PipeZone PipeZone
Ноември 27, 2020, 01:13:56 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини: SMF - Just Installed!
 
   Заглавна Страница   Помощ Търси Вход Регистрирай  
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Claudio Cavicchi  (Прочетена 3011 пъти)
Dark
Administrator
Full Member
*****
Публикации: 122



Ел. поща
« -: Ноември 08, 2008, 10:39:44 »

Различна реколта

Като фермер, Claudio Cavicchi  е полагал неимоверни усилия, за да получи най- доброто от своята земя. Днес, вече като уважаван производител и майстор на лули, той влага същите усилия, за да получи най- доброто ог бриара, който обработва.


Ако попитате майсторите на лули защо са изработили своята първа лула, причините ще варират от “Исках да проверя дали мога да го направя”  “Интересуваше ме  самият процес” до  “Не бях удовлетворен от лулите, които можех да си купя.” В случая с Claudio Cavicchi, отговорът е съвсем различен и доста изненадващ.

“ Реших да изработя първата си лула просто защото бях твърде нетърпелив,” казва Cavicchi,   55 годишен италиански джентълмен, чиято сивееща брада, очила и маниери го оприличават повече на професор, отколкото на бивш фермер, превърнал се в майстор на лули. “Поръчах си една Caminetto Oom Paul в местния магазин за тютюн  и след като ми се наложи да чакам почти година, за да ми я доставят, се взех в ръце и направих лула самичък.”

Снабдявайки се с парче бриар и с помощта на знанията си за машините, Cavicchi изработил собствена Caminetto Oom Paul, с изключение на щампата“Caminetto”  на нея. Напук на факта, че Cavicchi не притежавал нито теоретичен, нито практически опит в изработването на лули и макар че имал само парче бриар и един прозрачен плексигласов мундщук, крайният продукт напълно притежавал същото високо качество, което той искал, когато поръчвал Caminetto Oom Paul. Така той станал майстор на лули. След почти 30 години опит в земеделието, Cavicchi продал земята си и се пенсионирал през 2005, връщайки се да живее в родния си град, Baricella, за да се посвети изцяло на изработването на лули заедно със съпругата си Даниела, която се занимава с рустикирането, оцветяването и полирането на лулите rusticates, Cavicchi.  Там те купуват къща, достатъчно голяма за ателие и склад за бриар.

Преди да се оттегли от фермата, за да се отдаде само на лулите, Cavicchi изработва около 1,200 екзепляра годишно. Естествено е да се предположи, че занимавайки се само с това, човек би трябвало да прави повече лули. На практика, през 2006 година продукцията му е малко повече от 600. Подобно 50 % намаление на произведените лули би трябвало частично да разтревожи Cavicchi и клиентите му, тъй като търсенето им постоянно се увеличава, но Cavicchi не изглежда притеснен.

“Сега виждам много повече „духове”, когато правя лули”  гордо обяснява той. Cavicchi е един от онези дразнещи перфекционисти, които всеки познава.  Колкото повече очаква от себе си и от лулата, която прави, толкова повече време той отделя на детайлите. Означава ли това че по- старите му лули не са толкова добри, колкото тези, изработени днес? Отговорът е не, поне в повечето случаи, а оттук следва и обяснението, защо Cavicchi използва думата духове.

В добри дни, когато работи непрекъснато по 12 часа на ден, Cavicchi успява да изработи най- много четири лули— което изобщо не означава, че той може да направи 1,440 лули годишно.

“O, бих искал да можех,” казва Cavicchi с въздишка. “Разбирате, че да се работи по този начин всеки ден от годината е невъзможно. Има добри дни, в които мога да направя до четири лули. Понякога се трудя по цял ден и резултатът са едва две завършени лули.”

Когато Cavicchi започва да изработва лули, той не разчита на помощ от никого от занаята,но за сметка на това има изградени изисквания към качестовото на лулата- спечелил е няколко състезания по бавно пушене на лула. Освен това той продължава да посещава местните магазини за лули и да разглежда наличните екземпляри от различни марки. Една от тези марки е Charatan, която изиграва важна роля в дизайна на ранните лули на Cavicchi.

“Смешното е, че никога не съм притежавал лула на Charatan ,” отбелязва Cavicchi. “Винаги обаче съм признавал и ценил тяхното качество и естетика.”

Той харесва формите на Charatan и техния отличен зърнист завършек, а най- вече му допада как тези две характеристики красиво и благодатно се допълват. Всеки запознат с лулите на Cavicchi може би е забелязал влиянието на Charatan, тъй като лулите му като малко по- големи по размер от повечето останали и са известни с възможно най- добре изработената зърниста повърхност. През първите 20 години от своя стаж в правенето на лули, Cavicchi дори оцветява произведенията си в особен червен оттенък, подобен на използвания от Charatan.

