http://www.cigarclan.ru/articles/2006/4/05/ЖУРНАЛ CIGAR CLAN 4 / 2006
ДАМСКАТА ЛИНИЯ Представата за майстор на лули обикновено включва брадат здравеняк в дебел пуловер. Има доста примери обаче, които показват, че въпросният майстор всъщност е изящна елегантна дама, способна да се справя не само с инструменти, но и с цяло предприятие.
Мери Линкман (САЩ)
Разглеждайки историята на лулите Dr.Grabow, неволно се натъкваме на доста неизвестни. Със сигурност се знае само, че Луис Линкман създава през 1898 година компанията M. Linkman & Co. в Чикаго. Точно тук започват неяснотите. Защо M. Linkman? Според някои M. Linkman – това е Мери Линкман. Според други това е мистър Линкман. Така или иначе, именно Мери Линкман е първата жена собственик на фабрика за лули.
Лулите Dr.Grabow са известни с това, че се опушват с тютюн още по време на произвеждането им. За тази цел била създадена специална установка, която заработва през 1933 година и функционира до 1955 г.
Лулите, произведени във фабриката на Мери Линкман, са маркирани като Linkman’s Grabow.
Самата Мери Линкман участвала в изработването на лулите MLC. Това били лули с класически форми. Особено внимание Мери отделяла на естетическата страна на процеса по изработване на лули: великолепна полировка, отличен баланс на формите, специални калъфи. Мери също се интересувала от алтернативни материали за лули, например бакелит (bakelite)- бакелитови чашки, с или без вложка от меершаум. Отличителен белег на тези лули били също бакелитовите мундщуци и сребърните пръстени. На вътрешната страна на калъфа лулите MLC имали маркировка – Genuine French Briar.
Лулите MLC следвали английската мода, така че за начинаещия понякога е сложно да разпознае американския им произход. Маркировката е просто три букви, без завъртулки, отчетливо и просто. При по- внимателно вглеждане обаче се забелязва изтънченост, която липсва при английските лули. Може би точно това е уникалното на лулите MLC, както и елегантните украшения, и ярките бакелитови мундщуци? Чисто женският стремеж към красотата определилв крайна сметка външният облик на лулите MLC.
Ан Джули Расмусен (Дания)
Ан Джули е съпругата на един от великите датски майстори- Пол Расмусен, починал през 1967 година. След неговата кончина Ан, по образование художник, решила да разпродаде оборудването му и да продължи собствените си занимания с живопис.
Срещата й с майстора на лули Ханс (Формър) Нилсен обаче я накарала да преразгледа намеренията си. Формър, ученик на Пол Расмусен, успява да убеди Ан Джули да се заеме с изработването на лули и й помага да усвои работата с бриар, използването на различните инструменти, преподава й основите на създаване на основните форми на лули. През 70-те години на XX век Ан Джули си сътрудничи с фабриката на Stanwell и разработва за тях дизайна на различни модели.
В лимитираните юбилейни серии лули на Stanwell 50th Anniversary и Paul Stanwell Collection има разработки на Сикстен Иварсон, Том Елтанг и други. Всяка лула от тези серии отразява характера на конкретния майстор. В тях е и знаменитият модел № 35, създаден от Ан Джули Расмусен през 1975 г.
Не по- малко известна е и нейната «цветна» линия лули: лалета, лилии и други цветя, въплътени в бриар. Авторката счита именно тази тема за източник на неизчерпаемо вдъхновение. При създаване на тези лули тя отделя особено внимание на формата и художественото изпълнение.
Известно време Ан използва блокчета корсикански бриар, останали след смъртта на мъжа й. Най- добрите от тях били оставяни да отлежават дълги години, след което биват използвани за създаването на изключителни лули, като Virgin Iceland например- великолепен дизайн, изящна изработка, специално оформена кутия.
Тайната на успеха на Ан се крие в нейната съсредоточеност във формата на лулите, не само върху качеството на бриара. Творенията й се продават отлично въпреки на високите им цени.
Неотдавна в изработването на лули се присъедини и нейният син Бернард Хаарн, но това вече е друга, мъжка история.
Маркировка: на чибука – Anne Julie/Denmark, на мундщука – кръг, на който едната половина е червена, а другата- бяла.
Розита Андерсън (САЩ)
По същото време- 60те години, се появяват и лулите на Розита Андерсън. Тя започва в работилницата на Pipes and Pleasures- американски магазин за лули и тютюн с ателие за изработка и ремонт на лули. В началото Розита се занимава с изработването на чаши от бриар за лули с класическа форма. Основното според нея е хармоничността на лулата.
