Това ми е първия опит за самостоятелно ревю на определен тутун, така че ще приема критиките, като градивни от по-опитните съфорумци
"GLP"-Gregory Pease -
Old London Series -
GaslightДо момента съм пробвал няколко от латакиевите смеси – английски микстури на ГЛП и всичките ми харесаха. Затова когато имах възможност да се сдобия с кутия „Гаслайт” не се поколебах. Кутията е обичайната за ГЛП тип „кръгла консерва”, която се отваря като кен бира и има грозна бяла пластмасова капачка . Още в началото ми направи впечатление, че кутията е леко подута. При отварянето на консервата установих, че хартиената опаковка е като типичните за Корнел и Дейл. Сигурно ги опаковат по един и същ начин или на едно и също място си поръчват кутиите и опаковките, не знам.
Миризмата в кутията е на ферментирала / в добрия смисъл/ виржиния и латакията се усеща, но по-слабо, като цяло аромата в кутията е мн. изкушаващ. Тютюна е под формата на два броя пресовки с приблизителни размери 1Х1.5Х2.5 см.– „кескчета” или там както ви харесва да ги наричате. За да се ползва тютюна трябва да се нареже на фино /най-добре с остър филетиращ нож/, да се размесят субстанциите хубаво и според мен да се изложи на въздух за да поизсъхне.
С така приготвените парченца тютюн лулата се пълни лесно и бързо. ГЛП твърди, че е добре да се ползва малка лула и да не се тъпче стегнато тютюна. При запалването се усеща цял букет от аромати – латакията , ориенталците и вирджинията. По време на пушенето аз лично възприемам най-силно латакията , малко лютивина от ориенталците и вирджинията която балансира сместа, без да изпъква, което лично на мен много ми харесва.
Рекламата на кутията пише, че „…в мъгливата безлунна нощ вървейки по улица осветена само от газови фенери следвате миризма тъмна като нощта, екзотично ухание, натрапчиво познато, непреодолимо, завладяващо и неустоимо…” /извинявам се за превод, ако на някой не му хареса/. По мое мнение аромата е наистина завладяващ, създаващ уют и пресъздава нещо познато и приятно, като разходка по улиците на родното ми място, където съм израснал, като да седиш часове в познато и удобно канапе и да се наслаждаваш на околния пейзаж, който си съзерцавал многократно и ти е познат в детайли, но винаги откриваш нещо ново. Тютюна гори бавно и приятно. Аромата смея да твърдя не се променя до края на лулата.
