PipeZone

 :)Пристигнаха ми втулките от меершаум,които купих от ибей(снимки-утре).Ще се впусна в тази авантюра-никога не съм пушил лула,от т.н.Meershaum line.Имам една с изпортена вложка,което  си им е недостатък.Първо ще започна с нейното възстановяване.Нека който е пушил или има такива лули сподели мнение.

Пусни един линк към продавача ако обичаш, че в момент на слабост си купих една евтина лула за проба, ама се оказа много съсипана втулката и умирисана. Как смяташ да залепиш втулката - някакъв вариант на туткал предполагам?

За мен лулите с вложка от морска пяна са възможно най-непретенциозните и най дълготрайните. За сега съм успял да унищожа само една и то след зверска употреба. Проблемът при тях идва от различния коефициент на топлинно разширение и с времето и продължителната употреба влоложката започва да се измъква от чашката. Това обаче се случва след дълга употреба. Иначе пушенето няма нищо по специфично. Няма период на разработка на лулата - можеш да я пълниш от първия път. Тези лули ги харесвам повече от чистия мершаум, защото изолацията е по-добра и не се нагряват толкова. Уважавам намерението ти за слагане на вложка, аз не бих си и помислил за такава операция. Струва ми се прекалено сложно. Ще съм любопитен от развиието. Ще следя с интерес. Малко ми трудно с писането, че още една седмица ще ползвам само телефон, но ако има нещо питай. Аз все пак от 7-8 години минах основно на такива лули.

Имам само една лула , която е била с вложка . Доста стара е и само на дъното си личат следи от меершаума . Личи си че след разпадане на вложката е почиствана до бриара . Нямам представа с какво е лепена , но е здраво като камък . Ozzy, ако при теб нещата се получат добре , то чакай поръчка ! Успех !
(http://img835.imageshack.us/img835/5828/img4282bi.jpg)

(http://img819.imageshack.us/img819/7449/img4280fz.jpg)

(http://img198.imageshack.us/img198/7104/img4281r.jpg)

 :)Така....Това са втулките (няколко размера) и лулата,върху която ще поработя.Вътре се виждат пораженията върху старата втулка.Лепенето,според американските колеги,е много лесно, с някакъв течен хоросан за камини(лепило,предполагам).Ще почета по въпроса.Попаднах и на интересни идеи за хомемейд калабаш.Изключително просто и ефектно. ;)Ама-всичко с времето си.

(http://img41.imageshack.us/img41/3864/dsc02564a.jpg)

(http://img208.imageshack.us/img208/1870/dsc02561zi.jpg)

(http://img10.imageshack.us/img10/8317/dsc02562mq.jpg)

(http://img14.imageshack.us/img14/9726/dsc02563dg.jpg)

Германецът,от който ги купих,продаваше много добри неща.Яд ме е ,че докато разуча тънкостите на наддаванията в ибей,под носа ми измъкнаха сума работи.Заготовки за лули,мундщуци,втулки меершаум-всичко от 50-60те години ,явно чисти някакви запаси(?евентуално някой в родата може да е произвеждал? :-\).Линк към него в ибей-  http://myworld.ebay.com/fory63/

Изключително ме заинтригова с тази тема. Лулата си заслужава да се поработи по нея, но как ще обработиш вложката точно по размера на огнището. Следващият въпрос е за залепването. Ако наистина залепват толкова здраво тогава това, което аз налюдавам като постепенно и много бавно измъкване на вложката ще трябва да намери друго обяснение. Ще те моля да даваш подробна информация за предприетите действия и постигнатите резултати. По отношение на калабаш лулите прди години и аз бях попаднал на подробна информоция и съвсем не изглеждаше неизпълнимо, само време и желание да има човек. Желая ти успех в начинанието!

Чудех се за това лепене в огнището. Никак не ми се струва логично да се лепи морската пяна, не и на такова място.
По-скоро трябва да се вмъкне много плътно. До колкото знам морската пяна се работи само докато е мокра, т.е. топиш във вода, работиш и пак топиш и така. Ако е суха се пука и троши. Нямам опит с морска пяна, освен за почистване и полиране, което е песен в сравнение с брайъра.
Мисля си, че вложката трябва да се напои с вода и да се вкара в отвора на огнището, да се остави да изсъхне и това е всичко. За да стане двата размера трябва да са много точни с примерна разлика от 0.2мм между външния диаметър на сухата вложка и вътрешния на огнището, т.е. огнището да е по-малко, нали така. Трябва диаметър в горната част на вложката/огнището, но колкото по-плътно стига до долу, толкова по-добре.
Според мен първо трябва да се направи опит с една вложка.
Диаметър на суха вложка ХХ.ХХ
Диаметър на мокра вложка ХХ.ХХ
Разлика.
Така ще стане ясно колко се разширява и съответно колко ще се свие като изсъхне.
Като имаме яснота по въпроса, според мен, при разлика от 0.2-0.3 мм между диаметрите на сухата вложка и огнището, ако разширяването е от порядъка >0.5мм, то вложката може да се "набие" в огнището докато е мокра.
Докато е мокра вложката да се вкара в огнището и да се остави да изсъхне.

