Непоискани съвети относно реставрацията на лули

[pinhead]

    Не че нещо разбирам, или имам богат опит, но провокиран от разни теми в чуждоезични форуми, реших да си споделя възгледите относно реставрирането на стари лули. Повечето от разните му там "професионални луло-реставратори" са си всъщност най-обикновени съсипвачи, дето фащат една прекрасна, но захабена лула и я превръщат в некъв лъскав боклук. Толкова се наплаших, че сега си купувам стари лули само ако са в оригинален, невъзстановен вид.
   Та почвам с огнището: отново и отново виждам огнища, които са престъргани до чисто, неовъглено дърво. Ако лулата е сравнитено нова и малко пушена, може да ви се размине, ама в повечето случаи се премахва и една голяма част от дървото, което с времето се е овъглило. Получават се некви странни геометрични форми - като обърната омега примерно. Огнище с диаметър 18 мм става 20 мм, дъното му пада под отвора и прочее ужаси. Да не говориме, че като премахнете нагара и овъгляването съществува съвсем реален риск от прогаряне, щото дървото вече е "отслабено". Нищо няма да ви стане, ако просто престъргате нагара и го оставите с дебелина около 1 мм. Ако лулата има гаден вкус, просто приложете метода със солта и алкохола, описан вече тук.
   Втори проблем - димния канал. Въздържайте се от престъргване с бургии, дето дърводелците ползват за силови сглобки. Почистете хубаво с твърди перца, натопени в силен етилов спирт. Това, че отворът е по-малък от 4,32 мм не означава автоматично, че лулата ще пуши зле. Първо пробвайте, след това разширявайте. Виждал съм "майстори", дето ползват бургия 5 мм на прав булдог 2ра група - лулата била грешно направена... Става въпрос за нелош Стануел. Изобщо, как може да си въобразиш, че с твоя скромен опит разбираш повече от фирми, създадени преди дядо ти да се е родил? Примерно. Ми айде сетете се, че там работят и едни дърти байчета, дето цял живот правят именно лули. Ми, може би, тия байчета да знаят едно-две неща повече от вас...
   Както и да е, отворът на мундщука: тука вече е малко по-различно положението - по-евтините лули са с "претупани" мундщуци като геометрия. Нормално е и не е болка за умиране. В същото време, вместо да се пипнат, те се оставят почти непроменени и после се чудиме, защо лулата събира конденз и гъргори и веднага фащаме дърводелските бургии и поглеждаме войнствено огнището. Гъргоренето от конденз се решава идиотски лесно - на входа на димния канал са прави една лека фаска под 45 градуса, със заоблени ръбчета. Техническият термин е именно "фаска". Или скосяване. Ако това не реши проблема, направете си конусна бургия 3.7 - 4 мм и, освен фаската, разширете отвора в първите 2-3 см. Толкова. Това, че мундщукът "свири" като се смуче въздух през него не означава, че е безнадежно сбъкран и задължително трябва нов - повечето ми мундщуци свирят, но НЕ гъргорят. Който се е интересувал от "динамика на флуидите" и прочее глупости ще разбере, защо свирят тея долни мундщуци... А аз една лула я пуша по 7-8 пъти на ден, без да се налага да ползвам перца...
   Отворът на изхода (тоя, правоъгълния) - ако има ръбчета от вътрешната страна, загладете ги леко с пиличка. Това е. Няма нужда да се разширява отвора, та да паркирате самолет в него. Има една презряна тъпанарска английска фирма, Дънхил се казва, дето си прави мундщуците със стеснение точно преди конуса на отвора. Колкото и да не ви се вярва, това върши прекрасна работа по отношение вкуса на тютюна!
   Външен вид на мундщука: не полирайте мундщук отделно от лулата! При сглобката с дървото по-добре оставете малко непочистен зелен окис, но да е равна, отколкото да имате един перфектно полиран мундщук, дето изглежда че е сложен от друга лула. Грозно е. Това напасване е особено важно в една лула - отделете време и действайте бавно и внимателно. Научете се да работите на ръка, без шлайфащи дискове и абразивни пасти - става много по-професионално изглеждащо. Бавно и внимателно!
   Пак за огнището, ама отвънка: върхът му, короната, пръстена и прочее - ако е много обгорял или подбит, се шлайфа на ръка с шкурка, подложена на равно дървено трупче. Забравете полиращите дискове - с тях не може да шлайфате равно, става една вълниста и заоблена грозотия. Не бързайте да шлайфате всяка побитост и драскотинка по лулата. Тя все пак е втора употреба, често пъти изработена преди да се родите - нормално е да има некоя и друга деруга. Побитости по дървото се оправят лесно, стига да не са разкъсани жилите - слагате мокро парче салфетка (или кърпа) отгоре и допирате силно нагорещена плоска отверка (примерно). От парата дървото си възвръща формата. Ако трябва, процедурата се повтаря и потретва. Изобщо - леко с шкурките. Първо измийте хубаво лулата с влажна гъба и съвсем малко сапун. Пазете надписите, особено на скъпите лули. Знам, че много от вас пушат лули, а не номенклатури, ама замазани и прешлайфани надписи изглеждат грозно. А и тука говориме за реставрация все пак. И за хобито "колекциониране на лули"...
   Тия неща ви ги споделям от собствен опит - съсипал съм не една и две лули. Ако искате лулата ви да изглежда добре и "пипната", отделете си нужното време и действайте внимателно. Ако сте просто пушачи, то горните словоизлияния не се отнасят за вас. Ако си мислите, че датските майстори са изобретили топлата вода и химическата тоалетна, също...

