PipeZone

    Не че нещо разбирам, или имам богат опит, но провокиран от разни теми в чуждоезични форуми, реших да си споделя възгледите относно реставрирането на стари лули. Повечето от разните му там "професионални луло-реставратори" са си всъщност най-обикновени съсипвачи, дето фащат една прекрасна, но захабена лула и я превръщат в некъв лъскав боклук. Толкова се наплаших, че сега си купувам стари лули само ако са в оригинален, невъзстановен вид.
   Та почвам с огнището: отново и отново виждам огнища, които са престъргани до чисто, неовъглено дърво. Ако лулата е сравнитено нова и малко пушена, може да ви се размине, ама в повечето случаи се премахва и една голяма част от дървото, което с времето се е овъглило. Получават се некви странни геометрични форми - като обърната омега примерно. Огнище с диаметър 18 мм става 20 мм, дъното му пада под отвора и прочее ужаси. Да не говориме, че като премахнете нагара и овъгляването съществува съвсем реален риск от прогаряне, щото дървото вече е "отслабено". Нищо няма да ви стане, ако просто престъргате нагара и го оставите с дебелина около 1 мм. Ако лулата има гаден вкус, просто приложете метода със солта и алкохола, описан вече тук.
   Втори проблем - димния канал. Въздържайте се от престъргване с бургии, дето дърводелците ползват за силови сглобки. Почистете хубаво с твърди перца, натопени в силен етилов спирт. Това, че отворът е по-малък от 4,32 мм не означава автоматично, че лулата ще пуши зле. Първо пробвайте, след това разширявайте. Виждал съм "майстори", дето ползват бургия 5 мм на прав булдог 2ра група - лулата била грешно направена... Става въпрос за нелош Стануел. Изобщо, как може да си въобразиш, че с твоя скромен опит разбираш повече от фирми, създадени преди дядо ти да се е родил? Примерно. Ми айде сетете се, че там работят и едни дърти байчета, дето цял живот правят именно лули. Ми, може би, тия байчета да знаят едно-две неща повече от вас...
   Както и да е, отворът на мундщука: тука вече е малко по-различно положението - по-евтините лули са с "претупани" мундщуци като геометрия. Нормално е и не е болка за умиране. В същото време, вместо да се пипнат, те се оставят почти непроменени и после се чудиме, защо лулата събира конденз и гъргори и веднага фащаме дърводелските бургии и поглеждаме войнствено огнището. Гъргоренето от конденз се решава идиотски лесно - на входа на димния канал са прави една лека фаска под 45 градуса, със заоблени ръбчета. Техническият термин е именно "фаска". Или скосяване. Ако това не реши проблема, направете си конусна бургия 3.7 - 4 мм и, освен фаската, разширете отвора в първите 2-3 см. Толкова. Това, че мундщукът "свири" като се смуче въздух през него не означава, че е безнадежно сбъкран и задължително трябва нов - повечето ми мундщуци свирят, но НЕ гъргорят. Който се е интересувал от "динамика на флуидите" и прочее глупости ще разбере, защо свирят тея долни мундщуци... А аз една лула я пуша по 7-8 пъти на ден, без да се налага да ползвам перца...
   Отворът на изхода (тоя, правоъгълния) - ако има ръбчета от вътрешната страна, загладете ги леко с пиличка. Това е. Няма нужда да се разширява отвора, та да паркирате самолет в него. Има една презряна тъпанарска английска фирма, Дънхил се казва, дето си прави мундщуците със стеснение точно преди конуса на отвора. Колкото и да не ви се вярва, това върши прекрасна работа по отношение вкуса на тютюна!
   Външен вид на мундщука: не полирайте мундщук отделно от лулата! При сглобката с дървото по-добре оставете малко непочистен зелен окис, но да е равна, отколкото да имате един перфектно полиран мундщук, дето изглежда че е сложен от друга лула. Грозно е. Това напасване е особено важно в една лула - отделете време и действайте бавно и внимателно. Научете се да работите на ръка, без шлайфащи дискове и абразивни пасти - става много по-професионално изглеждащо. Бавно и внимателно!
   Пак за огнището, ама отвънка: върхът му, короната, пръстена и прочее - ако е много обгорял или подбит, се шлайфа на ръка с шкурка, подложена на равно дървено трупче. Забравете полиращите дискове - с тях не може да шлайфате равно, става една вълниста и заоблена грозотия. Не бързайте да шлайфате всяка побитост и драскотинка по лулата. Тя все пак е втора употреба, често пъти изработена преди да се родите - нормално е да има некоя и друга деруга. Побитости по дървото се оправят лесно, стига да не са разкъсани жилите - слагате мокро парче салфетка (или кърпа) отгоре и допирате силно нагорещена плоска отверка (примерно). От парата дървото си възвръща формата. Ако трябва, процедурата се повтаря и потретва. Изобщо - леко с шкурките. Първо измийте хубаво лулата с влажна гъба и съвсем малко сапун. Пазете надписите, особено на скъпите лули. Знам, че много от вас пушат лули, а не номенклатури, ама замазани и прешлайфани надписи изглеждат грозно. А и тука говориме за реставрация все пак. И за хобито "колекциониране на лули"...
   Тия неща ви ги споделям от собствен опит - съсипал съм не една и две лули. Ако искате лулата ви да изглежда добре и "пипната", отделете си нужното време и действайте внимателно. Ако сте просто пушачи, то горните словоизлияния не се отнасят за вас. Ако си мислите, че датските майстори са изобретили топлата вода и химическата тоалетна, също...

Браво,Пине-добра работа.За някои неща не съм напълно съгласен с теб,но тях ще ги бистрим на халба бира/живот и здраве/.Изключително си прав за ръчната работа-ресторацията иска да пипнеш всяка гънка на лулата,всеки милиметър.Пък и не се прибавят всеки ден лули в колекциите.Някои съм започнал да ги реставрирам преди месеци,и още чакат реда си...Много любов,и много работа трябва при любителите!За майсторите-Гец,Жоро и Десо могат да кажат.

Прекрасен елаборат по темата на колегата Пин!

Изключително сюблимна лекция, която не може да се чете по диагонал, защото колегата просто е събрал толкова много информация и съдържание в на пръв поглед малко думи.

Съгласен съм напълно с 90% от казаното. Накрая около полирането на мундщуците некъде се разминахме в разбиранията, за което съм отворен за полемика.

Не мога да се съглася че марките на мундщуците требе да се запазват. И не защото не пушим номенклатури, а защото мундщук без лого изглежда далеч по-стилно отколкото "брандиран" такъв.

Също така не знам колко държи вода и избягването на дискове и машини при полиране и чистене. Да не развиваме излишна идололатрия към лулите. Те са инструмент, средство, не са цел. Неглиже отношението към лулите е част от чара на нашето хоби. Лулата ти служи на тебе, не ти на лулата. Съвсем хубаво си става полирането на машина, бързо, удобно и лесно. То винаги е заедно с лулата а не само мундщука. Не виждам смисъл да се остава малко зелено за да се запази да пасва. Полираш барабар с мундщука и кичето следва формата на врата на лулата и дори и да е имало разминаване преди, след полирането му идва идеално. Аз поне като съм полирал мундщуци при Жоро така е ставало и съм  много доволен от резултата и от лекотата на процеса. А колкото до логата по мундщука..... еми да го духат.

Глей ся - машината си е машина, ама с полиращ диск не се докарва идеално равна повърхност. Става на вълни. Те са само за фино, крайно полиране. Да придадеш блясък. А и с машина много по-бързо се съсипва от недоглеждане, отколкото на ръка. Пък и, в крайна сметка, тва си е моят начин - той не е универсален.

Ааа, докарва се и още как. Иска малко упражняване, но след втория и третия път му хващаш цаката.

Братята отвъд голямата локва имат една приказка: "Има много начини да одереш една котка..."

Абе вярно е , че иска на ръка да се тръкне , обаче като те болят ръцете вече , от търкане ,по добре е на кечето .
Обаче , като търкаш 6 дни в седмицата на работата и да се върнеш в къщи в неделя да искаш да направиш нещо по някоя лула , няма да търкаш на ръка , ако ще и златна да е лулата .
Иначе съветите са наистина много добри , браво на колегата Пинхед .
Поздрави  ;)

Руско, не че съм некъв еталон или голям майстор, ама гледам да се ръководя от следния принцип - ако една работа не можеш да я свършиш както трябва, изобщо не я започвай...

Браво и голямо благодаря за споделения опит Пине. Много пъти съм се чудил, защо някои от мундщуците ми имат фабрично тази малка подробност "фаската". Токущо излекувах една проблемна лула и резултата е поразителен. Още веднъж поздравление за Непоисканите Съвети.

Браво! Добре описано от човек с опит. Съгласен съм с повечето неща .Геометрия,естетика ,флуиди-100% вярно . В стремежа за стерилност обаче променяме първоначалната идея и се получава нещо наистина стерилно ,т.е. скучно. Попадал съм на  реставрирани лули от стерилни майстори и съм дълбоко разочарован от крайния резултат. Много от реставрираните ми лули още дъхат на последния изпушен тютюн. Показателно!

Аз моите ги стерилизирам след секо пушене. С алкохол 96%. Като купа втора употреба лула, какво чистене пада докато я докарам в приличен вид, мамата си трака. То не е сол, то не са едни етаноли, особенно ако некой е пердашил ароматици основно, докато влезне в правата вера лулата се третира със сол и етанол неколко пъти след всеко 5-то пушене.

Като замирише на хубаво, т.е. като се насъбере моя си кейк, е тогава вече върви по нормалния път.

Жена и лула втора употреба е много терсене. Се некой преди тебе е оставил некаква следа.

