С любезното съдействие на John Loring-
http://loringpage.com/kiseruarticle/jp4.htm През 19ти век в Япония е немислимо да излезеш от дома си без лула и принадлежности за пушене- малко като да излезеш без дрехи. Сравнете тези две улични сцени, разделени във времето от цял век:
“Той извади от колана си лула в калъф и торбичка тютюн; извади от калъфа малка месингова лула с чаша, която едва би побрала грахово зърно; взе от торбичката малко тютюн, нарязан толкова фино, че приличаше на косъм, направи го на малко топче, постави го в лулата и запуши. Той вдишваше дима в дробовете си и го издишваше през ноздрите си. Три леки дръпвания, на интервали от около половин минута, след което вече изпразнената лула е поставена обратно на мястото си в калъфа” Lafcadio Hearn (aka Yakumo Koizumi), Glimpses of Unfamiliar Japan, 1894.
“В токийския квартал Asakusa все още може да се видят японци, облечени в традиционните за страната дрехи, които носят и използват приспособления за пушене, като компонентите им се променят според сезона. Калъфът за лула най- често е мушнат в задната част на пояса obi … въглените от предното пълнене на лулата се изсипват в ръката на пушещия, за да бъдат използвани при следващото запалване на лулата.” William and Betty Parker 1984.Тъй като дрехите им нямат джобове, японците, особено жените, често носят различни малки предмети в ръкавите на своите кимона или пояси obi. За пушене това са kiseru (обикновено в платнен или кожен калъф) и kizami-tabako, в tatohgami, на свой ред поставен в tabako-ire (малка книжна, платнена или кожена торбичка за тютюн) или, ако kiseru е по- дълга от торбичката, тя се носи под капака на торбичката, близо до отвора й, като капакът я придържа на място. Отначало специална връв (himo) е увивана около tabako-ire, за да я държи затворена, но впоследствие, през 19ти век tabako-ire вече се закопчава. За жените понякога този комплект принадлежности за пушене понякога е наричан memochi. Счита се също така, че този стил е популярен сред самураите и благородниците от мъжки пол през 17ти и 18ти век. В края на 19ти век заедно с нахлуването на западния стил на обличане, мъжете от всички касти вече носят tabako-ire от описания по- горе тип в джобовете си.
По- добре известни, поне сред колекционерите, са друг тип набори, които японските мъже носят през 19ти век висящи от техните obi. Пак поради липсата на джобове те най- често носят sagemono, малки предмети, висящи от техните пояси obi, на чифт връвчици, himo, свързани с малка овална пластина с единичен отвор, ojime, през който минават himo. Типичните himo минават под obi и са предпазени от изплъзване посредством netsuke ( 'u' е нямо в тази дума), вид щифт. Най- честите sagemono са калъфи за лули, kiseru-zutsu и торбички за носене на тютюн, tabako-ire, или tonkotsu, калъфи със същото предназначение.
Наборът за пушене е бил носен по един от следните три начина:
Sage tabako-ire, най- старият стил, включва netsuke, сакачено на два чифта himo, единият от които минава през ojime и придържа tabako-ire или tonkotsu, a вторият придържа kiseru-zutsu с или без ojime помежду им; himo минават зад obi, придържат се на място от netsuke и от тях висят kiseru-zutsu и tabako-ire или tonkotsu.
Кoshizashi tabako-ire, който набира популярност през 19ти век, се състои от kiseru-zutsu в единия край на himo, tobako-ire или tonkotsu на другия и an ojime по средата. При този стил kiseru-zutsu играе ролята на netsuke. Често калъфът на лулата е мушнат зад obi, а тютюневата торбичка е закачена на къс himo отпред, а не под obi.
Третият стил е вариант на sage tabako-ire, разпространил се в края на 19ти век, най- вече сред носещите kabuki актьори. Специфично за този стил е manju netsuke в единия край на метална верижка, декоративен фиксиран ojime (приличащ по- скоро на пръстен за салфетка, отколкото на класическия ojime) и tabako-ire в другия край. В единия случай tabako-ire държи kizami-tabako и малка kiseru, в другия tsutsu от същия материал като tabako-ire е прикрепен на ojime (противоположно на netsuke) и виси зад tabako-ire.