Един от най- трудните и времеотнемащи аспекти в стила на работа на Cavicchi е добиването на увереност, че конкретната избрана форма разкрива най- доброто от структурата на бриара; понякога това се обръща и структурата диктува най- подходящата форма и размер. Друг етап, който изисква особено интензивен труд, е типичното за Cavicchi ръчно оформяне с пясък на повърхността. Когато лулата придобие окончателната си форма и започне финалната обработка, майсторът не  щади усилия в стремежа си повърхността на лулата да бъде толкова съвършена, колкото може да бъде постигнато от човешка ръка.

В течение на годините Cavicchi въвежда много нови и вълнуващи форми, а също така нови интерпретации на класическите и стандартните варианти. Като пушач той винаги предпочита лули bent, но като производител разглежда Lovat и неговите варианти като едни от любимите му форми за изработка. Определяща се оказва сложността на Lovat, която удовлетворява неумолимата му страст към предизвикателството. Cavicchi вярва, че всеки аспект на Lovat, от избора на бриара до формата и удобството на мундщука изисква много знания, умения и внимание към детайлите. 

“ Парчето дърво трябва да бъде достатъчно голямо, което означава, че идва от старо дърво. Само такива дървета са имали нужното време да растат, за да се получат парчета, достатъчно големи за да бъдат оформени като Lovat. На практика, идеята на Lovat, Canadian и Liver- pool, особено онези, които са големи по размер като моите, започват от the briar mill, нещо твърде необичайно за другите форми.”

При Lovat, дългият shank и късият мундщук трябва да пасват идеално, за да предлагат максимум баланс и комфорт. Майсторът има твърде ограничена възможност за отклонение от стандарта, Lovatе класическа и добре дефинирана форма, което изисква много опит и умение. Точно в това е неустоимото и особено удовлетворяващо предизвикателство на Lovat според Cavicchi.

Други трудни форми според Cavicchi са billiard и bulldog.  За особено сложно счита той изработването на billiard от пламъков бриар или 360 градуса бриар птиче око, отколкото да направи много голяма лула от своя висок клас- Diamante .  Cavicchi счита, че майсторът често трябва да избира дали да изработи перфектно оформен billiard или лула с перфектна структура на бриара. Комбинацията от двете е едно от най- големите предизвикателства в изработването на лули.

Cavicchi не смята, че straight-grain лулите предлагат по- добър дим.  “Убеден съм, че няма връзка между структурата на бриара и колко ще е удобна тя за пушене. На базата на моя личен опит като пушач знам, че лулата със straight grain  може да разочарова, що се отнася до качествата й при пушене, докато  лула с обикновена или дори лоша посока на влакната може да е достатъчно добра.”

През годините Cavicchi разработва няколко извънредно атрактивни и иновативни форми. Признава, че е трудно да бъдат обсъждани, тъй като повечето от тях нямат име.  Охотно говори обаче за различните дизайни, които е разработил на основата на volcano; подобна лула и много характерна поради своето тяло с формата на диамант, a large olivewood insert и an elaborate saddle мундщук. Друга винаги желана форма е “flying saucer,” една от най- малките лули на Cavicchi, що се отнася до обема на камерата за тютюн.  “flying saucer”е гладка и очарователно комбинира двата основни вида бриар- пламък и птиче око.

“Голямата oliphant и seaslug са още две форми, без съмнение принадлежащи към най-  впечатляващите, които съм изработвал през годините”, подчертава Cavicchi. “И докато oliphant предлага най- доброто за цената си, независимо към кой клас я представят,  seaslug е изключително трудна за изработване, понеже изисква специфично парче бриар, с  масивна платовидна горна част. ”

Лулите Cavicchi имат три вида покритие- рустик- черен или кафяв като слънчев загар или дъбилни вещества, гладко- кафяво и гладко с естествен цвят. Класифицират се по комбинацията завършек и брой ©, в седем основни степени плюс diamante-  високият клас на Cavicchi (straight grain). В днешно време около 15 % са черен рустик, 5% са tan рустик, 45 % са гладко кафяво (© и ©©), a 35 % гладки с естествен цвят (©©©, ©©©© и ©©©©©).

Въпреки че нараства  търсенето на най- добрите лули на Cavicchi- гладки с естествен цвят и 5©, той  прави по- малко от тях, защото сам завишава критериите си и заради неговата теория за духовете.  Когато самият  Cavicchiне е сигурен дали конкретната лула е за 4© или 5© например, той я категоризира в по- ниския клас, за да не рискува престижа и качеството на бриара на по- високия клас и да не разочарова своите клиенти.

