PipeZone

Сега, това съм го пробвал само на вулканит - за акрил, ацетал и прочее не гарантирам резултат. Цялата идея е, че вулканита е материал с "памет", която стимулираме чрез топлина. Та, ако имаме лула с "надъвкан" мундщук, преди да посегнеме към онзи хубав комплект пили, дето-сме-го-купили-без-жената-да-разбере, със запалка внимателно се нагрява повредената част. Пламъкът да е на около 2 см от мундщука и трябва да се движи непрекъснато, сиреч - нагряване, а не овъгляване. Минута - две са достатъчно време - веднага се вижда, как материала си възвръща формата. Това работи само ако имаме вдлъбнатина от натиск, но не и при отнет материал. Отделно, вдлъбнатината не трябва да е особено голяма. С две думи, не очаквайте чудеса, но резултатът определено е видим. Друг проблем е, че извитите мундщуци се изправят леко от интервенцията - това се оправя лесно като нагрееме по-голям участък и внимателно се огъне в старата форма. това е.

Необходими материали:
- запалка
- студена вода
- Дефламол (по избор, за пръстите...)

За това е хубаво човек да има гумени протекторчета.Отпада за в бъдеще нуждата от такава манипулация.Даже за тънките мундщуци на корнкобовете,а и някои други лули,които имам,сам си направих протекторчета от тънък силиконов шлаух(около 10 мм.).Никакъв зъб не оставя отпечатък,да не говорим за удобството.

Така е , обаче има някой ляти , шприцовани , готови мущуци , дето и при леко нагряване и внимателно изправяне се цепят или пукат . Те не са правени от пръчка материал , а са готови , екструдирани . Та със тях трябва да се внимава.
ПП а Дефламола за какво е за финаният блясък ли , ха ха ха

На практика няма разлика дали е изливан, или направен от прът. Ако ти се цепи и пука, значи нещо ти е грешна техниката. Какво означава "леко нагряване"? Ако не си нагрял достатъчно и материалът все още не е пластичен, ами нормално е да се спука... А Дефламол се ползва за изгаряния...

нема такива филми - лятите да ти се цепят.... нали и тех ги огьват? По-скоро проблемьт е в некачествен материал или неправилно нагряване. Минали са ми през рьцете и френски, и грьцки, и немски, и хамерикански (дето са малко хиталянски). Дойче убер алес, пичове.

Еми няма такова нещо , като неправилно нагряване в случая . Аз съм водопроводчик и по цял ден нагрявам тръби и ги огъвам и лепя , разширявам . По скоро говорим за некачествен материал , и то не е от този бързоокисляващият се , а от един подобен на полиетилен материал , има на Сейнт клод лули със него и сега имам една , подарък ми е от от Десо Гечев ,производство на Георг Йенсен е въпросната лула , пак е със такъв мущук , от тоя материал говня... ъъъъъ непрепрограмирващият се , тоест решаваме да си сменим ъгъла на сгъването на мущука . След внимателно и равномерно нагряване , откриваме че при промяна на сгъването на мущука , той се спуква по шевовете , тоест в по тънката част се и цепи , като кора на бутер баница .
 ??? >:( Няма как да го разберете , ако не сте се ядосвали със такива мущуци . Иначе въпросните мущуци не оксидират , не се нараняватпри дъвкане , жилави са и изобщо много готини , докато не решиш да гипоогънеш , тоест да си направиш нов мущук за тая лула . Имам чувството че са от найлон , или полиетилен . не ебонит това , или ако е е със накакви добавки за повишаване на твърдостта .

Само акрил, това е истината. Гумата си е гума, не си е работа. Акрила е яката работа.

Ми той Русен май точно с акрила има проблеми...  ;D ;D ;D

Това е полиацетал с което Русен има проблеми. Акрила е яката работа. На зъбите стои малко по-твърдо, но пък не позеленява, не мирише на гума, не губи блесък, и прочее и прочее, мога до утре да ти наброявам. Жоро може да ти разтега че предпочита ебонит, ама си има машини в работилницата. Аз като ми позеленее требе при него да одим, или да си купим машина да полирам вкъщи.

Може и полиацетал да е, ма малко ме съмнява - тежък е и гаден за работа. Ама пък Десо си го бачка и свирка, нали така?

Ми аз кат немам инструментариум на 220 V, що сичките ми мундщуци са черни и лъскави като на новобранец кубинките? ;D Верно, че лулите са ми скромна бройка, ма все пак...

