PipeZone

Тази статия се публикува с любезното разрешение на автора, г-н John C Loring.
http://loringpage.com/pipearticles/pipearticles.htm


Началото на II световна война ограничава представянето на новите смеси “American Mixture”. Тази смес, въведена вероятно поради силното затрудняване на трансатлантическата търговия, не е продавана никога извън пределите на САЩ, макар там да се предлага до 80те години.  Интересното е, че за разлика от Първата световна война, не открих никакви признаци Dunhill да е предлагал на служилите през II Световна война тютюни на специална цена или отстъпка от цената на стандартните си смеси.
 
След края на Втората Световна война са спрени няколко марки, “Harmony”, “Throgmorton”, “Twist”/“Negro Head Twist” и “Old Colonial” – в края на 40те и “Super” в началото на 50те години.  През 1951 година обаче са представени три важни марки, Orientals “Aperitif” и “Early Morning Pipe” и “Nightcap” - Latakia blend. Подозирам, че производството на тези смеси е спряно поради наложеното от поствоенната икономика търсене на по- популярните предвоенни марки, като въпреки това въвеждането на трите нови имена се дължи на влиянието на набиращия все по- голямо значение американски следвоенен пазар. Възможно е също така да е възникнал проблем с доставката на сурови тютюни за спрените смеси. Така или иначе, каталозите от първата половина на 50те години предлагат само смеси “My Mixture”, трите нови марки и “Royal Yacht”, “Cuba” и “Durbar”, като затрудненията в производството в Англия продължават очевидно дори десет години след края на войната (ако не друго, то във връзка с липсата на достатъчно отлежал тютюн, ако не друго, то поради невъзможността да се поръчва суров тютюн през войната).

Естествено следствие от II Световна война е голямо, или по- точно казано, чудовищно покачване на цените. През 1951 година предвоенните 21/2 per lb “My Mixture” смеси учетворяват цената си до 84/- per lb, новите “Aperitif”, “Early Morning Pipe” и “Nightcap”; “Durbar”, както и “Ye Olde Signe” и “Super” стават 89/- per lb, а “Royal Yacht” и “Cuba” съответно 96/- per lb. (С цел сравнение повишението на цените на лулите е подобно- през 1939 година 25/- за стандартен Bruyere, който стига през 1951 година до 90/- , 105/-).  От 1956 година цените растат всяка година и към края на десетилетието повечето марки, тоест “Standard Mixture”, “Three Year Matured”, “London Mixture”, “Early Morning Pipe”, “Aperitif”, “Nightcap”, “Flake” и “Shell” стават 98/- per lb, някои дори повече- “Durbar” и “Ye Olde Signe” достигат 104/- per lb, а “Royal Yacht” и “Cuba” заемат челното място с цена 112/- per lb.

Ако разгледаме цените в Америка, ще установим, че ужасяващото поскъпване на тютюна в Англия е почти изцяло инициатива на британското правителство. В САЩ ц цените на тютюните Dunhill са стабилни от началото на 20те години през цялата II Световна война. “Standard Mixture”, “Three Year Matured”, “London Mixture” струват $5 per lb; смесите “My Mixture” и “Prince of Wales” - $6 per lb.; “Durbar”, “Ye Olde Signe”, “Harmony”, “Super” - $7 per lb; “Royal Yacht” и “Cuba” са $10 per lb.  Липсват ми данни за поствоенните цени в САЩ, но дори през 1962 година има само 20% повишение на цената, като довоенните $6 per lb стават $8 (“Apertif”, “Early Morning Pipe” и “Nightcap” са също в този ценови сегмент); довоенните $7 per lb стават $10; най- скъпите premium довоенни $10 per lb се продават през 1962 година на цена $12 per lb.  (Цените на лулите в САЩ се покачват драматично, макар и по- слабо, отколкото в Англия- преди войната  standard Bruyere pipe струва $12, през 1962 година цената е вече $30 - $35.  Трябва да се отбележи също така, че с цел последователност използвам ‘per pound pricing’- цена за паунд/ либра, макар че след Втората Световна война само смесите “My Mixture” се продължават да се предлагатпо този начин, а мсички останали минават към кутии по две или четири унции.)     

В края на 50те години бива представен “Flake” (впоследствие популярен под името “Light Flake”) - pressed straight Virginia, както и “Negrohead” и “Shell” (последният е набързо преименуваната версия на първия, като и двата изглежда са били нарязани варианти на съществувалите преди Втората световна война “Twist”/“Negro Head Twist” – очевидно Dunhill изпитват затруднение да кръщават тютюните си със стандартните, често доста недодялани имена, типични за останалите производители). През 1963 година е представена четвърта смес, “Rough Cut Virginia”, но и тя, също както “Negrohead” и “Shell” е предлагана само няколко години. През 60те години също така ставаме свидетели и на смъртта на “Prince of Wales”,  “Savory’s Mixture”, “Three Year Matured” , както и, без съмнение вследствие американското ембарго, на “Cuba”. 

