PipeZone PipeZone
Ноември 27, 2020, 02:08:04 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини: SMF - Just Installed!
 
   Заглавна Страница   Помощ Търси Вход Регистрирай  
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Dunhill  (Прочетена 9756 пъти)
Dark
Administrator
Full Member
*****
Публикации: 122



Ел. поща
« -: Юни 07, 2009, 05:58:28 »

Философията на Alfred Dunhill Ltd.е основана на идеята, че един продукт трябва да е както практичен и полезен, така също красив и здрав. С тази мисъл Alfred Dunhill създава своята компания през 1893 година, когато е на 21. В самото начало той произвежда принадлежности за езда, но тъй като конете скоро биват заменени от колите, се преориентира към артикули за собствениците на коли: луксозни ръкавици, връхни дрехи, куфари, очила и часовници.

През 1906 година Alfred Dunhill създава първата си лула- патентован продукт с капаче против вятъра, която да бъде удобна за пушене от шофьори. Този дизайн скоро добива популярност. Следва отварянето през 1907 година на магазин за тютюн, лули и пури на Duke Street St. James. Магазинът бързо става известен както заради богатия си за онова време асортимент, така и поради факта, че на място всеки клиент може да направи своя собствена смес, която след това да опише в специално поставеното тефтерче с надпис ``My Mixture``. Качеството на лулите, които идват от Франция обаче не го удовлетворява- те са покрити с дебел слой лак, който запушва порите на бриара . Dunhill поръчва специална серия лули за магазина си на лондонския клон на фабриката Charatan, като набляга на идеята, че цената е без значение.

През 1910 година Алфред  отваря собствена малка фабрика на Duke Street, специализирана за производството на лули в горния ценови сегмент. Точно тогава той формулира двата си ръководни принципа- първо, лулите да се произвеждат от най- добрия възможен бриар и второ, те да имат съответната цена, която допълнително да ориентира клиента, че купува лула с превъзходни качества. Това е точно обратното на тогавашната ситуация- популярни са евтините нискокачествени лули, които просто се изхвърлят след кратка употреба и биват заменени с нови.

През 1912 година Dunhill започва да маркира лулите си с т. нар. white dot – бяла точка, основно от практически съображения-  за да ориентира клиентите си накъде трябва да поставят мундщука на правите лули. Впоследствие лулите Дънхил започват да се отъждествяват с бялата точка като знак за тяхното превъзходство.
Също по това време Дънхил патентова вложката от алуминий, която предпазва вътрешността на лулата чиста. Когато тази тръбичка се замърси, тя лесно бива заменена с нова. Това е и началото на широкото разпространение на приспособленията за почистване на лула.

Alfred Dunhill мечтае лулите му да станат широко известни. Първата световна война му предоставя неочаквана възможност. Английски офицер, изпратен в Северна Франция си поръчва лула. Дънхил изпраща допълнително количество лули с молба те да бъдат разпространени сред подчинените на клиента му, но става така, че лулите се изкупуват охотно както от британските офицери, така и от американските, канадските, белгийските и френските му колеги. Така към края на войната бялата точка става позната по целия свят.

Активен

''...Ала никога повече е много време...''
Dark
Administrator
Full Member
*****
Публикации: 122



Ел. поща
« Отговор #1 -: Юни 07, 2009, 06:56:59 »

Най- революционното откритие на Alfred Dunhill е лулата Shell, представена през 1917 година. Как е изобретена тази техника на сандбласт е загадка и до ден днешен. Една от версиите е, че Alfred забравил полуобработено блокче бриар върху повърхността на отоплително тяло в мазето, където обичал да изработва лули през зимата и когато се върнал на следващото лято, установил, че част от дървото се е сбръчкала и е покрита с белези. Разбира се, това е апокрифна история, вероятно породена от характерния вид на финиша. Други пък твърдят, че името “Shell”- мида, произлиза от набръчканата повърхност на дървото след сандбластиране. Скоро Алфред осъзнава, че подценяваният дотогава алжирски бриар е много подходящ точно за тази техника, при която по- меката част на дървото се отстранява и остава само по- твърдият бриар и естествената красота на структурата на дървесината.

Друга иновация на Dunhill е накисването на алжирския бриар в зехтин за няколко седмици. След това блокчетата се оставят да изсъхнат, като излишното масло периодично се избърсва от повърхността им. Отначало това се прави с естетическа цел, но после се установява, че маслото изчиства замърсяванията от бриара, като така ускорява процеса на подготовка. Допълнителен плюс е и фактът, че при това киснене се повишава устойчивостта на бриара и той става по- малко податлив на прогаряне.

Alfred Dunhill отваря магазин в Ню Йорк през 1921 година, а скоро след това и в Париж. 20те и 30те години на ХХ век са особено успешни. До 1924 година  в магазина на Duke St.  са продадени над 260 000 лули.  Създадена само преди две десетилетия, фабриката Dunhill Limited си е извоювала име на основен доставчик на лули за елита. През 30те години Dunhill снабдява крал George VI с тютюн. По- късно, през Втората световна война компанията отговаря за доставките на пури за Winston Churchill.

