Здравейте уважаеми колеги!
Понеже форума умре напоследък, не знам на какво се дължи, реших да го ревитализираме така да се каже. Искам тук да споделя за начало едно мое хоби от няколко време насам, а то е изкуството на писане с ръка, мастило и писалка, или по-известно като
Penmanship у английско-говорящите страни.
Накратко става дума за писането с писалки, колекционирането на такива, и изкуството на калиграфията. Сещате се за тези изящно написани писма от едно време, когато да си мъж означава да умееш да боравиш с перото и да пишеш писма от които мацките да се подмокрят. Е, вече мацките не се подмокрят от писма, а от чатове тип: “zdr, ko pr. “ И “iska6 li da ti pratim snimka na zmeq
” След което следва една снимка на едни части. За съжаление изкуството на комуникация като че ли е стигнало дъното, но все пак за нас непоправимите романтици, си остава възхищението от тоя архаичен начин на комуникация, когато за да съобщиш нещо на някого, вземаш мастило, перо, хартия и почваш да пишеш избрани думи, с един красив почерк, едни завъртулки, една идиосинкратика която е присъща само на тебе и отразява твоята личност. Нищо не отразява индивидуалността, колкото почерка на човека. Та именно за това искам да си поговорим в тая тема, за Penmanship-a, и всичко свързано с него.
По какво си приличат пушенето на лула и писането с писалки?
И двата занаята са символ на едновремешните нрави, на един измиращ занаят, и двата занаята обаче доживяват своя възход благодарение на интернета, представляват един романтичен, табиетлийски, отнемащ време и усилия, но пък правилен начин на правене на нещата.
И в двете хобита има колекционерски елемент. Даже бих казал че крастата по писалки отнема доста повече средства от тази по лулите. Също така мастилата като еквивалент на тютюните са краста сама за себе си, хартиите не толкова. Из интернета има форуми на Penmanship ентусиасти, прават review-та на различни мастила, и т.н. Даже в Brothers of Briar форума, освен другите хобита като ножове, оръжиа (това е повече Американска фиксация, но си е мъжко хоби) часовници, имат и един цял отделен раздел посветен на писалките. Обикновено тия неща винаги вървят ръка за ръка.
Сега, както и при лулите, и при писалките има различни тертипи, и едни хора предпочитат едно, други друго. И писалката както и лулата с течение на времето при ползване се приспособява на начина на писане на индивидуалния човек, и приема от неговата особенност, досущ както лулата. Една писалка ако съм я ползвал само аз, и моите навици на притискане, на ъгъл по който се движи по хартията, скорост на писане и т.н. понеже има иридиев връх, лека по-лека се износва и приема такъв ъгъл който да ми е ок на мене. Ако някой друг я вземе след продължително ползване от моя страна, ще му дращи или просто няма да му е най-удобния инструмент.
Също така, голяма краста е реставрирането на стари писалки, които да стават за писане. Учудващо, разни Parker-и от началото на века, като се барнат както трябва, пишат великолепно.
Кое е негативното на писалките (а също и на лулите, часовниците, ножовете и прочее)? Това че са играчки, и понеже мъжете много се увличат по играчки, много бързо прераства във вещомания. И както знаеме вещоманията е некрофилия, до някъде избиване на комплекси, признак на инфантилност, и т.н. Мъжете много си падат по вещомански изпълнения, тука визирам и моя милост, и много често харчат пари на ветъра за глупости. Още не съм срещнал жена която да колекционира това онова. Жените за разлика от мъжете са много печени в тоя поглед, и рационални за което шапка им свалям.
Аз тъкмо с триста зора се отървах от тая болест да колекционирам лули, сега пък почнах с писалките (което не е на добре) и най-вероятно като събера стотина добри екземпляра ще се отърва и от тая болест.
Да започнеме по същество:
Какво представлява Penmanship? Пенманшипа е едно забавление което аз и не бях предполагал че има такива качества и може толкова добре да влияе. Това е изкуството да се пишат неща без бързане, без съкращаване, с четлив почерк, изписано с инструмент който придава красота на написаното, а който си може и калиграфски. Едно време хората са пишели ръчно писма. Имало е школи по краснопис, курсива се е изучавал много усилено от децата, и задължително е имало упражнения по краснопис тъй като това се е смятало за умение.
