PipeZone

Реших да пусна тази тема, която може да е полезна на някои колеги, които за пръв път се сблъскват с този проблем.Големия плюс е, че можеш да си направиш сносна лула от някоя евтина грозотия.Всичко е почерпано от моя скромен опит с лулите и дългогодишният ми с корабите.Не претендирам, че е най-добрия начин, но се получават сравнително добри резултати.
За начало ще ви трябват малко инструменти и лула за издивателство.

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770080.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770081.jpg?r=0)

Тази се оказа без мундщук.но за него ще ви трябва струг и още бая обурудване.
Като начало правя прореза на устните и завъртам мундщука да застане в правилното положение.
Почиствам огнището и започвам да шкуря.

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770085.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770088.jpg?r=0)

Много е важно когато се шкури между мундщука и дървото, да се използват шкурки залепени на нещо твърдо, за да не се получава хлътване в бриара, заради по меката му структура.
Сега е момента да се оформи грубо мундщука.Аз го правя с "дремел"

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770089.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770090.jpg?r=0)

За цялостно сваляне на лака използвам шкурки върху мека повърхност, за да може плавно да отнема, без да перцаква облата форма.
И през цялото време се молиш да не излезе шупла.

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770091.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770092.jpg?r=0)

Когато сваля всичко, байцвам.В тоя случай с байц бордо, концентрат.След това започвам отново да шкуря с гъбите, като постепенно увеличавам номера, докато стигна до 2000.В конкретния случай излязоха 100
чепа и я рустицирах с дремела и абразивен диск.

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770094.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770095.jpg?r=0)

След това започвам да оформям мундщука.Както вече казах,много е важно да се прави с твърди шкурки там където се съединява с лулата.Отново постепенно вдигам номерата на шкурата до 2000.

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770098.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770099.jpg?r=0)

Изшкурвам цялостно лулата до вид близък до крайния и отново байцвам.Изсушавам на пламък и изшкурвам с най-финната ми гъба, като вничавам да не направя петна от протъркване.

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770101.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770102.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770103.jpg?r=0)

Ако искам да огъвам мундщука, го нагрявам или с пистолет за горещ въздух или на пламък, като във втория случай трябва много да се внимава да не прегори.Огъвам и след това втвърдявам на течаща вода.Огъването е по-правилно да се прави преди байцването, защото по някога се появява ръбче, което трябва да се изшкури.
Накрая мажа с едно масло за паркет, изчаквам и изтърквам с вълнен парцал.
Мундщука най-лесно се лъска с шлайф паста за кола и парцалче.

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770105.jpg?r=0)

И накрая..

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770106.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770107.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770108.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770109.jpg?r=0)

Изобщо не претендирам, че това е правилния начин.Познавам поне трима човека от форума, които са много по-вещи от мен.

Ози май обърках раздела.Може би трябва да го преместиш в "ремонт и поддръжка"

Туй требе да се тури като ръководство за начинаещи лулари...!
Евала, Калине! Откакто се цифровизира си неотразим! :)

Ще се радвам ако доразвием темата, защото всеки може за даде акъл от неговата практика.

Браво - разбираш ги нещата /и ти завиждам за пиличките  ;)/!
За тая снадка има един трик за шкурене - парчето шкурка да е ново и ненамачкано. Шлайфаш, като парчето е поставено между средния пръст и показалеца и огънато по радиуса на контура. Търкаш без да натискаш, като пръстите само придават форма на шкурката, без да натискат. Става перфектно по този начин.
И един въпрос - защо се занимаваш толкова за един обикновен Риъл Брайър? Я виж тука кво продават хората: http://www.piapipes.com/ (http://www.piapipes.com/) Перфектни заготовки за мундщуци от акрил, за без пари. На две от лулите си направих такива - приятно се работи, димния канал е много културно направен и материала е сравнително мек - не дразни толкова при захапване.

Наздраве!

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770110.jpg?r=0)

 :) Браво,Калине-отлично показно!Оттук нататък всеки може да споделя своя опит.Разлика ще има-в използваните материали,разните пинизи и пр.

А темата ,все пак,ще я "закарам "  в "Ремонт и поддръжка".За по-пригледен вид на форума.

