С любезното съгласие на автора, John C. Loring
Японските лули и аксесоари
Исторически преглед, справочник и библиография(THE JAPANESE PIPE & ACCESSORIES-An overview, glossary & bibliography )
Copyright © 2001 & 2002 John C. Loring -- update 02/04/02
http://loringpage.com/kiseruarticle/jp1.htmПушенето на лула е особено популярно в Япония през 18ти и 19ти век (през 40те години на 19ти век годишно в Edo( днес Токио) се внасят 9 милиона паунда тютюн за лула). Лула пушат представителите на всички класи от двата пола, като това става важна част от всички аспекти на обществения и личния живот на японците, дори от традиционната чаена церемония. Лули и аксесоари за тях изработват селяни и работници в свободното си време за лична употреба, от обикновените занаятчии- за масовата публика и от именити майстори- за богатите клиенти. Днес лулите и аксесоарите за тях са също толкова търсени за колекциониране, както и другите произведения на японското изкуство от онези времена. Има доста писано за японските лули и аксесоари като произведения на изкуството и за майсторите, които са ги създали. Обект на тази статия е по- скоро темата за лулите като произведения на човешката ръка в Япония на 18ти и 19ти век, терминологията, развитието и интегрирането на пушенето на лула в японската национална култура. Краткият речник и библиографията, които прилагам, са фокусирани върху публикациите по темата на английски. Лулите и аксесоарите, които съм използвал за илюстрация, са от моята собствена колекция, освен в случаите, упоменати изрично и датират основно от 19ти век. Първоначалната ми идея, след като ми бяха предоставени забележителни образци от колекциите на други хора, бе да включа и тях, но впоследствие реших да покажа само собствените си доста по- скромни екземпляри, с идеята да покажа какво може да събере човек днес, дори когато разполага с лимитиран бюджет.
И последно, едно лично признание и обяснение. Най- трудно ми беше да запомня всички различни японски названия, както и да ги използвам на правилното място. Повторение и повтаряне ми помогнаха много в това отношение. За онези от вас, които запомнят и помнят от раз- моите извинения и завист. Бележките, които обикновено се изнасят под линия, съм оставил в текста, с по- ситен шрифт ( итализирани- бел. прев.) и оградени с кръгли скоби.
Japanese Tobacco (kizami-tabako)- японски тютюн. Tютюнът, под формата на пури, е внесен в Япония от европейските търговци вероятно около 1561 година, като съвсем скоро се появяват и първите японски търговци на тютюн- около 1576 година. Първоначалната реакция е смесица от неподправен ужас и любознателност:
“Южните варвари [европейците] подпалват стомасите си” но любопитството надделява:
европейците]. Широките му листа се нарязват и палят и димът се поглъща … [1609], всички касти в Япония се забавляват с това.Казват, че е лек за всички болести. От друга страна обаче, има вече случаи на хора, заболели след вдишване на дима му и тъй като никоя медицинска книга няма напътствие за лечение на тези пациенти, не може да им се предпише никакво лекарство. .” Family Records of Saka Jiyau-chi-In, 1607 и 1609. (Трябва да отбележим, че и днес в Япония никой не ‘пуши’ тютюн, а по- скоро го ‘пие’ – tabako wo nomu.)и пожарът лумва бързо:
“В последно време нова билка от далечните земи отвъд океана пристигна в нашата страна… лекарство, неописано сред билките на древен Китай и неизпробвано от бащата на билколечението, старият Entei. Макар името на това растение да ни е известно, не знаем как се превежда, но хората палят неговите листа и поемат дима. Казват, че ако болен опита от този дим, здравето му ще се възстанови изцяло, а тези, които го консумират редовно, могат да разчитат да надживеят дори образеца за дълголение, самият мъдрец Koso. Дори това да не е известно на обикновените хора от простолюдието така, както на богатите,всички харесват тази билка. Такова широко разпространение, на каквото се радва това растение днес, не откриваме в аналите от минали времена. Една японска поговорка твърди, че сърцата на хората на този свеят се менята така бързо, както багрите на вехнещи цветя. Не е така в случая,където знатни и обикновени, духовни и миряни, мъже и жени се прехласват по билката. В техния живот тя е като свещ, без чиято светлина не бихме видели угощението пред нас в ясна есенна нощ. Сравнено с виното, растението превъзхожда най- сладостните реколти Amano от Nara. Сравнено с чая, ще засрами дори най- пикантните листа Toga-no-o и Uji. Хора, които не знаят нищо един за друг, които идват от различни светове с различни съдби намират общо помежду си в своето обожание на билката, а любителите на поезията откриват в нея своето вдъхновение. Където и да отидеш, няма част на града без този ароматен дим. Той не се ограничава само в столицата, а съпътства дори недодяланите чужденци от далечните земи. … В нашия свят много се казва, но малко е известно за истинската добродетел и знание. Уви, какво бих могъл да направя освен дасе потопя в компанията на моите приятели, за да забравя този свят? Самият аз трябва да се науча да харесвам билката, приятелите ми се шегуват за моя сметка, та може би един ден ще дръзна да се присъединя към модата, на която всички се наслаждават…” Reflections of Imperial Prince Toshihito, Kyoto 1609.
