Датските лули

Датските лули

Счита се, че историята на датските лули започва с шведа Сикстен Иварсон. По време на Втората световна война той живее в Копенхаген, като преживява от малката си работилничка за поправки. В един хубав ден на единствената му лула се счупва мундщукът и Сикстен отива в ателието на Suhrs Pibemageri, за да му я поправят. За съжаление се оказва, че майсторът, занимаващ се с поправките е болен и на Сикстен му се наложило да поправи лулата си самичък. Той се справил толкова добре, че скоро започнал да приема поръчки за поправка и на други лули, тъй като във военно време било невъзможно да си купиш лула. Завимивайки се с ремонт, Сикстен научил много за това как трябва да се изработват лулите и още повече за това, как не трябва да се изработват.
След войната вносът на бриар отново станал възможен и Сикстен започналда експериментира и да изработва собствени лули, паралелно поправяйки други, които му носят клиентите. Тъй като английските лули оставали недостижими, той започва да продава своите, при това на цени 10-15 пъти по- високи от фабричните датски лули.

През 50-те години Сикстен разработва нови форми за своите лули. Той ползва както традиционните английски форми, начело с Билярд, така и няколко вариации, които впоследствие стават класика. По същото време той си сътрудничи със Стануел (Stanwell). Стануел е единствената датска фабрика за лули, открита през войната и преодоляла повторното появяване на английските лули в Дания. За Стануел ще говорим отново и по- нататък, въпреки че тя произвежда фабрични лули.
Сикстен никога не отказвал да обучава другите, затова много от съвременните форми на лулите на Стануел от 50те – 60те години са произведение на Сикстен Иварсон. По този начин датският дизайн става популярен в цял свят- благодарение на Стануел.
През 60-те години датските лули преживяват огромен подем. И до днес техните отличителни черти могат да се открият в много от наличните лули като потвърждение на факта, че производителите им са се обучавали в една от трите известни работилници в Дания:
- Sixten Ivarsson
- W.O. Larsen
- Poul Rasmussen

Сикстен Иварсон като учител
Освен че е първият известен датски майстор, Сикстен е и отличен учител. Един от девизите му е :”Слаб е този учител, който не позволява учениците му да го надминат.” При него са се учили хора като синът му Ларс Иварсон (Lars Ivarsson), Йорн Мик (Jorn Micke), Джес Хонович (Jess Chonowitsch) и Бо Норд (Bo Nordh).
Отличителен белег на школата на Сикстен е акцентът върху качеството. За него е важно лулите му да са отличен инструмент за пушене, дори и с цената на това формите им да наподобяват скулптура. Всяка част на лулата трябва да е изработена превъзходно, с максимум внимание към детайлите. Много от неговите творби могат да се разглеждат като скулптури, чрез които авторът се е опитал да представи бриара като интересен материал за работа. Много от тях са асиметрични, с меки и плавни линии.
На етапа на тониране на чашата към основния цвят се добавят няколко различни сенки.

Школата на Пол Расмусен

Пол Расмусен е може би вторият майстор в Дания, тъй като заема мястото в ателието Suhr’s след оттеглянето на Сикстен. В тази работилница са отремонтирани много лули. По- късно Расмусен основава своя собствена работилница в Хорнемансгаде (Hornemannsgade).
Пол Расмусен умира от сърдечно заболяване през 1967 година на 46-годишна възраст. Като негови последователи трябва да споменем Емил Хонович (Emil Chonowitsch) – бащата на Джес Хонович, Бьорн Бенгтсон (Bjorn Bengtsson), Том Елтанг (Tom Eltang) и разбира се, Ан Джули (Anne Julie), вдовицата на Пол Расмусен. Основни характеристики на тази школа: много класически форми, слабо отличаващи се от фабричните, често доста тънки линии или стройни форми с изчистен силует, мундщуци от вид, наричан «лабораторен» или «химически». Макар и измислен от Сикстен, използването му придава контрастно излъчване на много лули.