И един въпрос - защо се занимаваш толкова за един обикновен Риъл Брайър? Я виж тука кво продават хората: http://www.piapipes.com/ (http://www.piapipes.com/) Перфектни заготовки за мундщуци от акрил, за без пари. На две от лулите си направих такива - приятно се работи, димния канал е много културно направен и материала е сравнително мек - не дразни толкова при захапване.
[/quote]

На много места продават заготовки,но понякога ,Пине ,тръпката е огромна сам да си изработиш мундщука от нулата.А и в някои риъл бриарки има чар-струва се да се поработи върху тях.Получават се интересни лули.

Предпочитам "албанките"защото ми е голям кеф да върна нещо вехто към нов живот.Правил съм и от блокчета, но нямам тръпка.

Аз тая тръпка много добре я разбирам, просто щото и аз я имам. Ама албанка... Без да се обиждате, ама просто не си заслужава труда. У и-бея е пълно с всякакви интересни лули, които просто плачат за некой сръчен майстор да им вдъхне отново живот.

Абсолютно съм съгласен с теб,Пине-аз за това си отбирам лули за колекцията и пушене,но ги възстановявам в оригиналния им вид."Албанките" позволяват джалнатска намеса и вариации на тема "лула"  ;D.

Така е , но не са достатъчно грозни ;DА и да не забравяме, че сме в България и "албанките"са най-достъпни.И изобщо не ти пука дали ще я пре...ш.Като за начало е перфектна за упражнение.

Както казва Ози, да направиш нов мундщук е голям кеф.Поради тази причина много се радвам на ето такива:

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770113.jpg?r=0)

Евала бате Калине Евала . Значи постове като този , със направени , като от чужд блог , със снимки от процеса на работа радват окото . Поздравления за майсторството и за инициативата .
Лесно се руши , трудно се оправя .

Работата на Калин е изключително прецизна, както по отношение на финиша, така и по отношение възстановяването на оригинала. Като цяло и двете са трудно постижими и се изисква голямо търпение и майсторлък, за да постигнеш наистина добър резултат. Накратко - евала Калине!
Само не съм съгласен за тръпката да извадиш лула от блокче брайър, ама това е друга тема  ;D

Още нещо се сетих - абе много ти е чистичка работната маса ??? ??? ??? ???
Само аз ли съм такъв мърльо, че вече не знам какъв е оригиналният цвят ............

Според мене требе да се отива по-накъм екзотика и файн артс. Вместо акрил може кехлибар, кокал, слонова кост, такива неща. С ебонит и акрил секи може.

Георги, тва твойто е лаишка работа - на един приятел струга му не се вижда вече от стружките... Редовно губиме големи гаечни ключове по тезгяха: "Абе ей тука го оставих бе, майка му да .... , къде се дяна?!?" Ама се дразни като разчистваме, щото сме му размествали инструментите...  ;D ;D

Щото не си ме виждал като се разработя...... Това с ключ е лесно, ела да търсиш шайбана дето я правих 3 пъти докато се сетя да я хвана преди да се отреже и изхвърчи при другите ..... неща
Собственият ми баща ме пита дали може да вземе или ОСТАВИ нещо. Изобщо не говорим за подреждане, това е вредно
Веднага си сменяш подредбата и после губиш е*****колко време в търсене. Пример, на Лео имам да оправям една мъничка луличка с кехлибар, намерих кехлибал точно като правих нещо друго и сега го търся, от петък го търся.................

Благодаря на всички за хубавите думи.
Когато почвате да прешлайфате стара лула, много е важно да не се върти мундщука.А по правило повечето стари лули са се разсъхнали.
За това първо мажа втулката спчелен восък.Правя го по следния начин.
Нагрявам восъка, обмазвам  втулката, после пак леко го затоплям, за да се разнесе равномерно и тогава зглобявам.

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770114.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770115.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770116.jpg?r=0)

Конкретно тая лула беше с метално капаче, и то много обгоряло и ръждясало.Най- лесно се почиства с телено дискче и "дремел".

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770117.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770118.jpg?r=0)

Има един много дразнещ проблем при старите, евтини лули и той е, че мундщука не лепва плътно към дървенията.Жоро няма проблеми, защото има една джаджа, която хем пробива, хем челосва 90 градуса спрямо оста.За нас останалите ;D има едно решение.Направете си една шайба.на която вътрешния диметар да е колкото втулката.Външния даее по- голям с 2,3 мм.от диаметъра на мундщука. От едната страна залепете шкурка, около 200-180, с помоща на двойно лепящо тиксо или лепило.
Изрежете дупката внимателно (най-лесно става с кръгла пила и протривате внимателно по ръбовете)
Нанизвате шайбата на втулката, като внимавате шкурката да е към дървото.
Притискате силно и предържайки шайбата към мундщука, въртите на ляво и дясно.
Все по някое време ще прилегнат идеално.