Аз помня в Югославия от първи до 4-ти клас имаше още остатъци от тия неща. Имахме и предмет краснопис, като по едно време ни караха задължително да пишеме с писалки. В магазините имаше два вида писалки тогава, Pelikan и едни хърватски Rexpen. И двете не беха много скъпи, и наще задължително ни купуваха защото ни требваше за училище. По едно време в 3 клас беше задължително да си купуваме перодръжки и перца, както и мастилници и пишехме така. Беше ебаси мазалото като го излееш. Родителите се побъркваха, щото не се переше. Но, както и да е, ние тъкмо се научихме така да пишем, стана модерно да се пише с печатно-ръкописни букви, т.е. един почерк много профанизиран, като тогава това се сметаше за модерно и аз с триста зора се навивах да пиша по модерния начин, а не така както даскалицата Деса ни учеше.
И сега много съжалявам, защото се наложи да преоткривам наново правилното писане и да се уча като малко дете. Също така ни учеха как да пишем разни документи от типа на Молба, заявление това онова, кое къде се пише, как се подписва и т.н. Сега всичко е с формуляри и никой не съм видел да подава официален документ тип молба писан на ръка, с мастило и това нещо да изглежда готино и внушаващо.
Пенманшипа също е и контемплативно занимание. Някои го сравняват с медитацията, и донякъде са прави. При писането част от вниманието постоянно отива на дисциплиниране на мисълта. Т.е. фокусирането и съсредоточаването е ключовия и главния елемент. Ако някой има опит в медитация, Иисусова молитва (на броеница), мантра или нещо подобно, знае за какво иде реч. При тези занимания най-главното е да си събираш ума, да го дисциплинираш и да елиминираш хаоса. Иначе нема да се получи нищо. И понеже трябва едновременно да пишеш, като вкарваш рационалната част на ума в това да артикулираш вербално мисълта, и то по такъв начин. че после да не ти се налага да зачеркваш, също така на подсъзнателно ниво внимаваш на координацията мозък-ръка, като гледаш да докараш и естетическата част на нещата откъм почерк.
Писането на ръка е много по-бавно отколкото писане на клавиатура (аз на пример на клавиатурата докарвам до към 80 думи в минута без напрягане) мисълта не движи по-бързо от ръката, и некак нещата при добър фокус могат да дойдат в хармония. Разбира се това кефи много повече отколкото аз съм си представял в началото. Най-първия път като се зарибих по това, си казах а бе я да пробвам, и понеже калиграфията при мен повече приличаше на порнография, направо се ужасих как може толкова лошо да пиша. И тогава си казах че ще пиша поне по 20 минути на ден, и по тоя начин ще тренирам ръката в красиво писане. И си купих едни готини тетрадки, (е, не беха Rhodia или Clairefontain) ама ставаха и почнах.
Почнах да пиша нещо между колонка, блог, дневник, т.е. каквото първо ми дойде на акъла. Секакви теми, за секакви глупости. От рап теми (кучки, коли, пари, треви) до философия, богословие, онтология, и какво ли не. От най-сериозни до най-тривиални неща. И то на сръбски. Не знам защо почнах, но така ми дойде и всичко пишем на сръбски. До сега съм изписал сума ти тетрадки, за какво ли не. Чукча писател дет са вика. Един ден децата ми като намерат тонове тетрадки изписани с глупости на сръбски, ще си кажат тоя нашия баща е бил тотално куку. И понеже понякога като се отнесем откарвам по час или два в писане, матриала се получава много. Понекога си пишем докато си пушим лулата и пием чай, и това е много готино.
Направил съм си в моята стая бюро на което е компютъра, и едно пространство за четене и писане там. И там пишем, пушим лула или четем. И пием чай. И да ви кажа много разтоварващо действа, и като си помислим че съм станал интеуектуауец, тогава пием една ракия, салата, отпуквам жената и си легам. Иначе ще се помисля за некакъв много извисен. Трябва да призная обаче че красотата на почерка и израза доста ми се е подобрил и то много от началото до сега.
Видове писалки, мастила и други принадлежности:Писалките подобно на лулите се делят на такива за начинаещи, демек по-бюджетни, такива за по-напреднали, за сноби (тая тема ще я разработиме по-надолу) и такива които имат колекционерска стойност. Това е от гледна точка на умението да се борави с тях.
