PipeZone

ЗА ТЮТЮНИТЕ... => Истории с и за тютюни => Темата е започната от: Dark в Септември 19, 2009, 08:41:07



Титла: Японските лули и аксесоари -2
Публикувано от: Dark в Септември 19, 2009, 08:41:07
С любезното съгласие на автора, John C. Loring


http://loringpage.com/kiseruarticle/jp3.htm

Справедливо е да се отбележи, че през 19ти век във всяка къща и магазин в Япония има поне една табличка, ковчеже или дори скрин за принадлежности за пушене на лула. Този обичай датира още от 17ти век и се счита единодушно, съответните принадлежности  произхождат от kau-bon, таблички, ползвани за kodo, което е японската дума за тамян.

tabako-bon съдържа обикновено като минимум малък hi-ire, често с капаче (малък hibachi), в който се съхраняват въглени за разпалване на лулата и понякога затворен, обикновено бамбуков контейнер (hai-otoshi, haifuki, или togeppoh), с малко вода на дъното за пепелта, както и традиционните две kiseru.   Останалите аксесоари включват плитка покрита кутия за тютюн, метална такава за парченцата въглен и хартиени фитили (koyori) или оризова слама за почистване. Изображенията, датиращи преди 19ти век показват типичния поднос за пушене- кръгла или правоъгълна табличка на крачета с висока правоъгълна стойка с куки за две kiseru, цилиндрична (дървена?) hi-ire с "u" образна дръжка или отворена отгоре керамичена hi-ire, по- висък цилиндричен hai-otoshi и плитка квадратна кутия или чиния, предназначена за kizami или  tatohgami. 

По време на пазаруване е било обичайно клиентът да поговори и изпуши една лула с търговеца, затова всеки уважаващ себе си търговец е имал в магазина си специално предназначена за целта, наполовина обкована с мед плоска отворена дървена tabako-bon,  която е служела и за hi-ire, както и тръбовиден бамбуков hai-otoshi.  По- изтънчените tabako-bon се отличавали с изящна калиграфска резба, позволяваща да се идентифицира магазинът. tabako-bon е имало също в страноприемниците и чайните.

В домовете няма нищо по- различно от принадлежностите, които може да се видят в магазините, освен може би малко повече аксесоари или табличка с ръчно изработено ковчеже вместо отворена кутия tabako-bon.  Ето едно съобщение от началото на 20ти  век, в което се посочва, че те имат дори няколко различни функции:

“В почти всяка къща има ниша, с поставка с пепел и горящ въглен. На това огнище се топли вода за чая и се топлят ръцете в студените дни, но основното му предназначение е удобството на пушача. Лулата и мундщука са от метал, стъблото от тръстика. Тютюнът е светъл на цвят, фино нарязан, много сух и много мек. Чашата поема топка тютюн с размера на малко грахово зърно и след напълването и запалването й са достатъчни едно или две дръпвания, за да бъде изконсумиран той докрай. Дори често пъти едно пушене е достатъчно, но лулата може да бъде напълнена няколко пъти.”  E.S.N. Morse, Japan Day by Day, 1917.

В по- богатите домове обаче tabako-bon и аксесоарите логично са по- натруфени, различни видове и съобразени с модата, както подсказва този откъс от наръчник по добри маниери от края на 17ти/началото на 18ти век:
 
“Гостът не трябва да носи свой собствен тютюн [когато посети нечий дом по покана].  Той ще пуши тютюна, приготвен за гости от домакина и предложен му на табличката, независимо от качеството на тютюна. Гостът не трябва да пуши, докато домакинът не влезе в стаята. Когато домакинът предложи тютюн, гостът първо трябва да откаже с думите ‘След теб.’ Този отказ трябва да се повтори два или три пъти по същия начин при предлагането на саке или чай. След това домакинът трябва да вземе една kiseru  и да свали капачето й. След като я избърше грижливо, домакинът трябва да я предложи на госта с думите  ‘Моля наслади се на пушенето с тази kiseru.’ Ако тютюнът е с добро качество, гостът трябва да го възхвали. След като вдиша веднъж- дваж, той трябва да остави лулата пред себе си. Преди да си тръгне, да избърше лулата с книжна кърпичка и да я остави обратно на табличката. Когато обаче домакинът забележи, че гостът се кани да почиства лулата, той трябва да каже ‘Моля, остави я така.’. Ако домакинът е началникът на госта [или по- възрастен], доброто възпитание налага гостът да откаже kiseru , дори ако му е предложена, с думите’Tamaezu’ (‘Аз съм прекалено незначителен, за да приема’).”  Shin-mi Rau-zhin, Yaso Okina Mukashi Gatari [Не мога да спра да се чудя всеки път, когато прочета този пасаж колко ли точно на брой мълчаливи  оскърбления са нанесени от гости, които не са похвалили качествата на тютюна и колко точно гости са обидени след това, като са бивали оставени да довършат почистването на лулата.]