С течение на времето дървото съхне и се променя, но другия материал не или не толкова. (Когато бях малък имахме един стар шкаф, преместен от къща без парно, реставриран и сложен в апартамент с парно. Така гърмеше като се пукаше, че ни събуждаше и нас и съседите, докато не разбрахме, че е той.)
Пример втулка на мундщук на стара лула. Отворът се отпуска и втулката става хлабава, така че може да ти падне лулата от устата. Ако разликата не е много голяма и отворът е добър, това се лекува с 1-2 капки чиста вода в отвора, съхнене пак 1-2 капки, 5-6 пъти докато затегне. Щом затегне се втулката се изважда и е добре отвора да се обработи с нещо мазно, например восък. Отново на няколко пъти, за да попие и подхрани дървото. В крайна сметка с търпение разхлабването се лекува почти на 100%.
От тук съдя за вложката от морска пяна и горните разсъждения.
Ози, според мен трябва първо да пробваш вариант на горното, преди да преминеш към лепене, защото от температурата лепилото ще се втвърди и начупи, което би довело до разпадане на цялата работа и/или счупване на вложката или дървото.

Това ми звучи доста логично и обосновано, но явно има и някакво лепило, като гледам остатъците от морска пяна по огнището на показаната по-горе лула.

Темата е интересна,нали?Тук,по нашите земи,би трябвало да се консултираме с Десо-той май най-много се е занимавал с този материал.Този череп ми е изработка от него.Аз го обработих с втечнен восък,издухах с пистолет за горещ въздух излишния восък,и полирах.

(http://img341.imageshack.us/img341/2111/meershaumdgechev.jpg)

Оттам нататък,реших да преработя лулата за 6 мм.филтри.Иработих си двете втулки от полиамид-една за лулата и една за мундщука.На мястото на старата втулка в лулата,след намокряне нарязох резба и навих едната втулка.Същата процедура бе и при мундщука.Снимките са доста стари-не съм ги показвал до сега.те не са и много добри,ама темата тръгна вече....

(http://img16.imageshack.us/img16/1/50553065.jpg)

(http://img259.imageshack.us/img259/8019/14830158.jpg)

(http://img809.imageshack.us/img809/8594/59832751.jpg)

Щях да забравя-оригинално заготовката бе с разпробити огнище и канал,което затрудни Десо при изработката на черепа.Поради тази причина Никифор остана без долна челюст,а димния канал,след допълнително разпробиване на огнището остана в средата на дълбочината.Наложи се да разпробивам нов канал,под друг ъгъл,за да излезе отвора на дъното на чашката.Успях-беше егати и авантюрата.Стария димен канал шприцовах със смес от С300 и прах от меершаум.Напълни се,и се бетонира перфектно.До сега нямам ядове с тая лула,само дето избягвам да я разнасям много,поради липса на подходяш твърд калъф.
Относно втулките-ще експериментирам.Оказа се,че две са с пукнатини.Ще пробвам да ги оформа в мокър вид.Жоро,притеснява ме,че при мокренето те ще се разширят,а не да се свият.Как ще ги вкарам в огнището?След изсъхване няма ли да се разхлопат?
Точно това мисля,че е проблема с втулките при колегата.Поради различното разширение,при овлажняване дървото изхвърля много плътната(незалепена?) втулка навън.
Американците наистина лепят втулките-лепилото си го преведох като течен хоросан за камини,в опаковки като силикон,пригоден за пистолет.Предполагам,че няма да грешат(най-малкото-до сега техните съвети и опит не са ме подвели).
 ;DЩе има емоции,определено,но много ме е яд,че изтървах другите втулки.И да знаете-меершаумът е забранен за износ от Турция от туристи като материал!Някой да не сгафи,че тамошните затвори....
Калабашът е друга история(но също много интересна)-заготовките от пяна са мобилни,като се уплътняват към тялото на лулата или с гумен о-пръстен(даже някои тарикати използват парченце от термошлаух),или с о-пръстен,изрязан от корк.Искам да съм коректен,и ще попитам съдържателите на инфото дали ще може да споделим информацията им.
Ох,много съм се разприказвал-отивам да релаксирам с биричка и Мерелин Флейк!Наздраве и до по-късно!

 ;DУх,липсват доста запетаи,ама не придиряйте много!Вече наистина-Наздраве!

