Нещо замре форумо напоследак, та реших да драсна некой и друг ред за Абингдона на Григорий, понеже не намерих ривю тука.
Както вече знаеме, латакиевия сезон започна при мене, и вече хвърчат Ингилиз/Балкан тутуни на едро.
Снощи около 1 часа си отворих една малка кутийка от тоя тутун и днеска съм изпушил около 4 лули от него, като последната в момента докато пиша рецензията.
За справка ще ползвам следните тютюни като benchmark. Това са: Skiff Mixture на Самуил Гавид, Балкан Сасиени и по-големия брат на Абингдона, Одисей.
Значи това нещо си е класически Балкан, с огромна доза латакия вътре, и въпреки общо приетата заблуда че Одисей е тютюна на Григорий с най-много латакия, това не е верно. Самият Григорий си е казал че тютюна с най-много латакия (повече и от Одисей) е тъкмо този.
Е сега, разликата му с Одисей е .... че смърди по-малко на латакия, въпреки по-големия процент в смеската. Малко по-силничък идва от Одисея, но освен това, доста си приличат. Абингдона е като по-малкия брат на Одисея. По-силен, но не толкова див.
В кутийката мирише на.... Скиф Миксчър и на Балкан Сасиени. Не толкова ориентално като Балкан Сасиени, но като че ли е Скиф на който е добавена една допълнителна доза латакия.
Ориенталците използвани тука мисля че са същите като в Скиф-а и в Балкан Сасиенито.
Като цело е по-добър и от Скиф и от Сасиенито, просто защото има по-изразено боди. Не знам как го епостигнал Григорий, вероятно е ползвал некаква "стоувната" Вирджиния. Един пич така си намерил идеалния Балкан бленд (въпросния Скиф) но му се струвал лек и празен въпреки божествения аромат и затова му добавял ФВФ за боди. И му се получило. Смърднята на скифа си останала непокътната, но тутуна придобил на тежест и дълбочина, пък и на никотин.
Григорий пише че е ползвал светли лимонови и златни вирджинии, (което не се забелезва много много в кутийката) но на мене некак не ми се връзва баш много. Светлите вирджинии са резливи и лютиви, но слаби за разлика от ферментиралите които са сладки но къртят.
Та да минем на главното, всичките тутуни от "класическата колекция" на Григорий са не точно възстановка, но един вид "трибют" към английските тутуни от едно време. По-силнички от обикновено, и яко усмърдени от латакия и ориентал. Идеалното нещо. Днеска сме се разлигавили и вкуса е по-посредствен.
Този тутун от класическата му колекция е точно в духа на едновремешните ингилизки тутуни. Силничък, но яко ароматен.
За разлика от Одисей обаче, по некаква странна причина не оставя поразии в къщата които тероризират женската част една седмица след като сме пушили.
Друга особенност която ме кара да си мисля че има ферментирали вирджинии е че е балансиран, закръглен и некакси омекотен вкуса.
Не мога да спра да му се наслаждавам, тоя тутун ме фърли в тъча. Още не съм запалил Charring Cross, но за сега това ми е Балкан Номер 1. На времето преди години номер 1 Балкан ми беше въпросния Charring Cross, но спомените от него ми са мътни. Кво ми е разбирала главата тогава. Имам и от него, но той е в 8 унции разфасовка, и затова реших да опукам първо малките кутийки. Докато не го отвора, този възлиза убедително на първо место.
Даже като не пуша си отварам кутийката и си я душа. Толкова ме изкефи.
Григорий Рулз!