Тази статия се публикува с любезното разрешение на автора, г-н John C Loring.http://loringpage.com/pipearticles/pipearticles.htmКогато Alfred Dunhill отваря магазина си на Duke Street през 1907 година, това е просто един магазин за тютюн. По това време той е просто един търговец на тютюн и пури, който закача на витрината на магазина си гордото “Tobacco Specialist” (по подобие вероятно на “Mixture Specialist”, което се мъдри в първия му каталог). Alfred Dunhill на практика е доста повече от това- той добре познава пазара и е наясно накъде се движи. Скоро след отварянето на магазина обаче осъзнава, че се е прицелил доста ниско и именно това е темата на този разказ.
В началото това не е типичният магазин за тютюн, откъдето вие и аз си купуваме тютюна- тоест място с много видове насипен, предварително вакуумиран тютюн от различни производители. Магазинът на Alfred е по- скоро място за блендинг на тютюни, където за всеки отделен клиент се приготвя негова собствена смес “My Mixture” –така го описва Balfour в книгата си Alfred Dunhill One Hundred Years And More, а съставките в началото се доставят от George Dobie & Son of Paisley (производителите на ‘4 Square’) и Tobacco Supply Syndicate. Или както самият той пише (и без съмнение, това са негови думи):
“Усещанията за вкус и аромат са различни при всеки отделен индивид....Невъзможно е предварително изготвена смес да удовлетвори напълно тези строго индивидуални вкусове. Следователно достатъчно добър е само научният подход, при който нотката на вкуса и количеството на аромата се определят и проверяват...Никой способ не може да се сравни с личното опитване...и персоналната беседа.
Тогава отново, когато Alfred Dunhill публикува първия си каталог през 1910 година, самият успех оказва натиск за промяна на неговия модел на предлагане. Магазинът за смеси по поръчка има своите ограничения, естествено не всеки богат пушач на лула в Англия може да посети малкото магазинче на Duke Street за беседа. Още по- малко подобна цел може да се постигне чрез каталог. И макар всичко това да е напълно понятно за Alfred, той не се поколебава да представи в този свой първи каталог 10 смеси “My Mixture” за всеки клиент, “10/8 per lb post paid to any address in the United Kingdom- т. е. За изпращане до всеки адрес в Обединеното Кралство”. (Същевременно, според Balfour, ако посетите магазина, можете да се сдобиете с #75, смес от остатъците при изготвяне на другите варианти, за само 4/ a pound.) И докато клиентите, за които са създадени първите 9 варианта, са упоменати по име, десетата смес се казва просто “Alfred Dunhill’s Newest Mixture, a Perfect Blend” и е лишена от подобен атрибут. Преходът от „смесването по поръчка” е започнало.
Смесването по поръчка по начина, който Alfred описва в каталога си, има и други недостатъци. То не винаги дава най- добрата възможна смес за пушене. Блендирането е нещо повече от простото смесване на различен вид тютюни в определени пропорции. То включва различни техники, като подготвяне, печене, пресиране, които изискват време и опит и трудно могат да бъдат осъществени на тезгяха в магазина за тютюн. Също така, след като една смес е приготвена, е необходимо време, за да се съчетаят помежду си отделните съставки, както в насипния, така и в опакования тютюн. Освен всичко друго, Alfred се стреми да постигне най- доброто, затова е в естествения ход на нещата смесването по поръчка да остане на заден план само няколко години по- късно, през 1912, когато Alfred Dunhill представя своите първи pre-packaged ‘name’ blends: “Royal Yacht”, “Cuba” и “Durbar”. Цената им не е като на “My Mixture” 10/8, но достатъчно разумна 16/- per lb за “Durbar” и 21/- per lb за “Royal Yacht” и “Cuba”.
Интересно е да отбележим също така, че само пет години след като Alfred отваря магазина си, той вече прилича на магазините, които посещаваме днес. Ако се вгледаме в тютюните в кутия, които предлага в каталога си през 1912 година ще установим, че те включват пълната гама от това, което днес наричаме English style blends, от matured Virginias като “Royal Yacht” и “My Mixture #288”, до straight Virginias като “#36” и “#190”, Oriental blends като “Durbar”, “#1”, “#28”, “#108”, “#187 и “#850”, Latakia blends като “#10” и “#965” и за по- редки случаи, “Cuba”, смес от тютюн за пури. Така в продължение почти на век, от1912 до 1990 година, ключовата мисъл на търговеца на тютюн Dunhill е “усъвършенстване”, като се набляга на смеси с имена в противовес на привичните “My Mixture” blends. До 1912 година всичко си идва на мястото, макар това да не означава, че бизнесът със смеси по поръчка затихва напълно, тъй като до края на века над 36,700 индивидуални прескрипции са записани в книгата “My Mixture Book” в магазина на Duke Street. Доста рано обаче повечето от тези индивидуални рецепти стават все по- малко „изработени по поръчка” и все повече като предварително подготвени, което личи и по начина им на записване в “My Mixture Book” – като комбинация от вече съставени смеси, например “2x127 2x128”, или “2x965 1x77 1x27” или като вариант на съществуваща смес, например “3x144 1xLat[akia]”, към които рядко има добавена допълнителна завършваща нотка, като например “cut short & dry”.
