: За Латакията, хората и любовта им към нея
Публикувано от: svir4U в Май 21, 2014, 06:51:27
Виждам, че го има и в http://gigadrinks.com


Титла: Re: За Латакията, хората и любовта им към нея
Публикувано от: balkan boy в Май 21, 2014, 07:01:48
Виждам, че го има и в http://gigadrinks.com

Тия са некви пловдивчани, и обикновено имат само по две-три кутийки на склад. Може да нацелиш и да немат въобще, но пък като получат доставка ти се обаждат за да си купиш.

Цената от 28 лева обаче е малко соленичка за 50 грама тутун, при положение че от Щатско идват в диапазона между 12 и 18 лева същото количество (барабар с разходите по доставка и рушвети по митници ако има такива). И плюс това избора е "Кеф ти Виена, кеф ти Каиро".


Титла: Re: За Латакията, хората и любовта им към нея
Публикувано от: balkan boy в Май 21, 2014, 07:05:33
Ти ако си от София, пиши да ти дам една кутийка некъв хубав тутун с латакия за да пробваш.


Титла: Re: За Латакията, хората и любовта им към нея
Публикувано от: svir4U в Май 21, 2014, 07:50:54
Ако се отнася за мен - да от София съм.  Би ми било драго да опитам, но също така ми е и малко неудобно :-[


Титла: Re: За Латакията, хората и любовта им към нея
Публикувано от: balkan boy в Май 21, 2014, 08:19:38
Ако се отнася за мен - да от София съм.  Би ми било драго да опитам, но също така ми е и малко неудобно :-[

Ич да не ти е неудобно, дават ли ти зимай, гонат ли те бегай. Това е принципа в живота въобще.

Виж са кво ще направим. Ще зема некви семплерчета от разни тутуни, примерно десетина различни, колкото за по 4-5 лули, щото от една лула едва ли можеш да усетиш тутуна дали ще ти "легне". Ти само кажи къде си, или пиши на лични и ще оправим квото требе. Грехота е човек да пафка боклуци.


Титла: Re: За Латакията, хората и любовта им към нея
Публикувано от: zzstz в Май 21, 2014, 10:12:42
Евалла. Новобранец,слушай опитния и се не дърпай.  И аз минах по този път и съм много благодарен на моя човек. Господ да го поживи