PipeZone

Поучителните мисли на един пушач на лула

 

Йохан Себастиан Бах

 

Превод: Кристин Димитрова

 

 

Когато вечер за разтуха
припалвам своята лула
и мисля си, докато духам
дима във сладостна мъгла,
как таз лула и аз, умника,
сме просто лика и прилика.

 

Тя също като мен е с тяло,
направено от земна пръст;
аз в пръст ще свържа край с начало,
тя счупи ли се, слага кръст
на своя път тук, на земята –
така и аз си знам съдбата.

 

Тя чисто бяла засега е,
не е опушена глечта.
Е, щом животът пожелае
и аз ще легна бял в смъртта,
но черен под пръстта ще стана,
както лулата от катрана.

 

Ако посгреем се с лулата,
хабим от дните си сами –
димът отлита в небесата,
а долу пепелта дими.
Тъй всяка слава отминава
и тялото на пепел става.

 

А случва се и да пропуснеш
да я затвориш със капаче
и в пламъка й пръст да мушнеш,
и после да ти се доплаче,
но ако пръст в лула тъй страда,
какъв ли огън грее в ада?

 

Припалвам често и в наслада
дима подръпвам час след час,
поддържам малката си клада
и в мисли се унасям аз.
Тъй вкъщи, по море и суша
аз славя Бога и си пуша.

 

 

 

 

 

Оригинално заглавие:
Erbauliche Gedanken eines Tobackrauchers

Огледах се като във философско огледало,четейки стихотворението!!!Много ми допадна!
Най-великия пушач на лула е тоя човек-Бах!

Превода е невероятен , докосва стихотворението . То на български все едно е писано .

Браво
Чудесно

След като години се занимавам с философията в музикалното му творчество не съм и предполагал какъв философ е бил и в поезията! Много ми допадна и добих желание отново в дим и аз да размишлявам :)

Попаднах на едно не толкова значимо стихотворение ,като това на Бах,но все пак...



   Шарл Бодлер
   Лулата



   Аз съм лулата на поета,
   напомням му сред дим и здрач
   арабка, абисинка клета,
   но ме обича — стар пушач!

   Когато тъжен е до плач,
   димя — колиба сред полето,
   в която тихо ври гърнето
   с храна за бедния орач.

   С дима от мойта жарка паст
   изплитам синя люлка — в нея
   душата му люлея аз;

   в сърцето му възторг ще влея,
   че зная — той лекува с мен
   духа си, вечно угнетен.



   Charles Baudelaire
   La Pipe, 1857

   __Издание:__ Шарл Бодлер. Цветя на злото. Малки поеми в проза. Народна култура, София, 1991.

   Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/10756
   Последна корекция: 14 март 2009 в 19:10

...но все пак е Бодлер!  ;)

А ето я и самата ария ,
приятно пушене и слушене :

https://www.youtube.com/watch?v=b4O31IzfCC4

https://www.youtube.com/watch?v=fkgKdVzexsI

Много ми хареса!