След като получава класическо образование в този занаят, Розита се насочва към изработването на freehand, с което се занимава и до днес. По външния вид на нейните лули е невъзможно да се определи дали са правени от мъж или жена, но веднага проличава плавността на линиите, добротата и топлината, вложени в тях от авторката.
Нана Иварсон (Дания)
Говорейки за дамите в бизнеса с лули, не трябва да пропускаме Нана Иварсон, дъщеря на известния майстор Ларс Иварсон и внучка на великия Сикстен Иварсон, който прави истинска революция в представите за това как се изработват лули. Нана получава уроци в това изкуство едновременно от баща си и дядо си. В последните години от живота зрението на Сикстен Иварсон отслабва и той поверява голяма част от довършителните работи на Нана. Нейните лули се отличават с великолепно балансирана форма: те например, могат да бъдат масивни и същевременно елегантни, удобни за ръката и приятни за окото.
Веднъж Нана получава предложение да разработи мебели за пушача на лула.Тя и баща й харесват идеята и приемат с радост новото предизвикателство. За начало Нана и Ларс се концентрират върху проектирането на подходящ стол, с идеята, че подобен стол заедно с аксесоарите към него трябва да създава собствен свят за любителя, да бъде също толкова прост и изящен, каквато е самата лула, като същевременно да е максимално комфортен. Въоръжена с тази концепция, Нана се хваща за работа. Тя създава изящен и удобен стол, който надхвърля всички очаквания на човека, дал поръчката. После за допълнение към стола се появява табуретка за краката, други забележителни аксесоари, шкафове и стойки за лули. Самюъл Голдбергер се съгласява да финансира проекта и се заема с продажбите и маркетинга.
Днес Нана Иварсон е известен майстор на лули, както и един от най- добрите датски дизайнери на мебели (тя е работила за ИКЕА и Арне Якобсон).
Маркировка: Ivarsson Product – в кръг на чибука; допълнителни инициали – N.I.
Мандуела (Дания)
Трябва да споменем още една датчанка Мандуела (пълното й име е Manduela Riger-Kusk). Още съвсем млада тя започва да пуши царевична лула. Този вид лули са малки, леки и евтини. Разбира се, по това време тя харесва и качествения бриар, но счита, че подобни лули са прекалено масивни за младо момиче.
След посещение на ателието на известния Пол Илстед през 1990 година тя решава да се обучава при него и се оказва много способна ученичка. Още през първата година тя разработва собствени модели- непредсказуеми, дръзки и същевременно елегантни. Появяват се и първите поръчки. През 1992 година тя решава да работи самостоятелно.
В дизайна на Мандуела ясно личи школата на Пол Илстед – в очертанията и формата на лулите. Нейната лека ръка внася изтънченост и лекота в дизайна, познат от Пол. Основната част поръчки тя получава от САЩ.
С времето Мандуела започва да се интересува и от каменоделство, като новата страст почти напълно измества изработката на лули. Днес обаче нейните лули отново радват сърцата на пушачите и колекционерите.
Маркировка: Manduela – handcut на чибука.
Мариса Гаспарини (Италия)
През 1977 година собственик на фабриката Gasparini става Мариса Гаспарини. Предприятието е създадено през 1948 година от Марио Гаспарини (Mario Gasparini Milano – MGM) и жена му Ида.
Въпреки че главен майстор 40 години е мъж – Джовани Крепалди, голяма част от работата (сортировка, оценка на качеството и други) традиционно се извършват от жени.
Днес в това производство са заети девет човека. Фабриката произвежда осемдесет-сто хиляди лули за година. Използва се бриар от Калабрия, Тоскана и Гърци. Това са основно лули на достъпна цена, има също така и ръчно изработени, както и Private Collection.
Тери Уайст (Канада)
Бил и Тери Уайст създават много интересни лули от средата на 2000 година. Запитана как лулите им са получили необикновеното си име- Cats Pow («Котешка Лапа»), Тери отговаря: «Ако някога сте виждали хитра котка, която се опитва да открадне фитилче за чистене на лула, може би ще се досетите за източника на моето вдъхновение».
В техния дом живеят пет котки и котараци. Тери се занимава с домакинството и посвещава всяка свободна минута на лулите. Тя създава няколкостотин лули за година. Бил работи на пълно работно време в телефонна компания и прави само 15- 30 лули за година. През 2000 г., след направата на няколко лули от любителски заготовки бриар, те решават да преоборудват гаража си в ателие за изработка на лули.
Дизайнът на всяка лула е различен – те са freehand. Основните дизайнерски решения, които според Тери влияят на техния стил, са на Том Елтанг, Кент Расмусен, Бо Норд и други скандинавски майстори.
