Samuel Gawith-St. James Flake

[ozzy]

Тютюн,в който се влюбих от пръв поглед( :)първата изпушена лула).За любителите на вирджиния,това е едно от добрите попадения.Щипката перик помага да се разкрият всичките й нюанси до края на чашката.Наистина,перфектна дозировка.
Самият флейк(както всички на Samuel Gawith), се нуждае от малко изсушаване преди пушене.Препоръчвам го горещо на почитателите на флейк и на комбинацията VP.

[ozzy]

 

[Kliment]

 О, О, О!!!!!
просто не мога да не се присъединя към всичко казано от Ози по-горе - любоффф от пръв поглед и т.н./също и забележките/
просто не мога да споделя възхищението си от този тютюн - просто уникален:

попаднах на него, защото имам силен интерес към Сам.Гоуит,повечето от чиито продукти намирам за отлични... с малки изключения.
въобще, ама въобще не предполагах колко е добър - получих го като подарък. Между другото в Европа явно го пускат вече под друго име, което съвпада с това на Гауит и Хогарт - вече не е Сейнт Джеймсиз флейк, а Луизиана Флейк.

1.въобще ама въобще няма и следа от допълнително парфюмиране - нито на мирис, нито на вкус /ако не се лъжа де/ - т.е. той е ароматизиран посредством най-известния и скъп тютюн за тази цел - перик.

2.за първи път - аз, който вече и друг път съм писал, че явно имам по-слаби вкусови рецептори - имам усещането, че успявам добре за първи път да вкуся и усетя вкуса на перика и да осъзная защо е толкова почитан и хвален:
- просто от първото дръпване и главно първата точно половина /а не както е обичайно да се преценява на третини/ от лулата е изключително сладък! да сладък. Но не като захаросан, а просто като леката, приятна и мека сладост на сушени плодове - нещо като сушена кайсия, стафиди, но не прекалено сладки, не и прекалено кисели,същевременно остава ароматът на тютюн. Същевременно тази сладост убива отвратителния за мен вкус на вирджинията, която обикновено е сладка по един неприятен за мен тревист и имащ аромат на слама и сено начин. Въобще страхотно! Това, което четох обаче говори за друго от това на Ози - този тютюн би трябвало да има не само щипка, а доста солидно количество перик и това наистина го прави чудесен.

3. Във втората половина на лулата тази сладост изчезва, но остава да доминира натуралния аромат просто на... тютюн - без нюанси на трева, сено... напомня ми за онзеи години през 80-те, когато баща ми пушеше БТ и Феникс - просто на тютюнев дим - хубав, ароматен, просто тютюнев. Същевременно остава едни тънък и далечен нюанс, който подчертава леко пиперения аромат на тютюн, но не остър и лютив, а просто на нещо като бял пипер - много деликатен, много изтънчен.

4. Проблем остава влажността - наистина не мога да се справя да го поддържам запален и определено методът със сгъването и напъхването на флейка не работи - чудесно е в началото, но после става кошмарно - затъпква се и не гори. Вероятно трябва да пробвам първо сериозно да го изсуша - ама сърце не трае да чака няколко часа, като устата започва да слюноотделя предвкусвайки този аромат. Другото, което мисля да пробвам е да го напъхам в някаква лул тип "пот/чайник" - плитка, но широка - извадих единствената такава, която обаче явно ще трябва да изчистя с метода на солта и алкохола, защото "страда" и то дори след повече от година от сраповит "овъркрос" от Девилс холидей с неговите бонбонки тип "Виолетки".