мерси много за "Непоискани съвети относно реставрацията на лули"
аз преди време намерих е този сайт където има доста полезни хитрини
http://rebornpipes.com/

Хм. Добре написано.
Аз съм съгласен с почти всичко посочено тук и не съм съгласен с някои нюанси.
Не съм съгласен с престъргването на огнищата или по-точно с престъргването на ВСИЧКИ огнища или непрестъргването им.
Проблемът е, че всеки случай е индивидуален. Понякога огнището просто липсва и изглежда разумно да се използва чук и длето, за да се поразбие малко въглена, който стои вътре, защото на теория всички знаем че там има отвор....
Престъргването с неподходящ инструмент или с неопитна ръка (най-вече първото) води обикновено до рязкъ скъсяване живот на лулата. Един единствен път съм си позволявал да престържа лула с джобен нож, но с ясното съзнание, че мога да я направя наново и да компенсирам собственика на 100% без особен проблем (и освен това бях малко не в час).
Относно нивото на димния канал в огнището. При пристъргване С ПОДХОДЯЩ инструмент е доста трудно да паднеш твърде ниско, защото въпросния инструмент е ТЪП и не реже в долната си част, както обикновени свредла. Този ефект се дължи преди всичко на "фабричното" състояние на въпросното огнище. Това е често срещана грешка и дори не винаги се окачествява като грешка.
Искам да ви обърна внимание на разликата между реставриране и ремонт / освежаване. Реставрирането си остава възстановяване на оригинала. За да можеш да правиш това трябва да си наясно КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛ оригиналът!
Както знаете при мен минават доста лули за ремонт. До момента има само 4-5 за реставриране. Едната беше преди доста време на колегата Бой, друга за ухото на Астерикс, споделял съм я и една африканска чудесия, която стана учудващо интересна.... И трите не бяха за ремонт.
Ремонтът на инструменти за пушене е друга работа.
Друг важен детайл е разликата между лулите, направени преди да си се родил и тези, направени след това.
Отворите за димния канал варират между 2,5-2,8 и 5 мм. Най-често са 4 мм. Безопасно е най-добре да се използва бургия 3 мм и да се прокара НА РЪКА в канала, за да се установи дали не е запушен. Тук си прав, пробвайте преди да хванете бормашината. Аз и до момента пробивам димните канали на ръка и на лулите, които правя. Получава ми се по-добре предвид моя начин на работа. Използването на кръгла пила за метал 4 мм за почистването на отвор 4 мм много помага. Уви в зависимост от степента на замърсяване/неглижиране и пр. на лулата, перцата много често просто не вършат работа.
Колегата Бой чудесно знае процедурата, която прилагам, поне в общи линии, а резултатите  са съвсем прилични.

Мундщуците.
Проблемите с пушенето на лулата се дължат почти на 100% от мундщуците. В повечето случай проблемът е с формата на отвора в мундщука, няма да навлизам в подробности. Отварянето ЛЕКО на скосената част при устничките определено помага за по-добрата функция. Честно казано, обаче, дори да прекалите с последното, не е много фатално - обикновено работи по-добре.
Мъничка цепчиза, останала фабрично от готовата отливка, която не е пипната дори просто не става, дори не можеш да пъхнеш шомпол в нея.
Трябва да се има предвид и стареенето на ебонита. Често упражнения с тази част са фатални.
Освен горното, мундщукът на старата лула трябва да се дезинфекцира, ако ще я ползвате! Аз използвам и вода и сапун и спирт, всичко което не оставя смрад като разредител за боя, например би свършило работа, но след това следва полирането.
Надписите върху мундщуците понякога просто не са трайни и не могат да бъдат запазени, но има начини и да се запазят, ако е толкова важно.

Е така де! За огнищата специално - когато се ползва правилният райбер (ример) и се работи внимателно, няма проблем. Проблемът идва, като се почнат едни упражнения с дремели, шкурки 40 и прочее самобитности. За кое не си съгласен - че не трябва да се сваля нагара до дърво ли? Е какво се печели от това, освен че променяме първоначалната форма на огнището и че тая лула отново трябва да се разработва? Брайърът, както всяко друго дърво, се овъглява. Дори малко пушена лула пак е с овъглено огнище. Факт. Въпросът е, колко точно е дебел овъгления слой...
Освежаване и реставрация са си едно и също на практика - възстановяване. Реставрирането не означава непременно изработване на нов детайл, или пълно шлайфане, байцване и полиране.

Цялата ми приказка е, че много често се прибягва до разни "подобрения", без наистина да има нужда от тях. Трябва да се пипа внимателно и да се прецени на място кое как да се направи, това е. И да не си въобразява човек, че само той ги разбира нещата.

Колкото до това, кога е правена една лула - и преди 1923та, и след 1923та са се правели и боклуци, и качествени лули.

Язе на чужд нагар не пушим.

Некъв заблуден пичага кой-знае на какво е усмърдел лулата, я че му пушим гадостите. Стържем докат не удари на твърдо дърво, и след това сол и алкохол до дупка да излезне и последния дъх от разни мак барени, скандинавици, ларсени и прочее. Като стане това, карбонизация за да нема съмнения, и дори тогава пак алкохол яко докато не станат нещата.
Особенно мразим олд скул навика да се разтръска пепелта след пушенето да полепне и да направи убав кейк, старите пайпери го съветват, но..... аз не мога да трая такова нещо. Нагара требе да е по възможност от един вид тутун, без меки съставки и не по-дебел от 1 мм.

Съгласен съм Бой. И аз не харесвам да има остатъци от нещо си дето смърди на гадно.
Не бива да се прекалява, разбира се, стържеш докато се покаже дърво на едно две места. За промяна на формата на огнищата изобщо не говорим. Аз имах предвид, че на практика твърде често форма на огнище няма, няма и огнище. За каква промяна говорим? То си е разпробиване както и да го погледнеш.
Отново повтарям, случаите да строго индивидуални, както по отношение на лулите, така и на ползвателите. Проблем е като имаш една купчина. С малко повече познания човек би могъл да подбира по марки, но пак е много относително.
Пример Стануел за мен са едни от най-стандартизираните лули. Имат си стандарти и се спазват. Не мога да кажа същото за Дънхил, но и не съм имал много възможности да ремонтирам такива.
Питърсън също са доста стандартизирани, но там стандартите са доста широчки.
Пример. Втулките на Стануел са 7.2, 6.2. Независимо дали са нови или стари, струговани или набивани. Отворите също са 7.2 и 6.2. Като видиш, че пише Стануел Made in Denmark (последното е важно) може дори да не мериш отвора, ако трябва да смениш втулката. Абстрахирайки се от имперските мерни единици, другите са пълна боза, особено немските лули.
Милиметър и нещо под димния канал в огнището е поносимо, не че е желано, проблем е като се отчупи парче безценен нагар от дъното и почваш да се чудиш какво правиш изобщо.... Аз самия си купих такава лула и сега й бая, та да порасне балко бриар на дъното и отстранина огнището .....
Особено важно изискване за райбера (римера) е да НЕ Е с остри ръбове на върха (края) това е пагубно. Освен това няма значение дали е остър или затъпен по дължина, според мен е по-добре да е остър, но формата е определяща. В този случай не режем е стържем.
За реставрацията и ремонта изобщо не искам да споря. Не си прав, но трябва да изпиша цял роман, за да ти обяснявам с какви изисквания може да сблъскаш, пробвай да реставрираш 100 годишна лула, която е безценна за собственика и няма как да я възстановиш. И да по принцип може да са еднакви, но на практика разликите са огромни. Не можеш да използваш едни и същи процедури и начини на работа, да не говорим за инструменти. Постоянно трябва да се импровизира с какво ли не от размери до материали....
Между другото, всеки има собствени критерии и изисквания. Някои хора предпочитат да запазят старото - миризма, нагар, вкус на остарял ебонит. Други търсят компромиса между горните и все пак приличен вкус на дима.
Сигурно съществува златна среда, но все пак не можеш да оставиш почти 15 мм (буквално) нагар само защото може да докоснеш дървото с райбера, а като стане от 19 на 20 мм голяма работа, ти сам го каза, въпрос на 2-5 дена е да се възстанови.

Явно всеки разбира нещата по различен начин. Не казвам криво, или право - просто различно.

Остава да разрешим въпроса дали по-добре пуши лула която е оборотна, или такава която си е почивала поне месец.

Максим Енгел твърди че най-хубаво пуши лула която е стояла поне месец, но моите наблюдения са точно противоположни. Като я ротираш поне веднъж седмично, лулата става трепач. Оставиш ли я месец два, и си иска неколко пушенета за да влезне във форма.

нови лули, пичове. Вери комьрщьл, ама е така. Като с мацките.

Прав е Гец , чистиш не чистиш , свикнеш и , обаче нещо, колкото по - употребявана е една лула , по еднакви са ми тютюните които пуша вътре , а във новата е експлозия от аромати . Те затова на запад ги продават много запазени доато са още ,  и ние ги купуваме тука и си викаш нищо и няма , ама тя втасала веке .То ако старите пушат по готино ония щяхя да си ги пафкат докато могат да ги пушат , не да ги продават .

Сигурно едно 90% от лулите втора ръка дето се продават, са на починали пушачи, Руско. Или на хора, отказали пушенето поради напреднала възраст. Замисли се.

Виж са, едно е аз да си я пушим, колкото повече я пушим толкова по-добра става лулата. Само че аз я чистим както си знам, гледам в една лула да пушим само един тип тутуни, т.е. имам дедикейтид лули за латакия, за вирджинии, за вапери и прочее. На секи две до пет пушенета отвътре с клечка за уши и алкоголь обирам гадостите, за кейка да придобие съдържание само от изгорели захари и подходяща степен на порозност, не ротирам една лула секи ден, както некои прават, а макс веднъж седмично я джасам, оставам едно 20-30% от тутуна неизгорел отдолу и я оставам с него за да абсорбира целата влага  и масла   и гадости преди да го изчовъркам и разни други щуротии които държат лулите ми в оптимално състояние за пушене. Не като естетика, а като максимално вкусово изживяване докато пушиш.

Е сега, като зема некоя лула от некъв дърт пич който е нагъвал предимно ароматици, пушил е до дъното докато и последната молекула от тутуна не се превърне в пепел, след което по старото  добро и "доказало се" правило запушва отгоре и протръсква пепелта да полепне подобаващо за да направи по-добър кейк, като същия тоя кейк е сантим и половина, съдържащ гадости които са интегрирана част от самата лула, и са се пропили до байца отвън, чистена е по старите методи, от дъжд на ветър и то с четчица понеже едно време немаше шомполи, ебонита е толкова остарел че освен смрадта от химията в тутуна придава и смрад на разлагаща се гума, и един цел свет на микроорганизми загнездил се там из текстурата му и превърнал разните захари в аминокиселини с един неповторим аромат на..... и аз не знам на какво.
Порите на димния канал са затворени защото дървото се е импрегнирало от чистене от дъжд на ветър и то с четчица която само гребе по повръхността а не абсорбира нищо, и при първия конденз започва една музика от клокотене и като я наклониш не да капе, а направо си тече, е па пичове, как да пушим такава лула? 
Една такава лула изисква бая масраф преди да се докара до прилично състояние за пушене.  Не моем да се съгласим с колегата Пин че преди да се родим пайпърските навици са били на това ниво на което ни позволява индустриализацията днес.  Салфетки, клечки за уши, промишлено количество шомполчета, разбиранията за формиране на кейк и неговата дебелина, химиите в тутуните (сега са много по-малко), масовостта на лулите едно време и прочее и прочее.

Едно време са пушели некачествени тутуни, в некачествени лули, и не са ги поддържали. Това е.

Много се радвам, че двамата с Русен не харесвате лули втора ръка - тамън така ще има повече за мене... ;D

Дай да ти продам един Дънхил. С точица си е и има години пушене в него.