Макар да не съм я виждал в каталози, в колекцията си имам също една кутия 2 oz knife-lid/cutter-top “My Lady’s Dunhill Mixture”, която датира от средата на 60те. През годините Dunhill прави минимум три опита да развие пазара на дамското пушене на лула. Първият е в началото на 20те и макар да не знам за марка тютюн, специално създаден с тази цел, притежавам малък лакиран японски контейнер с етикет Dunhill My Mixture # 50, който обозначава началните опити за популяризиране на тютюн сред дамите.  Вторият опит е от края на 30те години, като не са ми известни тютюни, промотирани с тази цел, въпреки че може би има връзка с марката “My Mixture #950”- деникотиниран тютюн, представен през 1938 година.  Трети опит е направен в периода на 50те – 60те годинина миналия век.  В каталога от 1954 откриваме трите “My Lady’s” blends, #s 101, “препоръчана от Mary Dunhill”, 102 и 103 – две oriental смеси и респективно една Virginia.  Със същата цел е пусната и споменатата по- горе неномерирана “My Lady’s Dunhill Mixture” (неизвестен вид смес), която датира от средата на 60те години. 

Краят на 60те и 70те години бележат значима, но кратка експанзия на предлаганите в каталога смеси със собствено название, в това число Orientals “Mr. Alfred’s Own” и “Aromatic”, тритеVirginia- “Baby’s Bottom Virginia” , “Baby’s Bottom Flake” и “Dark Flake” (по- силна версия на “Flake”, който е преименуван на “Light Flake”), една Virginia/Perique смес- “Elizabethan”, Cavendish - “Golden Label (известен също като Gold Blend), един aromatic “Golden Hours” и matured Virginia “Virginia Ready Rubbed”.   B края на 70те и 80те години пък биват спрени доста смеси, като “American Mixture”, “Aperitif”, всички Baby’s Bottom,  “Dark Flake”, “Durbar” (известен също като “1066”),  “Mr. Alfred’s Own” и“Ye Olde Signe”.

Най- дълго просъществувалата Dunhill смес със собствено название е  “My Mixture #965”, “Първоначално създадена за E. A. Baxter, Esq.” малко преди 1910 година и провъзгласена в каталога от същата година за ”the finest Mixture, произвеждана някога”, на второ място е “Royal Yacht”, представен за пръв път през 1912 година,  “Standard Mixture” (в трите си Latakia strengths) , представена през 1921 година и  “London Mixture” от 1928.  Интересна селекция на основата най- вече на двете крайности- Latakia и matured Virginia, в която почти липсва средната част, включва такива обичани, но за съжаление спрени през 90те години, като :”Aperitif”, “Baby’s Bottom”, “Durbar”, “Mr. Alfred’s Own”, и “Three Year Matured”. 

Трудно е да се изтъкне логична причина за отпадането на редица марки в края на 60те години, тъй като в това число влизат и някои от любимите на широк кръг пушачи.  Отговорът вероятно се крие в общата промяна на произвежданите смеси и на опитите на Dunhill да оптимизира своя собствен специфичен бизнес.

От 60те години започват големи промени в доставките на Oriental tobaccos. Комплексният състав на някои от смесите на Dunhill зависи от възможността да се ползват конкретни сортове тютюн, като за съжаление през 60те години се появява нарастваща тенденция тютюни, отглеждани в различни региони да се смесват и продават насипно заедно. По- известен е фактът, че сирийското правителство забранява производството на Latakia в страната с цел да съхрани остатъците от гори (производството на Syrian Latakia изисква големи количества дърва за горене).  Така производителите са принудени да използват кипърска и турска Latakia, които са доста различни и резултатът е  смес с по- различни характеристики.   

Ефектът върху смесите на Dunhill не е мигновен, тъй като те разполагат със значителни запаси Oriental на различни етапи от зреенето им, но в крайна сметка промяната е неизбежна. С цел да отложат това, Dunhill спират производството на някои от смесите с наименование с цел да запазят тютюн за другите си марки. Предполагам, че именно това се е случило с “Durbar” например, който бива спрян от производство в края на 60те години и скоро след това заменен, със сигурност поне на американския пазар от “My Mixture 1066” с обяснението, че това е ‘Durbar’.  Може би това е просто опит да се успокоят потребителите, които са притеснени от загубата на “Durbar” или пък липса на на съответния сорт тютюн означава, че Dunhill трябва да преустанови производството или да промени сместа и това е техният отговор. Един познат, който е пушил както “1066” през 70те години и “Durbar”, който датира няколко години по- рано, е убеден, че на практика двете смеси се различават.

Също толкова важни са и промените в самия бизнес на Dunhill.  Традиционните  английски методи на блендинг са скъпи. Английските закони през 20ти век забраняват смелото използване на ароматизатори и други добавки- противоположно на правилата в континентална Европа и Америка и принуждават Dunhill и останалите английски производители да залагат най- вече на естествените качества и аромати на Virginia и Oriental leaf в противовес на по- мекия, по- евтин обработен Burley и подобни нему тютюни.  Освен това точно ароматните и вкусови качества на Virginia иOriental трябва да се разгърнат по естествен път, чрез отлежаване и пресиране. Всичко това обаче допълнително оскъпява тютюна.  Dunhill използват всички тези методи на отлежаване и зреене на тютюна. Тютюнът, обработен по този начин, има специфичен аромат, добре отличим аромат още при отваряне на кутията- той е зрял, дори леко на гнил, ако не смекчаваме думите. Без съмнение, в този период Dunhill водят тежка битка за запазване приложението на традиционните методи на производство на тютюни, като същевременно останат в играта за печалба и можем да предположим, че като следствие от това изчезват марки като “Three Year Matured”.