PipeZone PipeZone
Април 28, 2024, 08:55:42 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини: SMF - Just Installed!
 
   Заглавна Страница   Помощ Търси Вход Регистрирай  
Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: DUNHILL PIPE TOBACCO: 1907 – 1990 (част 3)  (Прочетена 3901 пъти)
Dark
Administrator
Full Member
*****
Публикации: 122



Ел. поща
« -: Юли 28, 2009, 09:48:27 »

Тази статия се публикува с любезното разрешение на автора, г-н John C Loring.
http://loringpage.com/pipearticles/pipearticles.htm



По същото време Dunhill претърпява процес на трансформация от доставчик, макар и водещ, на реквизити за пушене в част от търговско ориентиран когломерат, в който друг един от партньорите са Murrays of Northern Ireland, самите те крупен производител на тютюни за лула.  Осъществената през 1981 година консолидация на почти цялото производство на тютюневи смеси в Murrays е очевидна рационализация (конкретно, трансферът включва всички свеси със собствено название, включително “My Mixture #965”).  Въпреки че и Dunhill, и Murrays са производители на тютюневи смеси, има сигнификантни различия .Работейки в Северна Ирландия, Murrays са под юрисдикцията на много по- либерални закони за производството и смесването на тютюн. Още по- важно, Murrays се занимават с производство на смеси за масовия вкус, като работят с по- малко видове тютюни и по- малко отлежаване във всички етапи на процеса. Непосредственият ефект е, че произведените от Murrays тютюни на Dunhill с наименование не миришат при отваряне, най- вероятно поради отпадане на традиционния за Dunhill процес на отлежаване и зреене.  Подозирам, че друго следствие е спирането на някои смеси Dunhill, тъй като са се оказари твърде комплексни, за да бъдат произвеждани ефективно и изгодно. Чистият ефект е не само спирането на някои марки, но и промяна във всички онези, които продължават да се произвеждат- в част от случаите поради промени в рецептата, като например заместването на сирийската Latakia с кипърска, в други това са промени н техниките на смесване, и при всички поради сигнификантно по- краткото отлежаване. (В интерес на справедливостта е да отбележим, че проблемите с доставките на тютюн и икономическите реалности са общовалидни и дори марките на Dunhill  да не са били прехвърлени към Murrays, предполагам, че около 1981 година, когато е осъществено това преминаване, Dunhill са имали много малко останал отлежал тютюн.)   

Трябва да отбележим едно изключение от процеса на прехвърляне до 1981 година.  Магазинът на Dunhill на Duke Street продължава да предлага смеси по вкуса на клиента и през следващите две десетилетия, а като част от този процес друг малък магазин в London (предполагам, с участието на Dunhill) продължава да произвежда известен брой от смесите My Mixture , достъпни единствено в магазина на Duke Street.  (И днес е възможно да се снабдите с доста добри смеси от този магазин- само от там, тъй като от началото на 21ви век в Лондон вече не се произвеждат смеси и всички  “My Mixture” и други марки се произвеждат от Murrays. Допълнителна информация: телефонът за връзка от САЩ с магазина на Duke Street  в Лондон е 011 4420 7290 8600, търсете Mr. Burrows, или по имейл- Marc.Burrows@alfreddunhill.co.uk , който може да ви снабди със списък на достъпните смеси. Цената е в зависимост от броя на поръчаните кутии, като може да се окаже малко по- ниска, отколкото ако платите в Англия заради различните мита и такси, с които се облага тютюнът и транспортните разходи.)

Днес хората, пушили както старите, така и по- новите смеси на Dunhill tobacco смятат, че съдържанието на кутиите, произвеждани днес, е променено и това просто не са смесите от миналото. Разбира се, част от тази разлиса се крие в няколкото десетилетия отлежаване в кутия на старите марки. Аз обаче не се съмнявам, че в повечето случаи днешните смеси наистина са претърпели развитие поради стремежа на майсторите по смесване да уловят духа на някогашните времена въпреки ограниченията, наложени от липсата на време за отлежаване и необходимостта да използват различен тютюн.
 
Сега да обърнем внимание на опаковането. В началото Alfred Dunhill предлага своите тютюни в нехерметизирани, незапечатани кутии от четвърт, половин и един паунд с отпечатан надпис с широки червени букви “My Mixture”, подобни на тези днес.  По- малките разфасовки се продават в пликчета от фолио. Вакуумното запечатване добива популярност за търговски цели в началото на ХХ век, но новооткритият магазин в Лондон снабдява местния пазар и това не е необходимо.

