Царевица

[Kliment]

.....ъъъъ
Ъ-то е винаги едно добро начало особено за безумни въпроси.
такаааа: понеже гледам да не си вра там дет не ми е работата и да си трая и... да не се пробвам с неща дет не разбирам, та и не се обаждам за правенето на лули. обаче наскоро бях на село и ...и..ъъъъ... абе там хората знаете ли кво горят? Е не са почнали да горят бриар, ама па колко царевични кочана горят не е истина. И така харесах си аз няколко кочанчета - за съжаление малко тънички и си ги подбрах към Суфету. А ги аресах заради цвета им - не, не са жълти. Винено към бордо са. НЕ бях виждал. Ама аз и без тво доскоро смятах, че млякото го правят в магазина...
Та взех си ги отчупих си едно парченце у дома и си го пробих... уууу стана много убаво, ама сега трябва малко да разширя цилиндър, щото малко тесничък ми иде с тия 13мм, макар че като гледам максимумът му ще е преко сили 16 мм вътрешен диаметър. Дотук добре. Ама да попитам - а оттук нататък? Идеи? Външна и вътрешна обработка трябва ли да се прави? с кво? Отговорете ако ви се занимава - аз не бързам бай дъ уей...
айде поздарви на всички...
и така като гледам от сбирката в София, уж всички - без Болкан бой, Номад и мен - мрънкате срещу Сам Гоуит, пък на масата имаше само СГ и Дънгхили??? 

[rusen plovdiv]

Ох бате Клименте аз колко кочана от село пробих вече и изпуших ама не стават за нищо , с риск да прозвуча като дърта .. фолк певица - малки меки и свършват много бързо . Тая царевица дето правят кобчетата от нея е някакъв спешъл сорт , индианска или нещо такова и е генно разработена да има дебел и твърд кочан . Нашите не стават . Ако ставаха за нова година щях 1 торба с кобчета да ви пратя на сбирката да ги пушите ама не става . все едно да искаш на струга да струговаш детайл не с нош а със меко незакалено желязо - скапва се на момента .
Аз досега 3 чанти съм пробил и от червените и от белите и от жълтите и със гипс съм ги пълнил отвън , и със епоксидна смола съм ги квасил ама не става работата .
Да не те разочаровам ама ако мога да ти спестя труда да го имаш в предвид .
И според мен на Гавит и Хогарт са по хубави нещата , пък да не говорим на Грегъри Пиис и на Корнър и Дейл за тея цени какви хубости има . Ама и Сам Гавит за мен има някой прилични попадения , аз 3  4 неща негови сам пробвал ама само 1 ми хареса така , другите едни такива спръстени мазни и тежки ми идат , то не че на Хогарт са други де ама са по арни за мене . С 2 думи много наблъскани с химий , стават за пушене ама не и за евридей смоук .
Мнението е мое и не означоава че е миродавно и не е написано за да засегне някой колега .

[ozzy]

Мисля си,че най-подходящите кочани от нашенските сортове,ще е от една фуражна царевица.Май й викаха конски зъб,или нещо подобно-много твърди зърна,с леко червеникав и здрав кочан.В Меершаум къмпани обработват някои модели-глиджосват ги с някакъв кит,но по принцип има и натюр.Пушат се също така добре.Общо взето,правиш огнището,разпробиваш един молив,за да му падне графита,набиваш го,и пушиш .

[balkan boy]

Помня през 2009 аз си праих от кочан, един ден немах какво да права и си рекох я да видя как ще стане, и стана.
Обаче проблема не е в сортовете царевица. Гледах един документарен филм за Мизури мершаум, и там казаха че до преди 60-те години всички кочани ставали, после като почнали да прават генно модифицирани хибридни и това онова, вече всички царевици били с тънък кочан. И затова поръчали семе специално което да е с дебел кочан на некаква компания за семена.

Иначе номера не е в твърдостта на кочана, а как ще се пробие. Аз го бех пробил с подръчни средства, и текстурата на огнището отвътре не беше гладка а некак наръфана, и по тоя начин хваща огън и изгаря. Иначе ако е гладко отвътре полепва катрана и изгорелата захар, и прави некъв кейк така да се каже и нема проблеми.  Щото на филмчето за мизури мершаум показваха целия процес, и както каза колегата Ози казаха че сорта нема значение, стига да има диаметър. Отвътре не го пипат, отвънка обаче го импрегнират за да е твърд кочана с некаква смес съдържаща и гипс и за която не казаха нищо понеже била фирмена тайна.

А иначе на сбирката аз бех донесъл GassLight на гришата, Star of the East и Red Odessa на Cornell & Diehl, Жоро се изтъкна с тригодишния 965 (който аз му го прибрах после) но  интереса към латакиите беше почти нулев. Имаше интересни тутуни на Fribourg & Treuer, pinhead бе донесъл Peterson, Жоро Gawith & Hoggarth, а домакина какви ли не вкусотии.

Кофтито беше че повече от 5 лули немаше как да изпафкаш за толкова малко време и не можахме да пробваме от всички. Но пък затова всеки взе за вкъщи нещо различно и така. Требе да се прави това нещо по-често определено.

[тедо]

... или там където кочана среща гъзарията  ,ко префазираме един подпис .