PipeZone

Отварям тази тема, като пространство, където да се обсъдят удобствата на лулите от гледна точка на комфорт на позицията в ръката. Също така балансът на тежестта и евентуално формата, което оказва неизбежно влияние на баланса. Възможно е тук да се обсъдят и пристрастията къса/дълга лула, отново от гледна точка на удобството.

По-късно и аз ще изкажа и своето становище.

Аз като един от редовните (скромен), но пък с най-малко стаж ще споделя моето мнение....
Предпочитам къси лули, защото:
1. Значително са по-удобни за транспортиране, поддръжка, употреба;
2. Баланс при дългата лула едва ли може да се намери - или тежи, или няма начин да я задържиш между зъбите, или не стои на стойка да почива, или не е удобна за ръка...
Предполагам, че удоволствието от дългата лула и по-хладния дим не може да се сравни с късата, особено Чърчуардените, но аз определено не съм фен...
Имам 2-3 лули, които надминават дължина над 16 см, но по-дълги не съм пушил...затова мнението ми не бива да се счита за меродавно...
Под ергономичност трябва и да определим кое е водещото-ръката или устата...или общо усещане...а оттук и въпроса за баланса между форма, тежест, дължина, вид и оматериал на мундщука, дебелостенност (която влияе на загряването)....въобще мисля, че тук баланса трябва да се разглежда като вид компромис....едва ли може да се намерят такива съвпадения в пространството, че двама или трима фенове да могат да споделят еднакво мнение и да се констатира тази форма/линия/майстор/дължина е перфектна, пуши страхотно, изключително удобна е и т.н.-всички знаем колкото хора, толкова различни мнения!За това споделям, че този въпрос е страхотно индивидуален и е свързан с едва ли не с начина на живот на всеки! А това се определя и от кой как пуши, нервак ли е или не, пуши за удоволствие или по навик, или за показност, колко често, къде, как....и пак се връщам на компромиса...форма, големина, дълбочина на огнището, дебелостенност, дължина, мундщук...това е баланса-всеки го намира за себе си и едва ли може да намерим общи аргументи за да стигнем до извода, че тази форма, линия, майстор, дължина е идеалната по презумция....
Това ли беше идеята на темата или.....оффтопик...?Сори, дайте развитие,/коментари мисля, че е важно и интересно...
Адмирации за иниацитивата на Номадсл!

Иска ми се да кажа много неща по темата, но за да не бъда разхвърлян и да всичко да звучи неструтурирано и хаотично нека започна така...

Ергономия - терминологично определение
Това е руското определение, публикувано в Wikipedia, давам него, защото ми се струва по-пълно от българския вариант.

Эргоно́мика (от др.-греч. ἔργον — работа и νόμος — «закон») — в традиционном понимании — наука о приспособлении должностных обязанностей, рабочих мест, предметов и объектов труда, а также компьютерных программ для наиболее безопасного и эффективного труда работника, исходя из физических и психических особенностей человеческого организма.
Более широкое определение эргономики, принятое в 2010 году Международной Ассоциацией Эргономики (IEA (англ.)русск.), звучит так: «Научная дисциплина, изучающая взаимодействие человека и других элементов системы, а также сфера деятельности по применению теории, принципов, данных и методов этой науки для обеспечения
благополучия человека и оптимизации общей производительности системы».[1].

В този ред на мисли, смятам, че трудно можем да говорим за ергономия на лулата в традиционния смисъл на думата, защото това не е машина, мебел, а нещо по-различно. Все пак, тъй като понятието има по-широк смисъл, особено в разговорния език, е резонно да го използваме за текущите цели, но в частта му, която обхваща пригодност на лулата за изпълнение на функциите й и спрямо ползвателя й.

Пристрастия
Тъй като хората са много и са доста различни, тук многообразието е безкрайно. Не мисля, че е по възможностите ми да пресъздам някакво статистическо или изобщо меродавно мнение за това колко и какви хора предпочитат една или друга лула.
Все пак, това, което мисля, че горе долу е правилно и бях прочел някъде е че висок и слаб човек би предпочел тънка и дълга лула, а по-нисък и по-пълен, съответно по-къса и по-дебела. Опитът ми показва, че това не винаги е вярно, а пък собствената ми “консумация”, че отчасти е така, но пък имам любими лули, които не отговарят на горното твърдение, а тъкмо обратно. С две думи, хора всякакви - вкусове безброй.
Ако трябва обаче да се направи статистика на нашата скромна общност, то би трябвало да стане по друг начин, например с някаква анкета. Все едно.
 
