Току що отворих една кутийка, и веднага се сетих за HU Flanagan, и затова реших да напиша неколко реда.
Този тутун е много подобен на HU Flanagan, но и много различен в доста аспекти.
Съставен е предимно от McClelland тип вирджиния, много ориенталци, и огромна доза Перик. Перика е онова нещо което удря малко на черен пипер, и като изпускаш през устата и вдишваш през носа, щипе.
Вирджинията е американски тип, кейсвана само с кленов сироп и ферментирала с малко оцет, което е доста различно от европейските, дето удрят на некакъв дацки кейсинг. Който е пафкал на McClelland тутуните, знае за какво иде реч. Като го отвориш и тоя си смърди на кетчуп много яко.
Ориенталци има доста, май Турски от тия по-смърдливите, защото се усеща доста подправка.
Перика обаче е най-готиното нещо тука и си щипе на носа така както подобава. Много интересна конбинация, на езика идва сладко от вирджинията, а на носа като черен пипер. Различава се от ваперите обаче понеже има яко ориенталци. Много весел тутун, никаква латакия нема вътре.
Изобилието на Перик обаче прави приказката. Конпенсира отсъствието на латакия напълно, и дава дълбочина на дима.
Чистите вирджинии на McClelland колкото и да са готини, колкото и да са класи над европейските, все са си некак плоски, нямат дълбочина. Наръгаш ли им Перик, придобиват повече измерения, но ако има и ориентал яко, вече си е приказка.
Малко подсеща на ЕМП на Дънхил, на HU Flanagan определено, но не е толкова тежък, но пък за тая сметка е по-пиперлив и ароматен. Малко вкуса е цигания, но е голем кеф. Вкусовете не се смесват, което в некои тутуни е минус, тука е плюс. Можеш да различиш ясно сладката вирджиния, смърдливите турски ориенталци, и Перика щипе отсекъде.
За не-обичащите латакийка, това е идеалния зимен тютюн.
В царевичак е най-добре да се пуши.