За пръв път опаковане се предлага през 1910 година- “Self-Filling Tobacco Cartridges”, книжни ‘shotgun shell like’ патрончета тютюн, които се поставят директно в чашата на лулата. Dunhill патентоват своя система за пълнене на лули през 1910 година, като концепцията не е нова и се предлага и от други фирми по онова време. Освен че е по- скъп обаче, този метод изисква постоянно поддържане на лулата гладка и достатъчно широка, за да влиза спокойно патрончето. Dunhill продължават да развиват идеята, купувайки допълнителни патенти през 1918 и 1920 година, като предлагат тютюните си в подобни патрончета и малко след края на II Световна война. Тези патрончета са продават на бройка, а не на тегло и са любими на принца на Уелс Edward, както и на неговия брат крал Джордж VI.  Според Balfour, supra, принцът дори се отказва от своята съименничка- лулата “prince” (форма 314) в полза на донякъде подобната й 302 ,
която се оказва по- удобна за пълнене с патрончета. Крал George VI пък кара Dunhill да произведе за него специална лула с вграден риймър, особено удобна за този вид пакетиран тютюн.
Друг начин, рядко срещан днес, датира от периода на двете световни войни, когато през 1915 година Dunhill предлага всичките се смеси опаковани за полеви условия- “packed for campaigning” под формата на патентован четвърт паундов компресиран пакет, увит в метално фолио и и продаван в брезентова торба, предназначена да служи като торбичка за съхранение на отрязания тютюн. В същия вид тази опаковка се предлага през 60те години за спортисти и пътешественици- Sportsmen and Travellers”. Тази опаковка не е продавана на специална цена през цялото време на съществуването й.

Най-значимата стъпка в опаковането е въвеждането в употреба на кутиите е стилът ‘knife-lid’ или ‘cutter-top’ от 1916 година.  Пред Dunhill възниква необходимостта от херметично затваряне, за да могат да бъдат посрещнати нуждите на армията и флота през войната. Опаковката ‘knife-lid’ или ‘cutter-top’ е херметична метална кутия с два капака. Вътрешният тънък метален капак запечатва тютюна. Външният, по- хлабаво прилягащ капак има малък плъзгащ се елемен подобно на ножче, което се използва за отваряне и отстраняване на вътрешния капак. През 1916 година така се предлага само
 “Campaign Mixture”, в 4” висока кутия от 4 унции (подобно на тютюните Rattrays), но каталогът от следващата година показва вече всички смеси с наименование в този вид , като например “Durbar”, “Ye Olde Signe”, “The Harmony”, “Royal Yacht” и“Cuba” (кутията на “Ye Olde Signe” е по-  ниска и по- широка, 2” x 3”).  Всяка от тези кутии има цветен хартиен етикет отстрани по цялото протежение на кутията и отгоре, както и допълнителна лентичка, минаваща през външния капак, която го придържа към кутията, с отпечатан червен тюлен и подписът на Alfred Dunhill.

Ценността на този вид кутии се заключава във факта, че те позволяват тютюнът да се пренася и продава по целия свят след Първата световна война. В края на 20те години кутиите по 4 унции, високи 4”(инча) се променят в  4” x 2”, като тази форма остава непроменена до появата на кутиите, отварящи се с монета (‘coin twist’ style tins)  в средата на 60те годиниПрез периода на ‘knife-lid’ tin, тютюните на Dunhill се предлагат в кутии по 2, 4, 8 и 16 унции, като най- често срещаната е тази от 4 унции.
 
Стилът ‘coin twist’ е въведен през 60те години и  докъм 1970 вече е единственият формат кутии.  В началото те са по 2 и 4 унции, идентични като размер с изместените от тях ‘knife-lid’.  Отпадат обаче старите книжни етикети, тъй като новите  ‘coin twists’ имат цветни капаци и неоцветени страни. През 70те години  започва унифицирането на мерките и теглилките и се появяват опаковките по 25, 50 и 100 грама, предназначени за износ. В края на десетилетието Dunhill минават на 50 и 100 грамови кутии, вероятно окуражени от факта, че теглото в грамове е 10% по- леко като съдържание от това на съответния предшественик, тоест 100 грама са еквивалентът на 3.53 ounces, а не на 4 ounces.  Разбира се, не се наблюдава съответно понижение на цената.  Кутиите от края на 70те години са обозначени и в двете мерни единици- грамове и унции, като в началото теглото в унции е посочено точно- 3.53 ounces, а след 1980 година бива закръглено, например 100 grams/3 ½ ounces.   