Тенденции и предлагане на пазара
Моите наблюдения са, че има нещо като стандарт, например за правите лули. Отделно, формата билярд, например, в класическия си вариант има много строги изисквания за размери и съотношения, често трудно постижими. Това, което съм установил е че за стандартна права лула със среден размер необходимата дължина е 140 мм +/- няколко милиметра, дори по-често размерът е 144.
По отношение на диаметър на огнището - 19-20 мм се счита за идеалната среда, аз споделям това, но зависи от формата на самото огнище.
От тук интерпретациите са безброй.
Форма на огнището - счита се, че в правата лула и огнището трябва да по-цилиндрично със заоблено дъно. Не споделям това на 100%, според мен зависи предимно от формата главата, което е съвсем логично. Ако имаме ½ бенд билярд, то може огнището да е с цилиндрична форма, но ако е бенд дъблин, то трябва да има скосяване на стените, защото иначе ще има сериозно нагряване в средата на огнището. Последното зависи и от димния канал, ако е по-малък, твърде вероятно е нагряването да е по-голямо.
Така формата на огнищата варира много, а конкретната форма зависи най-вече от вижданията по въпроса на този, който изработва лулата или е плод на решения, свързано с дизайна.
Диаметър на димния канал - от 3,5 до 5,0 мм - варират при различните производители, но най-често този диаметър е 4,0 - 4,2 мм. Разликата между 4,2 и 4,5 е драматично голяма.

Правила при изработката. Функция
Симетрията или преднамерената асиметрия са задължителни.
Огнището трябва да е така пробито, че стените на лулата да са относително еднакви от всички страни. Повярвайте ми много трудно се измерва, ако нямаш подходящ инструмент.
Димният канал трябва да излиза максимално близко до долната точка на огнището и в средата му.
Димният канал, дори да е пробит не в центъра на отвора за втулката (чепа) трябва да е скосен по подходящ начин, така че да преминава ТЕСТА С ПЕРО ЗА ПОЧИСТВАНЕ.
Няма значение колко е крива лулата и дали е с филтър. (На много филтърни лули това не е така, защото се счита, че няма какво да почистваш при положение, че има филтър. Не поделям това мнение.) Перото за почистване (шомполчето) трябва да преминава от устничките на мундщука до дъното на огнището. Дори да не е свободно (криви лули) това трябва да се случва с пренебрежимо малко усилие.
Така, докато пушите (без филтър) и в лулата се насъбере влага или парченце тютюн запуши отвора, можете лесно да го почистите / отворите канала с едно перо. 
Ако сте в магазин и купувате лула, пробвайте с перо дали тя преминава теста, ако има препятствие - не купувайте лулата.
Ако поръчвате онлайн и лулата не преминава теста, върнете я на магазина. Уважаващите се магазини биха върнали парите или коригирали лулата или нещо подобно.

Отворът за втулката на мундщука трябва да бъде пробит перпендикулярно на челото си (лули, които са с втулка и мундщукът е съединен с шийката без разлика във формата; не са тип army mount). Докато лулата е студена, втулката трябва да влиза плавно и да излиза плавно с въртене на мундщука в една посока. Ходът не трябва да е много лек, т.е. Яд няма прекалено разхлабване. Допускът е приблизително 0,2 мм, зависи от материала. Втулка, изработена от акрил не е добър избор. На акрилните мундщуци задължително трябва да бъде поставена втулка от друг материал. Използването на различен материал за втулката често е предимство.

Баланс и дизайн
Тук ми се иска да цитирам, неточно, Кен Дедрих (Ken Dedrichs) (не знам как се произнася). Той казва, че е важно когато изработваш нещо да можеш да го обхванеш с поглед :) ок, моята интерпретация е, че трябва да можеш да го хванеш, например между палеца и малкия си пръст. Последното при мен често не се получава с лула над 13 см.