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770119.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770120.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770121.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770123.jpg?r=0)

Като един серьозен познавач на различни майстори, ще си позволя да пейсна как изглежда уоркшопа на истинския пайп-карвер артизан и крафтсман. Жоро гледай и се учи, и ти да  си направиш такава обстановка.

(http://i1292.photobucket.com/albums/b574/ba4ikiko12/20140202_154940_zps5ldujkli.jpg)

(http://i1292.photobucket.com/albums/b574/ba4ikiko12/20140202_154944_zps9oz0veby.jpg)

(http://i1292.photobucket.com/albums/b574/ba4ikiko12/20140202_154948_zpsi6njagwa.jpg)

(http://i1292.photobucket.com/albums/b574/ba4ikiko12/20140202_154940_zps5ldujkli.jpg)

Защо ми се струва, че го познавам тоя пайпмейкар? ;D

Мдааааа, Георги - много хляб има да ръфаш, докато го стигнеш тва байче... ;D

Между другото, тоя трик с шайбата работи само, ако челото на мундщука е строго перпендикулярно на втулката. При стари мундщуци много често освен шийката на лулата и те самите са криви и тогава може да свалиш и 2 мм дърво без никакъв ефект. Та аз предпочитам такова напасване да го правя с подходяща пила - диамантена за маникюр става перфектно. Като натискам хубаво мундщука към дървото го завъртам няколко пъти - контактната повърхност се полира от триенето и чудесно се откроява. Тръкваш нежно няколко пъти и айде пак проверка. Отнема време и е нужно много внимателно пипане с пилата, но работи.

Като един серьозен познавач на различни майстори, ще си позволя да пейсна как изглежда уоркшопа на истинския пайп-карвер артизан и крафтсман. Жоро гледай и се учи, и ти да  си направиш такава обстановка.


[/quote]
Кога пък успя да ми снимаш ваната в дупчицата ??? Между другото не знам за друг, който да си има вана в работилницата, яко нали!  8)

Ако има желаещи за разрушителни действия, скоро ще трябва да събера бригада за разрушаването на въпросната вана, ЗАЩОТО МИ ПИСНА ОТ НЕЯ..
Така де, ще сменям обзавеждането, нови дивани, фън шуй.... такива работи

За такива действия винаги сме на среща. Лесно се руши, трудно се изгражда.

Тая вана, с малко доработки, е идеален постамент за хобита... Можеш да съхраняваш в нея ценни предмети, можеш да си къпеш кучетата... Ако решиш да се занимаваш с "ойл кюринг", можеш да киснеш брайр вътре. За кисело зеле обаче не съм сигурен, че е подходяща... Ама е перфектна за студене на бири летото! Такова хубаво винтидж бетонно корито не се намира лесно, помисли си!

Да не размиваме темата, защото е много хубава.

Относно челосването на старите лули, които са дяволски чупливи понякога, номерът спилата върши работа, както и с пъстенчето. Проблемът е че не става много точно и е ужасно бавно. Не по-малко бавно, но в повечето случаи по-точно става с трупче от гладко/плоско дърво и залепена шкурка. Обикновено дори не използвам трупчето а масата и не лепя шкурката, а я държа, просто парчета трябва да е голямо и да не се натиска при търкането. Става бавно, но си заслужава. Последователността на действията е от изключителна важност. Първо отвора отвътре, после фаската, после челото и след това мундщука и заглаждане на ръбовете.

Става и със свредло набутано в отвора, на струга и челото е готово за 30 секунди. Проблемът е че ако изхвръкне, може и да не я намериш, освен ако не те ковне в канчето. :D

А да се сети да въртиш универсала на ръка?  ;D

Аз бих поставил един философски въпрос, а той е защо да тунинговаме старите лули, не е ли по-добре да си стоят така олд фешън?

По принцип мундщука и втулката се разпробиват на струг и вероятноста да не са перпендикулярни е много малка.По-често проблема е от това, че отвора се е разбил от вадене и зглобяване.И тогава наистина шайбата не върши работа.
Според мен с пила не е много удачно, защото е малка площа и.Аз имам поне 40 пилички и почти не ги ползвам за лули.Освен за направа на устните на мунщука.
Вместо тях, залепям шкурка на различни по големина парчета от полистирол.И си правиш най различни комбинации.Много е удобно и щом се износи, просто я махаш и на нейно място залепяш нова.Използва се двойно лепяща лепенка.

