Smio Satou

Smio Satou
(Адаптирано от smokingpipes.com)

Първата школа на Smio Satou е ателието наTsuge, за когото той работи двадесет и пет години. Неговата история обаче започва преди това, още с баща му, който е един от първите майстори на лули в Япония през 40те и 50те години на ХХ век. По- точно е да се каже, че баща му е един от първите японски майстори на лули от бриар, който е фокусиран върху европейския стил. Kiseru, традиционните японски лули, са стандарт в живота на японците до ХХ век. До втората половина на 40те години на ХХ век в Япония няма майстори, които да произвеждат лули от бриар. Бащата на Smio Satou е един от първите занаятчии, работещи за Fukashiro, първия японски майстор на лули от бриар. След войната баща му, според думите на Satou, е поправял лули за Douglas Macarthur. По- късно започва да работи за Tsuge.

Днес Satou прави до 40 лули годишно, по- скоро като хоби, отколкото професия, откак се е пенсионирал. Обикновено завършва една лула за 2- 3 дни, като се фокусира особено много върху финиша и механиката.
Именно работата по финиша и механиката са това, което отличава техниката му и я нарежда измежду най- фините, ако не и най- фината в света. Могат да се запълнят цели страници с описания на техниките, които Satou прилага, за да добие подобно перфектно качество, но тук ще приведем само два примера:

Satou често използва дълги тънки парчета бамбук за своите лули. При все, че много майстори по света използват бамбук, никой от тях няма същата лекота и сръчност при работата с този материал. Посредством метални втулки и увиването ва вътрешността на бамбука в найлон, Satou успява да използва доста по- тънки парчета бамбук, отколкото колегите му, а също и да изработва достатъчно здрави лули. Освен това, Satou не залепва втулката за стъблото на лулата, а го фиксира на място с метална шпилка, която се простира от повърхността на стъблото по дължината на втулката.

Satou е известен също и със своите нетрадиционни техники на финиш. Много майстори на лули ползват восък carnuba, смолата на вид южноамерикански орех. Carnuba има значителни предимства : предпазва лулата, придава блясък на финиша и позволява на дървото да диша. Именно последното я прави предпочитана пред различните лакове, които се използват за по- евтините лули. Satou прави нещо напълно различно. От векове Япония е известна някои от най- фините висококачествени мебели в света. Повърхността на тези мебели след боядисването е покрита със специална дървесна смола. Satou експериментира с това специално покритие и установява, че тя позволява поне толкова, ако не и по- добър газо- и топлообмен, отколкото carnuba, но е много по- издръжливо. Според Satou, лулата няма да има нужда от обработка с восък. Допълнително лулата придобива по- блестяща патина в сравнение с лулата, покрита с carnuba. Мога да свидетелствам лично ( бел. авт.), че това покритие е точно толкова добро, колкото твърди Satou: пушенето на подобна лула е отлично, финишът есе запазва по- добре и няма нужда да бъде обработвана с восък. Що се отнася до конкретните съставки, които използва, е, майсторът не желае да сподели тази информация.

Стилът на Satou е уникално японски в по- голяма степен от този на Tokutomi и Tsuge. Той изглежда по- слабо повлиян от датските майстори. Основното в стила на Satou е много дългото бамбуково стъбло и относително малка чаша. В много отношения неговите лули напомнят kiseru. Когато не използва бамбук, той често изработва обръчи от рог на water buffalo и по- рядко стандартните златни или сребърни ленти на стъблото. Друга характерна особеност, която отличава някои от лулите на Satou без бамбук е невероятно дълбоката извивка на стъблото- почти непостижима с обикновен свредел. Попитан как постига това, той се усмихва, поклаща глава и отговаря, че това е тайна.

Талантлив, тих, скромен, японец във висша степен, Smio Satou е без съмнение един от най- великите майстори на лули в света.