[ozzy]

Браво,Пине-добра работа.За някои неща не съм напълно съгласен с теб,но тях ще ги бистрим на халба бира/живот и здраве/.Изключително си прав за ръчната работа-ресторацията иска да пипнеш всяка гънка на лулата,всеки милиметър.Пък и не се прибавят всеки ден лули в колекциите.Някои съм започнал да ги реставрирам преди месеци,и още чакат реда си...Много любов,и много работа трябва при любителите!За майсторите-Гец,Жоро и Десо могат да кажат.

[balkan boy]

Прекрасен елаборат по темата на колегата Пин!

Изключително сюблимна лекция, която не може да се чете по диагонал, защото колегата просто е събрал толкова много информация и съдържание в на пръв поглед малко думи.

Съгласен съм напълно с 90% от казаното. Накрая около полирането на мундщуците некъде се разминахме в разбиранията, за което съм отворен за полемика.

Не мога да се съглася че марките на мундщуците требе да се запазват. И не защото не пушим номенклатури, а защото мундщук без лого изглежда далеч по-стилно отколкото "брандиран" такъв.

Също така не знам колко държи вода и избягването на дискове и машини при полиране и чистене. Да не развиваме излишна идололатрия към лулите. Те са инструмент, средство, не са цел. Неглиже отношението към лулите е част от чара на нашето хоби. Лулата ти служи на тебе, не ти на лулата. Съвсем хубаво си става полирането на машина, бързо, удобно и лесно. То винаги е заедно с лулата а не само мундщука. Не виждам смисъл да се остава малко зелено за да се запази да пасва. Полираш барабар с мундщука и кичето следва формата на врата на лулата и дори и да е имало разминаване преди, след полирането му идва идеално. Аз поне като съм полирал мундщуци при Жоро така е ставало и съм  много доволен от резултата и от лекотата на процеса. А колкото до логата по мундщука..... еми да го духат.

[pinhead]

Глей ся - машината си е машина, ама с полиращ диск не се докарва идеално равна повърхност. Става на вълни. Те са само за фино, крайно полиране. Да придадеш блясък. А и с машина много по-бързо се съсипва от недоглеждане, отколкото на ръка. Пък и, в крайна сметка, тва си е моят начин - той не е универсален.

[balkan boy]

Глей ся - машината си е машина, ама с полиращ диск не се докарва идеално равна повърхност. Става на вълни....

Ааа, докарва се и още как. Иска малко упражняване, но след втория и третия път му хващаш цаката.

[pinhead]

Братята отвъд голямата локва имат една приказка: "Има много начини да одереш една котка..."

