PipeZone

 От темата за чистенето на керамичните, та се сетих за многобройните изображения на подобни "кръчмарски" уреди, срещащи се главно въ Фламандската живопис от 15-ти, 17-ти век.
 В тези картини, твърде често се среща като атрибут от един определен "шейп" - яйцевидна форма, като цвят на "момина сълза", от светъл ( бял ) материал, обикновено с дълъг - до твърде дълъг накрайник, който пушачът обикновено придържа с преметнат показалец, близо до главата, но не и самата нея. От което съдя, че явно е изобразена керамична лула, поради високата работна температура на последната.
 При някои от изображенията може да се забележи и един особен израстък от долната страна на "яйцето", който според някои дочути от мен коментари, е служел за опора при оставяне на лулата върху плоскост - да не се катурне. Самото огнище, на повечето картини, има силен наклон напред - близък до 40-45 градуса.
 (http://media.snimka.bg/s1/3311/032866542.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/3311/032866546-big.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/3311/032866547-big.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/3311/032866549-big.jpg?r=0)
(http://media.snimka.bg/s1/3311/032866551-big.jpg?r=0)
 Тук ( горе ) - лулата в ляво.
(http://media.snimka.bg/s1/3311/032866552-big.jpg?r=0)

Ето подобни лули,доста тънки като цена.Винаги ме е притеснявал транспорта до тук-дали ще дойде цяла  ;D.

http://www.danpipe.de/de/Maiskolben--und-Tonpfeifen/3251-1_Extra-lange-Tonpfeife-Churchwarden_223

Цела идва. Не са чак толкова крехки, пък и ги опаковат с такива "балончета" за да не се чупат. Моите дойдоха цели.

 ;D
м-м-м да , красота
ако не се получи сърцераздирание от това ,че е получена нецяла
може би трябва да се пафка с онзи табак за ,,здрави сърца,,
 ;)

Направи си сам !  https://www.youtube.com/watch?v=5G3nuBgnSDI

Имам една такава от бяла керамика поне от три годинии нещо не съм се наканил да я сефтосам. Сега като се светнах на технологията за почистването може и да се излъжа, но да видим.

Ако ти потъмнее съвсем лекинко след първото пушене, това означава че керамиката абсорбира добре и ще пуши много чисто. Но за това требе да имаш друга за да ги сравняваш. След 3-тото пушене е така по-видимо, след 10-тото вече си личи от далече. Най-красива става според мене като потъмнее съвсем. Понекога на шарки.

В тоя ред на мисли, по разните сайтове за втора употреба стоки, често изпадат запазени турски глинени лули - само огнища, без мундщуци. Но пък качеството на изработката и украсата им са в пъти по-добри от тук показаните кътита.

 Не очаквах такъв  бурен отзвук.
 А филмчето ми доизясни някои технически решения. Нямах и представа, че в момента се предлагат от този вид лули. Трябва да ви кажа, че като нищо може да се спретне едно малко производство тъдява. Трябва амо да покажем образец на някой керамик, а такива в София има доста.
 Аз викам, да си спретнем една кутия клубни лули ! ::) Може да ги леем направо и с марка върху тях.

Прекрасна идея, те на времето са ги правили като рекламни мат'риали тия лули като сега химикалките флашките и тефтерчетата.
Слагали са обикновено герба на града, или некакво по-важно събитие.
Ако ще правим клубни с логото на форума, требе да го направим такова за да е в духа на хералдическата традиция от едно време, да не изглежда калпаво върху глинена лула.
Както си му е реда.

Само като идея , може да е по широка отвътре чашата с определен стъпаловиден профил , да е калабаш лула. Със влизащо вътре дървено огнище . То ще се подава само половин см отгоре. Така ще запазите външния автентичен вид на лулата , но ще решите проблема със загряването . Ще дава и по хладен дим , и ще се чисти по лесно , като вкуса ще е като от бриарова лула.
Традиционното комбинирано с модерното . Само като идейка .

Руско, то проблема е, че глинените лули си дават и хладен и чист дим така, както са си - без подобрения. Не случайно се произвеждат толкова дълго време. Много блендери предпочитат да пушат глинени лули като създават нова смеска - дават чист дим без примеси от предишни пушения, а и са доста по-евтини от морска пяна и не им трепериш толкова. Безмислено е да се слага брайърово огнище - губи се цялата идея на лулата. Се едно, да направиш лула от морска пяна, ама с огнище от брайър - става, ама къде е смисъла?

Поздрави

P.S. Тя и морската пяна се нагрява доста при пушене, ама тва хич не и пречи...

Загряването е от топлинната проводимост на материала.  Нема общо с хладен дим.

Всъщност има, колкото по-термо проводим е материала, толкова по-отнема топлината и дима е по-хладен. Горещо огнище = хладен дим.

Неприятно за пръстите и ръката, но дима е по-хладен. Същото е и с мортата и морската пена.
Глината обаче най-много загрява.

  Има и друга технология, освен "набиването" в калъп.
 Прави се с течна маса / шликер / , която се излива в гипсов калъп. За определен брой минути гипса "пие" глината и тя отлага няколко милиметра плътен слой по стените. След това излишъкът се излива, изчаква се някое време и калъпът се отваря. През това време глината се е свила и отделила от стените. Остава прокарването на канала и съхненето.
 Нататък се действува "да сейм уей" - сиреч следва печене.
 По тази технология може да се контролира доста точно дебелината на стените, а и те стават еднакви навсякъде. Така от един калъп може да се вадят изделия с различна дебелина на стената. А и не изисква кой-знае какви специфични умения. И дете може да се справи.
 Въпросът е, да се намери точната смес ::) - като гледам мацката, как тропцаше с лулека по масата - не ще да е обикновена точарска глина. Предполагам че е фин шамот - той съдържа повеке фелдшпати в дисперсията, което съответно дава по-добро встъкляване на масата. Оттам и тази здравина. А и чичото каза, че пече на 'илядо градуса. Сигур е нещо като шамотя, щото обикновената глина се пече нейде при 700 - 800 градуса.

 А страхотни лули биха станали от "костен" порцелан - той е порест и лек. Само дето не знам някой да работи в момента с този материал, инак веднага ще го прилапаме за каузата!

Задължително вакум камера или мощна центрофуга за изтегляне на въздушните мехурчета от глината . Щото после гърмят  ;D

А спрете се малко бе, успокойте топката! То както сте тръгнали, след ден-два и морската пяна ще откриете...  ;)

Мечтите на човек , са най хубавото или най лошото нещо , зависи .Но единствено мечтите , не можеш да отнемеш , и те карат хората да вървят напред .
А иначе ,със това изчезване на морската пяна , няма да е лошо да я откриеме .

Аз имам един двама души от Художествената академия, които се занимават професионално с разни таквиз неща, че и с дизайн и скулптури и паметници и т.н. Като решите казвайте да звъня да питам, могат ли или покрай тях някой да се хваща.  ;D

 Няма к'во да звъня - учил съм с такива, пък и аз не съм с вързани ръце....
 Почвам да мисля за калъп. После - дялкам.