Искам да наблегна на дизайна / баланса, комбинацията между двете и изобщо на тази част на нещата, но …. се изчерпах и ми трябва бира! ;D

Следва продължение…..

Егати....докато чакам продължението изпих....5 бири....дали ще дочакам обещаното.....или Жоро е изпил и той толкоз и му е избягала музата...
 ;D ;D ;D ;D ;D ;D

Ергономичността  задължително трябва да е съобразена с инженеринга на лулата( ;Dима и такъв дзвер).Лулата не е нищо друго,освен едно огнище,за доброто горене на което важат някои природни закони и закономерности в изработката.По нея Жоро много добре е засегнал някои основни правила .Най-удобните за пушене са, естествено, фул бенд лулите.С тях ръцете са свободни,не натоварват челюстта.По принцип,ако не се води от суета,човек трябва да има предвид къде каква лула ще пуши.От това зависи вида,формата,големината,материала ,от който е изработена.Най-добър,хладен дим,с най-гладко и плавно пушене дава,естествено,чърчуардъна.Поради дължината и неудобството при държане,много хора предпочитат да си го пушат в къщи.Аз също.Определено той не е пример за ергономична лула.

Спокойно ще го допиша, но не става толкова бързо...

Лично аз тълкувам въпроса така:коя лула ви е най-удобно в различни ситуации.Като превърженик на това да работя с ръцете си и да пуша,най-ми пасват къси и леки луи.Нямам типична носогрейка,за сега,но за горе описания случай ползвам един Биг Бен Бора.Почти ни го усещам.Също и един фул бент,който ми го подари Nomadsl.Страхотен баланс въпреки,че е масивна.А когато съм със свободни ръце предпочитам един бент с доста масивно огнище,поради приятното усещане,че нещо красиво и гладко запълва ръката ми.Поради същата причина не съм превърженик на рустицираните.Мисля,че тук е мястото да спомена гумените пръстени.За мен това е доста ергономична джаджа.В Чиарс продаваха едни лули,които имаха издалбан улей да си поставиш палецаДоста грозновата,но изключително удобна за държане.Също пример за ергономика.

Чета отговорите и виждам как във всички тях егоцентризмът налага своята гледна точка. А това е само едната страна на нещата.

Един истински естет и лулолюбител не би травматизирал една съвършена форма, причинявайки и страдание, дори и само визуално за да си усигури удобства. А бих се фокусирал около личната саможертва.

Защо да насилваме естетическото чувство в промени, насочени към личното удобство. Ако наистина ценим лулата си, защо да не се обърнем към добър хирург. Той би могъл да "пипне" малко някоя и друга фаланга, да удължи/скъси някое сухожилие или адаптира кост и чудо - любимата лула започва да стои, като излята в дланта ни.

Лулата грее! Няма проблем. Няколко умели прекъсвания на нерви в областта на китката и усещането се превръща в мека и елегантна  топлина. Естествено това трабва да се направи майсторски, защото мирисът на изгоряла кожа не се комбинира лесно с аромата на тютюн. Но ако конкретния бленд го позволява и полъхът на горяща кожа допълва по интригуващ начил цялостния букет - ето пред вас стои една вълнуваща комбинация, чиито стойности могат само да обогатят приятните моменти с книга. Особено ако е нещо от Маркиз дьо Сад.

Мислете пространствено, господа!

Все пак лулата е продукт за лично ползване и много рядко се отстъпва. Ето защо, съвсем резонно е мненията да са по-скоро центрични около егото.
Пространствено - ок, нека да е пространствено, но това си е вулгаризъм
Ергономично, та знае ли се.....

(http://www.gbpipes.com/pipezone/2kbx90.jpg)

 :)Да,не само се усеща,ами  си присъства здрав,направо свиреп егоцентризъм-колкото пушачи,толкова мнения.Невъзможно е да се вкарат в някакви норми и граници.А относно саможертвата, кой ли не я прави в името на класиката.Не познавам пушач,който при изборът си на лула,да е подхождал единствено от гледна точка на ергономичността.Даже напротив-засищат окото по-натруфените,по-нестандартни модели.Тях първи човек пожелава да притежава.А какво да кажем за класическия,скулпторен меершаум(чийто почитател съм)?Там е абсурд да се търси удобство и практичност.Неудобство възниква почти винаги,когато се пушат навън тези произведения на изкуството,но това не спира продажбите им.