5. По-късно мисля най-сетне да направя ривю и на прекрасния чощлет флейк на Сам.Гоит, както и да направя две сравнения между двете фирми - Сам и Гоит и Хогарт за техните шоколадови флейки и за техните луизианови /перикови/ флейки. Като начало само да кажа, че луизианата на Хогарт определено е далеч от това съдържание на перик и всъщност има съвсем лек нюанс на горчив шоколад и какао. Луизианата на Сам Гоуит по-скоро трябва да се сравнява с големите във ВаПа - Вирджиния/Перик-смесите - Ескудо и Дънхил неви ролс. Пущил съм ги в обратен ред. Дънхила е по-скоро леко кисел на аромат - този оцетено-кетчувеп мирис, за който всички говорят, а Ескудото е по-скоро на мирис - просто тютюнево с лека киселина в дъха. Като аромат при пушене Дънхил произвежда според мен по-скоро един леко пиперен /не лютив обаче!!! освен ако не се прегрее - ама това важи за всички/ аромат, докато Ескудото остава основно тютюнево с малки проблясъци на сладко-кисел сос от пиле в китайски ресторант - нещо като соев сос по-скоро, но не толкова интензивно. При Луизианата на Сам  нюансък както казах е като на сушени кайсии в началото преди да ги сдъвчете и да пуснат и леко кисел вкус. Нещо като добре балансирн черен шоколад, в който нито има млечна съставка, която да го прави захарен, нито какаото е толкова много, че да започне да киселее както и при всички със съдържание над 45%. Сладостта е като лек крем или като козунак, който заради някой с диабет е направен без захар, а само със стафиди, така че всъщност остава главно обраната сладост от ферментацията на брашното с маята, подчертана от изпечената и поради това изветряла сладост на стафидите. Хм...май най-сетне разбрах как да го опиша.

6.Силно препоръчвам на всеки, който иска да опита явно тютюн с перик! Заслужава си отвсякъде. Остава интересен въпросът как би узрявал този тютюн? Ама това е и въпрос на пари и купуване на по-голямо количество. Иначе последно в Австрия тия неща са станали вече съвсем безбожни като цени - от 12 евро 50 грама вече са минали 13,45 Евро и то само за една година. 

[Kliment]

"втори опит на същата височина":

изсуших флейка, но доста голяма част от хубавия сладък аромат отиде на кино. иначе гореше доста добре. Към третата третина от лулата обаче образува твърде много влага и започна да цвърчи отдолу. Така остана като вкус повече като Неви ролс-а на Дънхил, което не ме изкефи толкова много - остана главно пиперената нотка.
Заключение: явно ще се заредя с една пълна запалка и ще си играя на огняр в името на добрия аромат. Все пак няма да си играя на състезание по дълго пушене с пет клечки...

[лулист]

В Лондон в магазина на Фокс продължават да го продават като Сейнт Джеймсиз флейк, но цената е доста по-висока и то в лири. То там май всичко си е доста по-скъпо.

[gbpipes]

@Kliment Пушил съм SG St. James Flake преди доста време. Ароматите са наистина натурални и много приятни, но защо я сравняваш изобщо с Louisisana Flake? Според мен нямат нищо общо.
Проблем със St. James Flake е и че иска да гори особено много, докато Луизианата си гори съвсем приятно и равномерно и е доста по-силна.

[Cefy]

Е, това със сушенето ме разбива.....егати влажността, егати мъката......не гори и не гори! Отворени флейки за 24 часа.....
Иначе страхотен тутун!
Груби флейки, дебели! При пълнене приложих метода на трошене на едро, без много да уплътнявам.
По някакъв начин ми напомня на Ескудото. Но тук перике си играе подобаващо ролята - без да е натрапчиво, перфектно балансирано добавен, обуздава вирджинията да не сладни, люти и т.н.
За горенето споменах - една запалка на лула......!
Натурален вкус на истински тютюн, без да е силен.... и аромат поносим за околните.
Днес продължавам.....

[rusen plovdiv]

:Ми то щом не ще да гори , се сещам за едно интервю със Грегори Пийз , в което той казваше , че той предпочитал да разтрие отлично мокрите флейки и да напълни лулата по рехаво . Така влажния , мокър тютюн горял хубаво и равномерно , и давало повече аромат така .
Аз лично ги режа на куб кът флейките , и ги леко разтривам . Ама така , мокри , и яко разтрити, напълнени пухкаво , горят , ама трябва по внимателно , че качват температура .
Особено , като са по мокри , съм забелязал че могат да хапят , ако не се пуши бавно .

[Cefy]

Следващ опит за сушене, рязане....къб кът! Да видим....!