Ларсен

Магазинът за лули на Ларсен в Дания е най- старият и вероятно най- известният мага-зин за лули и тютюн в центъра на Копенхаген, на главната пешеходна улица Строгет (Stroget). В началото на 60-те години на ХХ век магазинът започва предлагането на датски лули ръчна изработка, особено тези на Пол Расмусен. Бизнесът потръгва толкова добре, че Пол Расмуссен просто не може да се справи с търсенето. Ларсен и неговият маркетинг мениджър Свенд Банг (който впоследствие стартира свой собствен бизнес) решават да организират собствена работилница в подземието на магазина.
Първият управител на магазина е Свенд Кнадсен (Svend Knudsen), който скоро напуска и започва да произвежда лули собствена линия. Следващият е Ханс Нилсен (Hans Nielsen), известен също като «Формер», заради външната му прилика с популярен по това време британски киноактьор. Под ръководството на Формер лулите на Ларсен добиват известност зад граница.
От работилите в това ателие трябва да споменем Елзе Ларсен (Else Larsen) (първата жена майстор на лули в Дания), Пол Илстед (Poul Ilsted), Виген (Ph. Vigen), Тони Нилсен (Tonni Nielsen), Петер Хедегаард (Peter Hedegaard).
Характерен белег на школата Ларсен е полукласическата форма на лулите. Това значи, че лулите са с класически форми, но и с някои отличия, често по- масивни или окръглени. Така също лулите са малко по- различно балансирани. Типичният Билярд има по- крушовидна форма и свързването на чашата с чибука е по- изразено. Жълтите и оранжеви цветове се ползват широко при тониране на тези лули.

Друго ателие, което трябва да споменем обезателно, е Пайб-Ден (Pibe-Dan), Меката на любителите на ръчно изработените лули., което за съжаление е закрито през 1991 година. Пайб-Ден продават много лули на водещи и не толкова известни датски майстори, като позволяват на майстора да постави собственото си име до щампата Pipe-Dan.
Пайб-Ден притежават собствено ателие, в което се извършват основно ремонти. Те имат също и собствени линии лули, една от които е наричана „ преработена форма” – видоизменени традиционни форми на лули. Част от лулите Pipe-Dan се изработват и в ателие, намиращо се непосредствено до магазина на Том Елтанг и Виген.

Друго ателие с отлична репутация през 60-те години на ХХ век е това на Ханс Хартман (Hans Hartmann), което въпреки това не успява да стане школа. Най- известният майстор, вдъхновяван от съвсем млада възраст от творчеството на Ханс Хартман е Пер Хансен (Per Hansen) [S. Bang Pibemageri].

Заедно с това процъфтяват и много фабрики за лули. Датският дизайн завоюва добра репутация и в средния ценови сегмент се продават много лули полуръчна изработка или просто причудливи по форма лули. Някои производители се издигат на гребена на вълната на успеха на т. нар. забавни лули, при вида на които днес само се усмихваме снизходително. Тук трябва да отбележим Пребен Холм (Preben Holm), Карл Ерик (Karl-Erik) и Нординг (Nording). И тримата в условията на жестока конкуренция преживяват своите съперници, тъй като променят с готовност формите на своите творения, когато намалява търсенето на забавните лули за сметка на повишаване на търсенето на лули с високо качество.

Говорейки за датските лули, непременно трябва да отбележим мястото на фирмата Стануел. Разбира се, има известна разлика между фабричните лули на Стануел и ръчно изработените датски лули. Това са двете страни на производството на датски лули, като при това всяка една от тях само печели от съществуването на другата.
В началото на 50-те години на ХХ век Пол Нилсен Стануел започва сътрудничество със Сикстен Иварсон. Стануел разбира, че за даможе неговата фабрика да устои на конкуренцията и да продължи да продава своите лули с традиционна английска форма, са му необходими и лули с качествено нов, датски дизайн. По тази причина Стануел пуска на пазара няколко нови форми, разработени от Иварсон, които се продават и до днес. Впоследствие дизайнът на лулите Стануел се ползва и от други производители.
Юбилейният набор от 6 лули, пуснат на пазара във връзка с 50 години от основаването на фирмата Стануел е колективен подарък ат най- известните майстори в знак на уважение на приноса на Стануел. Наборът включва една лула Булдог (първата форма на лулите Стануел през 40те години) и 5 лули, създадени от Сикстен Иварсон (2 лули от набора), Джес Хонович, Ан Джули и Том Елтанг. Това сътрудничество продължава и до днес, като много от новите форми на лулите Стануел се създават от други майстори, а някои от тях осъществяват сандбластирането на лулите си с оборудването на фабриката на Стануел .

В средата на 70-те години приключва ерата на големите ателиета. Сикстен Иварсон е прекалено стар, за да обучава ученици, Ан Джули предпочита да работи сама. Ларсен закрива ателието си и започва да купува качествени лули от другите производители, които маркира и продава със собственото си клеймо.
В края на 90-те години, особено в САЩ настъпва бум в производството на лули, последвал бумът на интереса към пури от средата на 90те години. Това изглежда се случва на всеки 5 – 15 години. Постоянно се появяват нови майстори, също и в промеждутъка между тези подеми.