Аз и за това си позволих да пиша по-горе!
И пак ще си позволя да споделя лично мнение!
Егоцентризма и показността тук са на мм разстояние!За това си мисля, че по тази тема феновете на лулите трябва да се разделят на пушачи и колекционери!Ще опитам да се обоснова:
- Пушачите - винаги ще си изберат лула, която ще пушат!Без да влагат критерий за скулпторност, идеята на автора, историята на линията/формата, колекционерска стойност и т.н. Тук според мен трябва да се използва термина ергономичност, функционалност, технологично изпълнение, инженеринг....
- Колекционерите - лупата на окото, изследване на шейп, грейд, финиш, философията на създаването, стойността измерена в гадните пари, уникалността и т.н.
Малко или много всеки от нас си е потенциален колекционер, може би и всеки е на ръба да премине от едното състояние в другото, но според мен когато преминеш към колекционерската страна вече се губи връзката със самото удоволствие от пушенето, връзката с дима и вкуса на "свежия" поредно нов тютюн...
Честно казано има страхотни произведения на изкуството, уникални решения и изпълнения на утвърдени имена, но...не знам дали си бих купил скулптора на Токутоми и бих я пушил...не съм убеден, че ще ми е вкусна...тук за каква ергономичност да говорим...дори да седи вкъщи в шкафа, да я лъскам през ден, да се замаям от изпълнението и да се превъзнасям по източните философии - Да - фен съм и се отнасям със страхопочитание пред утвърдените Велики, но...не бих ги пушил...(малко оффтопик - скоро някъде четох, (без да претендирам за точност на цитата) - никой японски/източен майстор не прави перфектни лули, все нещо трябва да не е пипнато докрай, защото само Бог може да направи безгрешни неща...дзен-философия)...

 Чак сега стигнах до тази тема.
 Като човек, драл гащи из кабинети по ергономия, мога само да синтезирам в няколко реда общоергономичните категории при лулата, доколкото съм успял да навляза в материята.
 Като оставим настрана 'арт' вариациите, с нарочно търсена пластика, лягаща релефа на дланта, при класическите форми ергономията се е "наместила" от само-себе си.
 Различните класически "шейп"-ове са се самонапаснали в течение на десетилетия, а че и столетия.
 Този процес е "управляван" от лични предпочитания, професионална ангажираност и средата ,в която се употребява даден тип лула.
 Например, пушештата тръбичка постепенно е увиснала до "бент" състояние, заради постоянно заетите ръце на хората, които са предпочитали да "пуфтят" в процеса на работа.
 Покерите са се сдобили с "дюстабан", заради наличието на маса, и нуждата на обзетият от хазартна треска пушач да вижда съперниците си ясно, без дантелата от дим да му пречи.
 От друга страна, когато човек е у дома и се е пльоснал в креслото, не върви някак си, постоянно да държи ръката си свита в лакътя и пред лицето. А и му се ще да поотпусне лицеви мускули, а не постоянно да стиска като питбул. Така мундщукът се изопва до непознати тогава размери и човек има възможност да се разпростре въ уютната си бърлога - появил се е "чърчуордъна".
 А баварци, унгарци, бохеми и прочие епикуреиски настроени люде отиват още по-далеч, сътворявайки технологичното чудовище "домашна порцеланова лула", която даже пушейки можеш да подпреш на пейката, докато зяпаш минаващите покрай оградата ти местни кокетки.
  Мотото "красотата иска жертви" кара билярда да се изопне като гвардеец пред Бъкингамския дворец, карайки всички да се зазяпат в агресивно стърчащия уред за обгазяване в устата на накнтения и лустросан негов притежател. Въпросният уред се върти като ветропоказател, ясно заявявайки претенциите на паркетния лъв към подбрани екземпляри от противния пол. И посланието е пределно ясно: "Хм! Ти си интересно девойче, да видим....."

 Накратко - при вещите с дълъг "трудов стаж", ергономията изкристализира в течение на векове.
Тя се самоокастря от ненужни украси и се шлифова от течението на времето, подобно на автентичния фолклор - достига до идеална фаза. Простота и изящество.