 Компанията се разширява, като през 20те години предлага лули със специален дизайн, означени като OD - ‘own design.’ Тази последователност по отношение маркирането и отбелязването на патентния номер на всяка лула помага много днес при определянето на възрастта на лулите. През 30те години започва стандартизация на маркирането, разработена е карта на формите и всяка отделна форма бива обозначена с цифри и букви. Всяка нова лула бива маркирана, за да се обозначи нейният размер и форма.

Втората световна война създава проблеми за Dunhill. Магазинът на Jermyn St. е разрушен по време на бомбардировките и трябва да бъде преместен. Доставките на бриар стават оскъдни. Италианското правителство постановява италианският бриар да бъде използван само от местните производители. Алжирският бриар е още по- трудно достъпен. Войната оставя Европа в руини, хората са притиснати финансово и не им е до луксозни глезотии. Съответно американският пазар се разраства и производството на Dunhill се повлиява от американските вкусове- търсят се големи лули с традиционни форми. Така  Dunhill създава нова линия лули-  серията “800” OD.

До началото на 50те години лулите Dunhill имат три вида финиш. The Bruyere е гладка, оцветена в тъмночервено. The Shell finish е рустикован с почти черен цвят, като оттенъкът варира през годините. Накрая- the Root finish  е също гладка, но цветът е светлокафяв. В началото Dunhill използват различни цветове за различните бриари, което прави отделните екземпляри по- лесно отличими. Калабрийският бриар е плътен и твърд, със сравнително посредствен рисунък и отлично си пасва с тъмночервения байц. За рустиковане се ползва основно алжирски бриар, който има по- нежна структура и впечатляващи шарки. Корсиканският бриар се ползва най- вече за Root finish, тъй като общо взето е с най- фин рисунък.
Активен

''...Ала никога повече е много време...''
Dark
Administrator
Full Member
*****
Публикации: 122



Ел. поща
« Отговор #2 -: Юни 07, 2009, 08:57:20 »

The Tan Shell на Дънхил се появява през 1952 година. За него се използва бриар от Сардиния, който е много по- плътен и твърд от алжирския. Крайният резултат е много по- еднообразен и посредствен, както по отношение на повърхностната структура, така и по отношение на финиша. През 60те и 70те години на ХХ век Dunhill не може да се снабди с алжирски бриар и в резултат сандбластираните лули на компанията са не особено отличаващи се. Още веднъж Dunhill доказва своята иновативност, като внедрява техниката “double blast”, с чиято помощ може да се рустикова и най- твърдият бриар.

  Малко по- късно се появява серията черни рустиковани “Ring Grain” straight grain структура на бриара- интересна вариация на оригиналния сандбласт, при който има основно cross-grain sandblasts. The straight grain е много по- забележим и придава на лулата особен чар и излъчване.

През годините към тези основни четири стила се добавят и нови: Cumberland, Dress, Chestnut и Amber Root, както и някои, които днес вече не се прилагат- County, Russet и Red Bark. The Cumberland, въведен през 1980 година, е друг вид sandblast с кафяв байц и мундщук от материала ‘cumberland’ . В началото Cumberland е задължително с гладък кафяв ръб, но напоследък той бива и рустикован. В по- редки случаи лули със straight grain blast са байцвани с Cumberland и “Shilling Grain,” подобно на “Ring Grain,” като крайният резултат е вариант на традиционния сандбласт. Серията Shilling е кръстена на британската монета- sandblast-ираната повърхност прилича на купчина монети.  The Dress- финишът е фин и изтънчен, гладкият черен цвят дава на лулата изключителна елегантност, достойна за името Дънхил. The Chestnut и Amber root също са гладки, като Chestnut  е тъмнокафява с тъмнокафяв cumberland мундщук. The Amber Root е по- тъмен от този на Root finish, като цветът силно контрастира структурата на бриара.

Най- известен от „ пенсионираните” финиши на Dunhill е Red Bark,  sandblast с червен байц, създаден през 1972 година. В началото цветът е червен, като след няколко години бива променен на доста по- светъл, почти розоват. Розовеещият оттенък буквално срива продажбите на лулите , затова през 1976 година става връщане към оригиналния Redbark е спрян през 1987 година.

Dunhill винаги се отличават с особена креативност по отношение на дизайна и финиша на лулите си. Водещото обаче е качеството. И  днес във фабриката близо до Лондон се трудят 15 майстори- занаятчии, които влагат много въображение и старание.  Бриарът, използван от Dunhill, се получава от столетни гори. Над 90 различни стъпки съставят процеса по изработване на лулите, който се е променил много малко от времената на Dunhill преди повече от век. Всичко се прави ръчно.

За изключителното качество на лулите Dunhill говори фактът, че от 100 блокчета бриар само две се оказват подходящи за трансформиране в лула на Dunhill. Останалите се използват за производството на марки като Parker, Hardcastle и Masta. Freehands са рядкост, по рядко се произвеждат само т. нар. Special Editions. Никоя Dunhill няма пълнежи.
Любопитно- през 1992 година във Великобритания е създадено The Fellowship of the White Spot - Братство на бялата точка.

Активен

''...Ала никога повече е много време...''
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.17 | SMF © 2006-2008, Simple Machines Valid XHTML 1.0! Valid CSS!