По време на I Световна война са представени две смеси в кутии- една straight Virginia, “Ye Olde Signe” през 1915 година и една Oriental, “Harmony” през 1917 година, но основната грижа на Dunhill е да посрещне нуждите на войската. Освен промените в опаковането, които ще обсъдим по- нататък, има специални военновременни мерки- сваляне на цената на стандартните смеси, предназначени за войските отвъд морето и вкарването на временни смеси на по- ниски цени. През 1915 година вместо 25/ per lb за “Cuba” Expeditionary Forces плащат 19/, а Naval Forces 18/, вместо 19/ per lb за “Durbar” или “Ye Olde Signe” войниците плащат 13/4, а моряците- 12/6. (Подозирам, че разликата в цената за сухоземната армия и флота е свързана с по- ниските данъци, които се плащат за тютюн, изпратен на кораб.) Трите военновременни смеси, “Campaign Plug”- a matured Virginia, “Campaign Mixture” (неизвестен тип смес) and “Best Scotch Thick Black Twist” също се предлагат на по- ниски цени. “Campaign Plug”, който струва 3/- per lb, е“силен и с типичен аромат, насочен към действащите офицери и техните подчинени [и във] форма, подходяща за военновременни полеви условия ”. Той е предназначен за поръчки в насипно състояние и изпращан за снабдяване на частите отвъд морето. С тази цел Dunhill предлага също и лула, наречена “Campaign Pipe”, “в опаковки не по- малко от 100 броя” , по шилинг броя. Другите две военновременни смеси са малко по- скъпи, на цена 5/- per lb за “Campaign Mixture” и 4/6 per lb за “Best Scotch”, но все пак значимо по- евтини от стандартните, дори при намалените военновременни цени.
Макар обаче цените за армията да са намалени, към края на десетилетието, войната и нейните последици си вземат своето от цените за гражданите, като “My Mixture” blends са на19/8 per lb, “Durbar”, “Ye Olde Signe” и “Harmony” - 24/8 per lb, а “Royal Yacht” и “Cuba” -30/8 per lb.
Цените продължават бързо да се покачват през 20те години и от 1923 година 24/8 смесите струват 28/8, а 30/8 поскъпва до 34/8. Тези повишения обаче са донякъде компенсирани от пускането на някои по- евтини смеси със собствени названия на цена 20/- per lb: “Standard Mixture” (с три степени на сила на Latakia - mild, medium и full), една light matured Virginia, “Prince of Wales” и Virginia “Three Year Matured”. Една нова смес- 28/8 blend, “Super”, която изглежда е била Virginia или Oriental, е също представена в началото на 20те. След пускането през 1928 година на Latakia/Cavendish “London Mixture” на 20/8 per lb, листата на тютюневите смеси остава непроменена и относително стабилна по отношение на цените за повече от десетилетие. Така през1928 година например “Standard Mixture”, “London Mixture”, “Three Year Matured” струват всяка 20/8 per lb; всички “My Mixture” blends са 21/8 per lb; “Ye Olde Signe”, “Harmony” “Durbar” и“Super” - 29/4 per lb; “Royal Yacht” и “Cuba” са 35/4 per lb. Около средата и втората половина на 30те години на ХХ век установяваме, че “My Mixture” поевтинява леко до 21/2 per lb, а по- скъпите смеси са закръглени леко нагоре до 30/- и 36/- . (Две уточнения: първо, “Prince of Wales” mixtureе създадена специално за и в чест на Edward, Prince of Wales като благодарност за получената титла Royal Warrant през 1921 година. Изненадващо, тази смес надживява различните последващи скандали на три десетилетия и се произвежда чак до 60те години. Второ, въпреки че никога не е представяна като продукт на “Dunhill” или в магазините на Dunhill,през целия период между двете световни войни най- малко, започвайки от 1923, Dunhill предлага на едро произведената от Continental Tobacco Co/Philip Morris & Co ‘Barking Dog’ pipe tobacco mixture извън САЩ чрез подразделението си Parker.)
През 1936 година излизат на пазара “Throgmorton” и “Old Colonial” (смеси от неизвестен тип), както и “Twist” (споменаван като “Negro Head Twist” през 1938 година), който е предлаган във вид на три усукани пръчки, нарязани или не Също в края на 30те години Dunhill купува активите на Savory tobacco shop, в това число две Oriental смеси- “Baby’s Bottom” и “Savory’s Mixture”, както и трета- чиста Virginia “Baby’s Bottom”. Не разполагам с английска ценова листа за Savory tobacco, но в САЩ “Baby’s Bottom” е в ценовия сегмент на “Standard Mixture” и “Savory Mixture” 20% по-евтин, което прави “Savory Mixture” най- евтиния от тютюните на Dunhill с название. “Throgmorton” е кръстен на втория Dunhill магазин в London “City” (1923 – 1946) . “Old Colonial” е смес от тютюни, които са били внасяни с по- ниски мита, оттам и възможността да бъдат продавани на сигнификантно ниски цени- 24/- per lb, макар и не толкова ниски като на “My Mixtures” или “Standard Mixture” или, както бихте се досетили, “Savory’s Mixture”. Трябва също да отбележим и добавянето на няколко нови смеси със собствено название към листата в периода между 1912 година и II Световна война, като няма отпаднали. Със започването на Втората световна война това обаче се променя.
