Savory's Argyll

[pinhead]

Да ви позанимавам с глупости малко - тая непретенциозна английска лулица се оказа, че и тя, горката, е обвита от аурата на големия брат - Дънхил!!! Разни чели-недочели (и недоразбрали) задокеански "специалисти" я титуловат "Dunhill's second" - сиреч, тва щяло да бъде Дънхил, ама нещо не и било като хората, та станала Сейвъри... Историята е къде-къде по тривиална - Дънхил купува Сейвъри и я слива с Паркър. Ама пък Паркър нали били секъндс на Дънхил (глупости на търкалета) та и тая нещастна фирмичка по същото направление отишла. Истината е, че след покупката Сейвъри си става една от по-евтините линии на Паркър. А митът за Паркър, дето е маскиран Дънхил е толкова упорит, че в момента стари техни лули (от патентно време) се продават на същите цени като оригинала! Че някой път достигат и по-високи... Та така - имам си Дънхил, ама друг път...

[balkan boy]

Язе си неам Дънхил, и нема да ти казвам през коя работа ми е за Дънхил.

Това е рецидив от една изключителна снобарщина в началото на миналия век. Нека да я оставим да си замине в небитието.

[pinhead]

Бе недей така - много хубави лули са си, особено по-старите, ама нещо ценообразуването им куца... Дънхил правят едни от най-добрите класически форми. То те самите ги създават де...

[balkan boy]

Бе недей така - много хубави лули са си, особено по-старите, ама нещо ценообразуването им куца... Дънхил правят едни от най-добрите класически форми. То те самите ги създават де...

Е хубави хубави, ама за 1000 лева че си купим 7 до 10 броя пак хубави. Може да не са чак тоооолкова мноооооого хубави (каквито Дънхил не са), но ще са хубави.

Белата точица е силно надценена.

[gbpipes]

Мога доста да говора по отношение на качеството на съвременните Дънхили. За съжаление дори от патентното време, изглежда липсва масова висококачествена продукция. Истината е че щом говорим за "продукция" няма начин да не се използват всички налични материали. С две думи ще има дефекти, не може да няма.
Що се отнася до качествата на пушене на лулите Дънхил, говоря само за новите, много мога да споря дали са съизмерими с други лули от същия ценови клас, според мен са далеч по-долу.

[gbpipes]

Бе недей така - много хубави лули са си, особено по-старите, ама нещо ценообразуването им куца... Дънхил правят едни от най-добрите класически форми. То те самите ги създават де...

Е хубави хубави, ама за 1000 лева че си купим 7 до 10 броя пак хубави. Може да не са чак тоооолкова мноооооого хубави (каквито Дънхил не са), но ще са хубави.

Белата точица е силно надценена.

Слагам бели точки на всичко  само с едно движение ...... на четката

[rusen plovdiv]

Или на бургийката , по точно . Обзалагам се че на Blind test , сравнение с вързани очи ,лулите на нашите български майстори ще дават по хубав дим . Най малкото , щото всеки ден модерното схващане за вътрешното устройство на лулата се  усъвършенства за това изтекло време . Така по простата логика , модерно направените лули са технологично по съвършенни от направените традиционно . Има и много други причини .
Иначе на Пина лулата е прекрасна , обожавам правите лули , особено тези с панелния квадратен шанк.Класика .
А вирджиния флейкът отдолу , некой твърдят , че бил невероятно качество нейви , подобен на Голден слайс и пак произведен от Орлик . Според мен той е истинската звезда на снимката . Добър вкус . Вирджиния флейка в права лулица . М ммм дааа определено класика .

[pinhead]

Чини ми се, качеството на пушене на една лула е бая субективен фактор... Зависи от начина на пушене, вкус към тютюни и още сума ти глупости. Както казах вече, на Дънхил им куца ценообразуването напоследък. Ама много им куца. В "златните години" на луларството цените им са били доста по-прилични и поносими. Че не са върха на сладоледа - ми не са, спор няма. Ама и тука е въпрос на вкус - аз харесвам класически, строги форми на лули. Изчанчените датски, неокласически италиански и прочее дивотии не ми допадат, ама никак. Грозни са ми. Тва е. Примерно, концепцията на Кастело за прав билярд, само като я видя и ми се повдига... За мене това е осакатяване и профанизиране на една проста на пръв поглед, но всъщност много елегантна и сложна за изработка лула. Дънхил са хубави лули, приемете ги такива, каквито са. Не ги сравнявайте с Бо Норд и други легендарни майстори - не е честно. Още повече, според приказките на запознати (и доста по-богати от мене хора), лулите на легендарните датски майстори, дори и съвършени като изработка, пушат като всяка друга качествена лула...
Колкото до качеството, или липсата на такова при Дънхил - митологизирането на марката и обвиването и в неква идиотска аура допринася доста за едни бая завишени очаквания...

P.S. Нови, стари концепции... Тва е лула, не е двигател с вътрешно горене. А и както казват американците - "Има много начини да одереш една котка".

[balkan boy]

.... лулите на легендарните датски майстори, дори и съвършени като изработка, пушат като всяка друга качествена лула...

Е те това е поантата.

Между обувки от 50 лева и обувки от 200 лева има огромна разлика. Между такива от 200 и от 2 000, разликата е абсолютно никаква.