“1605. През тази година тютюнът биде донесен от корабите на мъжете Nan-ban и биде посят. Жителите на столицата започнаха да се съревновават един с друг във вдишването му и накрая се разпространи по цялата империя.” Tou-ya San-zhin.През първата декада на 17ти век са организирани първите два клуба- the Brambles и the Leather-Breeches. Очевидно създадени от млади мъже, между тях започва грубо и хулиганско съперничество, което подрива дори устоите на обществото. През 1609 година седемдесет или повече от членовете им са арестувани, четирима или петима са екзекутирани, а останалите- помилвани.
Макар доста да е писано по повод ранните опити на властите да забранят пушенето или поне да ограничат отглеждането на тютюн, става ясно, че в средата на 17ти век
kizami-tabako, фино накъсаният или накълцан тютюн, който се пуши в сух вид в лула, наречена
kiseru, е много популярен в Япония и усилията за забрана са сведени до опити да се ограничи пушенето на обществени места, а култивирането на тютюн да става само на земи, неподходящи за отглеждане на ориз и друга земеделска продукция. През 18ти век дори шогунът вече пуши свободно пред обществото.
Тютюн се отглежда в началото в източна Япония, около град Nagasaki и провинциите Yamashiro и Kai. Скоро обаче култивирането му добива популярност навсякъде по островите. Поради различията в почвените и климатичните особености бързо става ясно, че един и същ сорт тютюн, отглеждан в различните провинции, дава различна суровина. Така тютюнът от Mito става известен като daimyo, или господар, заради неговите отлични качества на aromatic, докато sanchu-kizami, планинският тютюн, отглеждан в Mimasaka става любим на дамите, пушещи лула, тъй като не дразни гърлото, а силният и лесно запалим тютюн от Nanbu пък набира популярност сред рибарите. Така при наличието на почти 70 разновидности на kiziami-tabako не е чудно, че през 18ти и 19ти век развлеченията в Япония включват дегустации на тютюн ( японски писател от края на 19ти век изброява над 30 места за отглеждане на първокачествен тютюн, като в заключение отбелязва “ има и други прочути места за отглеждане на тютюн в Япония, но те са прекалено многочислени, за да бъдат описани тук.”). Смята се, че тютюнът в Япония е толкова скъп, че гейшите оставят недовършени пакети тютюн като ценен бакшиш в чайните, но това наблюдение датира от 17ти век и като се има предвид популяризирането на тютюна сред всички класи, очевидно това не е точно така.
В началото пушачите в Япония си приготвят сами тютюна в домашни условия, с помощта на специални ножове и дъски за раздробяване. След официализирането на тютюнопушенето през 17ти век се появяват и специализираните магазини. Известни са няколко метода на приготвяне от онова време, във всеки град има магазини, чиято дейност е единствено приготвянето на kizami-tabako и, разбира се, продаването му в tatohgami, торбички, сгънати от хартия (днес японците използват обикновено термина tatohshi вместо tatohgami) . Още от края на 16ти век тези магазини се отличават по своя знак kaban. През 18ти век освен тези магазини има и търговци, които предлагат тютюна от врата на врата, като амбулантна търговия.
