PipeZone

Представям ви една прекрасна английска смес!Вирджиния и ориенталски тютюни,лентовидно нарязани.Аристократична във всяко едно отношение-аромат,горене.Мека и плътна.Води историята си от преди Първата Световна Война.Щастлив съм,че имах възможността да я опитам! :)

(http://img4.imageshack.us/img4/517/4h6p.jpg)

(http://img153.imageshack.us/img153/3685/bx2p.jpg)

Ами много известен тютюн, който май вече го правят не там, където в началото. Дали е "английска смес" миля, че е спорно, но за това някъде отделно ще пиша... да спорде континенталните определения е английска, защото няма сладки аромати, а е бъкана с латакия...Британците са явно на друго мнение.
Иначе да - приятна смес, пуши се добре, май има солидно количество латакия, но все пак нищо особено, без Уа-ефект. При възможност за избор и фаянси - по-добре латакиите на Дънхил или Джиел Пийз. ???

Моето скромно и лаишко мнение, след почти цяла 100 грамова кутия в различни лули - безвкусен. Все едно пуша велпапе. Бавно или бързо пушене, сух или влажен, рехаво натъпкан или силно... Велпапе. Обожавам латакия и ориенталски тютюни, ама това не мога да го пуша. Отново - лично мнение, без да искам да обиждам никой.

 :)Изглежда мнението не ще да е само твое.Миналата година ме черпиха две лули от тази смес-определено му липсваше основа(направо си биеше на трева).Тогава си помислих,че причината е в рецепторите ми.Купен бе от Германия.Моят бе от смокингпайпс,отделно отлежава около година.Откривам разлики и в други тютюни,закупени от Европа,спрямо  същите от щатите.Последно впечатление имам от Еринмор-тукашния въобще не бива(вече).

Ози изглежда налучква правилния отговор.
И преди бях споменавал, че въпреки че Колхазе и Коп са отлични производители лицензните им продукти за Европа на Сам Гоуит определено силно се различават откъм по-ниско качество спрямо оригинала. Същото явно важи и за Пресбитериана, който доколкото ми е известно се прави от германската Планта за Европа, а тя пък за мен е известна с "картонената си подложка", която се усеща във всичките им тютюни.
Иначе въпросният тютюн е много известен и е много напред в класацията за продажби на смогингпайпс. 

Така, така - долни шваби, казвам аз! Отдавна вече не са синоним на качество и коректност - единствено е останало лошото им възпитание и блудкавата бира... Нещо се увлякох, ама по ред причини много съм им набрал ;) Въпросният тютюн и в Америка се води произведен от Планта... Явно си зависи от фирмата - Орлик Голдън купен от САЩ и от Германия ми е еднакво вкусен, същото и с Дънхил от щатско и от Италия... А за различните производители на един и същи тютюн, спор няма - качеството е много различно. Но не може и да се очаква нещо друго - предполагам, че дори един и същи тютюн, но съхраняван в различен климат ще има и различен вкус. Чел съм, че добрите "блендери" променят рецептите с всяка нова реколта, само и само да постигнат същия вкус, да има повтаряемост. Както и да е - в крайна сметка май се налага, да казваме изрично всеки път и от къде точно е купен тютюна. Моята кутия е от Дан Пайп, трижди проклети да са!!! :)

absolutley

Kohlhase/Kopp всъщност са отличен производител, но С.Гавит май не винаги им се получава, а Планта са по-посредствени, но пък и по-евтини - най-продаваният тютюн в Германия бил някакъм техен ром в една оранжева кутийка, който никой по-навътре не би си взел, но пък бъзди приятно и е достъпен...същото е и с Пресбитераниеъна - що да се напъват за повече като така и така им се получава...

Пинхед, драги,

чета те с удоволствие, но само като ти видя аватарчето и се изприщвам  ;D не знам откъде си го добарал, ама е хем сразсмиващо, хем страховито. Надявам се, че след години няма да изглеждаме така благодарение на заниманията ни с лулите  ???  ;D

Хе-хе, много ми е любим тоя ескимос. Случайно попаднах на тая снимка, но веднага ме грабна!

Та ровя си аз из разни форуми, колкото да утрепя време и съвсем случайно попадам на следния линк: http://dutchpipesmoker.wordpress.com/tag/presbyterian-mixture/ (http://dutchpipesmoker.wordpress.com/tag/presbyterian-mixture/) и, по-специално, на този мейл от Планта:
"...For many decades we sell a Presbyterian mixture in Germany (which is different to the international blend) in 100g tins only while the international blends comes out exclusively in 50g tins. We made the international blend according to the expectations of our friends in the USA, UK and other foreign countries too. The “German” mixture however had been done according more to the taste of our countrymen..."
Цялата тая история не знам защо, ама ми припомни едно трикрако столче, което видях в някакъв немски музей - беше с крака от препарираните такива на дива коза. На недоумяващият ми поглед един приятел уморено отвърна: "Кво да ти кажа, пич - немски хумор!..."