Когато става въпрос за рядкост, малко лули превъзхождат лулите diamante. За 33 години изработване на лули Cavicchi  смята, че е направил около 70 такива. Отчитайки сам за себе си колко по- стриктен е станал през годините, той признава, че може би само половината биха получили тази оценка по днешните му критерии.

“Една лула може да бъде diamante  98 % заради структурата на бриара и 2 % заради наличието на sandpits,” заявява Cavicchi. “Когато става въпрос за структурата на дървото, държа на стегнатостта и равномерността на разпределение на пламъка по цялата лула. Друго жизненоважно условие е  да се прецени добре коя конкретна форма ще разкрие най- добре качествата на структурата. ”

Въпреки редкостта на diamante, Cavicchi  определено се радва на късмет през последните две години. Не по- малко от 5 лули са отговорили на строгите критерии изисквания на степента  diamante. Разбира се, не всички diamante лули са равни помежду си. Една от тях се е оказала много над другите и дори самият Cavicchi се съмнява дали ще успее да направи отново друга толкова красива.

Хората, изпробвали лулите му, са категорични, че Cavicchi е един от най- талантливите майстори не само в Италия, но и в света. Това, което повечето от тях обаче не знаят, е че той е известен в Италия като един от топ- експертите по бриар. Cavicchi  посещава своя снабдител веднъж на всеки два месеца и прекарва там целия ден, като подбира парчетата бриар едно по едно, имайки предвид формите, които смята да изработва, както и най-  подходящата за тях структура.  По- голямата част от дървото идва от Тоскана, въпреки че често заедно се продава бриар от различни региони. Това не е толкова важно, тъй като майсторът преценява всяко парченце поотделно по собствените си критерии. Когато избира,  Cavicchi се съобразява с различните аспекти на всеки ebauchon.

“ Първо оглеждам структурата на дървото- тя трябва да е плътна и еднородна, доколкото е възможно, от двете страни на чашката. Още на този ранен етап, трябва да си представя формата, която бих могъл да получа накрая от всяко отделно парче бриар. Теглото на дървото е надежден индикатор за това, колко добре е обработено, но това не ме притеснява много.  Предпочитам да се снабдявам с бриар непосредствено след като е бил попарен, което значи, че отделните парчета тежат доста поради високото ниво на влажност.  Процесите на сушене, обработване и консервиране на бриара започват веднага, след като съм го донесъл и поставил в специалната стая в къщата ми. Дървото прекарва там две години под моето непрестанно наблюдение, преди да приемем, че може да бъде обработвано за лули. Това означава, че дървото, което купя този месец, няма да види бял свят цели две години.”

Натрупаният през годините опит съветва Cavicchi упорито да следва тази система на поръчване на бриар веднъж на всеки два месеца. Първо, това му помага да разхвърля цената на бриара на шест по- малки вноски, вместо на две по- големи в рамките на една година. Същевременно така той повишава шансовете си да избере най- добрия бриар. За Cavicchi  това е отлична техника за управление на риска. Друг важен фактор е времето, необходимо за внимателно подбиране на бриара- при положение, че е необходим цял един ден за избирането на 200 парчета бриар, представете си колко време би трябвало да прекара той при своя доставчик, за да подбере 1000!

За познанията на Cavicchi относно видовете бриар, опита му със суров материал, уменията му за изработване на лули и не на последно място- за неговия късмет говори фактът, че от десет парчета бриар той обикновено получава осем или девет завършени лули, всяка от които е с високото качество, характерно за марката Cavicchi. Майсторът е наясно, че подобен резултат е прилична награда за вложените усилия и време.

Cavicchi е забелязал, че производителите на лули често биват цитирани да изказват предпочитания към един или друг вид бриар . Макар да признава, че бриарът от Калабрия е различен от този, добиван в Гърция- основно за сметка на различията в климата и почвата-  Cavicchi подчертава, че качеството не е свойствено само на един вид бриар и че качеството или липсата му, в крайна сметка е определящо за крайния продукт.
 
“Калабрийският бриар може да бъде отличен, среден или с много ниско качество, също както и бриарът от Гърция- твърди Cavicchi. Всичко зависи от това колко добре е било обработено, нарязано и консервирано дървото  и в какви условия. Ако купувате лули от майстор, който се кълне, че ползва само бриар от Калабрия и прецените, че с тях се пуши много добре, а същевременно имате лоши впечатления от лулите на майстор, който пък използва „само” гръцки бриар- можете ли в този случаи да решите, че гръцкият бриар е по- лош от калабрийския? Отговорът може да е положителен, но трябва също да имате предвид, че е възможно първият производител да използва качествен калабрийски бриар, а вторият некачествен гръцки бриар. ”

Cavicchi  се усмихва при изказванията на някои пушачи, че могат да определят произхода на бриара само по вида на ebauchon или на завършената лула.  Въпреки всичкия си опит, той не твърди, че има подобни умения  и дори напълно го отрича. Съгласен е обаче, че някои видове бриар могат да бъдат отдиференцирани от човек, който години се е занимавал точно с този вид бриар и ако той не е смесен с други видове.

