Не съм капацитет в тази материя, но реших всепак да споделя мнението си за тази смес, след като придобих някакъв по-общ поглед върху нещата. На мен лично, не ми помогна да фантазирам неделно.
Не знам, дали това точно е имал предвид Сър Томас, когато е забърквал простичката си микстура, а и доколко вярно в момента се възпроизвежда първоначалната идея.
Както вече споменах, всичко започва със упорито и многократно припалване - като стар "запорожец". И за тампера има достатъчно работа. Затова помагат както едрите късове, тъй и порядъчното овлажняване. Добре е да се позасуши, но да не се изпуска до начупване.
Още от началото - остър и пикантен "нос". Както и да го въртиш - на първата трета задължително следва почивка и отстраняване на силния кондензат със помощта на меко перце през тракта на мундщука. Иначе здраво припуква.
Нататък нещата се подреждат малко по-гладко. Вкус със силно изразена "плътна ядка". Все едно че си преял с кесийка препечени орехи, поръсени със черен пипер.
Иска си често притъпкване, за да запазиш и без туй трудно оформеното въгленче, което постоянно се опитва да ти избяга по тъч-линията. Към края на второто полувреме, ядката олеква, но пак си я има. На последната четвърт запалката пак влиза в действие, понеже зазката умира без никакво предизвестие. След поредния "топъл рестарт", се появяват някои допълнителни аромати, с лека йодна нотка и димът омеква оше малко.
Явно, това не е тютюн за състезания - клечките ще свършат отрано. От пробите с различни лули, според моето скромно мнение, тази микстура върви по-добре в лула с по-дълъг тракт. В противен случай се сблъскваш с доста остър и горещ дим, може би поради количеството кондензати. А също и с порядъчноа доза никотин в последната права преди финала. Заради туй е добре дънцето да си остане недопушено.
Направи ми впечатление и неравномерното разпределение на съставките в различните опаковки - в последната, вирджинията присъстваше подобно на нашата "десница" в изборните резултати. Ей-тъй, заради участието.