Ебонитов мущук не мое да стои повече от година лъскав. Ако е на Питерсон, 6 месеца макс.

За тва Онзи горе ни е снабдил с кунки, шкурки Смирдекс и паста за зъби Колгейт Вайтенинг...

Руско,не разбрах за Йенсена ли става дума или за лулата с бял мундщук,която ти дадох?За крушовицата с бял мундщук мога да гарантирам ,че е полиацетал,щото аз съм я правил,но за "Йенсен" трябва да питаш бате Георг какъв матриал ползува.

акрилец, и изобщо що трее да се спори виртуално, като може да се решават проблемите реално?

Честно казано мъка е шкуренето и полирането на полиацетал,но пък наистина си свиркам,когато го разпробивам.Отскоро започнах да правя мундщуци и от акрил,където моделирането е песен,но при разпробиването счупих няколко свредла и разпробих няколко заготовки с по два димни канала.Яко пълнене на коша за боклук!
Що се отнася до надъвкването полиацеталът е доста по-устойчив от ебонита,но и за мен акрилът е номер едно.

А като почнеш с ебонит, направо нова вселена ще се разкрие!  ;) ;D Колкото до дъвченето -  ако мундщука ти удържи година употреба при Чичо Лео, начи става!  ;D ;D

 Полиацеталът е онуй, що познаваме като "целофан" от класическата "соц" ера.
 Стрра-а-а-ашшшно устойчив мат'риал - някой да се е опитвал да скъса целофан, а !?

 А това, дето се цепи на Русен - то явно е отливано направо в извитеа форма. Има си техники и за това. Има подобни материали, дето не търпчт повторна обработка, засягаща молекулярната структура - като полипропилена или ABS-а. всеки опит за лепене пък при тях, води до разпадане.
 Другата вероятносте, отливането да е станало на границата на топимостта на материала - остават нпрегнати фази, които сработват при термично натоварване - като взривател на граната - цеп!

Значи нито със акрила имам проблеми , нито със полиацетала на Десо Гечев. Имам няколко лули на Десо и всичките са перфектно изработени , от пръчка материал и са много здрави и се моделират безпроблемно .  Бях писал по нагоре относно една лула , която ми е подарък от Десо ,но е производство на Георг Йенсен . Та някой от моделите на големите марки са със найлонов мущук или по точно полиетиленов , мисля . Имал съм такива на Сейнт Клод , мущуците за които говорех са готови отляти , шприцовани от найлон или нещо подобно , не е ебонит или акрил със сигурност . Много добри мущуци , докато не решиш да ги огънеш и тогава си поръчвш нов .
А относно мущуците изработени от Десо , всичките са перфектни и от много здрав материал - намат ни чупене ни нащърбване , а не са твърди като акрилените мущуци . Десо обича да ги изтънява много яко в горният край и стават много удобни и красиви.
 Аз от всички материали си харесвам ебонита , мек , пластичен , щърби се и оксидира , мирише си на сяра , обаче мееееекичък в зъбите и пластичен .

Колеги, имам питанка...
На едната ми  лула мундщука е ебонитов и леко е изсветлял. С какво се полира тази гад? Мисля да го зашкуря до шкурка 2000. След това мога ли да го мина с парцалена шайба и двете пасти (комплектите, където се продават по бриколажите) или има специална полирпаста?

П.С. Не, че много ми разбира тиквата, другата ми лула е с акрилен мундщук и май станах фен на акрила. Според мен е по-износоустойчивият и непретенциозен материал. Аз и на ебонитовия днес му струговах заместник от пластмаса (някаква техническа с хранителен лиценз -  демек не е отровна). Остава само да я изтържа и да заприлича на мундщук. И полиацетал в крайна сметка си намерих, ама само бял и прозрачен, но за експерименти става. Ех, да имах и повече свободно време....

 :'(Свободното време е болка на повечето от нас....Аз хванах чалъма на ебонита.Вместо да ме болят ръцете от шкурене,започнах почистване с белина.Ако желаеш-пробвай.Покривам с тънък слой вазелин мястото на сглобката,металните филтри/ако има/,също и щампованото или боядисано лого върху него.След това една баня в домакинска белина-за час-час и половина,докато падне окисления слой/заедно с него падат и наслоените смоли от канала.Следва перфектно измиване на течаща вода,вън,вътре канала с перца,и накрая здраво полиране.Резултатът е невероятен.Практикувам този метод и при възстановяване на стари лули,и съм много доволен .Друг е въпросът,ако ти е гадно от белината,но така или иначе тя е и дезификтант.Изборът е твой. :)

Благодаря Ози, това с белината го четох и ще го пробвам. Въпросът ми е самото полиране с  какво го правиш за да стане мундщукът лъскаво черен?