Както споменахме по- горе, през 1981 година производството на тютюн е изцяло прехвърлено към Murrays в Северна Ирландия,  съответно настъпват промени и в стила на кутиите. Отначало за пръв път върху книжния етикет на капака на ‘coin-twist’ кутията се обозначава държавата производител като “United Kingdom”, т. е. Обединеното кралство.  ( Виждал съм и известен брой кутии с държава производител “England”, което ми подсказва че те или са последните от собственото производство на Dunhill, или има истина в слуховете, че за кратко част от производството е било делегирано на McConnells, друг английски производител.)  Освен това кутията от 100 grams / 3 1/2 ounces става по- ниска и широка, 1 ½” x 4 7/8”  (понякога наричана “pancake”- палачинка).  В началото на 80те години на капака се изписва теглото само в грамове, последвано от едно  “e” , обозначаващо страната производител като “the United Kingdom”.

Определянето на възрастта на кутиите Dunhill е относително лесно.  Тук помагат видът на самата смес и стилът на кутията, като например  кутия “Royal Yacht” ‘knife-lid’ трябва да е произведена не по- рано от 1912 година, а от това, което знаем за кутиите с нож на капака, можем да определим най- широките възможни граници на 1917 – 1970.  Много по- полезна е информацията от етикета..

•   От 1921 до 1995, Dunhill притежава Royal Warrant за един или друг от своите тютюни и обикновено (макар и не винаги) отбелязва това на кутията.  Конкретно:

•   Гербът на Уелския принц( Prince of Wales Crest) 1921 - 1936;

•   Гербът на крал Джордж (George VI Crest) с препоръка от краля :1937 - 1953;

•   Гербът на крал Джордж (George VI Crest) без препоръка от краля -1954;


•    Гербът на крал Джордж (George VI Crest) с препоръка от покойния крал-
           между  1954 и 1962;

•   Гербът на Елизабет Втора( Elizabeth II Crest) 1963 - 1995.
                     (отбележете, че гербът на кралицата влиза в употреба цяло десетилетие след коронацията й )

•   Кутиите от периода на II световна война имат кратък текст, свързан с военновременните изисквания при опаковането на тютюна.

•   Кутиите от преди 1970 година имат сини бандероли United States ‘Act of 1926’ Добавянето на ‘1829’  към “Series” номер на подобни бандероли дава приблизително годината на внос, ноято може и да е отпечатана на част от бандеролите.

•   Кутиите, на които за страна производител е посочено England или Great Britain са от 1980 година или по- рано (тоест ‘in-house’ Dunhill production – имайте предвид, че не всички кутии от преди 1980 година указват страна на произход).

•   Кутиите с предупреждения относно ефекта на тютюна са произведени от ‘by Dunhill’ до 1980 година (тоест ‘in-house’ Dunhill production. – имайте предвид, че не всички кутии от преди 1980 година указват страна на произход).


•   Кутиите, на които за страна производител е посочено United Kingdom, са произведени след 1981 (т. е от Murrays).

•   Кутиите, които информират, че тютюнът е произведен under the “authority” of Dunhill са от 1990 – 1995.

•   Кутиите, които информират, че тютюнът е произведен “in association” with Dunhill са от периода след 1995.

•   Кутиите, на които тютюнът е описан в цели унции или части от паунда са от преди края на 70те години.

•   Кутиите, на които тютюнът е описан в грамове и унции е произведен след края 70те години.

•   Кутиите, на които тютюнът е описан  единствено в грамове най- общо е произведен след 1981 година.

(Основната идея на въпроса с датирането е: ‘тютюнът произведен от Dunhill ли е или от  Murrays’. Обикновено отговорът идва бързо- с проверка на страната производител – ако е United Kingdom, значи е Murrays production.  По същия начин  100 gram ‘pancake’ кутия говори за Murrays production.)


Активен

''...Ала никога повече е много време...''
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.17 | SMF © 2006-2008, Simple Machines Valid XHTML 1.0! Valid CSS!