[rusen plovdiv]

Абе вярно е , че иска на ръка да се тръкне , обаче като те болят ръцете вече , от търкане ,по добре е на кечето .
Обаче , като търкаш 6 дни в седмицата на работата и да се върнеш в къщи в неделя да искаш да направиш нещо по някоя лула , няма да търкаш на ръка , ако ще и златна да е лулата .
Иначе съветите са наистина много добри , браво на колегата Пинхед .
Поздрави 

[pinhead]

Руско, не че съм некъв еталон или голям майстор, ама гледам да се ръководя от следния принцип - ако една работа не можеш да я свършиш както трябва, изобщо не я започвай...

[pecata]

Браво и голямо благодаря за споделения опит Пине. Много пъти съм се чудил, защо някои от мундщуците ми имат фабрично тази малка подробност "фаската". Токущо излекувах една проблемна лула и резултата е поразителен. Още веднъж поздравление за Непоисканите Съвети.

[POPЕYЕ]

Браво! Добре описано от човек с опит. Съгласен съм с повечето неща .Геометрия,естетика ,флуиди-100% вярно . В стремежа за стерилност обаче променяме първоначалната идея и се получава нещо наистина стерилно ,т.е. скучно. Попадал съм на  реставрирани лули от стерилни майстори и съм дълбоко разочарован от крайния резултат. Много от реставрираните ми лули още дъхат на последния изпушен тютюн. Показателно!

[balkan boy]

Аз моите ги стерилизирам след секо пушене. С алкохол 96%. Като купа втора употреба лула, какво чистене пада докато я докарам в приличен вид, мамата си трака. То не е сол, то не са едни етаноли, особенно ако некой е пердашил ароматици основно, докато влезне в правата вера лулата се третира със сол и етанол неколко пъти след всеко 5-то пушене.

Като замирише на хубаво, т.е. като се насъбере моя си кейк, е тогава вече върви по нормалния път.

Жена и лула втора употреба е много терсене. Се некой преди тебе е оставил некаква следа.

[gri6o]

мерси много за "Непоискани съвети относно реставрацията на лули"
аз преди време намерих е този сайт където има доста полезни хитрини
http://rebornpipes.com/

[gbpipes]

Хм. Добре написано.
Аз съм съгласен с почти всичко посочено тук и не съм съгласен с някои нюанси.
Не съм съгласен с престъргването на огнищата или по-точно с престъргването на ВСИЧКИ огнища или непрестъргването им.
Проблемът е, че всеки случай е индивидуален. Понякога огнището просто липсва и изглежда разумно да се използва чук и длето, за да се поразбие малко въглена, който стои вътре, защото на теория всички знаем че там има отвор....
Престъргването с неподходящ инструмент или с неопитна ръка (най-вече първото) води обикновено до рязкъ скъсяване живот на лулата. Един единствен път съм си позволявал да престържа лула с джобен нож, но с ясното съзнание, че мога да я направя наново и да компенсирам собственика на 100% без особен проблем (и освен това бях малко не в час).
Относно нивото на димния канал в огнището. При пристъргване С ПОДХОДЯЩ инструмент е доста трудно да паднеш твърде ниско, защото въпросния инструмент е ТЪП и не реже в долната си част, както обикновени свредла. Този ефект се дължи преди всичко на "фабричното" състояние на въпросното огнище. Това е често срещана грешка и дори не винаги се окачествява като грешка.
Искам да ви обърна внимание на разликата между реставриране и ремонт / освежаване. Реставрирането си остава възстановяване на оригинала. За да можеш да правиш това трябва да си наясно КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛ оригиналът!
Както знаете при мен минават доста лули за ремонт. До момента има само 4-5 за реставриране. Едната беше преди доста време на колегата Бой, друга за ухото на Астерикс, споделял съм я и една африканска чудесия, която стана учудващо интересна.... И трите не бяха за ремонт.
Ремонтът на инструменти за пушене е друга работа.
Друг важен детайл е разликата между лулите, направени преди да си се родил и тези, направени след това.
Отворите за димния канал варират между 2,5-2,8 и 5 мм. Най-често са 4 мм. Безопасно е най-добре да се използва бургия 3 мм и да се прокара НА РЪКА в канала, за да се установи дали не е запушен. Тук си прав, пробвайте преди да хванете бормашината. Аз и до момента пробивам димните канали на ръка и на лулите, които правя. Получава ми се по-добре предвид моя начин на работа. Използването на кръгла пила за метал 4 мм за почистването на отвор 4 мм много помага. Уви в зависимост от степента на замърсяване/неглижиране и пр. на лулата, перцата много често просто не вършат работа.
Колегата Бой чудесно знае процедурата, която прилагам, поне в общи линии, а резултатите  са съвсем прилични.