“ Знам, че корсиканският бриар е добър като всеки друг, затова вярвам, че мога да разпозная подобно парче преди да е превърнато в лула. Като казвам това, да отбележа, че не мога да направя това без определена доза сигурност.  На практика, предлагам на всеки желаещ да влезе в стая, пълна с парчета бриар и да бъде в състояние да ги сортира само с един поглед. ”

С други думи, единственият начин Cavicchi  да оттегли думите си е да срещне човек, който може да демонстрира тази способност. Когато става въпрос да се определи типът на дървото по вече завършената лула, той няма нужда от демонстрации- просто  отхвърля доказателството в неговата цялост.

По същия начин Cavicchi има твърда позиция по отношение използването на мундщуци от акрил и вулканит. Той използва само акрилни.

“Абсолютно не съм съгласен с мнението, че вулканитът е за предпочитане,” казва  Cavicchi с леко неодобрително смръщване на вежди. “Вярно е, че вулканитът дава по- меко усещане, но също има и много недостатъци, които в крайна сметка надделяват над предимствата в моите очи. Като пушач аз бих предпочел единствено и само акрилов мундщук. Основната причина за това се крие в главния недостатък на вулканита, а именно неговото обезцветяване. Абсолютно пристрастно е популярното сред производителите схващане, че използването на акрил вместо вулканит ще направи техните лули недостойни за по- високия клас. Като прибавите и факта, че повечето пушачи предпочитат акрила, несправедливостта става още по- шокираща и разочароваща.”

Лулите на Cavicchi се продават основно на американския пазар. Въпреки тяхното високо качество и разумната им цена, се наблюдава нежелание в определени среди те да бъдат поставяни във високия клас и стремеж да бъдат класифицирани като среден клас.

“ Честно казано, аз съм дълбоко обиден и разочарован. Като знам колко старания и опит влагам в моите лули и отчитайки тяхното качество, просто не разбирам как е възможно подобно подценяване.”

Cavicchi подчертава, че не би могъл да произвежда по- качествени лули просто защото по- добро качество не е възможно. Казвайки това, той се основава на знанията си и наблюденията, които има не само върху собствената му продукция, но и върху тази на множество други производители. Единствената причина хората да не определят неговите лули като най- добрите в света е цената.

“Моя ли е вината, че правя всичко по силите ми, за да предложа толкова качектвен продукт на толкова разумна цена? Някои хора ще продължават да игнорират очевидното качество  и да използват цената като причина да определят лулите ми като среден клас.  Нямам намерение да позволя на подобни изявления да ме откъснат от целите ми или да ми отнемат удоволствието от правенето на лули.”

Cavicchi не се счита за художник, а по- скоро за занаятчия, за човек, овладял занаята си до съвършенство и затова не приема хората да преценят лулите му само по техния стайлинг.   Той искрено се надява, че един ден някой, който споделя неговите виждания, ще му предложи логично и безпристрастно обяснение защо лулите му не се възприемат като също толкова добри, колкото онези, произвеждани под всяка друга марка, независимо от това, кой къде и как ги произвежда и, което е особено важно, независимо от тяхната цена. Същевременно той продължава да вярва, че от техническа гледна точка, неговите лули са най- добрите от всички произвеждани днесIn the meantime.

Cavicchi не съжалява за решението си да се посвети на изработването на лули.  Единственото му разочарование е свързано с факта, че са били необходими 15 години труд, преди лулите му да попаднат на големия пазар.  Дотогава той прави възможно най- добрите лули, които продава на приятели и в близките магазини за тютюн и лули и всичкото това осъзнавайки, че лулите му са достатъчно добри, за да се продават в много по- голям мащаб, но без знанието как да стигне дотам. Поради това той продължава да създава нови форми, нови подходи в изработката на лули, нови инструменти и да подобрява вече съществуващите.

Според Cavicchi перфектният край на един плодотворен ден е да поседне в дневната си пред камината с Даниела, напълвайки лулата си с Three Nuns. И въпреки че това е краят на един дълъг ден, Cavicchi вече мисли за утре.

“В този момент планирам бъдещето, мислейки за лулите, които искам да направя следващия ден и които ще провокират усмивка на лицето на някой събрат пушач на лули някъде по света.”

 ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------- 
Three Nuns- вид тютюн
http://www.tobaccoreviews.com/blend_detail.cfm?ALPHA=T&TID=1259
Активен

''...Ала никога повече е много време...''
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.17 | SMF © 2006-2008, Simple Machines Valid XHTML 1.0! Valid CSS!