|
Титла: Минути за поезия Публикувано от: Kalin_St в Януари 21, 2015, 09:04:05 Ровя си днес аз из форума, ровя си и... нещо липсва. Чудя се аз, продължавам да ровя и хоп - ми да, малко стих му трябва :) За всички, които обичат хубавия стих:
Лулата Аз съм лулата на поета, напомням му сред дим и здрач арабка, абисинка клета, но ме обича — стар пушач! Когато тъжен е до плач, димя — колиба сред полето, в която тихо ври гърнето с храна за бедния орач. С дима от мойта жарка паст изплитам синя люлка — в нея душата му люлея аз; в сърцето му възторг ще влея, че зная — той лекува с мен духа си, вечно угнетен. Шарл Бодлер Charles Baudelaire La Pipe, 1857 Титла: Re: Минути за поезия Публикувано от: Cefy в Януари 21, 2015, 10:56:17 Браво за темата! Поздравления!
Титла: Re: Минути за поезия Публикувано от: balkan boy в Януари 22, 2015, 12:10:51 Може поезята да не му е чак толкова запленяваща каквато му е музиката, но все пак:
Когато вечер за разтуха припалвам своята лула и мисля си, докато духам дима във сладостна мъгла, как таз лула и аз, умника, сме просто лика и прилика. Тя също като мен е с тяло, направено от земна пръст; аз в пръст ще свържа край с начало, тя счупи ли се, слага кръст на своя път тук, на земята – така и аз си знам съдбата. Тя чисто бяла засега е, не е опушена глечта. Е, щом животът пожелае и аз ще легна бял в смъртта, но черен под пръстта ще стана, както лулата от катрана. Ако посгреем се с лулата, хабим от дните си сами – димът отлита в небесата, а долу пепелта дими. Тъй всяка слава отминава и тялото на пепел става. А случва се и да пропуснеш да я затвориш със капаче и в пламъка й пръст да мушнеш, и после да ти се доплаче, но ако пръст в лула тъй страда, какъв ли огън грее в ада? Припалвам често и в наслада дима подръпвам час след час, поддържам малката си клада и в мисли се унасям аз. Тъй вкъщи, по море и суша аз славя Бога и си пуша. Йохан Себастиан Бах. Оригинално заглавие: Erbauliche Gedanken eines Tobackrauchers |