Мундщуците.
Проблемите с пушенето на лулата се дължат почти на 100% от мундщуците. В повечето случай проблемът е с формата на отвора в мундщука, няма да навлизам в подробности. Отварянето ЛЕКО на скосената част при устничките определено помага за по-добрата функция. Честно казано, обаче, дори да прекалите с последното, не е много фатално - обикновено работи по-добре.
Мъничка цепчиза, останала фабрично от готовата отливка, която не е пипната дори просто не става, дори не можеш да пъхнеш шомпол в нея.
Трябва да се има предвид и стареенето на ебонита. Често упражнения с тази част са фатални.
Освен горното, мундщукът на старата лула трябва да се дезинфекцира, ако ще я ползвате! Аз използвам и вода и сапун и спирт, всичко което не оставя смрад като разредител за боя, например би свършило работа, но след това следва полирането.
Надписите върху мундщуците понякога просто не са трайни и не могат да бъдат запазени, но има начини и да се запазят, ако е толкова важно.

[pinhead]

Е така де! За огнищата специално - когато се ползва правилният райбер (ример) и се работи внимателно, няма проблем. Проблемът идва, като се почнат едни упражнения с дремели, шкурки 40 и прочее самобитности. За кое не си съгласен - че не трябва да се сваля нагара до дърво ли? Е какво се печели от това, освен че променяме първоначалната форма на огнището и че тая лула отново трябва да се разработва? Брайърът, както всяко друго дърво, се овъглява. Дори малко пушена лула пак е с овъглено огнище. Факт. Въпросът е, колко точно е дебел овъгления слой...
Освежаване и реставрация са си едно и също на практика - възстановяване. Реставрирането не означава непременно изработване на нов детайл, или пълно шлайфане, байцване и полиране.

Цялата ми приказка е, че много често се прибягва до разни "подобрения", без наистина да има нужда от тях. Трябва да се пипа внимателно и да се прецени на място кое как да се направи, това е. И да не си въобразява човек, че само той ги разбира нещата.

Колкото до това, кога е правена една лула - и преди 1923та, и след 1923та са се правели и боклуци, и качествени лули.

[balkan boy]

Е така де! За огнищата специално - когато се ползва правилният райбер (ример) и се работи внимателно, няма проблем. Проблемът идва, като се почнат едни упражнения с дремели, шкурки 40 и прочее самобитности. За кое не си съгласен - че не трябва да се сваля нагара до дърво ли? Е какво се печели от това, освен че променяме първоначалната форма на огнището и че тая лула отново трябва да се разработва? Брайърът, както всяко друго дърво, се овъглява. Дори малко пушена лула пак е с овъглено огнище. Факт. Въпросът е, колко точно е дебел овъгления слой...
Освежаване и реставрация са си едно и също на практика - възстановяване. Реставрирането не означава непременно изработване на нов детайл, или пълно шлайфане, байцване и полиране.

Цялата ми приказка е, че много често се прибягва до разни "подобрения", без наистина да има нужда от тях. Трябва да се пипа внимателно и да се прецени на място кое как да се направи, това е. И да не си въобразява човек, че само той ги разбира нещата.

Колкото до това, кога е правена една лула - и преди 1923та, и след 1923та са се правели и боклуци, и качествени лули.

Язе на чужд нагар не пушим.

Некъв заблуден пичага кой-знае на какво е усмърдел лулата, я че му пушим гадостите. Стържем докат не удари на твърдо дърво, и след това сол и алкохол до дупка да излезне и последния дъх от разни мак барени, скандинавици, ларсени и прочее. Като стане това, карбонизация за да нема съмнения, и дори тогава пак алкохол яко докато не станат нещата.
Особенно мразим олд скул навика да се разтръска пепелта след пушенето да полепне и да направи убав кейк, старите пайпери го съветват, но..... аз не мога да трая такова нещо. Нагара требе да е по възможност от един вид тутун, без меки съставки и не по-дебел от 1 мм.