Датските майстори поне докарват арт в изработката, дънхила и там го нема.  Е сега, на вкус тавариш ньет, казал канибала и продължил да си ръфа, но все пак, лулата не е лукс, лулата е кеф.  Пурите са лукс, там можеш да се лигавиш. В лулите нема никакъв смисъл.

[pinhead]

Глей ся, мислим си следното - "арт" лулите ти се разкриват веднага, на мига. Няма тайни, всичко е показано и крещи безсрамно "Виж ме бе, виж ме!" Това е модерно, това е консуматорско. Преходно е и греховно. Докато класическата форма (прав билярд, разбираш ли!) е ни повече, ни по-малко Дзен. Билярда е европейската квинтесенция на Дзен. Тук всичко е прикрито, завоалирано. Заблуждава с простотата си и изисква вглеждане и осмисляне. Изисква време, за да видиш скритите елегантни извивки. Изисква усилие, не дава нищо на готово. Но когато ти прозреш истината, оставаш без думи от съвършенството. Така го мисля аз. Наздраве ти с един Дънхил Лондон Миксчър... 

[Вехтия]

 Брре-е-е-ейи-и-и-и!
Земахте ми дъхъ! М'че вие сте откриватело-основатели на изконно ново, непознато в тая и неколко близки галактики философско течение / ама яко си тече /  - Тръбен Софизъм, леко прегърнат с Епикурски Шаманизъм.

 Шапка ви свалям, момчета!!

Apropos: Само изчакайте, неколко минутки - да си намеря капата.

[ozzy]

Абе Дънхил си е Дънхил,при цялата му надцененост.Както при всичко останало,и при луларите има снобари,търсещи маркировка на статуса си чрез вещите.Аз и друг път съм споделял с вас мнението си(е,взаимствано,но споделено),че статусът на истинския мъж трябва да е определим единствено по обувките и часовника.Другото е суета.Сега да не ме нападнете-това си е мое мнение,не твърдя,че е миродавно.
А относно Дънхил-тайничко се надявам да се сдобия с някой,ама за без пари,почти .Изкуствено скъпи,неоправдано.

[balkan boy]

Маркирането на територия чрез марки, и дистанцирането от другите чрез определена марка го има при масовите неща. Едно време и лулите са били масово явление, и моден аксесоар който е определял статус, начин на живот и т.н. На Дънхил всичките му неща са били точно това. Мода. От екипировки за яздене, до всякакви колани, тутуни, и там квото е продавал.

Обаче...
Лулите вече не са масов аксесоар, по-скоро са някакво екзотично и от страни погледнато екстравагантно хоби. Самата поява на човек с лула, го изкарва далеч извън рамките на възприетото за нормално и средностатистическо. Дали ще е chap, артист, философ, странен типаж или хипстер или къвто ще да е, той влиза в графата "отделящ себе си от другите". Което е несправедливо, щото истинските лулисти са хора които са доста наясно с реалността, смирени и земни хора. Но това е което е.  Поантата ми беше че снобарщината едно време актуална при лулите няма вече почва у нас, и където и да било другаде, тъй като лулите вече никъде не са масова гледка (в смисъл вида на човек с лула насекъде провокира интерес и е едва ли не атракция).
При лулите нема луксозна и обикновена стока. Това е положението. Има майсторска лула, ръчно изработена лула, арт лула, красива лула, но луксозна лула нема. Парите ги давам за хубава форма, добър бриар, добра ергономия, добър баланс на зъбите, не за марка.
И да държат цена Дънхилите, и да имам пари секи месец да си купувам по три-четири, пак не бих си купувал дънхил щото за тия пари можеш да си земеш Сергей Сенаторов, Том Елтанг, Ларс Иваарсон, Андрей Савенко и какви ли не красоти Датски, Гръцки, Руски. Дзена в класическите форми може и да го има, но язе като един див селски простак, аграрен селяндур и неразбиращ от фините и дълбоко деликатни нюанси на онтологично ниво, такава пара за тъпия Дънхил нема да дам, па квото ще да става.

[pinhead]

  Радваш неимоверно! Междувпрочем, чичко Дънхил става известен именно с лулите и тютюните, луксозните изгъзици идват бая по-късно - когато той вече не е из между живите.

През 50те и 60те години, цените на Дънхил са били съпоставими с Комой, Сасиени, ГБД и БББ. За пример, у щатско Стануел е струвал към 17 долара, а Дънхил Шел Брайър - къде 20. Не е чак фрапираща разликата. http://pipepages.com/ ето един хубав сайт със стари каталози и ценови листи. С две думи - навремето не са били чак такава снобарщина, просто хубави лули.

P.S. Тая запалка, дето всички въздишат по нея, на Жоро любимата - Корона Олд Бой, всъщност е менте (айде, нека да е копие) на един модел на Дънхил. Факт... 

P.P.S. И арт лули имат бе, те ти една:

[balkan boy]

Колега, да си прав, и да се съглася. Ама некак като че ли не си прав. Чичо Дънхил първо е почнал с изгъзиците, лулите идват малко по-късно точно като част от изгъзиците. Има у форумо тука целата история некой е пуснал.

А и снобарщина си е било, виж аз тука некъде бех пуснал статия на един "изнервен" пич от 20-те години на миналия век как Дънхиладжиите били като секта един вид. Само да я намера.