 С полиращи пасти, разбира се!
 Но избягвай руската, зелена. Тя е чисто "металджийска" и съдържа някакви нефтени производни, кара малко на керосин. Ще ти  се набие цялата смрад въ полимера и сетне....
 Има разни по-"сухи". Например бижутерски "руж". аз пробвах такава. И една домакинска на "Солинген". Но внимателно!! По-скоро на ръка, докато напипаш мярката.
 Със шайбите рискуваш да останеш без мундщук, там трябва майсторско пипане. Първо пробвай на нещо старо, за изхвърляне. Особено филцовите шайби са много агресивни. Парцалените са по-деликатни. И на ниски обороти - под 1000, по мое мнение.

Полираш предимно на ръка,като започваш с висок номер шкурка.Вехтия е прав за шайбите-филцовата иска ниски обороти,като сам търсиш правилната паста.Ако нямаш богат избор,пробваш с детски пасти за зъби/някой пробват препарата Циф-също ставал/.Накрая-парцали и восък.

След салтанатите на Ози, за финално полиране - паста за зъби Colgate Whitening (с една озъбена кака на снимката), намазана върху парче кожа и оставена да изсъхне. Ако обичаш да се втеляваш, накрая търкаш с парче вестник. Вълна избягвам да ползвам, защото е прекалено груба и надира ебонита. Ако от време на време (през 2-3 месеца) минаваш набързо мундщуците с паста за зъби, ще отпадне нуждата от белини, шкурки и други подобни. На лулите това им е част от чара - искат си поддръжка и внимание, тва не е цигара... Акрила е за мързеливци, не може да се сравнява с ебонит нито като усещане, нито като "финиш". Пластмаса бе, на евтиния бие... ;D

 Айде-е-е-е 1
Пин захапа акрила, ерго - чакаме ответен удар от Балканбой !
Колеги, слагайте каските - ще лети картеч !!  (http://www.cheesebuerger.de/images/smilie/boese/n028.gif) (http://www.cheesebuerger.de/smilie.php)

Тука нема какво да кажем, освен че лулата е да ти служи на тебе, а не ти на нея.

Съгласен съм. Аз се родих откакто се появи акрила. Твърд им бил на някои, евтинджийски, да ама не му слугувам като роб.

Ще трябва да проведем тестове ..............хм.......... ???

Тестове на кво - ебонит срещу акрил? Веднага се сещам кой да проведе деструктивната част на теста... ;D

За Чичо има специален матрЯл. Не се брои.
Други тестове имам предвид.

Трябва да се подготвя, така че догодина.

Що не станеш политик? След отговора ти, ми е още по-неясно какво искаш да кажеш... ;D ;D

Ебонита щом остарее, и требе много да внимаваш как разглабяш лулата, щото а напъна, а ти остана мущука в ръката, а втулката във врата на лулата.

По повод "здравината" на остарелия мущук, имам една лула у Жоро, и още една която ще му я предоставя в най-кратък срок.

Толкова за здравината на ебонита.  По повод блесъка, нема какво да правим тестове, а по повод как стои на зъбите ...... е па струва ли си сичките пасти и търкания и робска поддръжка само за да е в приличен вид? Нещо което акрила си го има така или иначе без да го жулиш с вълна кат изоглавен на секи месец или два.

 Аз мисля, дето в присуствието на ебонита има някаква голяма доза сантимент. Това явно ще е мат'риала на "хардлайнерите" по отношение на луларските ценности.
 На мен лично ми харесва, ако и да е капризен. Аз съм върл защитник на ценности, които всеки ден, малко по малко губим, безвъзвратно, или не. Те са неотменна част от културната и материална история, някакъв етап, стъпало или препъни-камъче в нашето развитие като опознаващи себе си и света  животни.
 Хубаво е да има и стари неща в тоя живот ! Новите го обезличават до някаква степен, от цветен го правят малко измит, черно-бял!

