Ето мало и от самия процес;
- някъде в началото. Вижда се праха, който се отделя и тъмната, лъскава повърхност под него.
По време на работа, при циклене на окиса се чува мек, съскащ звук. Когато се появят свирещи нотки, значи вече сме на повърхността на здравия материал. Визуално процесът е по-лесно контролируем, отколкото при работа със шкурка. Там виждаш цялостния резултат едва след измиване и подсушаване, докато тук можеш да следиш всеки милиметър, наблюдавайки следата след инструмента.
- почти готово. Остава лека обработка на вътрешния ръб при "захапката". Следва номер 1200 и домашна "солингенска" паста, резедава, на водна основа.
Краен резултат - мек, сатенен блясък, много подхождащ на характера на ебонита.