Ози,какво да ти кажа приятелю ,с моя "богат" опит от две лули ;D!?
След изкисване във вода за 24 часа мершаумът става лигав и лесно може да се реже,докато ако е сух, стои доста трошлив,но пък аз имам известен опит при обработка или по-скоро скулптриране на камък и не ми беше проблем да го работя и "на сухо".При теб може би ще се наложи да го мокриш,за да разшириш отвора на огнището,понеже ,ако го разширяваш на сухо ми се струва,че има опасност да се счупи втулката.
Лепенето с термоустойчивия силикон,за който беше писал в една от статийте си,няма ли да е по-добър начин от този хоросан?
Аз бих пробвал първо на сухо(с риск разбира се ,да съсипя едната втулка) по най-лесния начин:
бих залепил втулката в огнището със силикон и след като силиконът стегне бих започнал разширяване диаметърът на огнището с дрелка,обаче в режим на въртенето "реверс".

Ozzi е споменавал няколко пъти, че има достъп до струг. Та да дам няколко непотърсени идеи - към опашка от бургия (примерно) се залепя коркова тапа и се оформя на лек конус. Това приспособление се захваща на патронника, а втулката се нанизва внимателно на тапата. Следва най-ниската възможна предавка (за нарязване на резби) и лекичко шлайфане с шкурка. За вътрешният отвор - продават в Практикер и подобните магазини едни абразивни накрайници като зъболекарски "борчета", ама бая по-големи. Като се замисля, може вутрешният отвор да се оформи първо и после да се оформя от вън. Чел съм, че втулките обикновенно са пресован прах от морска пяна, омесен с някакво подходящо лепило. Ако случаят е такъв, то този материал би трябвало да е по-здрав и пластичен от натурална морска пяна. Горното са само догадки от моя страна - не съм работил с такъв материал.

Поздрави

P.S. Още един съвет непотърсен - ако тръгнеш по този стругарски път, покрии паралелите с нещо (вестник), че абразивните частици от шкурката ще залепнат за маслото и ще ги надерат гадно.

Десо,неприятното е,че термоустойчевия силикон е черен.Иначе-решил съм да  обработвам втулката внимателската на сухо.Дремелът ще свърши перфектна работа.Доуточняването и полирането-след като я напасна и залепя в лулата.
 Стругът,pinhead,е страхотна машина,стига да я владееш.Аз лично не съм толкова добър,правя елементарни неща,но имах честта да работя с уникален майстор-такива ювелирни изработки правеше...Почти нямаше реплики от сорта"това няма да стане".В тоя занаят има стотици тънкости и хитрини.Така ми вдигна летвата,че сега от две приказки разбирам колко добър е някой майстор-стругар.Не ме интересува нещо дали може да се направи,а дали стругарят може(или иска).А вярвай ми,дървото е много по-коварно от тоя прах от меершаума.Като работя,облепвам всичко с найлон,че после няма изчистване машината от прахоляка.
Гаранция за втулките няма-не се знае дали е пресовка,или блок.Такива малки парчета може и да са от изрезки,евентуално,ама надали.Чистия меершаум е по-добър за обработка от пресования(факт,споделен във форумите от фенове на този материал).

За тая операция не са нужни уменията на дърто байче, работило цял живот в НИТИ... Със струг просто се постига съосност на въртенето на детайла, която с дремел няма как да постигнеш. Колкото до стружките от дърво или меершаум - те не са проблем, частиците силициев карбид от шкурката, дето се отделят от листа при шлайфане и полепват навсякъде - е това съсипва паралелите за нула време.

Поздрави

Така е,съгласен съм,спор няма,но предпочитам шкурка от алуминиев оксид,с двойна заливка.А точно старчетата дават отпор,когато искам нещо нестандартно-разбирай някаква ексцентрик изработка.Не им се занимава с изместване на осите,опити,не могат да си изработват по-специални ножове(а и не искат!).Това имам предвид.

Тези втулки, ако са от 60-те години най-вероятно са от монолитна морска пяна.

Относно домашно приготвената морска пяна се прави от талк и акрилно лепило или лак маже и талк и бял цимент малко но стават доста по чупливи . Единия начин е готовата смес да се изсипе в дървената част и да се заложи тапа или дръвче намазано с нещо за отделяне като така се пресова брокчето в дървената част и няма нужда от лепене .
Втория начин е гореупоменатата смес е да се излее в чашка от кафе или друга форма без тапа и когато материала изсъхне и стегне , но е още пресен да се издялка с остър нож и да се напасне и залепи като готова втулка от естествен блок мерчаум  в дървената част на лулата . В последствие след залепяне се разпробива с бургия към огнището през димния канал на дървената част / иначе трудничко ще се дърпа /  ;D .
В началото си бях направил 2 такива лули и наистина пушат прекрасно само дето като ги изпуснеш , което при мен се случва често , като  пуша на крак и процедурата започва отначало - нова лула нов късмет.  :'(.
Талка е същото вещество като мерчаума ама стрито на прах , като се употребява главно заради хидроскопичните си свойства , което търсим и ние във случая .