[pinhead]

Чета ви и се чудя - верно е, че Гауит горят малко по-тегаво, ама чаак пък толкова! Този флейк, като го изсуших хубаво де, стрит хубаво и натъпкан леко в билярд си пуши съвсем прилично... И вирджинията и перика се усещат без проблеми.

[Cefy]

Чета ви и се чудя - верно е, че Гауит горят малко по-тегаво, ама чаак пък толкова! Този флейк, като го изсуших хубаво де, стрит хубаво и натъпкан леко в билярд си пуши съвсем прилично... И вирджинията и перика се усещат без проблеми.

Не бре, не е чак толкова, и не е страшно, .....но в сравнение с всички останали тутуни си е доста ТЕГАВО.......
За мен няма по-сложни тутуни от Гауит! А те и за това са си Гауит!

[balkan boy]

Чета ви и се чудя - верно е, че Гауит горят малко по-тегаво, ама чаак пък толкова! Този флейк, като го изсуших хубаво де, стрит хубаво и натъпкан леко в билярд си пуши съвсем прилично... И вирджинията и перика се усещат без проблеми.

Не бре, не е чак толкова, и не е страшно, .....но в сравнение с всички останали тутуни си е доста ТЕГАВО.......
За мен няма по-сложни тутуни от Гауит! А те и за това са си Гауит!

Хапселютно съм съгласен с колегата Цефи.

Не че не могат да се пушат по всекакъв възможен начин, и мокри, и барут сухи, и кубе кът, и стрити, обаче техните флейки са толкова взискателни, че мамата си трака.
На пример фул вирджинията е най-добре да си я държиш мокра, и преди да я пушиш никак на котлона, и я стриваш колкото е възможно по-ситно. По-ситно и от най-ситния шаг за свиване на цигари. Оставаш 15-20 минути да съхне, като е ситно съхне бързо. И тогава пъхаш рехаво колкото е възможно по-рехаво в лулата. Палиш, и..... почва некаква фантазия от аромати, направо избива рибата.

Сент Джеймса при мене дава най-добри резултати по същия начин. Малко перика се губи по тоя метод, но пък е страхотно. Кубе кът-а не е много подходящ, освен ако не е суха флейката но пък така губи от аромата като я сушиш на флейка директно.

[pinhead]

То всеки тютюн много или малко си е взискателен - иска си правилната лула, нагласа, климатични условия... А и време да му свикнеш, да го усетиш. Не ми се вярва, като изсуша до нормална влажност безумно мокрите тютюни на Гауит нещо да се губи. Те листата си пристигат във фабриката порядъчно сухи... Овлажняват ги до такава дива степен, просто щото водата е евтина, а суровината скъпа. А не щото така са по-ароматни...

[rusen plovdiv]

Аз мисля ,че не само за това ги овлажняват . Овлажняват ги , първо за да попиват кесинга по лесно , щото сухото листо е със затворени пори , и не поема разтворите . Освен това , аз съм пробвал сух тютюн ,при термична обработка изгаря , а влажния се сварява , отвътре и захарите се карамелизирит , става кавендиш датски . То като гледам , всички тъмни до черни флейки са минали яка топлинна обработка , което без зверска влажност в листото е невъзможно .
Пък и както каза Пина водата е ефтина и тежи , пък тютюна не . Нещо като замразените бутчета , със лед вътре , в магазините . Иначе има фирми дето флейките идват , и на спирката още отваряш чупиш и зареждаш . И се качваш на тчетвъртия автобус твой номер , щото 3 те си ги пропуснал ....
обаче да ви кажа на Гавит и на другия Гавит и Хогарт , кутийките са доста по големи и дълбоки от на Орлик примерно , или тяхното производство . Онези идват готови на влажност и флейките са тънки . На голден слайс с 1 флейка пълня лула и остава 25 процента от флейката , а от на Кендал стриит от 1 флейка 2 лули и остава . А бройката на флейките е еднаква . Изводи .

[balkan boy]

Колегата Русен ще му дойде първия блендер по наште ширини, което го прави един вид тежък авангард, пионер в начинанието тука на Балканите.

Дай Боже да се получат експериментите и да пафкаме локални блендове. Не е за парите, по-скоро от патриотичен чалъм.

Пусни от Бърли кейка да опитат колегите сега на следващата сбирка.