За вече повече от 20 години пушене на лула (да речем 12-13 от тях активно, последните 10 почти само лула) преминах през много стадии. Прави лули, криви, малко криви, много криви, масивни, леки и т.н. Сега като се замисля, прочетох този пост преди дни и се замислих...., изглежда най-важното е или в какво настроение съм или коя от наличните пуши най-добре. Във времето без да се замислям много мога да кажа, че предпочитаните от мен лули са тези, които пушат най-добре. Лулата трябва да е лека! С тежката (забележете, че не казвам масивна) лула обикновено не се пуши добре.
Според мен, споделям чуждо мнение на 100%, лулата не трябва да тежи повече от 50 грама + мъничко евентуално, напр. 54 е ок.
Общата дължина на лулата не трябва да надвишава 15 см, изключваме чъруардъните като някакво удължено изключение. Обичайно 12-13 см за мен са ок. НО! ако имаме 130 мм извита лула, тя вероятно ще тежи много повече от 130 мм права лула! Нали си представяте! Ето защо пак стигам до права лула или с много лека извивка.
Не успях да стана колекционер, работя по въпроса за майсторлъка, но опита, особено навлизайки през последните 7+ години (май станаха
в сферата на правенето на лули, стигам до някои изводи. За себе си предпочитам прави лули или с много лека извивка, защото се "управляват" по-лесно и то независимо дали ръцете ми са заети или не. По едно време под влиянието на мой приятел, който искаше задължително лулите му да стоят изправени, т.е. като седне на бара да може да я сложи до себе си и тя да не се разпилее - разбирайте "Покер" или подобна форма - и аз започнах да си избирам и правя лулите така, че да стоят изправени. В момента имам до ръката си един покер, с който пуша и оставих настрана за малко.
Прави лули. Добре, но това не означава, че ъгъла между центъра на огнището и димния канал е 90 градуса. В повечето случаи е по-голям. Това има голямо значение дори и само 1-2 градуса са от значение.
Правата лула стои "по-строго", на мен така ми изглежда, нищо че ми виси надолу от устата. Леко кривата лула ми е една такава "замечтана" точно преди заспиване ........
По отношение на пушенето независимо с права или крива лула от голямо значение е (освен пробиването, ъглите и т.н.) и формата и пробиването, общо изработката на мундщука. Работата е тънка и не е лесна, въпреки че изглежда лесно.
Пример - имам Stanwell collector sandblast - имам я отдавна, една от първите лули, които си купих щом открих, че мога да пазарувам през интернет; купена е от Англия за ужасно много пари, сега като сравнявам ..... никога не се е пушило добре с нея; за известно време я бах дал на баща ми, ама той не пропуши лула (въпреки че имам негова снимка на моята възраст с лула) и си я прибрах. Гледах, струвах и взех, че и смених мундщука, направих го с 8-10 мм по-къс и по мой вкус/стандарт. Сега с тази лула се пуши прекрасно и въпреки един мъничък недъг на мундщука се почиства и "управлява" много лесно. Изгаря от горе до долу като магия и безгрижно. Преди и дума не можеше да става за това.
Мундщукът, предвид че не се вади по време на пушене, играе много важна роля за притока на кислород към горивната камера - дърпането е от голямо значение. Въпреки това, тази крива лула не ми е удобна, голяма ми е и не мога да я нося със себе си - стои вкъщи.
Примери 2 - Разполагам с редица лули, чиито мундщуци бяха акрилни или просто гадни и съответно смених с мои. повечето от тези лули пушат прекрасно в момента и разликите са очевадни. Два ярки такива примера са прав Булдог и 1/2 крива Родезиан, Sara ELtang, които с новите си мундщуци вече са във всекидневната група и то в предна позиция. Правата ми е малко голяма, но пак е ок, а кривата е отново за вкъщи, но често я ползвам, защото ми е много приятна. Отново ги скъсих с по ок. 1см.
Предвид теглото, както съм посочил по-горе, голямо значение има и материала на мундщука. Май вече всички знаят, че не харесвам акрил, въпреки прекрасните му свойства да може да се мие и т.н., теглото му е по-голямо от това на ебонита. От там и в допълнение на това, че трудно се изтънява до необходимия размер, нямам нито една лула с мундщук от акрил.
Жоро