Дънхилски точици слагаме с матрял на клиента!  ;D ;D ;D

Па щом има точица, бива - иначе къв Дънхил е тва, да е.а! Донеси го на срещата, ако не те е гнус да го пипаш... ;) Дънхилите сами се пушат, а и пазят от уроки - така да знаеш.

Само точиците пазят от уроки, от мен да го знаете!!!  ;D ;D ;D ;D ;D

То против урока , синя точица или мънисто ще трябва да и се набива в мущука , ха ха ха .

Имам един чуден флумастер, който прави всякакви белезникави точки. Мога да да го заема на заинтересуваните да си направи точки, където иска  8)

Не става толкоз лесно тоя номер - се едно, да ми сравняваш надуваема с истинска жена... Едно и също, ама друг път!

Точно едно и също е. Да ти вържат очите, ще познаеш че е Дънхил.. ама друг път!

Тоя па - се едно, ти да не можеш да различиш Асеновградски мавруд от Сухиндолска гъмза... Недей така!

P.S. А, между другото, кво се го сучеме и бутаме и се към Дънхил отиват нещата?

Сравнението не е адекватно. Тутуните са като вината, лулите като чашите.

Дънхила на слепо нема шанс да го познаеш.

Едит:

С удоволствие бих разменил дънхила който е у мене с некоя твоя по-новичка лулица.

Съвсем между другото, не е баш така - F/T мундщука (примерно) е специфичен и се разпознава, макар и трудно. Тая скапана точица при старите лули се е свила леко и е малко под нивото на ебонита. Ма тва са глупости и суета безбрежна. Па ти се престраши и го донеси тоз пусти Дънхил на срещата и ще измислиме нещо. Па ако не измислиме, здраве да е - ще се черпиме с бири...

Ти си го виждал тоя дънхил, щото е от Иван, а аз го придобих съвсем на пияна глава, после като видех за какво съм дал пари щех да се самоубия. Не че е лоша лулата, съвсем добра си е, просто не мога да живея с мисълта че съм притежател на белата точица.

 :-\Не мога да разбера,защо все Дънхил-те са ви в устите.Ми приели са ги хората за върха на сладоледа,и това е.Колекционерската им стойност е висока.Тук се вкарва и субективния фактор-история,мениджмънт/ах,каква дума/,реклама,джиджи биджи.Факт.Иначе-разни хора,разни идеали.Аз като не нося/и не харесвам,а и не ме интересуват/часовници,хич не ми е еня,дали един сахатник е Зенит,Сейко,Атлантик или куче марка.Единствено това ми помага да преценя /условно/човекът насреща ми.Или друг пример-при рокерите/байкъри-каращи чопъри/.Индианецът и Харлей-Дейвидсън са приети за номер едно,но други марки висококачествени машини-бол.Факт.И още примери-с коли,чорапи,гащи,и т.н..Тъй,че,стига с тоя Дънхил.

Спри се бе! Много готина лула си е, само дето огнището е сцепено зверски... Сиреч - ето, човека си е обичал лулата и е пушил до края (па и след тва) с нея. Остави си я като спомен от една отминала епоха, символ на следвоенната еснафщина в Англия и прочее. Представи си само, през кви лишения е минало байчето, само за да се сдобие с така мечтания Дънхил. Това ако не е абсолютният символ на саморазрушителните стремежи на западния свят, ще си изям тампера!

Ози, леко бе - едно си баба знае, едно си бае...  ;D

Виж от тоя аспект не бех гледал на нещата.

Че го турим при неизползваемите лули ей така за ташак. Ако искаш моем ти го дадем, щото си пуши перфекно. Пък и с металната част е appealing на макс. Ако не беше дънхил, щех с гордост да демонстрирам естетика.

Добре де , оня ден изненадващо , придобих по неприличен начин , един Дънхил 138 номер, от клона на Дънхил в Русе . Всичко хубаво , ама няма бяла точа , та сега трябва аз да слагам , и то черна , понеже мущука е бял  ;). Иначе дими баш като на Чичо Алфред Ъндър дъ Хил , оригиндъ лула , материал от стара отлежала 80 годишна / попска /круша  8).
Значи що е Дънхил откъм Русе , все много готино пуши да знаете , слага Стануели , мануели в джоба .  . Аз съм се замислил вече ,да не взимам  ,друго освен Ъндърхил , Дънхил де .

Цъ. Мерси, ма не го щем - тая лула явно и е писано да си е за тебе. Тамън да усетиш чара на прашасалата английска снобарщина - джингъл белс, колосани яки и варено шкембе с карантия... А и тва гнусно бело петно се скрива лесно с малко изолирбанд.

Тъй-тъй ,саамо Дунав !!!!!!!!!!!!

 ;D ;D ;D

Да ти кажа честно, току що я запалих, и не пуши никак зле. С тоя обков изглежда великолепно, а точицата ще я махна. След нея запалих същия тутун (Петерсон перфект плуг) в една маслинарка от Гец, и... кво да ти кажа. Ново си е ново.

Да поясниме, обкова е по-късен додатък, и придава страхотен чар. Това и поносимото качество на дима са ключовите фактори да не отиде чичо А. Д. на боклука или подарък на некой от колегите.

Ако пък Пин държи, по всеко време може да си я заяви, нема да му бъде отказано.

Според мен Пин е обсебен.....трябва да намерим начин да му помогнем и ДА ГО ОТЪРВЕМ ОТ ВСИЧКИТЕ МУ ДЪНХИЛИ :)))))))

Всеки е обсебен от нещо - аз от фетиш-порно и стари английски лули, ти от кучета и грозни, зъбати датски майстори... Балкан бой пък от неква невъобразима смрад, дето я ръгат у хубавата вирджиния... Всеки луд с номера си, а ние - с цяла програма. Така си е. ;D

Собствено, аре да ги оставиме Дънхил да си снобареят, па ние да си говориме за стари лули, кво ще кажете? А който смята, че старите лули са империалистическа измислица, създадени само за да подкопаят ортодоксията, да се чувства свободен да пропусне темата... ;)

Пусни анкета нови vs стари лули, с features and benefits да направим едно продуктово сравнение, да видим аджеба и статистиката какво ще покаже.

Ма няма какво да се пуска - идеята на темата е съвсем друга. Мислех си, да споделяме разни тънкости и идеи за възстановяване на лулите. Чисто практически съвети един вид. Но това май няма да се получи...

Let's talk about Dunhills only  ;D ;D ;D ;D ;D ;D ;D

Ми говори бе, Гец... :)

Ай стига с тоз Дунхел.
Аз пък, кога посегна към купчината от куфра - все на "пимпернел" попадам. Явно ми е орисано.
)-00баче, май ще трябва да се обърна към Гец за помощ.Подозирам, че си осрах един мундщук....
Гец, имаш ли червен мат'рял за точки ве?

ще намерим, споко.

Чекай и аз да дам некой и друг непоискан съвет относно реставрацията на лули.

Това което не е споменал колегата Пин, е че задължително при покупка или acquisition на нова стара лула, задължителното нещо което трябва да го направим е да изкараме всичко гадно от предишния собственик.
Най-често лулата е усмърдена на чери амброзия, и това дава един неповторим отвратителен аромат дори и на най-добрите тутуни.
Първото задължително нещо което требе да направим, е да остържем нагара до дърво. Колегата Пин има друго разбиране, което също държи вода, а то е да не махаме целия кейк. В такъв случай ще са ни нужни повече от неколко обработки със сол и етанол.

Първата обработка е два пъти. Т.е. тураме сол, чист етилов спирт, три дена, махаме, наливаме сол и етанол пак, и пак три дена.
На тоя етап кейка е един такъв никъв. Или по-точно е станал мек почти на кал. Това е добро нещо, оставаме около седмица да изсъхне съвсем.
Тогава зимаме некой по-лош тутун, и пушим две три лули колкото да влезне във форма, след което пак повтаряме процедурата. пак сушим, и третираме с pipe sweatener който струва долар и 25 цента от смокингпипес.цом.
След това пак пушим пет или шест лули с некъв лош тутун, за да не си харчим хубавите тутуни по принцип.
след секо такова пушене, почистваме щстелно и оставаме лулата да диша.
Като сме изпушили печес лули, идва времето на третия treatement със сол и алкоголь.
Правиме го веднъж, и оставаме неколко седмици да подиша клетата лула. Ако сме остъргали кейка предварително, солно-етаноловите процедури се намаляват значително, но ако искаме да си стои просто да бъде неутрализиран, ще ни се наложи и тоя път да го правим. То всичко си зависи от степента на усмърдяване де, но след 3-тия път (като първите два пъти са двойни едно след друго) вече би трябвало да нема никакви проблеми. Най-тегавата смрад принципно излиза след 4-тия път.
Външно как се реставрира е друга тема, на която нема да обръщаме внимание, защото лулата преди всичко е инструмент за пушене, а не визуално привлекателен аксесоар.
Та като вече нема и следа от предишните гадости, първите неколко пушенета ще са с една странна нотка като че ли тутуна ни е безвкусен, но я нема горчивината. Това е добро начало. От там нататък всяко последващо пушене ще има все по-богат аромат, и разбира се с любимия тутун ще доставя невероятно удоволствие.
Като вече сме я оправили, след това я почистваме с шомполче (и клечка за уши ако е филтърна) след секо пушене, не гориме до дъното, не изтръскваме веднага, а оставяме полу-изгорелия тутун да обере целата влага която иначе би се впила в бриара. По никакъв начин не разтръскваме пепелта за да полепне по стените, а ги почистваме. Колкото е по-голем процента на пепел по кейка, толкова по-зле пуши една лула.
Тия филми със "старите байчета" е несъстоятелен, и ще обясниме по-нататък в поста защо.
След всеки 3 пушенета, почистваме щателно с алкохол, по възможност чист 96-98 процентов етанол. Докато не излезне съвсем чисто шомполче, и лулата не мирише на море дет се казва.
От вътре също с клечка за уши натопена в същия тоя спирт обираме първо гадостите, после натопяваме хубаво и с пръста увит в салфетка събираме етеричните алкалоиди от кейка. Пак повтаряме процедурата докато не излезе почти чиста салфетката. Може и с клечка за уши, но е по-трудоемко.
Оставаме лулата разглобена да се проветри около ден, след което я сглобяваме и оставаме поне два-три дена.  Солна процедура правим я веднъж годишно, я веднъж на две години.
Така поддържаната лула, ще изкарва перфектен дим години наред,  десетки години даже.  

Е сега, по повод първия пост в темата, ще земем отношение по нездравата фиксация на колегата Пин относно старостта.