От практическа гледна точка съществуват такива за обикновено писане, при тях перцето не е много еластично и крилцата където са споени има задебелен иридиев връх. Те са за всекидневно писане, бележки, и т.н. Съществуват такива с гъвкаво перце (flex nib). Те са за красиво писане, и те нередко се използват за калиграфия. Особенността при тях е че при натискане малко повече, крилцата се разтварят и се получава задебелена линия. Удебеляването на линията е чрез натискане общо взето. Те са за напреднали хора. Аз имам една такава писалка, но си я ползвам като най-обикновена защото още немам тоя усет да пиша красиво като знам къде да натисна повече за да се получи задебелена линия. Съществуват и така наречените “stub nib” перца. Това не знам как е на български. При тях върха е срязан и не е задебелен. Това е класическото отрязано перо което се използва от време оно за писане. При тях в зависимост от това в какво положение се държи перцето, определени линии са дебели а определени тънки. Използва се масово за калиграфия. Това може да се каже че е основно калиграфски инструмент, но пък каквото и да се напише с писалка с такова перце, все има красота защото по дефолт се правят красиви извивки и буквите са калиграфски без напъване. Не са от най-удобните инструменти за писане, но пък се пишат страхотно готини неща по този начин.
различни типове перца
Обикновено перце с иридий на върха
така нареченото "flex nib"
така нареченото "stub nib" за калиграфия
Кои са най-познатите марки:Стари марки които са си изградили някаква репутация са:
Watterman, Parker, Sheafer, Pelikan, Monteverde, от Японските
Pilot, и т.н. Основно Японците, Европа и Америката са в играта. Като стане дума за уникални екземпляри или такива над 5 000$, тогава вече Японците изпъкват. В Япония и културата на писане с писалки е най-изразена, и там всеки има поне една писалка. Химикалките не ги тачат много. Смятат ги за долнопробна инстант култура и обида към писането изобщо. Те си имат някакъв култ към калиграфията евалата за което.
Други марки които също си струва да се споменат са
Kaweco, Platignum, Montegrappa, Aurora, Namiki (от Японските)
Faber Castell, Noodler, Lamy и т.н.
Дори си съществува и аналог на Dunhill в писалките, това е Mont Blanc. Мон Блан подобно на чичо Алфред едно време е бил еталон за качество и за добавена маркетингова стойнос. Всеки уважаващ себе си джентълмен е имал такава писалка. На днешно време обаче Mont Blanc е много често мразена марка тъй като е синвол на снобария. Досущ като Дънхил лулите. И тука за да са още по-зле нещата, дори има и химикалки Mont Blanc. Екзекютив пичовете (тия къде пушат пури и ходят по пияно барове) много често ползват Mont Blanc химикалки. Т.е. от целото нещо си искат само снобарията, без изобщо да ги е еня за това как пишат, какво пишат, и че химикалката е извращения като цигарата. Те са си хепи с това че на срещата ще изкарат Mont Blanc и ще покажат статус по тоя начин. На много такива бизнес срещи съм присъствал като некой пич изкара кожен тефтер от 100-тина лева, и Mont Blanc химикалка. И аз тогава изкарвам тефтер от 20 ст. И писалка
Ohto, японска, среден клас, но все пак писалка. Със позлатено перце, и то флекс ниб. Предполагам че ме гледат като селянин който не разбира от качествени аксесоари с които да се надуваш. По същия начин биха ме гледали в пиано бара като изкарам лула вместо пура.
Някои от легендарните модели писалки:
Pilot Metropolitan
Parker City
Platinum Century 3776
Китайските писалки:Тука за разлика от лулите, китайците къртят. Те си имат традиция на правене на писалки, и фирми като
Jinhao или
Baoer, им съществуват от още преди идването на Мао Дзъ Донг и комунягите на власт. Техните фабрики за писалки са си същите от време оно, и понеже получават субсидии от правителството, изкарват много хубави и евтини писалки. На Алиекспрес и по други сайтове, почват от половин долар, до към 30 долара за най-добрите екземпляри. Горе долу, една добра китайска писалка
Jinhao на пример ще струва 3 долара, с безплатна доставка, докато писалка със същото качество от някой от американските сайтове отива към 80-200 долара. Не-китайските писалки почват от към 20 долара най-евтините и ставащите за нещо (като на пример
Pilot Metropolitan) да речеме, или
Lamy Safari, каквато има моя милос и въпреки че пише страхотно, е пълен боклук щото е пласмаса, като стигат до някакви 100-200 долара за добрите и най-скъпите са около 300-600 долара. От там нагоре всичко е добавена стойнос и изгъзици.
Jinhao китайски писалки
Българския пазар:В България положението е много зле по тоя въпрос. Има един онлайн магазин, така наречения penshop.bg от където не се препоръчва да се купува нищо. Ама съвсем нищо не бива да се купува, (освен може би мастилата
Parker Quink които са си на далавера) тъй като това е аналог на Калиман Карибе и Премиум в областта на писалките. Ориентирано към снобарията, а бе не ми се говори, не искам и да се сещам защото се дразним само като се сета.
