Непоискани съвети относно реставрацията на лули

[Вехтия]

Римерът си е ример.
Аз тръгнах по логиката на адаптивното острие. Щото римерът става за един единствен профил на огнището - тъ че за всяка лула требе да си прайш отделен ример. Аз реших да опитам инструмент, който да ползува еластичността на пластините, за да се нагажда към извивката на всяка кухина, била тя цилиндър, овал, конус, хиперболоид или оживален конус. За последното можеш да питаш Борис - той е по оживалните върхове.

[rusen plovdiv]

Та точно за това си взимаш едно джобно ножче и му заобляш върхя ня шмиргела / на шмиргело , както викате в София / и имаш най адаптивният инструмент за стъргане след струга , ха ха ха . иначе това със корковата тапа и шкурката е готино , ама много игра за същият ефект.

[Вехтия]

  Аз си открих моя инструмент.
 А между другото, подсетен от клипа на Балканбой за "Дънхил", пробвах друг начин за чистене на окиса от ебонита и резултатът е много добър.
 Отстраних го с помощта на много остра цикла, като я движа без натиск - както казват дърводелците, "пуснах и един вятър".
 Установих, че окисленият материал е по-крехък и се цикли в пъти по-лесно от самия ебонит, пада като прах. А като се покаже отдолу по-тъмният плутен материал, циклата започва да се плъзга по него и не сваля стружка.
 Това и дава възможност визуално много точно да се контролира процеса. Повърхността, която се получава в резултат на тази интервенция, е с висока гладкост и почти веднага може да се пристъпи към полиране.

 Ще кача и снимков материал.

 Варнинг ; Хора, дето ги напъва от време на време "майсторлука", да не опитват туй нящо сами в къщи! Ако нямате опит с инструмента цикла, изпървом пробвайте на твърда, неподатлива повърхност - например черепа си.
 Гореописания метод е рожба на болен мозък на учен-емпирик, изтрещял от слушане на "хипарски" парчета и не подлежи на тиражиране от широки народни маси !

[Вехтия]

  Ето мало и от самия процес;

 

 - някъде в началото. Вижда се праха, който се отделя и тъмната, лъскава повърхност под него.
 По време на работа, при циклене на окиса се чува мек, съскащ звук. Когато се появят свирещи нотки, значи вече сме на повърхността на здравия материал. Визуално процесът е по-лесно контролируем, отколкото при работа със шкурка. Там виждаш цялостния резултат едва след измиване и подсушаване, докато тук можеш да следиш всеки милиметър, наблюдавайки следата след инструмента.

 

 - почти готово. Остава лека обработка на вътрешния ръб при "захапката". Следва номер 1200 и домашна "солингенска" паста, резедава, на водна основа.
 Краен резултат - мек, сатенен блясък, много подхождащ на характера на ебонита.