Не мисля че ако нещо е правено преди да се родим, и че некви дърти байчета прават нещо, че това е правилното, и че видиш ли некви там разбират нещата, кои сме ние да противоречим.
Периода около който колегата Пин изгражда митовете и легендите, е периода на масово потребление на лули и тутуни. Т.е. всичко живо тогава е пафкало, и лулопушенето е било както сега цигарите.
Дъртите байчета по онова време са имали отношение към лулопушенето както ние имаме сега към цигарите. Нито са влагали много усилия, нито им е значило нещо. Това чувство на ексклузивност, принадлежност към някакъв духовен и интелектуален елит, дистинктивност, уникалност и какво ли не което го имат днешните пайпъри на времето го е немало.
Не мое колегата да ме убеди че некой който просто пуши лула ей така и не вкарва много емоция в това по-добре знае от некой който се идентифицира с лулопушенето, и доста голема част от времето и ресурсите харчи на това.
Аргумента "еди кви си дърти байчета едно време са правили еди кво си" е точно с обратен ефект.
Ако некой който пушенето нищо не му значи и не се замара да търси информация е правил нещо, и при липса на интернет много я е и немало, защо требе да означава че неговото е парадигма? Еми не е.

Дъртите нито са влагали усилия, нито са имали информация, нито са имали хубави лули, нито хубави тутуни, нито нищо.

Разцвета на пайп смокинга е точно сега, и то заради интернета най-много. Никога до сега не е имало толкоз хубави лули както сега, никога не е имало такива страхотни тутуни както сега, никога папърството не е било толкова издигано като модус вивенди и не му се е обръщало толкова внимание както сега.

Така че колегата Пин да не излиза с тоя аргумент, и да не сакрализира едва ли не некви пичове дето хал хабер са немали от нищо.

Те тва са моите съвети.

Тоя "тритмент", първоначален и периодичен, ми звучи малко като да трепеш мишки с пушка за африкански лов, ма ти си знаеш най-добре... Колкото до дъртите байчета, дето правели само боклуци - тоя начин на мислене го виждам отново и отново, не само при лулите... Едно време са били тъпанари и нещастници, ся сме най-великите. Без коментар...

Кое те кара да мислиш че едно време са разбирали повече? Некакси е романтично старата школа алабала едно време кви пайпъри имаше ехеее, тва сегашното пайпъри ли са бе? и тем подобни, но погледнато реално, сега има интернет, има хиляди форуми, достатъчно е да си активен в поне десетина от тех, и да ти е на разположение целия ноу-хау от години насам.
Като земем предвид нивото на химическата индустрия едно време, липсата на интернет, и разните смехотворни изпълнения на dr. Grabow и Kaywoodie дет опушвали с тютюнев дим бриара и тем подобни, можеш да си направиш изводите.
Науката напредва като стъпва на опита на предишните учени, допълва, отхвърля това което е било погрешно и постоянно напредва.
Така е и с гастрономията, така е и със занаятите и с всичко.

Не можеш да ме убедиш че едно време когато не са имали достъп до информаця са знаели повече. Да не говорим че едни и същи калпави практики са си ги пердашили като традиция а те са доказано с отрицателен ефект. На пример мазането с мед или сироп огнището. Това го е пишело в упътването като си купиш Дънхил. Всички до сега опитали тоя метод са на мнение че е или отрицателен, или няма никакъв ефект за съхранението на крехкия бриар по огнището.

Друго нещо е че сега лулите са в много по-малък брой от едно време. Т.е. малко или много се избират качествени парчета бриар за разлика от времето когато са ги "щанцовали" едва ли не.

Качеството на тютюните и добавките в тех сме ги коментирали... и  да не изброяваме, има хиляди причини в полза на моята теза.

Айде сега излез ти с разумна аргументация, без емоции, патетики и романтични филми, защо аджеба едно време дъртите са разбирали повечко.
Аргументирай се, и ако аргументите са ти рационални а не субективно-емоционални, ще ти призная едно евалла, и ще приема най-смирено твоята позиция. Само свирки не ме карай да ти праа.

Глей ся, не казвам, че "едно време" са били най-добрите - сега някои хора (и фирми) правят превъзходни лули. Но подред на номерата:

Интернет - това, че има информация изобщо не означава, че тая информация задължително е вярна. Форумите за лули са бъкани с хора, нямащи си елементарна представа от физика примерно, които многословно градят некви странни теории относто дизайн, "инженеринг" и прочее. В това число включвам и майстори на лули. В момента битува мнението, че лулата задължително трябва да е разпробита на 4 мм и повече димен канал, сглобката между втулката на мудщука и огнището задължително трябва да е без процеп, па димния отвор задължително требва да е с еднаква площ през целия път... Е хубаво де, а как така толко стари (и нови) лули, дето според тях са тотално сбъркани, си пушат превъзходно и без проблеми? Как така нито една "правилно" направена лула не ме изненада с тотално ново и уникално усещане при пушене? Някои си пушат добре, други - не. Правил съм втулки на мои лули, за да обера процепа между втулката и дървото - ми след две пушенета ги махнах, щото лулата стана безвкусна и почна да събира див конденз в мундщука. Начи нещо куца в тая теория, замисли се. Но пък така направена лула се чисти по-лесно, тва си го признавам веднага.

Dr. Grabow и Kaywoodie са американски марки от нисък до среден клас - какво пишат по техните реклами не ме интересува.

Науката - правенето на лули не е високотехнологичен процес, няма ни мистика, ни езотерика тука. Има си техники, дето повечето не са променяни от 100 години. И преди и сега са се правели както прекрасни лули, така и пълни боклуци.

Мазане с мед - прави се веднъж и помага за по-бързо формиране на нагар в началото. Ако искаш мажеш, ако не искаш не мажеш. Има теории, че това е вредно - до сега един не се е оплакал, че така си е съсипал лулата, само локуми се разтягат. Ся, ако изсипеш в огнището една супена лъжица, верно може да се скофтят нещата и Алфред Дънхил да се окаже педераст...

Качеството на тютюните - нито ти, нито аз сме пушили тютюните произвеждани преди 60 години, та да знаеме точно какви са били. Повечето дърти пушачи твърдят, че старите смески сравнено с новите "римейки" са били по-читави. Ама пък Св. Григор блендва в днешно време...

Брайър - читавите фирми са си правели труда да намират качествен брайър, а ширпотребата е блъскала каквото и попадне. И преди е било така, и сега е така. Отделно, че това е естествено растящо дърво -  не се култивира, не се отглежда. Аз пък съм чел некви италианци, дето с добиване на брайър си изкарват хляба, че вече им се налага да добиват от по-недостъпни и диви места, щото старите горички вече са "опоскани"...

Никъде не твърдя, че "едно време" са разбирали повече. Просто е глупаво да си въобразяваме, че сме най-знаещите и можещите, па ония дъртаци са били прости и нищо не са разбирали, само щото са нямали интернет и Планета ейч ди... Един от големите сегашни майстори си беше признал, че повечето съвременни "инженеринги" по лулите ги прави за да задоволи очакванията на клиентите, а не щото са толкова нужни... Извода оставям на теб.

Е тук вече не мога да не се обадя,понеже съм изпитвал обмазването със смес от кленов сироп и дървесна пепел или кейк от огнището и дори съм "изкърпвал" попрегорели лули многократно и се е получавало -и при мен ,и при хора,на които съм обработвал по този начин лулите.
За информацията и научно-техническия прогрес, безспорно-съгласен съм с Балкан бой,че съдействат при усъвършенстването за кратко време на дизайн и качество на лулите!

Колега, фи 4.2 мм е най-доброто. Не се е наложило просто ей така. Не казвам че 3 мм дори и по-малко нема да върши работа и да пуши перфектно, но с течение на времето и много опити се е доказал тоя тип енджиниъринг. Това фи е плод на опити, експериментирания, и так дале. Не е просто измислено ей така. Според мене (а и не само), върха на инжиниринга е Клаудио Кавики. От жабарските марки като енгинееринг той е номер едно. Всички му го признават. Като красота може да не е, но е превъзходен като юзабилити, ергономия, баланс и сиймлес флоу на дима. Е па той пробива на 4.2. Значи това е най-доброто.

Да не говорим за кондензаторите, едни метални свински пишчици които първото нещо след получаването на лулата е да се махнат. Едно време са били "маст хев", сега вече йок. Да те питам, ти пушил ли си с такъв кондензатор? Ако първото нещо което си направил е да го махнеш (което си правил със сигурност) тогава не знам как можеш да спиш спокойно знаейки че си изневерил традицията на "дъртите байчета".  Факт е че инжинеринга на лулата претърпява една еволюция, и тя не е ей така за спорта. 

А колкото до достъпността на бриара, от наблюденията ми в северна Гърция, има съвсем достатъчно бриар поне  до 2796 година.  Направи ми впечатление една огромна планина, осеяна само с бриар. Представих си една поголовна сеч и копане на корените, и горе долу изчислих че ако 10% от тоя бриар е над 80 годишен, ще са нужни поне пет хиляди човека и около година време за да го оберат. Така че опасност от дефицит на бриара нема, и нема и да има.

Тия жабари къде са се оплаквали, еми при тех точно по баира може да е кът, ама ако запали колата и се разходи къде има, със сигурност ще намери.

Колкото до качеството на тутуните, тука съм сигурен в това което го говора, понеже има доста дърти пичове които помнят онова време, има екземпляри от онова време, извода е ясен. Григорий ако е бил тогава, е щел да е "метрон пандон".  Това че те субективно реват по старите тутуни, това е защото едно време на слабото предлагане и калпавото качество един Три нънс или балкан собрание са изпъквали като върха. Същите тия сега са посредствени. Нали се докопахме до балкан собрание, нищо особенно. 80-годишни пичове къде са го пушили регулярно казват че и стария не е бил нещо много по-добро.

Така че, колкото и да не ти се иска, фактите са тия:
1. Едно време лулите са били масовка, а горните класове са изпъквали само с дизайн и с марка.
2. Тутуните са били посредствени по отношение на днешните, даже не се и класират. И да, Григорий е върха.
3. Химиите са били в огромни количества, но за тая сметка некачествени.
4. Инжинеринга е бил посредствен, (дай да си го признаеме)
5. Лулата е била масов продукт, и законите на днешния маркетинг са важели в целост
6. Имали са метални кондензатори

На днешно време пайп мейкърите никнат като гъби след дъжд, по един нов бленд излиза секи месец. Старите блендове се възстановяват и пайп индустрията е във възход.
Има информация за каквото искаш, можеш да експериментираш с каквото ти падне, некои неща са открити, други тепърва се установяват като правило (фи 4.2 на пример)
С течение на времето нещата ще се усъвършават и откъм лули и откъм тутуни. Нашите деца ще са далеч по-големи майстори от нас и ще владеят нещата ако са пайпери разбира се.

