Наскоро, в Смокинпайпс имаше промоция на насипни тутуни на Корнел и Дил, 25$ за половин кило, (с шипинга около 35$), аз като не видел се юрнах да изнапоръчам на невидено тутуни които не съм ги пушил избщо, и то в разфасовки по половин кило. И покрай разните червени одеси и туй онуй, поръчах и от този.
И, не се пре..ах изобщо, оказа се трепач.
В дескрипшъна пише че е като червената Одеса, само че вместо червена Вирджиния има Бърли. Кавендиш кът бърли, демек бърли нарезано като кавендиш. Какво ли е това, балимумамата.
Обаче нема много общо с червената Одеса, напротив, много е различен тутуна.
Обикновено нема ингилизи много с бърли вътре, тоя е единствения къде съм го пушил и пак на Корнел и Дил "Супер Балкан". И двата са страхотни направо. Не знам защо не праат повече такива.
Значи тоя на сила е силничък, и доста остър, но в добрия смисъл на думата. Има си всичко. След като изпафкаш една лула, после не ти се пуши цел ден. Не натъртва обаче като Найткапа да речем, а си е кеф от секъде.
Като го припалиш веднага те удря яко миризма на латакия, не такава на тамян като при други блендове, а направо некаква тъмна, дори неприятна миризма. Това обаче са първите две-три дърпвания.
После почват да се усещат и ориентални, и некаква странна сладникава миризма като на лешници, (най-вероятно бърлито) която с латакията и ориенталните направо е трепач.
Към средата латакията отива в бекграунд, и тогава почва да се усеща и вирджинията, като с бърлито прави некакъв сладък и много интересен дим. Хем си е инглиш, хем сладни.
Силничък е доста, една идея по-силен от Найткапа на Дънхил. Вече ми стана един от любимите тутуни. Последната седмица само него го пуша, и всека лула е приказка, невиждан кеф.
Друго което му е хубаво е цената, на промоция ти излиза близо половин кило за 60 лева.
Дойде доста сух обаче, и 16 унции напълниха два огромни буркана. Което е още един плюс.
Нема го пакован, само насипен.
Е сега, кое му е лошата страна. Като секи тутун с бърли, требе да се пуши полечка ако не искаш езика да отиде на кино и да не можеш да чувстваш нищо цел ден. Демек хапе. Или както викат ингилизите, "a puffer will suffer". Е, не колкото Мак Барените, ама си хапе. Аз в началото му се изсилих, щото по инерция на Корнел и Дил не хапят тутуните, ама после преобмислих начина на пушене, и леко лекинко, така нема проблеми. Ако не го дърпаш яко да правиш лисичарник от дим около тебе, нема грижи. Така хем е по-сладък.
Друго негативно му е че към края в дъното става малко безвкусен, но това е съвсем накрая.
А бе трепач е от секъде.