Понякога съпрузите разработват заедно идеята, но всеки влага свой замисъл и своя индивидуалност, още повече, че Тери и Бил имат различен подход. Бил почти винаги предварително знае как трябва да изглежда лулата, обмисля възможните вариации на формата в зависимост от рисунъка и качествата на блока бриар. Тери, обратно, едва след като вземе заготовката в ръка, започва да рисува, съветва се с Бил. Бил обича да работи над формите «Брадва» (Axe) и «Слонски крак» (Elephant Foot).
Формите, разработвани от Тери, често трудно се поддават на класификация: даже класическите форми имат нейния характерен отпечатък. Тя обича да работи с екзотична дървесина- като вложки на мундщука или чибука и с акрил.
Съпрузите влагат много усилия и търпение, за да може произведените от тях лули да служат дълго и вярно на своите собственици, да им доставят удоволствие и радост и да изграждат невидим контакт между майсторите и пушачите. Често клиентите се удивляват, узнавайки, че лулата, която държат в ръка, е създадена от жена.
Стефания Томбари (Италия)
Някои именити майстори с удоволствие приемат помощ от своите жени и дъщери. Така например, Стефания Томбари помага на мъжа си, разработвайки дизайна на лулите, които той изработва – това са лулите Le Nuvole («Облаци»). Облаци от дим и лекота: подобно поетично сравнение изплува само при вида на тези лули. Маурицио Томбари дълго време работи във фабриката Mastro de Paja на Ser Jacopo и през 1996 година решава да стартира собствена линия. Процесът на изработване е дълъг и трудоемък, затова продукцията му е 250-260 лули за година. Маурицио е избрал Интернет като средство за маркетинг и продажба на своите лули, като така поддържа постояна връзка със своите клиенти.
На пръв поглед Маурицио върши основната работа по създаване на лулите, но това би било невъзможно без участието на неговата жена- Стефания. Именно нейният дизайн придава на лулите Le Nuvole тази елегантност, привлекательност, провокира желанието да ги вземеш в ръка.
Изборът на лула започва винаги с визуална оценка. Le Nuvole се отличават с интелигентно излъчване, простота и изящество, които не могат да бъдат сбъркани с друга серия. Старанията на Стефания са насочени както по отношение на външния вид, така и към правилната конструкция на лулата.
Семеен бизнес Лулите Bently на Ханс Нилсен, известен като Формър, са световно известни. Световно неизвестен е фактът обаче, че финишната обработка на тези лули се извършва от неговата жена
Даниела Нилсен.
Знаменитият американски майстор, живеещ днес във Франция Тревър Талбърт също се гордее със своята жена и помощничка
Емили Талбърт. Истина е, че тя участва в бизнеса, а не в самата изработка. Емили обаче вече е изработила първите си лули, които Тревър определя като много успешни.
Жените на Бруто Сордини и Клаудио Кавичи,
Розария Сордини и
Даниела Кавичи, също помагат на съпрузите си във воденето на бизнеса, а също участват и във финалната обработка и рустикирането на лулите.
Името на Том Елтанг е известно на почитателите на лулата в целия свят. Том посвещава изцяло времето си на своята работа и е успял да заинтригува цялото си семейство. Ученик на Ан Джули, той има пример за подражание. Том продължава наследствената линия на бизнеса с лули, като постепенно ангажира в него жена си и дъщеря си.
Дамите в семейство Елтанг засега не се занимават с разработка на дизайна на лулите на Том, но кой знае какво предстои. Жена му
Пиа Елтанг е ангажирана с пазарната реализация на лулите, които се произвеждат под наблюдението на Том. На името на дъщерята
Сара е кръстена линията лули Sara Eltang, а сайтът, предназначен за продажба на лулите Nimbus, Sara Eltang, Том кръщава на жена си Пиа – Pia Pipes.
Гениалният японски майстор Хироюки Токутоми на Чикагското пайп-шоу-2006 вече представи дъщеря си
Юки Токутоми като начинаещ майстор. Потенциалът на това деветнадесетгодишно момиче е много- много висок! В изработените от нея лули личи и школата на баща й, и превърналите се в класика датски и английски форми.
Ако се разходим във времето и пространството, ще видим как попаднали в нежните ръце на майсторките на лули, блокчетата бриар придобиват завършена форма. Издължените силуети на Мери Линкман, нордическият характер на творчеството на Ан Джули, елегантният дизайн на Тери Уайст, великолепните решения на Нана Иварсон се сливат в една завършена «дамска линия». Техните неповторими и оригинални форми привличат погледите на всички ценители на лули.
Немного жени са творили в тази специфична област, но лулите, изработени от дамска ръка, са особено приятни за мъжа- и като вещ, направена специално за него,1 и като невидима връзка между две противоположности. Елегантност, интрига, палав ветрец – това е тя, дамската линия!