И накрая по отношение на "свети Алфред Дънхил":

Да, по онова време е бил върха, критерий за всичко, топ качество и като тутуни и като лули. Крема, черешката на тортата. Верно е.

На днешно време чича ти Алфред е със същото качество и на лулите и на тутуните. И...... е посредствен. Нищо особенно, пълна медиокритетщина. Което го продава, е отзвука от некогашната слава. Днес всека една лула зад която стои име, (пък що не и марка) е на нивото на Дънхила. На Гец и Жоро лулите превъзхождат тия на свети Алфред в пъти. Като тутуни пак е нищо особенно. Да, супер готини тутуни, но все пак нищо особенно което те кара да ахнеш, да се насереш в гащите, и да паднеш от стола и да ти заиграят звездички и запеят птички. Пензанса го може, на Григорий тутуните го могат, но на Алфред не.
С лулите е същата работа. И не защото им е паднало качеството, а защото общото качество се е покачило многократно. Лулите днес са символ на една субкултура която е ясно диференцирана. Хората внасят себе си в това хоби и държат на качеството. Едно време не  е било така.

Е я са кажи не съм ли прав деебамааму. :)

Ми не, не си прав - прекалено опростяваш нещата и го караш с общия аршин... Натъкмяваш факти както на теб ти е угодно. Не може да сравняваш евтина, машинно произведена лула (с кондензатор) с висок клас ръчно произведена такава... Просто не става.
 
P.S. Абе, не те ли заболяха пръстите?  :)

Дънхилите да не са случайно висок клас ръчно произведени такива?

При масовото производство имаш икономически изгоден модел. Що годе добра лула, минава като качество и е ок.
Имаш и ултра висок клас, поизпипана лула, с много добър изглед (за времето си) и това е. Дънхил също са слагали алуминий в мундщука. Такава е била  модата.

Пръстите са си ок, язе пишем 80 думи в минута, писането не ми е от най-мъчните занимания. Колко са писали тия пръсти през живота си, бедна ти е фантастиката.

Ако сравниш две ръчно изработени, първокласни лули - едната изработена преди 60 години от некой крив датчанин, другата изработена вчера от побъркан италианец, няма да откриеш разлики в конструкцията. Ти си решил, че Кавики е върха на сладоледа - ми добре, със здраве си ги пуши, дано още дълги години пича да прави лули. Ама недей отрича всичко останало, просто щото така си решил - това е субективно. Ма сега имало незнам си колко велики майстори, па вчера ги нямало - па убаво бе, живи и здрави да са. Ама да ми разправяш, че техните лули пушат уникално, просто щото са красиво изработени и на тебе ти харесват... Е нема как да ти повярвам. Или щото са направени преди седмица, а не преди 50 години. Тва е лула бе, тва не е компютър! Има много начини да се направи добре пушеща лула, не е само един. А и досега не съм чул някой от тия великани да използва AutoCAD за проектиране, да направи компютърна симулация на димният поток в лулата, или да седне и да изчисли степента на завихряне на дима вътре в лулата... Начи за кви пет лева, за къв "инженеринг" говориме изобщо? Некой си му хрумнала една теория и другите я подхващат като неква мантра...

P.S. Остави ги Дънхил, че вече им втръсна на хората.

Колкото и да не ти се верва, има и такива.

Е не, велик си!  ;D ;D ;D

В една лула на първо място е динамиката на дима , всичко останало , като дизайн , и външен вид е на второ .
Една лула на 1 място трябва да пуши много добре и да дава хубав дим и вкус , другото е след това . Много е жалко да видиш хубава ,голяма лула , пък гъргори и не става за пушене . Друга пък , както оня ден гледах един клип на Уалтър Канной , пуши една подарена лула със лят , готов мущук и казва че е върха на сладоледа , пуши си дефектните лули , но със хубави мущуци и казва , че пушат като шампиони . 

Е кво, нема ли? Ти да не си мислиш че хората ей така праат лули, на кьораво?

Не бе, Бой, кефиш ме максимално - въобразил си си нещо и дори на бой налиташ, само и само да е твоето...  ;D Добре бе, нещастници са и пълни тъпанари сичките майстори, правили лули преди 2000 година, ОК? И Барби е нещастник, и Сикстен Айвърсон е нещастник, и Бо Норд също... Само некъв дърт фермер от глухата италианска провинция е единствения пророк. Че прочети бай ти Григор, дето ти е гуру, какво мисли за старите марки, за изработката им и принципът им на "работа"... Я само да те питам - така популярният и модерен "обърнат калабаш", дето всеки и брат му в момента ги прави - да ти е правило впечатление, че принципът им на действие е абсолютно същия както на 99% от презряните от теб машинно произведени лули? Просто камерата е малко по-голяма... Ама не ми излизай с дивотийте, че пушиш дима от камерата, дето се е охладил, щото тва е физически невъзможно - камера 1-2 мл да събере дим къде 50 мл... Ми те Фалкон и Кирстен го прилагат абсолютно същия принцип още къде 40та година, само външния вид е различен.

Че аз да не казвам случайно че само некъв италиански селянин разбира от лули? Ти ми набутваш думи в устата които не съм ги казвал никога.

Моята идея беше чисто и просто един контрапункт на твоята идеализация на "едновремешните майстори".

Всичко което исках да изтъкна е че днеска праат по-хубави лули щото не ги щанцоват на конвеар.  
Общо зето теорията за "дъртите байчета" така и не  издържа на серьозна критика, а аргумента че нещо си е правено когато аз съм бил у ташкент въобще не значи нищо.

Аз не казвам че едно време са правели лоши лули, идеята беше да оборим "дъртите байчета рулз", което и стана, понеже ти се съгласи че сега праат най-малкото също качество като едно време, ако не и по-добро,

Е па това ми стига. :) Може да раздух малко контра аргументите до някакъв бизарен предел, но поне се съгласи съвсем скромничко че едно време са правели и добри и лоши, и сега праат и добри и лоши..

Хехехех ае честито!

едит:

И за какво требе Григорий да ми е критерий за лули? Последно като проверявах разбираше от тутуни. Ако е станал разбирач от лули, това е ново двайсе, аз съм го пропуснал.
Тва е се едно  Сикстен Иваарсон да почне да дава акъли за блендове. :)

Нема кво да ти турам думи у устата - сам си го казваш... :)

Никъде не твърдя, че едното време са били най-добрите - това ти си го въобрази и тръгна да спориш, па и победи в диспути да си приписваш... Да не говориме, че темата тръгна от реставрация на стари лули. Ти реши, че тука има неква драма и противопоставяне с новите майстори. Всичко което казвам е, че дъртите байчета не са биле толко прости, колко си мислиш. И доказателства ти дадох, ма ти ги не признаваш. Кво още да кажа?  :)

Обаче факт е че днешните по-разбират.

Така е - и по-разбират, и пишките са им по-големи, и карнаубата им е с нано-технология... Само мир да има, че съвсем задръстихме форума с глупости и препирни. Айде наздраве ти и те така те.

Целия мухабет се върти точно около тази част.

Дъртите байчета ако знаеха некои неща повече, немаше секи който си купува стара лула първото нещо което прави е да пробие малко повече от  2.5 мм колкото е по принцип стандарта на лулите правени когато сме били на етап сперматозоид.

И     как така аджеба след пробиването тия лули започват да пушат перфектно? Можеш да й баеш колкото си искаш, и да изиграеш танца на дъжда ако щеш, дори и бос да се събуеш, ефекта от петнайсетина перцета с алкохол едва ли ще е забележим. Виж като си я развъртиш на 4.2, нема празно. Винаги пуши по-добре.

И тия  дърти байчета са правили дупки за едни тутуни, за дим с едно ниво на вискозитет, сега нещата са различни. Пропилен гликола прави днешния дим много по-влажен, и в пъти по-вискозен от некогашния. Днешните 2.5 мм може да се окажат фатални за разлика от некогашните. Рак на устната кухина и прочее. Така че когато идеализираш едно време, поне вземи предвид всички фактори.

Ае наздраве :)

Оф майко... Слушай ся, тва че ти и още неколко човека се кълнете в 4.213 мм не означава, че всички го правят. Много майстори ползват 4.0 мм, някои съвременни майстори пък ползуват 3.7 - 3.9 мм. Свят голям, хора всякакви... Тоя отвор върши работа при определени условия, тютюни, диаметър на огнището и т.н. Лулите ми за вирджиния аз, лично, ги предпочитам с по-малък отвор - къде 3.7 мм. Дава ми повече вкус на дима. Ама пък това са лули, дето огнището е къде 16-17 мм в диаметър. Дълги години стандартен отвор е около 3.5 мм некъде, не 2.5 мм. Такава лула си се пуши перфектно, просто си иска техника. Има съотношение между големината на огнището и диаметъра на канала. Не става просто така - големо, малко, плитко, дълбоко - 4.2 мм или баста! А и виж точно какво съм казал - първо пробваш, после дупчиш. За дъртите байковци - говоря за разни самозвани "тунинговачи", дето прочели две статии в нета и веча си мислят, че са фанали Онзи за шлифера. Ма тоя дето писал статията пуши само латакия в огнища, дето и палеца ми влиза без проблем, па те "поправят" лула 1ва група, тва за тях нема значение... На Кавики лулите са все с големи огнища - ми нормално е да си позва един определен диаметър бургия.

P.S. Дънхил от край време дупчат канала на 4мм некъде... Факт. ;D ;D ;D ;D

Eвалла за което!

Интересното е че Ларс Иварсон и Йес Шонович дават за абсолютен минимум 4мм.

http://pipedia.org/wiki/Airflow:_The_Key_to_Smoking_Pleasure

Аз лично като латакиев фен, подкрепям казаното, и не мисля че размера на огнището влияе върху това колко требе да е диаметъра на дупката. Влияе но не съществено. По-скоро  наклона под който се стеснява конусовидно. (огнището, не канала. той требе да е цилиндричен) Така поне е по законите на динамиката на флуидите.

Другото нещо е колко е ръбест канала,  ако текстурата не е гладка и ако има в сглобките остри ръбове, екстракцията на микрокапчици от емулзията е неизбежна.

Па на Савинели примерно не е цилиндричен, конусен е... Дори на "автографите" е такъв. Ма па си пушат кат стой, та гледай... ;)

P.S. Мани ги Ларс и Йес - нали се разбрахме, че са пустиняци?  ;D ;D

Конусен канал в дървото е противно на всички правила на динамиката на флуидите. Пък и савинели не са нещо върха на сладоледа.

Има огромна разлика между конусен канал (по цялата дължина) и канал, чийто край при втулката е разширен (или разбирайте свален от центъра си надолу) с цел да се осигури безпрепятствено преминаване на дима от края на втулката до другия край на димния канал, този в огнището.
Каналът си остава цилиндричен, само края му е скосен/отворен.