Както е отбелязано по- горе,  пушенето на лула е неотменима част от чаената церемония още от началото на въвеждането му в Япония. За тази церемония е необходима сравнително проста табличка, подобна на shiyo-in tabako-bon, подложка за тамян, на която е поставена керамична hi-ire без капак отляво, в дясно hai-otoshi с малко вода вътре, tatohgami с kizami-tabako в центъра и две kiseru.  Ако участниците са повече от двама,  табличките са повече и се различават една от друга, но са подчинени на общия стил. Ако се вгледаме по- отбизо, ще установим, че всяка от тях е произведение на изкуството. Описанието на съвременния майстор на чаената церемония Gary Cadwallader,  загатва за нейната сложност и дълбочина:

“Предназначението на hi’ire … е да държи малък запален въглен, с който се запалва лулата- kiseru.  Запалва се малко, но добре оформено парченце въглен, поставя се под лек ъгъл на върха на старателно оформена и загладена купчинка пепел, за да може лесно да се достига с kiseru.  Старанието и умението, с което се създава този миниатюрен ландшафт разкрива мисленето на домакина. Още по- важна от формата на въглена е неговото състояние. Ако hi’ire е подготвяна твърде дълго и оставена след това, на повърхността на въглена ще се появи дебел слой пепел, което ще направи запалването недотам приятно. Ето защо hi’ire е истинско изпитание за знанията и естетиката на домакина...Контейнер[ът] за kizami е голям лист плътна хартия, сгънат като пакетче тамян [ tatogami tabako-ire] … [Вие, като гост, взимате едната от двете kiseru и] свивате рулце [kizami], нито хлабаво, нито прекалено стегнато.  Обръщате чашата на kiseru над въглена и вдишвате, за да запалите kizami.  Вдишва се само няколко пъти. Когато свършите, вдигате бамбуковата тръбичка [haifuki] и внимателно поставяте kiseru ва ръба, после връщате тръбичката на подноса.”

Освен на пръв поглед семплите tabako-bon за чайна церемония, в домовете на заможните японци задължително е имало и няколко други – подобни по форма на малки ковчежета, които също са били аксесоар за пушене на лули. Те са били предназначени както за лична употреба, така и за ползване от гостите на дома (така например гравюра от 19ти век показва 9 жени, седнали в полукръг, пред всяка от които има по една изящна и различна от останалите лакирана tabako-bon). Тези миниатюрни ковчежета са били по- разпространени от отворените кутии и според някои са били известни като tabako-dansu. Те също така обикновено бивали фино украсени и покрити с метални hi-ire и hai-otoshi с подходящия размер, с метални дръжки за носене на bon като част от дизайна; кукички за придържане на една или по- често две kiseru; две или повече чекмедженца за tatohgami  и инструменти за лула. Типичната kiseru (почти винаги rao-kiseru), свързана с кутията за тютюн tabako-bon била 10" до 12" (тоест около 2" до 5 инча по- дълга от kiseru , с която пушачът излизал от къщи).  Самото ковчеже бивало изработени от фино дърво или изящно лакирано (най- често черно със златен рисунък) и според някои експерти представлява най- добрите екземпляри от японски лакирани предмети на изкуството. Вариантите на tabako-bon от този стил включват красиви кутии за пикник на открито без странични декорации или куки за лули, плоски тесни удължени кутии, предназначени за ползване като възглавнички за спане; ковчежета за принадлужности за писане (четки, блокчета туш, хартия и други); по- големи богато изрисувани ракли с преносими tabako-bon.

Накратко, като се има предвид, че едно от главните предназначения на tabako-bon в домовете на заможните е било да впечатли гостите, tabako-bon през 19ти век в Япония е било едно от най- ценните притежания на домакинството. Нищо чудно, че днес те имат висока колекционна стойност.