Мастила:Принципно съществуват много видове мастила. И всеки един вид си има предназначение. За писалки се ползват само и единствено мастила базирани на багрила, не на пигменти. Пигментните мастила които се ползват за калиграфия но само и единствено с такива перца които се топват в мастилницата. Тези мастила не са подходящи за писалките, тъй като съхнат и пигментите запушват самата писалка.
Какви качества трябва или не трябва да притежава едно мастило? Да не прави
shading. Това са по-тъмни и по-светли места в писането и неконсистенция в наситеността. (нещо подобно на водни акварели) Понякога в калиграфията това е плюс, но не винаги.
Да не пробива от другата страна. (
bleed through) Тука много значение има и хартията, но принципно мастилата с много висока проточност, и нисък вискозитет пробиват от другата страна. Тука имаме trade off, тъй като ако едно мастило пише много гладко и се хлъзга много добре, има вероятност да пробие от другата страна на хартията.
Bleed through
Бързо съхнене. Най-качествените мастила съхнат много бавно. Пигментните (като India ink на пример) съхнат също изключително бавно. Това не е хубаво, и е желателно мастилото да съхне много бързо. Първото бързо съхнещо мастило което е изкарано на пазара е
Parker Quink, в началото на миналия век, което е все още едно от най-добрите, аз си го ползвам редовно и си е много добро. Но по принцип, всичките мастила на днешно време за разлика от некогащните, съхнат доста бързо, и нуждата от финна пепел която да се посипе върху писмото за да попие и изсуши мастилото и после да я издухаш е одавна в историята.
Да не се вижда през хартията. Това е (see through)и има връзка с наситеността. Има мастила които са много наситени и ако се пише на тънка хартия се вижда от другата страна. Това също не е много хубаво.
Да има добър flow. Това е много важно за целостното изживяване, тъй като добрия flow някакси подмазва върха на перцето и прави писането много леко и гладко.
Да не се размазва във вода. Е тука много мастила се дънят, тъй като ако се направи водоустоимо, ще се загубят доста качества, и по тая причина ако един лист изписан с химикалка се потопи във вода, като го извадиш си е същия, но пък един лист изписан с мастило ще претърпи много поражения и ще се размаже ако го потопим във вода. Като престои известно време и протекат некакви химически процеси не се размазва толкова лесно, но все пак.
Да има готин цвят. Това разбира се е постижимо, тъй като сега има вече какви ли не нюанси на мастила, от жълто, розово, светло зелено, червеникави, кафяви, всичките милион нюанса синьо, и т.н.
Некои от легендарните мастила:
Pelikan 4001
Parker Quink
[/img]
Pilot Iroshizuku
Как да се грижим за писалката правилно?Първо, трябва да пишем с нея често. Не бива да се оставя една писалка повече от три месеца да стои с мастилото без да се пише с нея. Колкото и да е течно мастилото, не се знае какво качество е (като тия на Diamine на пример) и може каналчетата да се запушат от запечено мастило. Препоръчва се да се пише поне веднъж на седмица с тая писалка за да може да се движи мастилото вътре и по тоя начин си се прави профилактика.
Трябва да се измива ако слагаме различен цвят мастило. На днешно време има толкова много цветове и нюанси, така че е грехота да се ползва един и същи цвет постоянно. Обикновено аз вкъщи държим по десетина различни мастилници. При смяната на мастилото, химикалката се измива на чешмата добре, конверторчето (това в което се пъли мастилото) също така, подсушаваме добре, и тогава вече може да движим напреде с нови сили. Даже и ако се ползва едно и също мастило, препоръчително е на няколко месеца профилактично да измиваме с вода писалката. Ако мастилото е тегаво, (като на Diamine) тогава с топла вода и с веро. Изплакваме добре и подсушаваме. Идеално е да се остави неколко часа до един ден да се подсуши перцето и каналчетата вътре.
Когато пътуваме със самолет, много е важно да не ни се разтече в джоба. Това става понеже има някакъв въздух в патрончето или конверторчето, налягането кара въздуха да се разширява и по тоя начин избутва мастилото и праи беля. При пътуване със самолет единия вариант е да си сложим писалката с перцето нагоре, и по тоя начин мастилото отива долу а въздуха горе и колкото и да се издува, ще избута въздух а не мастило и по тоя начин ще си спестиме хвърляне на риза или каквото имаме там, а другия е да я разглобиме като махнеме патрончето или конверторчето и така пътуваме.
Не бива да изпускаме писалката от високо и тя да пада на твърда повръхност. Върха обикновено е с иридий, който е мек метал, и може после да ни драска и дращи което е кофти.
Е па горе долу това е уважаеми колеги, надявам се да съм бил полезен.
По-здрави!
