Hiroyuki Tokutomi

Анализ на творчеството на Hiroyuki Tokutomi

Хироюки Токутоми, преди напълно неизвестен извън родната Япония и почти непознат там, предизвика истински бум на световната сцена през последните 8 години. Творбите му привлякоха въображението на проницателни колекционери от САЩ и Европа. И макар че лулите му често имат великолепен рустикован завършек, не това поражда и поддържа страстта на онези, които обичат и колекционират лулите на Токутоми. Те са перфектно конструирани и се държат отлично при пушене, което прави удоволствието от тях пълно. Накратко, усетът на Токутоми за дизайн и форма са брилянтни. Токутоми е майстор, чието средство е бриарът, а единствените допустими ограничения за когото се налагат от необходимостта творбите му да функционират като средство за пушене.
Токутоми- сан се обучава при Сикстен Иварсон в периода 1976-77 година. Той е един от малкото майстори, работили директно с човека, повлиял за оформяне на тяхното творческо мислене и въображение като плод на Датската революция в изработването на лули през 60те и 70те години на ХХ век. Подобно на Ларс Иварсон, Бо Норд и Джес Хонович, Хироюки Токутоми принадлежи към първата редица ученици на Sixten School. И четиримата постигат забележителни успехи. Ларс, Бо и Джес са признати за тримата най- добри майстори на лули в света. Всеки от тях развива собствена интерпретация на стила на Сикстен. Дизайнът на Джес Хонович е по- скоро консервативен, макар влиянието на Сикстен да личи ясно. Бо Норд създава доста крайни вариации на стила на Сикстен, но фундаменталната визия на учителя отново присъства. Естествено, стилът на Ларс Иварсон е най- близък до този на баща му, но естетическите му виждания са взели някои нови интересни насоки. Токутоми, от своя страна, работи по начин, който съчетава в себе си вярност към традициите, завещани от учителя, с насложената различна визия на източната култура.
Джордж Накашима (George Nakashima), известен американски дизайнер на мебели от японски произход, символизира Дзен- модернизма според много колекционери и арт- критици. Тайната е в съчетанието на традиционната японска естетика и западния модернизъм, тя ентусиазира ценителите, които разбират неговата работа. Така професор по история на изкуствата в престижния North Eastern college незабавно оприличава лулите на Токутоми- сан на мебелите на Джордж Накашима. Токутоми споделя колко поласкан се е почувствал да научи това, тъй като за него произведенията на Накашима са истинско вдъхновение. Накашима не просто свързва източната и западната култура, той създава изкуство, което е функционално. По същия начин Токутоми- сан свързва Изтока и Запада, като вгражда своите естетически виждания на представител на древна култура във полезни предмети с несъмнено западноевропейски форми. Джордж Накашима създава този мост между две цивилизации със своите мебели. Хироюки Токутоми- с лулите си.
За разлика от доста свои колеги, Токутоми има съвсем бегла представа какво ще излезе от блокчето бриар, когато се захваща за работа. Повечето именити майстори са наясно с това, каква лула смятат да изработят още в началото, разработват скици и инженерингови схеми.Токутоми предпочита да не си налага сам ограничения, окобено в началото на работата. Той си позволява да корегира дизайна в процеса на изработката под влияние на внезапно вдъхновение. Структурата на бриара е важна за него, както и за всички останали майстори, но той е фокусиран повече върху формата и по- малко обсебен от влакната на блокчето.

Разбира се, методът на концентрация върху структурата на бриара е типичен основно за майсторите на стила 'freehand' и особено за Пребен Холм. Макар част от методите му да са подобни, Токутоми се отказва от този стил. Пребен отхвърля предопределените форми и тяхното спазване, изповядвани от Сикстен Иварсон, Пол Расмусен и други. Токутоми също е запален последовател на дисциплината на формата. Лулите му са асиметрични, но тяхната асиметрия всъщност е балансирана според каноните на японското изкуство, за което асиметрията е основна.
Първокласните майстори от Дания следват традициите на Западна Европа за балансиран, симетричен дизайн. Лека асиметрия е допустима, но само ако е ограничена от строго симетрични елементи. Точно обратното е характерно за Токутоми, който позволява на асиметрията да се вихри, макар и в строго определени параметри. Според него асиметрията не трябва да води до видимо разбалансиран дизайн.

