Kei’ichi Gotoh

История на марката Kei'Ichi Gotoh
(адаптирано от smokingpipes.com)

Kei’ichi Gotoh получава комплект за правене на лули по време на следването си по право и това променя напълно живота му, както на много от съвременните известни майстори на лули (тогава той е на 20 години). Подаръкът е жест на благодарност за услуга, направена на негов състудент, който познава страстта на Gotoh-san към дървото и пушенето на лула. Какъв уместен подарък! След няколко месеца Gotoh завършва първата си лула със същия финес и старание, каквото ще влага във всяко следващо свое произведение. Човек с голямо търпение и целеустременост, той подхожда преднамерено бавно към всяка задача, което дава продължителен и педантичен процес на изработка на лулата и впечатляващи резултати.
Комплектът, получен от него е един от онези, които Tsuge продава от няколко десетилетия в Япония- разпробито блокче бриар с мундщук, различни шкурки и няколко вида оцветители. Именно Tsuge е човекът, който ще играе все по- важна роля в кариерата му на майстор на лули.

Gotoh се занимава с правенето на лули като аматьор в следващите пет години, между другото. През 1981 година той отива да работи за Tsuge и неговата серия Ikebana заедно с друг майстор- Fukuda-san, който изработва тези лули и до днес. По това време уменията му се развиват, точните инженерни стандарти на добрите майстори са го впечатлили силно и са го убедили в необходимостта всеки детайл, дори най- малкият, да е прецизно изработен. Kei`ichi работи две години за Tsuge, правейки лули Ikebana. По съвпадение през същото време там е и Smio Satou, макар той да работи по друга линия лули. От 1983 до 1987 година става подизпълнител на Tsuge, като изработва лулите Ikebana в собственото си ателие. Някои от тези лули дори биват маркирани с щемпела Tsuge Ikebana и с ‘K. Gotoh’- като признание за способностите на младия ученик. В този период Tsuge е фокусиран върху изработването на реплики на датските лули от най- висока класа, като повлиява по този начин и Gotoh. Това е основата, върху която се гради естетическата визия на ученика му и която той доразвива, за да създаде някои от най- интересните си форми.

През 1987 година Gotoh възобновява предишните си занимания- изработването на дървени и пластмасови макети, като продължава да прави по около 20 лули годишно докъм края на 90те години на ХХ век, които продава в малък магазин в предградията на Токио. Така приходите от дизайнерска работа и макети плащат сметките му, а Gotoh се връща предпазливо към изработването на лули през 2003 и 2004 година. Вече женен и с деца, той има определени финансови задължения. Правенето на лули му става основна професия впоследствие, благодарение на неговия колега Hiroyuki Tokutomi, когото той безкрайно много уважава.
При Tsuge майсторът е започнал кариерата си, а Tokutomi разширява хоризонтите на неговия артистичен кръгозор. Gotoh има свои собствени виждания- той обича да работи с бамбук и умее да открива естествената красота в палисандровото дърво, чемшира,слоновата кост. Ясно личи и японското влияние, като част от творенията му напомнят традиционните лули Kiseru. Впечатляваща е лекотата на асиметричния дизайн на неговите лули, както и способността му да създава илюзия за движение от бриара.

Kei’ichi Gotoh придава живот на своите лули. Едновременно дръзки и амбициозни, неговите творения са наистина невероятни. Фантастичен пример в това отношение е неговата риба, пронизана от харпун- ярка демонстрация за това как Gotoh борави с дъгообразните и вдлъбнатите линии. Често заобленостите са в две различни плоскости. Опашната перка на рибата например е така извита, че създава впечатление за уловено в дървото плуване. За постигане на целите си той ангажира и структурата на бриара.