Абе, Балкан бой, ти да не си бил котка в предишния си живот?  ;) Извинявай, ма с това си изказване доказваш, че хич не ги разбираш флуидите и техната динамика... Не че аз съм некъв капацитет, ма ти хептен не си... ;D

Епа, Георги, на тея мойте Савинелита конуса си е почти до края - да има към 5 мм някъде цилиндрична част. Ма кво ми разбира главата на мене...

P.S. Абе, кога напълнихме 6 страници с глупости?!?

Колега, са не ми се рисува, ама ще ти демонстрирам вербално за да придобиеш прецтава за какво иде реч, надевам се.

Начи дима като идва от по-широко накъм по-тесно означава конусовидна форма. Т.е. никак не бива да е в началото тесно после да се раширява. Освен ако не изпада в некъв чеймбър в който да има достатъчно пространство за да се акумулира.  Реверс калабаша имам предвит.

Е са, като пробиваш с бургията, не пробиваш от кам огнището навънка (щото нема как) а пробиваш от към врата и бургията отива в дъното на огнището. Ако бургията е конусовидна, ще имаш "bottleneck" в самото начало на канала, и ще имаш завихряне. А обратен конус нема как да напраиш с обикновена бургия.
Нека майсторите да се изкажат ако съм в грешка.

Начи дебита който създава вакуум е по-голем отколкото е отвора, и дима развива една лоша скорост след която идва по-широко, и естествено имаме завихряне. Нема как друго яче.
Завихрянето означава сепарация на емулзията от микро капчици стават по-големи, а нема достатъчно големо пространство за кондензация, като резултат получаваме горещ и влажен дим. Противно на хладен и сух.

Не съм ли прав или нещо бъркам?

Искам само да поясня че дискусията се поддържа само заради спорта, демек за спора.

Ако погледнеме реално, аз си немам на идея кое е по-добро, на мен всички ми пушат еднакво, и никога не съм разширявал канал. Но пък голем купон пада :)

Ае на здраве колега, добре защитихте тезата си.

Наздраве!

Не нещо, много бъркаш. Дори и при най-инженерингованата лула пак ще имаш завихряне още на входа на димния канал. Няма как. После на сглобката между дървото и втулката на мундщука... Не можеш го избегна, както и да се опитваш. Хладен и сух дим ще получиш, само ако по някакъв начин отделиш влагата. Един от начините е с филтър, друг - с турбуленция и последвал от това конденз. Колкото по-малко завихряния на потока имаш, толкова повече влага ще има в дима и той ще е по-горещ... Факт. Ся, вече съвсем друг е въпроса, до колко идеално сух и студен дим изобщо ще има некъв вкус де...

Интересна тема за размисъл.

Принципно ароматните молекули не се влияят от влагата, и определено количество влага в дима се требе да има.

Въпроса е: ако тутуна е с идеалната влажност, какъв требе да е потока на дима за на края да излезне идеалния дим? Ясно е че филтрите обират големо количество на влага, но пък и доста от вкусовите качества.
Известно  е и че големите камери (калабаш системата) охлаждат и стабилизират дима, до голема степен и кондензират, но дали това е идеалния дим, пак имаме един голем въпросителен.

Известно завихряне и турбуленция все е нужно за да разбие емулзията и по тоя начин да позволи някакво кондензиране по пътя, но до каква степен, е това е въпроса.

Едва ли ще се намери истинската формула, тука търсим само и единствено best practices. Една от тях е канала да върви от по-широко към по тесно. Това понеже е невъзможно, компромисното решение според Йес, Ларс и пичовете от Аштон е цилиндричен канал, който почва да се стеснява на етап стабилизиран дим. Това принципно е доказано работещ модел.

Вие как мислите?

Мислим, че има много начини да одереш една котка... ;)

Да, започва да ме кефи сериозно.   Двама седят и спорят за някакви дупки в дърво и шест страници няма дори един чертеж!!!!   Аре малко по-сериозно, не се излагайте!  ;D

Една снимка = 1000 думи

(Ама да кажете как се снима димен канал отвътре, че да разберем дали е конусовиден или не)

определено нема ни чертежи ни скици :) само си чешат езиците :)
а  за снимка на такоз малко пространство си требе нещо по гастро, но по смомен и те са над 5 mm остава некаква оптика  да се ползва

Снимките и схемите са за хора без въображение, господа! А вместо да мрънкате и критикувате, предложете Вашата представа за живота, вселената и всичко останало...

Ще ви помоля само да се въздържате от три теми:
Религия, политика и секс.

Тия неща се дискутират фейс ту фейс в подходяща обстановка.

я като начинаещ се уча от по добрите от мен  и стига да мога де

 А бе, тия двамцата са вдъхновяват от само-себе си !!
 Е-е-е-гатий риториката!
 Аз викам, да земем да ги издадем въ собрани сочинения - луксозно изданийце, твърди корици с отбелезвач от златен шнур, джобен формат - мъдростта да е навсякъде с теб.

я па сакам мужский бой да видим!

Предлагам на шнурчето за отбелязване да е вързан е темпер, ама да няма остри части, че да не стане сакатлък

Airflow
Many pipe enthusiasts are familiar with Rick Newcombe's writing on airflow, where he suggests that pipes with an open air flow smoke better. While not the originator of this concept, he has been its most public advocate, and duly credited with its popularization. Ken Campbell has written an article for The Pipe Collector called Airflow: The Key to Smoking Pleasure which further explores the concept.

The concept of "opening" was originally employed in the after-market modification of production engineering. Many pipe makers have adopted elements of this concept of airflow, with many American makers using airways ranging from 9/64" to 11/64". A related and perhaps more important aspect of an open air flow is providing for constant airway volume as it passes through the sections of the pipe. This concept was pioneered by J.T. Cooke and further developed by Trever Talbert, Jody Davis (J. Davis) and Todd Johnson. While traditional pipe engineering often utilizes different diameter bits for airways in the shank and stem, this constant volume technique employs the same overall diameter bit throughout, with the exception of the last 1" or so at the bit. Here it tapers evenly down while also widening out. This provides for a comfortably thin bit, while also providing for a constant volume of smoke throughout the smoke stream.

http://pipedia.org/wiki/Airflow:_The_Key_to_Smoking_Pleasure

Amen to that brother!

Да живее цилиндъра!!!

Абе, Гец-а, като си го "пльоснал" туй от Пайпедията, що продължаваш да стържеш инвъртнати калабаши?  ;D ;D ;D Дека им е на тех "констънт волюм ъф еърфлоу (КВЪЕ принцип)"?... Кога КВЪЕ важи и мое се използва кат аргумент и кога не може?  ;)

Реверс Калабаша е съвсем различно нещо. От камарата насам си имаш КВЪЕ.

Много ще ме извиняваш, ама изобщо не си осмислил КВЪЕ. А и не измествай въпроса към друга семантична плоскост ако обичаш - реверс калабаша че е различен е ясно. Ма как ще го дефинираме съобразно КВЪЕ доктрината - ерес, абоминация, консерватизъм, или още по-напредничав инженеринг?  :) И защо хардкор застъпници на КВЪЕ дялкат (и то явно, без да се крият!) ревърс калабаши - това не е ли един вид творческа шизофрения?

Не бих казал. Ти не плющиш само боб, нали?

Освен това го пльоснах тва, щото нема кво да добавя по темата, те са си го написали хората и си е точно така. Като минете на ривьрсовете, тогава мога да кажа нещо и аз, щото бех един от пьрвите, дето почнаха да ги  "стьржат", инак си чешете езиците колкото искате, вместо да пиете бира примерно...

Не Гец, аз не "плющя" само боб, но и не го твърдя, нали така? Пак ще те попитам - след като КВЪЕ е най-добрият начин за правене на лули, защо тогава правите тези калабаши, които са в пълно несъответствие с горенаписаното? Защо тази теория когато е удобно става общовалидна, а когато не е удобно, не е? Би ли споделил твоите мисли по отношение ривърсовете, ако обичаш.

Начи виж са, реверс калабаша не е КВЪЕ, защото... е, то е ясно защо. Обаче па добавя един съвсем друг ефект, който компенсира липсата на КВЪЕ, дори и надминава по качество. (е, така поне твърдат, аз не съм усетил много разлика).

Обаче при "тесно -> по-широко -> ръбесто -> пак тесно" това "по-широко" не е достатъчно да създаде ефекта на обратния калабаш, но пък е достатъчно зле за да наруши КВЪЕ-то. Имаш завихряне на дима, без конденз ефекта на обратния калабаш. Те тва е приказката, и Гец че потвърди че е така.

След като "нео-калабашът" компенсира и надминава по качество КВЪЕ, защо тогава се твърди, че КВЪЕ е най-доброто под слънцето? Забележи - аз не твърдя, че еди-коя-си система е най добрата, аз просто питам: как ще докажете Вашето твърдение, че точно тази система е най-?

Я па ти! Че има разлика, има. Ама тя е в обема, а не в принципа на действие - законите на физиката важат И ЗА лулите. Без изключения. Пак казвам - не отричам, или защитавам никоя от гореизброените системи - за мене лично, когато са добре изработени, пушат еднакво превъзходно. Когато изказваме позиция, трябва можеме да я защитиме, а не да казваме: "Ми щото АЗ така съм решил!"

Еми ние така и не разбрааме какво се подразбира под "добре изработени". Освен че да са правени преди да се родиме.

Позицията си е много добре защитена, тъй като имена в луларския занаят застават твърдо зад КВЪЕ. Калабаша допринася, но по съвсем друг начин и чрез съвсем друга физика. Нема ли КВЪЕ или достатъчно голема камера, качеството е спорно. Това е съвсем логичен аргумент.

"Да е правено преди да се родиш" въобще не е аргумент.

 Менове!
 Вместо "артък акъл" за ремонти и поддръжки, зехте та оспамихте нашироко и надълго!
 Ваш'те суждения за философията и практиката са си напра'о за отселна тема. ::)

Прав си, Вехто, ама поне си правиме забавното с Балканеца, наместо да мълчиме интелектуално и многозначително...

Балкан бой, колкото хора седят зад КВЪЕ, толкова и хора твърдят, че КВЪЕ е без значение. И то също толкова мастити имена... Дай на срещата да направиме един много прост експеримент - ти, с вързани очи, капут на мундщуците и еднакъв тютюн, пушиш веднъж "класическа" лула, веднъж КВЪЕ такава и пробваш да отгатнеш, коя коя е. Аз няма да мога да позная, признавам си. ама пък ти може и да успееш...  ;)

Ае на каса бира че ще познаем!

Па щом ти е до лочене на бира, а не до познание - айде, от мене да мине. Ма без да шикълкавиш, ей!  :)

Само не знам къде че намериш такава с КВЪЕ и такава без него. Ама щом е за спорта, ще постигнеме некакво съгласие и ще проведеме експеримента.

