Светът никога не е бил константен. Всяко поколение, всяка война, всяка смяна на империи и идеологии го променя. Особено през нашите земи са се извървели и в двете посоки достатъчно мигранти и завоеватели за да се тревожим толкова от сегашните.
А конкретно по темата, ако даден човек само здравата религиозна основа на целокупното общество ще го спре да се държи и изживява като лайно, предпочитам изобщо да я няма религията, за да мога по-лесно да забелязвам и избягвам лайната по пътя. Но не вярвам в това. Смятам че хората, отрасли с подкрепа и любов, са добри в същността си, и с радост споделят с околните и последващите ги същата подкрепа и любов.
Много сметат така.
Обаче обикновено до момента в който жената им не се изпраска с некъв който й е казал колко е красива у фейсбуко, 14-годишната им дъщеря направи два аборта за една година и прочее.
Половината от децата днеска растат без бащи. За 90% от разводите и разбитите семейства сценария е следния:
Жената като са се оженили са я ръгали сульо и пульо из студенЦки грат, евентуално е имала забежки и докато са били гаджета, за което пича знае но нали е със съвременни схващания .....
Те са модерно семейство, и са зели апартамент на кредит, мъжа бачка некаква мидъл или лоу левел мениджмънт из бизнес парка, жената също. Имат се за нещо повече от простолюдието, отворени са, не се ревнуват, мислят си че като са възприели некакви такива "екзекютив" субкултура (това е едно ниво ъпгрейд над панелния пич) знаят английски, мразят чалгата, и могат да си позволят да пазаруват по моловете, щото работат в IT където заплатите са по-високи. Карат тойота ярис на изплащане, и въпреки че са посреЦтвени въшкари, втълпено им е че трябва да проявяват амбиция и се опитват да набутат децата си в някое по-елитно училище.
Разбира се, мъжа и жената шерват риспонсибилититата вкъщи, нали са модерно семейство. Това обикновено се изразява жената да кисне у фейсбук по цел ден, а мъжа да намира някакви оправдания защо не е измил чиниите. И той кисне у фейсбука, като понеже е смазан защото жената нещо го нема за "истингски мъж", па той въпреки че рационално се е идентифицирал и е ок с това, щото нали модерни хора все пак, на подсъзнателно ниво е лекинко смазан, и затова дебне удобен момент да пише на некоя и друга студентка, но не се получава. Мързи го до мозъка на костите да си дигне пръста, но понеже има някаква сигурна работа в HP или IBM да речеме, се прави че е яката работа. Зима два бона на месец и не казва на никой защото издава вид че зима доста повече пари. Другото в домашния бюджет се допълва от жената.
Жената я праскат по тим билдинги от време на време, като й обещават какво ли не. Това ако е по-красивичка, ако не само я праскат. Бил съм по тим билдинги, видел съм какво става.
На мъжа му се правят какви ли не забележки, как кара, защо се е облекъл така и т.н.
Във фейсбука дебнат дежурни свалячи, и заливат благоверната с комплименти. Тя с кокошия си мозък се чуди "А бе тоя моя що не ми праи такива комплименти? Тоя не ме оценява, виж го какъв е.... и т.н." Задължително изплуват всичките грешки от началото до сега.
Етап 2, със дежурния сваляч (който също е жертва на бившата си жена, и сега комплексиран от предния брак е решил да "мачка" курвите и да ги плеска където свари) се завихря романтика и нещата се усложняват.
Жената започва да има проблеми с тайм мениджмънта, щото хем да не се разбере, хем да е повече време с любовника.
Тя понеже акъла й е колкото на всека жена (два грама повече от на кокошката) почва веднага да хвърля всичките обвинения към мъжа, той вече не я цени, не я уважава, не мисли за нея, непоносимо й е вкъщи, дразнат я децата, а горкия човечец се пече на тих огън и се чуди що тия ситуации. Опитва се с някакви полу-ценности и смешни плитки клишета дето е възприел за "метрон пандон" в живота някакси да се справи, но не се получава. Нещата не отиват на добре.
Повтаря си че сме възрасни хора, разумни, важното е да се намери компромис и прочее смехории. Не може да разбере че тия неща са мижи да те лъжем.
Изведнъж колежките на работата (обикновено и те разпоретини) почват: "Ама мила какво тоя твоя те тормози? малиии тоя е некакъв изверг. Ти имаш правото да си щастлива, той не умее да те направи щастлива, и прочее мухабети. (Бих разказал тука на моя приятел Мустафа историята, но от съображения за прайваси нема да го напраа)
Тя почва да напъва "милото" да станат отношенията им по-така и да мислят за бъдещето, като не знае че в тоя момент "милото" почва да получава тръпки по гръбнака, изправя му се косата и си вика на акъла "а бе, тая ще иска да се женим" и веднага почва да мисли за "план Б" как да я отдалечи, щото да я плеска от време на време е едно, но да й се върже за цел живот.... къде ти, той ведъж се е парил на тоя номер, не мерси.
Обаче нема топки това да й го каже в прав текст, и увърта, като нашата героиня с кокоши мозък си мисли че й е в кърпа вързан.