 От време на време човек има нужда от неговите си, малки битки, за да усеща че живее, мамка му !!

  А иначе, стареенето на ебонита се дължи на постепенната автоекстракция на сярата от състава на полимера. А това се получава, понеже този елемент не присъства в първоначалния химиогенезис на полимера, а се добавя в последствие и затуй не е в здрава връзка, накратко речено.
 Същия ефект се наблюдава например при друг прото-полимер - целулоида. Там пък постепенно сублимира камфорът, който иначе е виновник за свързването на нитроцелулозните влакна в здрава маса. При него има ефективен обратен процес - вторично насищане на полимера с камфор. Прави се като изделието се подлага на въздействие в наситена с камфорни изпарения среда. Тъй възстановяват еластичността на стари филмови ленти например.

 Хм! ::) ??? Дали пък не е възможен подобен обрат и при вулканита....

Вехтий, ебонита е гума, а гумата е каучук вулканизиран със сяра. Верно е полимер, макар и естествен, то и полиметил-метакрилата (накратко акрил) също е полимер (демек пласмаса). Сярата в гумата обаче не влиза в състава на километричните молекули в полимера така или иначе, а си е отделно. И като го жулиш постоянно и лъскаш, то си смърди на ... гума. И вкуса му се усеща, и зъбите го съсипват щото квото и да си говорим, то си е гума.
Спорет мене това е некаква несъстоятелна носталгия по материалите от едно време. Те са ползвали ебонит не щото това е идеалния матриал, а просто щото това е имало. Акрила се ползва от половин век, и не е нещо ново, така че не виждам причина да си се ползва за мущуци. Нито иска поддръжка, нито ще ти се счупи като остарее нито нищо. Гумата се скапва много бързо, за разлика от синтетичните полимери и по-конкретно акрила в нашия случай който може да трае стотици години без да мърда.
Наистина не виждам прична да се тровим с разложена гума, при положение че си има качествен матриал който не иска поддръжка и е по-траен.

Моите акрилови мущуци не са мръднали. Блестят си като че ли вчера са купени. Тия ебонитовите, не смееш да ги напънеш щото отиде. Да не говорим за отвратителната текстура и отвратително зеления цвет.

Бе, като цяло си прав. Ама има един-два тънки момента... Ебонита е много по-приятен за дъвчене от акрила. Факт е това, признай си! Полира се с по-мек, по-нежен ако щеш, блясък от акрила. Сравни два мундщука един до друг - акрила си изглежда евтин. А и качественият ебонит нито смърди (много), нито толкова лесно си губи блясъка. Колкото до стареенето - имам лули на по 40 и кусур години и мундщуците им не са мръднали по отношение на здравина. Па и ти нали не харесваш стари лули, кво те грее... ;) Който си харесва акрил, да си пуши акрил. Който си харесва ебонит... Ми да се научи да си го поддържа!  ;D

Еми тва е единственото предимство. Че е по-приятен за дъвчене. Но на каква цена......

Лелеее...попитах за едно полиране а какво се е разразило  ;D
Когато си взех лулата с акрилен мундщук, един такъв лъскав, "евтин" -  викам си ако го нагриза ще ме е яд да го гледам и няколко пъти пущих само с устни. А всъщност много по-удобно ми е да си захапя лулата със зъби и да си скръстя ръцете. Накрая си викам...абе какво толкова и треперя, та това е само лула и хайде между зъбите. Вярно, по твърдичко, ама даже няма и бегли следи от зъби. Та честно казано за това и аз станах фен на "ню ейдж" технологията (демек акрил), макар че още ми е много рано да генерализирам. Както нищо може да се окаже, че съм в грешка (примерно не съм попаднал на хубав ебонитов). То това лулите са безкрайна вселена :D

Така Пине , така , тука няма как да не се съглася със тебе , евала на София , евала на холдинга , както се пееше в една песен .
Поне един човек , да оцени достойнството и превъзходството на ебонита . Абе вълненото одеало е от вълна , щото е най доброто за тая цел нали , ами и със ебонита мисля че е така .

Ако имаш предвит тия за джанти къде ги продават, може и да стане. Щом полира алуминий, не виждам защо да не полира и ебонит. Само че парцалените кечета некак като че ли са много твърди, или поне на мен така ми се струва.

 Не са чак толкоз.
 Ако трябва да класираме по твърдост;

кече /филц/ - парцали - конци

Като твърдостта на парцалените съответно може да се регулира - чрез прошивката и стягането със странични шайби.