Пък и важен е спортния дух нали, да не издребняваме са.

Бе кво ти пука?!? Важното е да се пият бири!

да вземете да кажете някой тарикатлък че ме чака един овехтял Биг Бен, освен бирата

да, така, е, и тва е разликата, мноо се дразня някой като издялка нещо с камерка малко по-голяма от 9 мм филтьрна, и вече разправя, 4е било ревьрс калабаш. Калабаш май ас! За да има някаква разлика изобщо, втората камера трее по МСМ да е ПОНЕ колкото огнището. А относно това какво се случва с дима, с Гришо ше напраиме една прозрачна калабашка и ше видите наживо. Не сьм физик дагоева. Разликата сьм я фанал лично на базата на опити и сравнителни тестове. Хау!

Преведи, ако обичаш.

Предполагам означава IMHO ама мое и да е професионален термин.

Ахаааааа! Пък аз си викам - бе Геца извади неква много странна мерна единица... И я един бърз въпрос, докато сме на вълна калабаши и различност: С какво инвъртнатия калабаш е по-различен (като ефект, не като принцип) от Фалкон, Кирстен, или Питърсън Систем-а?

 Близо е до ума!
Разликата иде от експандирането на флуидния поток в капацитивната емкост, оттам следвайки закона Бернули за скоростта и налягането...  ???
А пък Желязков може и да ти обясни ефекта на резонанс-чамбъра, заменяйки катализаторното гърне на Субару Импреза. ;D ;D Следствие на това цялото словоблудство и се явяват упоменатите от "Бийчбойс" още през '60-те на миналия век "Гууд Вайбрейшънс", довеждащи луларите до клиторен оргазъм, елиминиращ нуждата от тъй излюбления ти анален фистинг, Уважаеми Пине !! :D :D :D ;D

Вехто, ако не беше ти, никога нямаше да се сетя!!!  ;D ;D

P.S. А уравнението на Бернули е пряко свързано с ефекта на Вентури, който разглежда абсолютно обратното състояние, а именно - преход на газове от по-голям към по-малък диаметър... Наздраве!

мсм - мое скромно мнение. Вехтий, по-кротко с хората, да не стане сакатльк.

Гец, не бъди егоист - отговори ми и на втория въпрос, ако обичаш!

ми за Питьрсьна нема ко да говорим, те са си го патентовали като система за сьбиране на кондензата, за да не ти гьргори лулата. Фалконите и тн. - там идеята е, че използвайки метал за шийката, ужким дима ще е по-хладен накрая. Плюс тва, че трудно ще си а счупиш, ако ти е в джоба.

Първо да уточня за пореден път - нито отричам, нито гледам с пренебрежение на новите лули и майстори. Това, че имам консервативен вкус изобщо не означава, че отричам новото - точно обратното.

Глей ся, целата ми идея е следната: Инвъртнатия калабаш разчита на кондензиране на влагата от дима, нал тъй? Щото охлаждането предизвиква конденз, а конденза - охлаждане. Основен "носител" на висока температура в дима е именно влагата. Ама Питърсън създават лула с абсолютно същия ефект некъде къде 1891-ва година. Да, принципът на работа е различен, но ефекта е същия. Класическият калабаш разчита на голям обем - там наистина може да се каже, че дима който се пуши, предварително е престоял в камерата. Инвъртнатия калабаш обаче е друга бира - камерата е прекалено малка, за да събере толкова дим (къде 50 мл некъде). Фалкон търсят същия ефект - конденз. Който е пушил от тея лули, знае за кво иде реч - как пушат и т.н.
Така. КВЪЕ принципа - къде 1914-16та Алфред Дънхил тура (и патентова) една тръбичка при правите лули - inner tube, дето и досега я слагат. За кво става на въпрос - алуминиева тръба, с диаметър 3.7мм, от огнището до мундщука. Кво се получава - абсолютно еднакъв диаметър от началото, та до края... Ся, може да спориме за подробности около тез "системи", докато се съмне, ама фактите са си факти...
Изводите от туй многословие ги оставям на Балкан бой, поради неподражаемата му дарба, да вика на черното - бяло... ;D

Имайки предвит че свети Алфред Д. за първи път е промотирал а мое се каже и изобретил КВЪЕ-то, пък и алуминиева търбичка като термо-проводник да охлажда и кондензира, нема как да не си легнеш на брашното.

Да резюмираме "ботомлайн-а" дет се вика.

Колегата Пин защитаваше малки дупки и идиоритмия в диаметъра по продължение на димния канал с великия аргумент че едно време така се е правило. Оказа се че не е баш така и иновациите в пайперския занаят са печеливши и удачни и наистина допринасят за по-качествен дим. Сега остава да си признае като един спортсмен и джентлъмен, а аз от моя страна ще излезна с каса бира.

брау, момци, у спора се ражда...... бирата!

Пин-е, я кажи за тоя патент на Петерсон у оная година, за какво става вупрос?? че нещо не зацепих.

Губиш, майна. Колегата ти през цялото време защитаваше тезата, че лула може да се изработи по много и различни начини и пак да пуши добре... И че "иновацийте" не са баш истински иновации, ами в повечето случай се оказват римейк на старовремските салтанати. Което си е нормално - Каспичан не е изграден за един ден от нищото...
Колкото до акта на биропиене - това е аксиома, а не теорема, нуждаеща се от доказване, или признаване. Той просто се случва... :)

P.S. Епа Гец, патента на Питърсън е за "кладенчето", дето събира конденза:

(http://pipesmagazine.com/wp-content/articles/peterson-pipes/peterson-system-diagram.jpg)

хрумна ми нещо - вие тука момци, изхождате от коренно различна постановка, брадьрз! Като темпераменти сте различни, ерго, имате различен подход кьм лулопушенето. Естествено е да има и различен резултат. Аз затова не се фьрлям в такива спорове, щото сьм видел доста неща през годините, дето само седиш и се чудиш - абе тва нормален човек ли го е направил???? Така че - ще ви свия бира - две от касата, и ще ви кажа наздраве. Е, и ако ми заглеждате гаджето, ше ви избия и зьбките, ахахахахахахаха

Айде са, от девет кладенеца вода, уж поантата била че ненамсикво. Идеята ти беше че щом е правено преди да се родим, значи е добро, тия днешните нищо не разбират.
Ае признай си, нема да боли ич.

 ;D ;D ;D ;D

аз предлагам да изработя две лули - едната по Пин, а другата по Бой,  и да видим като се срещнете, ко ше праите. Мисля да е честно така.

Agreed! Hou!

По ред на номерата:

Гец: Явно си пропуснал (проспал) квинтесенцията на нашите срещи, а именно: "Мала група педера"... Кой ще ти заглежда гаджето бе - тя не е интересна...  ;D ;D

Балкан бой: Цъ - нема такива скверни думи, изписани от моите пръсти - сипи си вино и се върни назаде у темата.

Гец: На драго сърце да приема, ама финансовото състояние не ми позволява. За тва си и трая...

Ози: Прав си на 100% - млъквам.

Между другото,всичко в инженеринга се върти около охлаждането на дима/което,естествено,увеличава кондензата-факт/.На някои снимки на Айнщайн се вижда,че не е вкарвал до край мундщуците на лулите си.Явно е оставял камера/условно казано/.Някой нещо да е чел по въпроса?Аз намерих само предположения...

И накрая щото съм пич, една статия подкрепяща тезата на колегата Пин. Поне последната му теза.

http://www.apassionforpipes.com/neills-blog/2014/7/8/reflecting-on-innovation.html

Е това , ако видя някой да го пуши и ще се смея много . Това е хибрид между радиатор и лула . Според мен един реверс калабаш лула , като на ГЕЦ , върши същата работа , като тоя радиатор , ха ха ха ха .
Трябва и термостад и перка да му сложат .
То ако беше само до охлаждане и конденс , щеше да се пуши през разширителен съд , като бонг или наргиле . Така най сух и хладен дим излиза .

Да се върна на изначалната тема - възстановяването, подсетен от съвсем прясно изживяване, включващо един малък разбойник, шишенце мостра от парфюм, докопано незнайно от къде и една злополучна лула, дето си чакаше тихо и кротко реда, щото я бях строшил за трети път... Та Балкан бой дето ви разправя, че стара лула умирисана на Чери Амброзия е най-гадното нещо за истинския пайпър - ами че той е много далече от истината! Едно старо Савинели преди време си "оправях", ама оня глупчо дето ми я продаде явно му е миришела гадно и я е пръснал с малко дезодорант... Е нема такава гадна смрад и отвратителен вкус като я пушиш! Все едно пушиш пластмаса. Остави това, ами тоя вкус ти остава в устата и дори друга лула почва така да ти смърди. Сол, спирт, търкане, псуване... Няма махане. Е, накрая се отмириса, ама докато стане това, онзи пич и роднините му бяха споменавани гръмко и на равни интервали. Тая сегашната (пак некво неугледно Савинели) дори не е била в контакт с парфюма - само е поела от миризмата. Ама какъв  "вкус" извади после, бедна ви е фантазията! А жената си трае и не казва, щото "Е, че кво толко се е случило?"...

И на това има колай. Вместо етанол, ползваш ацетон, или некой друг по-серьозен органичен разтворител.

С ацетон не съм пробвал никога, но съм чистил какво ли не (включително и един череп и бедрена кост от човек) и нема след това остатъчна миризма като се изпари съвсем.

Друг метод е проветряването, оставяш я на терасата три - четири дена разглобена лулата, и квото има парфюм ще изчезне.

С ацетон не бих пробвал, щото си е отровен. А номера с проветряването не мисля, че ще се получи, защото в парфюмите има масла, дето всъщност носят аромата. И двете лули не миришеха на парфюм, усети се само при пушенето. Много гадно съчетание е - хем има вкус на пластмаса, хем усещаш леко парфюма, хем ти щипе едно гадно на устните и езика...

Това с проветряването е от един хрватски форум. Там в Загреб по некаква причина пича който ги продавал редовно ги парфюмирал и то жестоко. Струвало му се че така са по-фешън и по-луксозно се възприемат. Включително и от вътре.

Хубави Петерсон лули, напарфюмирани до безсъзнание. Опитвали с какво ли не, включително солни терапии неколкократно, и единственото нещо което бе подействало, е да стои лулата навънка на ветър пет-шес дена.

 Мога да дам акъл, възприет от колеги реставратори;
 Ако нещо си, трябва да го обогатиш, или да му заместиш некакви си там поети елементи, туряш го под похлупак над или под изпарения.
 Та викам, слагаш етанол въ водна баня / инак е взривоопасно /, и на решетка на разсточние отгоре, а че и под похлупак туряш пострадающий бриарец. Похлупака е, за да се насити атмосферата и да се уплътни въздействието на реактива.
 За активен елемент в случая, аз бих ползувал както ацетон, тъй и трихлоретан, хлороформ, и прочие летливи агенти - те се изпаряват и отдават без остатък, а същевременно са добри естрактьори на мслени субстанции. Да припомня - с тях отстраняват маслени кондензи от кислородни инсталации, за да не стане "БУМ".