Тогава идва времето да му се бие шута на нашия левент, щото мама и тати я подкрепят, (ако те тормози дъще, недей да му даваш евала, развеждай се, ние ще те подкрепяме)
Той не може да поверва какво му се случва и се опитва посреЦтвом некакви клишета от типа на (важното е всеки да се чувства щастлив, по-добре ужасен край отколкото ужас без край и т.н.) некак да намери компас в живота но не става. Прави се на шут като пада на колене да я моли, с което още повече се принизява в очите й, и още повече го мрази.
Какво става с децата по това време? Е, кой ги ебе децата днешния човек в егоизъма си нема време нито знае как да борави с деца. Те и преди развода са си травмирани защото от фейсбука никой нема време да им обърне внимание. Хората понеже усещат някаква съвест, и ги гложди че не са добри родители, почват още по-глупави постъпки, като на пример се опитват да бъдат "приятели с децата" .
Какви приятели бе аллоооу, децата имат нужда от родители, не от приятели. Те приятели си имат. Детето иска да види баща, не някакъв невротизиран приятел, който кисне в интернета, облича се като тинейджър, и поради грижа на съвестта се опитва да държи децата под стъклен похлупак, щото от егоизъма така и не може да осъзнае че е родител.
Децата разбира се в нашия случай си търпят още повече, немат модел за подражание, стават средностатистически "millenials" с комплекси, и без реална преЦтава какво ги чака в живота. В Япония ги наричат тревопасни. Екрана е единственото бягство, и обикновено можем да ги видим тия деца със слушалки на ушите, постоянно слушат някаква музика, и не могат да издържат десетина минути без да гледат в мобилен телефон, таблет или компютър.
Понеже са отгледани от еднополови двойки (мама и баба) обикновено им липсва всякакъв усет за отговорност, свикнали са някой да се грижи обсесивно, не постигат много в живота, или ако постигнат то ще е по изключение.
Има един филм за това какво изтърпяват тия деца които са пораснали без баща:
Ако можете да го намерите цел в интернета го изгледайте, много е добър. Документален филм за най-различни хора израснали без баща.
https://absentmovie.com/Какво става обаче с нашата героиня, която е свободна, еманципирана, може всичко в живота, не й требе някакъв мухльо който да й трови живота и прочее и прочее?
Милото като е видел накъде отиват нещата, е почнал да се прави недостъпен, като накрая изобщо е спрел да дига,
На работата нещо са я повишили но заплатата са й дигнали със двеста лева, обаче тя изненадващо е открила че живота става доста по-скъп когато си сам. Заради децата трябва да отсъства повече от работа, дори и за едно смотано нещо като смяна на маслото на тая скапана тойота требе да си земе половин ден отпуска, лъжат я в сервиза и я скубат за "бобината на шарнира" и "едни рейки по алтернатора" и прочее и прочее, и разбира се, децата живеят искат не щат в мизерия.
Тя минава вече 35 и отива накъм 40-така, което ще рече че рязко спада привлекателността, и вече нещо не е толкова популярен избор по тим билдингите, пък и вече не й минават номера в офиса както преди 7 години когато е започвала, а сега я карат да се гърчи яко.
Нашия герой кисне в гепиме.цом и прочее сайтове за запознанства, и от време на време му пусне некоя.
Тя още го мрази и не може да му прости, (незнайно защо тя требе да му прощава а не той на нея, ама така се получава винаги)
И какво става? Важното е човек да търси знания, да бъде не знам си какъв, и прочее и прочее.
Докато не ти се случи горе описаното.
Но и тогава не можеш да си дадеш сметка че като сменяш истинските ценности в живота с некакви никакви, от типа на "важното е да преследваш знания". че тия къде си мислиш че ще ти помогнат в живота, те те оставят в тебе да бушуват най-животинските страсти като гордост, суета, похот и т.н. Ти си мислиш че си някакъв "извисен" (нищо че нещата с които се идентифицираш и дете може да види колко са смешни) но не си даваш сметка че като отхвърлиш истинските ценности, оставаш на произвола на страстите си.
Който нема пастир, него дявола го пасе.
Да ви цитирам ли безброй примери от литературата и живота където интелектуалци са се побърквали от най-животински страсти? Чели ли сте от Виктор Юго тая книгата за тоя гърбавия и Есмералда?
Интелекта не значи абсолютно нищо. Възможността и капацитета да побереш в ума си факти и аналитичната способност на ума да борави с тех, нищо не означават.
Нашия герой от горната приказка може да е бил някакъв луд програмист. И какво от това, Бай Станчо му е изкормил жената, и децата му са безволеви милениали на които най-малкия проблем им е разврата от 12-годишна възраст.
И посе се чудат защо исляма разрушава Европа.
Е па как нема бе, ти на хора които не се страхуват от смъртта с какво ще се противопоставиш бе? С полу-мерки и релативни лигни от типа на "всеки си знае за себе си" ли? Е па нещо не работи братлета.
Той и бай Тошо се опитваше на исляма да се противопостави с комунистическа идеология ама не стана. Когато им отнемаш на хората религията, трябва да им дадеш нещо еквивалентно в замяна. Иначе не става. Комунизъма нема никакъв шанс срещу исляма.
Та така братлета,
че пишем и още ако имам време
