Иска ми се да кажа много неща по темата, но за да не бъда разхвърлян и да всичко да звучи неструтурирано и хаотично нека започна така...
Ергономия - терминологично определение Това е руското определение, публикувано в Wikipedia, давам него, защото ми се струва по-пълно от българския вариант.
Эргоно́мика (от др.-греч. ἔργον — работа и νόμος — «закон») — в традиционном понимании — наука о приспособлении должностных обязанностей, рабочих мест, предметов и объектов труда, а также компьютерных программ для наиболее безопасного и эффективного труда работника, исходя из физических и психических особенностей человеческого организма.
Более широкое определение эргономики, принятое в 2010 году Международной Ассоциацией Эргономики (IEA (англ.)русск.), звучит так: «Научная дисциплина, изучающая взаимодействие человека и других элементов системы, а также сфера деятельности по применению теории, принципов, данных и методов этой науки для обеспечения
благополучия человека и оптимизации общей производительности системы».[1].
В този ред на мисли, смятам, че трудно можем да говорим за ергономия на лулата в традиционния смисъл на думата, защото това не е машина, мебел, а нещо по-различно. Все пак, тъй като понятието има по-широк смисъл, особено в разговорния език, е резонно да го използваме за текущите цели, но в частта му, която обхваща пригодност на лулата за изпълнение на функциите й и спрямо ползвателя й.
ПристрастияТъй като хората са много и са доста различни, тук многообразието е безкрайно. Не мисля, че е по възможностите ми да пресъздам някакво статистическо или изобщо меродавно мнение за това колко и какви хора предпочитат една или друга лула.
Все пак, това, което мисля, че горе долу е правилно и бях прочел някъде е че висок и слаб човек би предпочел тънка и дълга лула, а по-нисък и по-пълен, съответно по-къса и по-дебела. Опитът ми показва, че това не винаги е вярно, а пък собствената ми “консумация”, че отчасти е така, но пък имам любими лули, които не отговарят на горното твърдение, а тъкмо обратно. С две думи, хора всякакви - вкусове безброй.
Ако трябва обаче да се направи статистика на нашата скромна общност, то би трябвало да стане по друг начин, например с някаква анкета. Все едно.
Тенденции и предлагане на пазараМоите наблюдения са, че има нещо като стандарт, например за правите лули. Отделно, формата билярд, например, в класическия си вариант има много строги изисквания за размери и съотношения, често трудно постижими. Това, което съм установил е че за стандартна права лула със среден размер необходимата дължина е 140 мм +/- няколко милиметра, дори по-често размерът е 144.
По отношение на диаметър на огнището - 19-20 мм се счита за идеалната среда, аз споделям това, но зависи от формата на самото огнище.
От тук интерпретациите са безброй.
Форма на огнището - счита се, че в правата лула и огнището трябва да по-цилиндрично със заоблено дъно. Не споделям това на 100%, според мен зависи предимно от формата главата, което е съвсем логично. Ако имаме ½ бенд билярд, то може огнището да е с цилиндрична форма, но ако е бенд дъблин, то трябва да има скосяване на стените, защото иначе ще има сериозно нагряване в средата на огнището. Последното зависи и от димния канал, ако е по-малък, твърде вероятно е нагряването да е по-голямо.
Така формата на огнищата варира много, а конкретната форма зависи най-вече от вижданията по въпроса на този, който изработва лулата или е плод на решения, свързано с дизайна.
Диаметър на димния канал - от 3,5 до 5,0 мм - варират при различните производители, но най-често този диаметър е 4,0 - 4,2 мм. Разликата между 4,2 и 4,5 е драматично голяма.
Правила при изработката. ФункцияСиметрията или преднамерената асиметрия са задължителни.
Огнището трябва да е така пробито, че стените на лулата да са относително еднакви от всички страни. Повярвайте ми много трудно се измерва, ако нямаш подходящ инструмент.
Димният канал трябва да излиза максимално близко до долната точка на огнището и в средата му.
Димният канал, дори да е пробит не в центъра на отвора за втулката (чепа) трябва да е скосен по подходящ начин, така че да преминава ТЕСТА С ПЕРО ЗА ПОЧИСТВАНЕ.
Няма значение колко е крива лулата и дали е с филтър. (На много филтърни лули това не е така, защото се счита, че няма какво да почистваш при положение, че има филтър. Не поделям това мнение.) Перото за почистване (шомполчето) трябва да преминава от устничките на мундщука до дъното на огнището. Дори да не е свободно (криви лули) това трябва да се случва с пренебрежимо малко усилие.
Така, докато пушите (без филтър) и в лулата се насъбере влага или парченце тютюн запуши отвора, можете лесно да го почистите / отворите канала с едно перо.
Ако сте в магазин и купувате лула, пробвайте с перо дали тя преминава теста, ако има препятствие - не купувайте лулата.
Ако поръчвате онлайн и лулата не преминава теста, върнете я на магазина. Уважаващите се магазини биха върнали парите или коригирали лулата или нещо подобно.
Отворът за втулката на мундщука трябва да бъде пробит перпендикулярно на челото си (лули, които са с втулка и мундщукът е съединен с шийката без разлика във формата; не са тип army mount). Докато лулата е студена, втулката трябва да влиза плавно и да излиза плавно с въртене на мундщука в една посока. Ходът не трябва да е много лек, т.е. Яд няма прекалено разхлабване. Допускът е приблизително 0,2 мм, зависи от материала. Втулка, изработена от акрил не е добър избор. На акрилните мундщуци задължително трябва да бъде поставена втулка от друг материал. Използването на различен материал за втулката често е предимство.
Баланс и дизайнТук ми се иска да цитирам, неточно, Кен Дедрих (Ken Dedrichs) (не знам как се произнася). Той казва, че е важно когато изработваш нещо да можеш да го обхванеш с поглед
ок, моята интерпретация е, че трябва да можеш да го хванеш, например между палеца и малкия си пръст. Последното при мен често не се получава с лула над 13 см.
Искам да наблегна на дизайна / баланса, комбинацията между двете и изобщо на тази част на нещата, но …. се изчерпах и ми трябва бира!
Следва продължение…..