Публикува се с любезното съгласие на Kevin Godbee от http://pipesmagazine.com/Царевичните лули на Америка- Corn Cob Pipeshttp://pipesmagazine.com/blog/pipe-manufacturer-retailer-spotlight/corn-cob-pipes-the-making-of-at-missouri-meerschaum/Царевичната лула е един от символите на Америка и е световно известна. Тя се произвежда повече от 100 години и е все още популярна и днес.
Това е историята на царевичната лула- Corn Cob Pipe, която е неразривно свързана със основаването на нейните производители- фабриката Missouri Meerschaum и фотографии, показващи стъпка по стъпка целия процес на производството на царевичните лули.
Уошингтън, щата Мисури отдавна е известен като световната столица на царевичната лула. Тази традиция се поддържа от компанията Missouri Meerschaum, която и понастоящем е най- големият производител на царевични лули в света.
През 1869 година Henry Tibbe, холандски емигрант и дърводелец, за първи път започва производството на царевични лули. Легендата разказва, че местен фермер си издялал лула от царевичен кочан, която толкова му харесала, че той помолил Henry Tibbe да му измайстори нещо такова на своя струг. Поръчката била изпълнена, клиентът останал много доволен и Хенри направил още няколко подобни лули, които изложил за продан в магазина си. Тази му стока се оказала бързооборотна и скоро се оказало, че той прекарвал много повече време в правене на лули за клиентите си, отколкото в изработване на изделия от дърво. Скоро Tibbe се насочил изцяло към царевичните лули и през 1907 година, предприятието H. Tibbe & Son Co. се превърнало в Missouri Meerschaum Company.
Meerschaum е вид турска глина, от която се изработват висококачествени лули. На немски думата означава “морска пяна”. Tibbe сравнявал своите леки порьозни царевични лули и хладния дим, който давали, с качествата на по- скъпите лули от меершаум и затова ги нарекъл “Missouri Meerschaums”. Tibbe и негов приятел- химик създали система за измазване на лулата отвън, последван от изглаждане на чашата, след като е изсъхнала. През1878 година Tibbe патентовал процеса.
Продажбата на тези лули довела до изграждането на нaционална мрежа от търговци и дистрибутори. Появили се и други фабрики за производство на царевични лули в и към 1925 година вече имало поне дузина предприятия в окръг Franklin, най- вече във Washington, близо до реката. Простата дървена постройка, в която се помещавала H. Tibbe & Son Co. В началото на своето възникване, скоро била заменена от масивна двуетажна тухлена сграда на ъгъла на Front и Cedar Streets. По- късно фабриката получава трети етаж и множество допълнителни помещения. Собствеността също се променила през 1912 година, когато компанията станала собственост на Edmund Henry Otto. Фамилията Otto притежава компанията над 50 години под управлението на сина на Edmund, Carl и внука му Steve. От 1978 до 1983 година е собственост на Fendrich Industries Inc. от Indiana. През 1983 година те продават компанията на John и Geraldine Brandenburger. През 1988 година тя е придобита от настоящите си собственици- Michael Lechtenberg, Robert Moore и Larry Horton.
В самото начало cobs са се произвеждали от обикновена царевица, отглеждана на открито. Днес лулите се изработват от специална бяла хибридна царевица, създадена в Университета на Мисури. Този хибрид дава големи, дебели, твърди кочани. Царевицата се отглежда на площ от 140 акра, притежавани от компанията в долината на Мисисипи. Служители на компанията берат царевицата и я складират в хамбари, които също се намират в долината. Царевицата се бели с помощта на белачки, произведени през 30те години на миналия век, тъй като съвременните белачки чупят кочаните. Кочаните след това се складират на горните две нива на фабриката и престояват там година- две, докато напълно изсъхнат.
Днес в същата тази тухлена сграда на Front Street работят 50 човека, които всеки ден произвеждат, опаковат и експедират около 5,000 лули за САЩ и няколко други страни. Процесите не се се променили особено от появата на това производство, все още голяма част от работата се извършва на ръка, макар че част от операциите са автоматизирани чрез хитроумно приспособяване на машини, предназначени за други производства. Процесът започва с изсипването на кочаните в улей и спускането им до най- долния етаж на фабриката. Останалите люспи се премахват и кочаните се нарязват на еднакво дълги парчета от множество триони. Парчетата се пренасят от транспортна лента до калибровъчна машина, която ги сортира по размер. Пробиват им се отвори за тютюна и след това попадат в един от четирите струга, които ги оформят. Именно струговането е процесът, който оформя типа на лулата. Някои от по- големите лули и до днес се струговат на ръка. След това се нанася бялата замазка и заготовките се оставят да съхнат един ден, преди да се изработи гладкия финиш. Друга машина пробива отвора на стъблото, след което чашите се лакират посредством обръщане в бъркачка за цимент или прекарване през лакиращ спрей в специално помещение. След това лулите се прехвърлят в друго помещение, където им се поставя щампован метален пръстен, в мундщука се поставя филтър и той се набива в стъблото. Стъблото се залепва за чашата, на основата на чашата отдолу се поставя етикет, лулите се опаковат и са готови за изпращане.
Днес има 18 различни вида царевични лули. Повечето от тях имат и варианти на формата на чашата и могат да са с прав или bent мундщук. Missouri Meerschaum corn cob pipes са популярни като сувенир, но се купуват главно заради удоволствието от пушенетео им, останало неизменно повече от век.
Ето снимков материал, илюстриращ стъпка по стъпка процеса на израотване на царевичните лули във фабриката Missouri Meerschaum
моля, вижте снимките в оригиналната публикация:
http://pipesmagazine.com/blog/pipe-manufacturer-retailer-spotlight/corn-cob-pipes-the-making-of-at-missouri-meerschaum/