Пана, преди да пробваш тея пасти, прочети какви са им съставките - все пак, в устата си го слагаш тоз мундщук.

Благодарско за съветите...като ми остане време да се заиграя, ще докладвам за резултата.

Белина 5-6 часа- изплакване с вода - подсушаване - шкурка 2000 - парцалено кече и карнауба . Пробвано от доста хора и сме доволни от резултата. Успех!
Да не забравиш вазелина ! ;D

Карнауба по мундщука като че ли е ерес. Тя само по лулата.

Може и да не е правилно. ама аз така правя щот ми писна да търкам. Всичките ми лули съм ги лъснал така и нямам проблеми при пушенето . Е, матират се след време,ама карнауба и мерак бол.

Дали да е акрил или вулканит, всеки си има предпочитания.Аз съм за вулканита и то основно по една причина.Изтървах си любимия stanvell и гледайте какво става.Акрила се чупи!

(http://media.snimka.bg/s1/5001/036245624.jpg?r=0)

(http://media.snimka.bg/s1/5001/036245626.jpg?r=0)

Лошава работа. Ай ся, бързо намирай парчето и го лепвай с каноконлита...

Полиацетала Калине няма чупене , можеш цял ден да го изтърваш на твърдо и си е здрав .
Това му е един от големите плюсове

Големите минуси - тегав за работа и на полировка не държи. Кур детайл братле.

Това да не би да е от случката в бара, на последната среща?

Руско,нямам време цял ден да я изтървам.Стана от веднъж.Лулата е stanwel така,че си е акрил от всякъде.

Берно е това ГЕЦ ние сме говорили със теб за тоя материал - Само за военни лули ха ха ха
Иначе със една пила първи номер не е много тегав , хванах му цаката

??? Катоооо... Тактическа химикалка?!? Или дамски чук...
Апропо, полиацетала има още два минуса - тежък е и седи лигав, мазен един такъв. Баш като найлон.

Калине,струва ми се,че само ръбчето се е отчупило.Не можеш ли да го шкурнеш,така,че да заличиш отчупеното и после с шлайфпаста да полираш?Мисля си,че не е фатално.Щеше да бъде,ако се засегне димния канал.
П.С. ...не мислиш ли ,че Стануел-а ти е любим,поради това,че не осмърдява на автомобилна гума дима и то заради акрилния мундщук ;)?

Десо с ръбчето свикнах и изобщо не ми вади окото.А ми е любима защото е третата ми лула,купена далечната 1995 или 96г.от първия внос на Калиман .От тях купувах кубински ром и случайно видях трийсетина лулици.И ето на.
За вкуса не съм се замислял,по скоро от сантимент и прекрасната форма.Принц,ако не се лъжа.

Ето я.

(http://media.snimka.bg/s1/5003/036250152.jpg?r=0)

Жестока лула-пенкилер!Абсолютно вярна и непретенциозна!Ето и моята.E,без сребърен пръстен е,но пак се пуши добре. :)

(http://media.snimka.bg/s1/0231/026706504.jpg?r=0)

Калине,мисля,че се водеше бренди формата,ама то/брендито/ има леки вариации.

Бренди,принц,все тая.Важното е,че се пуши прекрасно. ;D

Ха Стануел номер 109  - имам 2 броя с метален пръстен и брасбенд . Супер яки пот огнища

Колеги, някой да е пробвал с гумени протектори/накрайници дали вършат работа? Четох че изрязан биберон също върши работа.

Презервативи/гумени протектори/ си заръчвах миналата година , вършат чудна работа , само да успееш да свикнеш с дебелината на мущукя като го нахлузиш ... щот аз не успях и тъй събират прахоляк.
Някак си ми се губи и усещането от мущукя и не ми е кеф , инак за дъвчащи пушатели .. е добра екстра !
 :) У ибея има по 5-10бр на безценица ...

Поръчах да ми донесат от Европата, ама докато дойдат ....
Иначе не мисля че съм дъвчащ, но явно съм стискач :)

Иво,ето темичката за гумените накрайници-  http://pipezone.info/forum/index.php?topic=7762.0 .

 Четох го, но там се разводнява темата в един момент :)
Благодаря де.

Колега, шестима души са споделили конкретно мнение за въпросните накрайници. Колко пък да е разводнена тая тема...