В тези случаи предназначението на ojime е да поддържа himo в правилната позиция и така да предпазва съдинката за тютюн от отваряне. На практика това е необхозимо главно само за tonkotsu или ранните tabako-ire, които са се затваряли със закопчалка, така че ojime са били основно декоративни и са се използвали рядко.
Смята се, че до 19ти век самураите и другите благородници не са носели подобни комплекти, тъй като те са си пречели с носените от тях оръжия и inro. Рисунки и литографии от периода преди 19ти век обаче говорят, че това не винаги е така и че ситуацията със сигурност се променя напълно във втората половина на 19ти век , когато дори императорът е виждан да се появява в комплект за пушене на обществени места.
Функционалното предназначение на личния комплект е носенето на необходимите за пушене на лула аксесоари, но като цяло тези ансамбли имат и друга цел. За заможните хора в едно общество, където мъжете не носят бижута, а носенето на мечове е позволено само на благородниците и самураите, красивите и богато украсени принадлежности за пушене са отличителен белег за социалния статус. Важността на тези аксесоари нараства още повече след 1870 година, когато носенето на оръжие е забранено. За пушачите от всички класи изборът на лични комплекти дава възможност за изява на собствената индивидуалност в едно конформистко общество. На практика точно качеството и оригиналността на декорацията е това, което прави японските принадлежности за пушене от онези времена особено желани за колекциите sagemono.
Средностатистическият потребител, разбира се, е можел да комбинира нещата си по свой/неин вкус, но богатите са прибягвали до услугите на fukuro-monoya, майстор на кесии и портмонета, който е осъществявал връзката с всички майстори на необходимите изделия и който е доставял вече готовия комплект в hakogaki- кутия, със списъка на майсторите, изработили отделните компоненти или, ако комплектът е бил изработен от един или най- много двама занаятчии, в tomobako- кутия, подписана от майсторите. Когато отделните предмети са били изработени от едни и същи материали, комплектът се нарича tomozutsu. Японците обаче не държат толкова на съхраняването на отделните приспособления за пушене, като те сменят отделните аксесоари според повода, сезона или просто спрямо личните си предпочитания. Главното за тях е в изявяването на собствените усещания и емоции посредством комплекта за пушене.
“Свикнал съм да подбирам нещата си едно по едно, дори когато открия действително добро попадение. След това си избирам suiguchi и gankubi, изработват ми лула, взимам към нея подходящ калъф, после ojime, накрая tabako-ire с подходящ kanagu. Имам специален майстор, shokunin , който ги напасва. В колекцията ми има твърде малко експонати, които са били вече комплектовани.”- Katsura Bunraku, разказвач от края на 19ти век, чиято лична колекция от аксесоари за пушене е изложена днес в Tokyo Tobacco & Salt Museum.Накрая, макар фокусът на тази статия да е практическата страна на въпроса, точно обратното на артистичността, присъща на японските лули и пособия за пушене, няколко думи за подписите. В началото на18ти век те са считани за предмети на ежедневието, а не на изкуството, затова няма как да открием подписани такива. По- късно, както и през 19ти век повечето майстори вече са приближени или придворни на хората от висшата класа. В този случай дори най- добрите им гворби рядко носят знака на своя автор. Така необозначените изделия може би са просто считани за твърде обикновени или пък много добри. През 19ти век по- голямата част от изделията вече са подписани, вероятно защото това става популярно по отношение на предметите на изкуството. Докъм края на 19ти век доста аксесоари, особено netsuke, са специално произвеждани за западните пазари. Тези предмети задължително носят подписа на своя майстор, макар част от подписите да са добавяни изкуствено преди изнасянето им от страната. Ето защо трябва да оценяме предметите на японското изкуство от онова време по техните качества, а не по наличието или липсата на подпис.
