Минути за поезия

[Kalin_St]

Ровя си днес аз из форума, ровя си и... нещо липсва. Чудя се аз, продължавам да ровя и хоп - ми да, малко стих му трябва За всички, които обичат хубавия стих:

               Лулата

   Аз съм лулата на поета,
   напомням му сред дим и здрач
   арабка, абисинка клета,
   но ме обича — стар пушач!

   Когато тъжен е до плач,
   димя — колиба сред полето,
   в която тихо ври гърнето
   с храна за бедния орач.

   С дима от мойта жарка паст
   изплитам синя люлка — в нея
   душата му люлея аз;

   в сърцето му възторг ще влея,
   че зная — той лекува с мен
   духа си, вечно угнетен.

   Шарл Бодлер
   Charles Baudelaire
   La Pipe, 1857

[Cefy]

Браво за темата! Поздравления!

[balkan boy]

Може поезята да не му е чак толкова запленяваща каквато му е музиката, но все пак:

Когато вечер за разтуха
припалвам своята лула
и мисля си, докато духам
дима във сладостна мъгла,
как таз лула и аз, умника,
сме просто лика и прилика.
 
Тя също като мен е с тяло,
направено от земна пръст;
аз в пръст ще свържа край с начало,
тя счупи ли се, слага кръст
на своя път тук, на земята –
така и аз си знам съдбата.
 
Тя чисто бяла засега е,
не е опушена глечта.
Е, щом животът пожелае
и аз ще легна бял в смъртта,
но черен под пръстта ще стана,
както лулата от катрана.
 
Ако посгреем се с лулата,
хабим от дните си сами –
димът отлита в небесата,
а долу пепелта дими.
Тъй всяка слава отминава
и тялото на пепел става.
 
А случва се и да пропуснеш
да я затвориш със капаче
и в пламъка й пръст да мушнеш,
и после да ти се доплаче,
но ако пръст в лула тъй страда,
какъв ли огън грее в ада?
 
Припалвам често и в наслада
дима подръпвам час след час,
поддържам малката си клада
и в мисли се унасям аз.
Тъй вкъщи, по море и суша
аз славя Бога и си пуша.
 
Йохан Себастиан Бах.
 
 
 
Оригинално заглавие:
Erbauliche Gedanken eines Tobackrauchers