Няма също така да е справедливо да разположим Токутоми върху скалата, чийто край от едната страна е дефиниран от Сикстен, а от другата- от Пребен Холм. Токутоми има своя собствена система от естетически виждания, която е твърде различна и оригинална. Той не отрича догмата на формата, дори напротив, прилага я повече от доста други майстори, просто изходните му предпоставки са коренно различни от тези на повечето му немски и датски колеги.
Така, както съвременната датска школа има своите характерни черти, Токутоми също има своите специфични стилови елементи. Те се отличават доста от поддържаните от Сикстен Иварсон и Пол Расмусен канони.
Първата и най- отчетлива разлика между Токутоми и датските или повлияните от датските майстори е на пръв поглед разточителното присъствие на асиметрията. През 2003 година Токутоми изработва около 190 лули, от които 3 са двустранно симетрични. От 150те лули със заоблена форма на чашата (вариации на Apple, Billiard, Dublin и други), само две имат радиална симетрия. Симетрията е високо ценена в западноевропейското изкуство, но традиционно избягвана от японците. Ако италиански или датски майстор изработи лула с кръгла чаша, която няма радиална симетрия, веднага се решава, че той или е некомпетентен, или незаинтересован. Формите в природата обаче не са симетрични, затова изкуството, което ги отразява, не залага на симетрията. Токутоми приветства асиметрията, макар че има и строги правила и ограничения, които трябва да се следват. Завършената форма трябва да притежава баланс и хармония.
Може би една от най- съществените разлики между датските майстори и Токутоми се крие в линеарността на формата. Дори най- асиметричните датски форми, като Blowfish (наречена от Сикстен и Формер), асиметрията се удържа от бисектрисата на лулата. Права линия може да бъде начертана от центъра на дъното до предната част на чашата. Страните могат да бъдат симетрични или не, но ригидността на тази централна линия помага на лулата да запази своята визуална цялост и кохерентност. По този въпрос Сикстен е непреклонен- линията трябва да бъде идеално права. Тя трябва да свърже ръба на дъното на чашата с края на горната част без никакви отклонения.

Както казва самият Токутоми "Това беше изключително важно за Сикстен. Той ме е учил да поддържам именно тази права. Аз не го намирам за толкова важно". Причината не е в това, че Токутоми отхвърля значението на линията изобщо. Токутоми- сан просто не се примирява с идеята, че линията трябва да е абсолютно права. В духа на традиционните японски вярвания Токутоми счита, че баланс може да се постигне и без ригидност на формите. Резултатите му са забележителни. Формата Blowfish не е просто брилянтно техническо изпълнение- тя сякаш оживява. Тази стилова разлика е най- отчетлива при Blowfish, макар да присъства в почти всички лули на Токутоми. За датчаните правата линия е свещена, без нея няма кохезия на формата. За Токутоми кохезия на формата може да се постигне и по много други начини. Асиметрията не води задължително до незавършеност.
Идеята на асиметричния стил на Токутоми- сан е да създаде естествени природни форми. Неговите лули нямат вид на предварително обмисляни от гледна точка на конструкцията и дизайна. Макар и артистично последователни, лулите му не изглеждат съставени от разностилни елементи и поразителното им въздействие върху аудиторията се дължи именно на възприемането им като завършено цяло. Лулите на Токутоми излъчват мекота и пластичност, която се наблюдава у малко други, усещане за движение, съвсем различно от това на творбите на датските му колеги. Токутоми избягва ригидните форми и по този начин лулите му изглеждат така, сякаш са се появили естествено от природата, във вече завършен вид. Комбинацията от самородно излъчване и изящен дизайн е успешна и създава усещането за непрекъснатост. Създавайки нежни, вълнуващи предмети от твърд материал като бриара, в лулите си Токутоми съпоставя изтънчеността на формата с твърдостта на материала. Предизвикателството според него е да направиш предмет, възприеман като временен от дълговечен материал като бриара. Той се старае да създава нежност от твърдостта и течност от монолита. Това са противоположности, които Токутоми си поставя за цел да изследва.
Голяма част от тази пластичност, изящество и движение е създадена от Токутоми чрез комбиниране и съпоставяне на плавни и твърди линии в неговите лули. Токутоми може да изреже остър ръб, но след това го извива по необичаен начин. Той създава комбинации от конвексни и конкавни линии и повърхности, вълнообразни повърхнини и сложни ръбове, като крайният резултат едновременно притежава естествено излъчване и е извънредно трудно да бъде изпълнен. Те са често триизмерни и свързването им на повърхността на една лула е твърде сложно. Постигането освен тома и на хармонична завършеност изглежда почти невъзможно, но Токутоми го постига във всяка една лула, която изработва.
Допълнителен, но много съществен момент в стила на майстора е това, че отделните елементи на лулите му са подчинени на цялостната тема и идея на конкретния обект. Навсякъде, където е възможно, Токутоми пресъздава мотива, подет в една част на лулата и в останалите й елементи. Вълнообразната извивка на ръба на чашата продължава и по края на чибука, после отново по стъблото. Разбира се, те не са съвсем еднакви, а са различни интерпретации на основната идея. Стъблото е частта, която е най- трудно да свържем визуално с цялата лула. Материалът е различен, има ясни места на свързване . Именно затова Токутоми се фокусира тук, опитвайки се визуално да свърже тези отделни части в едно неделимо цяло.
Колекционер на лулите на Токутоми ми беше задал въпроса, защо считам, че Токутоми е „ изящно преднамерен ”('artistically conscious')? Дали той е наясно с източниците на своите естетически виждания? Преднамерено- осъзнати ли са артистичните елементи, които той влага или художественият му усет е обагрен изцяло от тази естетика, че всичко е несъзнателно? Доста сложни метафизични въпроси, когато става дума да майстор на лули! Отговорът , разбира се, е че всичко у него е напълно осъзнато, това е стил, който Токутоми преднамерено създава и продължава да развива. Токутоми- сан знае точно какво иска да каже и за щастие, го казва с лули.

(Ф. Сайкс Уилфърд)