Подобно нещо го ползват вече хората и твърдят, че резултатите са много добри:

(http://www.puff.com/forums/vb/attachments/pipe-retailer-forum/68321d1339939126-pipe-retort-dsc08828.jpg)

Ето какво имам предвид, като казвам "По-внимателно със стъргането на нагара":

(http://i.ebayimg.com/00/s/NDgwWDY0MA==/z/fFcAAOSw7ThUfx4N/$_57.JPG?rt=nc)

Е как стаа тоя номер бе да му се не види?

Тая лула с точицата как точно е пушена че целата стена да се овъгли? Не вдевам нещо. Не мое си толкова душманин на лулата така да я унаказиш.

Е па явно може... Виждал съм и още по-зле (Леееко сега, Стануел беше  ;D ;D). Я си представи един "лулар" дето е решил, че лулата пуши най-вкусно като и остъргваш нагара до дърво след всяко пушене? И добави един пишман-реставратор, дето задължително иска да види дървото в огнището... Те ти резултата.

Е, на тоя да му завреш райберо у гъзо, па върти, върти.... ::)

Значи лулата , като стигне до тоя хал и я пращаш на някой от тримата голями и ти врътват едно огнище от бриар и лулата от обикновенна става калабаш системс . Тоест слагаш и ново огжнище отгоре и шпориш .Иначе в тоя вид събира към 18 грама тутюн , тоест пакета влиза в 3 лули  :o ::) :D

На некои хора лулите им изгарят отвътре, на мене дори и най-некачествените до сега не са мръднали. Хем не ги брейквам в началото, хем не търпим кейк, и сега ако остържа най-старата ми лула до чисто дърво, нито микрон от стената не е покътнат.

А много пъти ми се случва да не мога да я държа в ръката от жега. Не вдевам какво ги праат тия лули.

Ама пък стените на огнището са прави и короната е кръгла - майстор е пича, не ще и дума!  ;) Представям си само колко се е старал, докато я докара в такова "идеално състояние"...

Това наистина избива рибата (и лулата). Що за идиот????????
Честно казано и на мен никога не ми се е случвало (говоря като пушач) да се налага такова стъргане. Това си е пробиване, ама не с 19, а с 25 мм.
Другата е поносима, но не виждам надолу как е-.

Между другото, дайте да сложим ясно разграничение между ПРЕСТЪРГВАНЕ и ПРОБИВАНЕ.
Сигурен съм, че Пин и други от форума могат точно да кажат каква е големината на стружката при престъргване с т.нар. райбер/ reamer и съответно с една бургия. За ножове няма да говорим.
Гец го каза преди, инструментът при всички случаи трябва да е остър. Имайте предвид, че това което се продава по магазините като римери за престъргване на огнищата е затъпен (или не е заточен изобщо) инструмент. Целта е да малко или много универсалност, защото се продава на какви ли не хора, а като го хване един як мъжага без опит и натине добре, от 9мм стена остават 2мм, при положение, че инструментът е заточен под необходимия градус за изваждане на стружката, както при ръчен райбер.

Примерно това http://intertechnic.bg/index.php?p=product-details&id=597 (http://intertechnic.bg/index.php?p=product-details&id=597) върши много добра работа, но трябва върха да се заобли, за да не прави дупка. Нагарът трябва да се маха постепенно на малки порции, а не наведнъж.

Amen to that brother!

Бях пуснал в темата на Вехтото една снимка на регулируем ример - много добра работа върши. Само дето е на лек конус, ама това се поправя сравнително лесно. Хубавото при него е, че режещата част е под ъгъл спрямо основата и се заточва съвсем като истински райбер. Между другото, нащо момче е пуснало още една-две "поправени" лули. За колекционери...  ;D ;D

Язе ример не съм ползвал  никога. След пушенето ако си очистиш лулата кат хората, ример чак след 10-ина години я ти затребва я не.

И на мен не ми се налага да купувам подгревни свещи, щото колата ми е бензинова... ???

Да, този си е ок. Аз също имах такъв, но или го загубих или го подарих, не помня.
Просто не трябва да се прекалява.
Между другото, кое е това "нашто момче"?

Ей тоя пъпеш непоръбен: http://www.ebay.com/sch/indian1239/m.html?_nkw=&_armrs=1&_ipg=&_from= (http://www.ebay.com/sch/indian1239/m.html?_nkw=&_armrs=1&_ipg=&_from=)

Малиии как се ловят на въдицата поклонниците на точицата. Са като захапат, глей кво стаа.  Балтията и през главата. Прогорели вмирисани лули за по  300 кинта.

 Ма тоа верно е паве!
 Като гледам, какви "ками" от ножове за мазанье на масло е стъкмил.... :o ;D ;D ;D ;D

Колегата, успокой се малко! Сипи си едно винце, нарежи си тънко мезе, па се не занимавай с хейтване по никое време... ;)

Колега, откажи се от сектата, ние всички те обичаме и ще се радваме един ден да свалиш тежкото бреме на заблудата от плещите.
Като на човек му падне пердето от пред очите, и почва да вижда света наистина такъв какъвто е.  Ще видиш белата точица един ден в истинската й светлина, и ще ти стане едно леко на душата. Сатаната създава илюзиите за да лови в мрежите си неукрепналите хора.  Истината ще ви направи свободни е казал Спасителя. А истината в случая е че лула втора употреба дори и да е пушена само неколко пъти, не може да струва повече от 50-60 кинта. Каквото е повече е от  лукавия.
Са и язе си имам фикс идеи, но как мислиш че ще дам ей тия пари за туй нещо:

http://www.ebay.com/itm/rare-ESOTERICA-Penzance-2-oz-tin-Made-in-Jersey-2011-/121504459866?pt=LH_DefaultDomain_0&hash=item1c4a3aec5a

едит: На следващата сбирка нема а доем най-вероятно, та затова дай да се видим при чичо Лео тия дни да ти дам един подарък. Подзказка: има бела точица на мущука :)

Верно , не е истина направо . Ама по добре Пензанс във кочан , отколкото Давидов във бела точица .
Послепис , Пине , шегувкаме се не визираме никой колега от нашия форум .

Балкански, сложил съм снимка на Дънхил, щото това намерих у и-бея. В момента в който попадна на некое престъргано жабарско недомислие, дето се кичи с гръмкия етикет "лула", ще го пусна тука. Лошото е, че ми се повдига само като ги погледна... Тва, правоверните, бая издържливи стомаси имате!  ;D

А бе аз точно него визирам.

Той ми е един от най-скъпите хора в тоя форум. Всеки път като се сетя и сърцето ми се къса защо е в тая секта. Детето ми да е хомосексуалист немаше да ми е толкова криво. Понекога ми идва и да заплача.

 Пичове!
 
 Аз викам, да свириме край на мача "Давидофф"-"Ортодокзия",
па да се върнем на темата - "Отдел Фатки и Чалъми".... ::)

Apropos - Мисля, че открих нов инструмент за сваляне на нагар! Еластичен, дето ляга по профила на огнището....
 Остава да затвърдя впечатлението експериментално.

Банел от корсета на некоя кака? Пробвал съм, не става...

 Н-н-ннье! ;D

 S-образна шпакличка за художници! В нашия арсенал има много неведоми и ужасяващи / за нормалните 'ора /  орудия на труда. С тясна - едва 3 мм пластина, която при натиск ляга по профила на огнището, какъвто и да е той. Само трябва да и присадя метално топче на върха, за да не драпа по дъното.

Вехтий , то че си тертиплия , такъв си ама скоро време ми се струва , че след дълги проучвания , изследвания и експерименти ще откриеш топлата вода , вълненото одеало и ...римера .
Все нови и напредничави технологий .

Римерът си е ример.
Аз тръгнах по логиката на адаптивното острие. Щото римерът става за един единствен профил на огнището - тъ че за всяка лула требе да си прайш отделен ример. Аз реших да опитам инструмент, който да ползува еластичността на пластините, за да се нагажда към извивката на всяка кухина, била тя цилиндър, овал, конус, хиперболоид или оживален конус. За последното можеш да питаш Борис - той е по оживалните върхове. ???

Та точно за това си взимаш едно джобно ножче и му заобляш върхя ня шмиргела / на шмиргело , както викате в София / и имаш най адаптивният инструмент за стъргане след струга , ха ха ха . иначе това със корковата тапа и шкурката е готино , ама много игра за същият ефект.

  Аз си открих моя инструмент.
 А между другото, подсетен от клипа на Балканбой за "Дънхил", пробвах друг начин за чистене на окиса от ебонита и резултатът е много добър.
 Отстраних го с помощта на много остра цикла, като я движа без натиск - както казват дърводелците, "пуснах и един вятър".
 Установих, че окисленият материал е по-крехък и се цикли в пъти по-лесно от самия ебонит, пада като прах. А като се покаже отдолу по-тъмният плутен материал, циклата започва да се плъзга по него и не сваля стружка.
 Това и дава възможност визуално много точно да се контролира процеса. Повърхността, която се получава в резултат на тази интервенция, е с висока гладкост и почти веднага може да се пристъпи към полиране.

 Ще кача и снимков материал.

 Варнинг ; Хора, дето ги напъва от време на време "майсторлука", да не опитват туй нящо сами в къщи! Ако нямате опит с инструмента цикла, изпървом пробвайте на твърда, неподатлива повърхност - например черепа си.
 Гореописания метод е рожба на болен мозък на учен-емпирик, изтрещял от слушане на "хипарски" парчета и не подлежи на тиражиране от широки народни маси !

  Ето мало и от самия процес;

 (http://media.snimka.bg/s1/4140/034523605.jpg?r=0)

 - някъде в началото. Вижда се праха, който се отделя и тъмната, лъскава повърхност под него.
 По време на работа, при циклене на окиса се чува мек, съскащ звук. Когато се появят свирещи нотки, значи вече сме на повърхността на здравия материал. Визуално процесът е по-лесно контролируем, отколкото при работа със шкурка. Там виждаш цялостния резултат едва след измиване и подсушаване, докато тук можеш да следиш всеки милиметър, наблюдавайки следата след инструмента.

 (http://media.snimka.bg/s1/4140/034523604.jpg?r=0)

 - почти готово. Остава лека обработка на вътрешния ръб при "захапката". Следва номер 1200 и домашна "солингенска" паста, резедава, на водна основа.
 Краен резултат - мек, сатенен блясък, много подхождащ на характера на ебонита.