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770126.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770128.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/4263/034770130.jpg?r=0)

Става, ама поне малко да е "фешън".На мен са ми тръпка грозните, ама много грозните.

Жоро, тоя номер със струга няма ли да е подобре да набиеш някакво твъдо, струговано дърво, вместо бургия?

Номера със шкурките е много полезен когато оформям устните.Тогава ми се иска хем да ги отсека на 90 градуса, хем да не търкам по мундщука и обратното.За целта има малко пили, които да имат абразивна страна а съседната да е гладка.А дори и да имате такава.винаги има метални ръбове, кото правят улеи в мундщука.При клечката е идеално.

Тц. Мърда!
Откровено казано и с бургията мърда особено ако е дълга лулата - тогава направо бие.
Бургиите са с относително точни опашки, които вършат работата в случая и са през една една десета, моите. Така че може да стане много точно. По принцип се използват едни специални "пишки" (дето не знам как се наричат) които са с различна дължина и много лек наклон, почти цилиндрични. Правя са такива в два-три размера от стомана, за да имам по-дълга част, която влиза в универсала. Проблемът е че бургията е със сравнително къса опашка и като я хванеш в универсала напр. около 10 мм, остава много малко свободна част (имаш и 15 мм в отвора на лулата и всъшност работиш на някакви милимунди от самия универсал. Специални ножове за целта с определен ъгъл и други такива приспособления без край са особено необходими.

Пин-чо, естествено, че го въртя на ръка, но има два проблема:
1. Става много, много по-бавно.
2. Изобщо не става
3. Няма как да го докараш в същия ден с такава гладкост на челото и без мускулна треска. ;)

Георги, мислим дека тия проблеми са някак по-преглъщащи се от лула, засилена в стената? А и финиша много зависи от заточването и ъгъла на ножа. И как подаваш и т.н. А ако наистина държите да стане хем добре, хем бързо, трябва ви ето такъв инструмент:

(http://www.dinzagarms.com/tools/large/facingsm.jpg)

Правиш си пилотните втулки и си свиркаш. Това е crown facing tool, на цени от 60 докъде 100 долара се намират. Разходка до Битака може да помогне в тая насока с неква по-приемлива алтернатива...

Нали с такова работя и аз.
Почти, не същото.
Не ми се навлиза в подробности, но тази работа с втулките няма да стане точно така, както си я мислиш, не и в обороти.

Георги, не е нужно да ползваш струг на 5000 оборота, за да челосаш добре един детайл. Можеш и на ръка да го направиш - като си наточиш правилно инструмента, бачкаш и си свиркаш. А и нали тука идеята е как да стане номера с подръчни материали? Подобни инструменти има в Практикер - купуваш, преправяш, заточваш (ако трябва, закаляваш на ново) и си у джаза бе, брат ми! Понякога ги мислите нещата по-сложни, от колкото се налага...  ;)

Когато изстъргвам стар мундщук или правя нов, винаги използвам шабър.Ебонита се цикли много лесно и приятно.
За направата му е нужна стара триъгълна пила, която я изшлайфате на шмиргел, като внимавате върховете да са много остри.Пилата е много твърда и един път наточен, шабърът издържа с години.

За махане на зверски нагар, от скоро взех да използвам "дремела" .Става за една минута, но трябва много да се внимава.

Точно такъв накрайник ползвам и аз напоследък за почистване на лули от морска пяна и такива с вложка от морска пяна, че имах няколко по които се беше натрупал доста нагар. Само че нямам дремел и ползвам една детска бормашинка Пико от време оно. 

Знам я "пикото".Тя дори е по-добра за тая работа, понеже не е толкова мощна и възможноста да "предобриш" лулата намалява.

 Е, за целта ползувам древния инструмент "коркова-тапа-със-шкурка", навита върху дебел винт за дърво, съотвено прихванат към ръкохватка. Въртя на ръка, защото тъй се усеща съпротивлението на материала и промяната в звука, която подсказва, че вече стигам до здрава повърхност.
 Не става кой знае колко бавно и процесът подлежи на пълен контрол. Още повече, ако нагарът е асиметричен, или с язви.
 И винаги завършвам със ивица шкурка, навита спирално около малкия пръст - така знам какво става на всеки един квадратен сантиметър.