Калин ми подхвърли интересна идея-да потърся нещичко за съветската фабрика за лули(била е точно фабрика),,Ява“.След като намерих това-онова,разбрах,че доста от артикулите й съм ги виждал-особено лулата ,,Мефистофел“.Но всичко по реда си…
Всичко започва с нещо като легенда.По време на Втората Световна Война,край руския бряг на Балтийско море,потъва английски търговски кораб.След победата се сетили за него-след оглед на товара,се оказало,че е пълен със странен дървен материал.Нито за мебели,нито за строителство подходящ.Оказал се бриар.Решили русите да питат Сталин(както си му е реда-той всичко знае,пък и пуши лула),какво да правят с материала.По някакъв начин информацията стигнала до вожда,та той разпоредил да започне работа цех за лули, към съществуващата фабрика ,,Ява“.Едва ли Сталин се е занимавал с това,но така историята звучи авторитетно.
Втората част на историята е свързана с първият майстор в новооткрития цех-някой си занаятчия Янкелевич,който изработвал нови мундщуци от ебонит,на място на повредените.С изработка на самите лули не се е занимавал.И все пак с неговото име се свързва началото на производството.След смъртта му е намерена сериозна негова колекция от английски лули,което говори,че е бил навътре в нещата.
След като свършва бриара от английския кораб,започва внос от чужбина-срещу валута.
Фабрика ,,Ява“ е произвеждала шест вида лули-правите класическа и с шестостенна чашка,и извитите ,,Мефистофел“, ,,Лайка“, ,,Лъв“ и ,,Орлова лапа“.Видно е,че е имало и други,но явно са били изключение.Тези шест са били за масовия потребител.Според качеството са се делили на три вида.Висше,първо и второ качество.Лулите от висше качество,заедно с кубински пури и някои луксозни руски цигари,са се продавали в специални магазини.През 1964 година,една явска лула от висше качество е струвала 5 рубли.
Първо и второ качество се продавали по павилионите за тютюневи изделия.Опаковани в нелепи копринени торбички,били поставяни в картонена кутия,заедно с инструкция за експлоатация.Всички извити лули били с червеникав оттенък-навярно заради лака,с който се прикривали различни дефекти.Явно бриарът не е бил особено качествен.
Производството приключва в началото на 90-те години.Днес търсенето на лулите ,,Ява“ с колекционерска цел,е все по-голямо.
Ето и трите големи имена в съветското производство на лули:
Алексей Фьодоров-счита се за родоначалник на производството.
Валентин Кисельов-баща на „инженеринговата“ лула в Русия(СССР).Прилага научния подход в изработката.поръчвали са му лули от Кремъл-за подаръци.Негови екземпляри са собственост на английския премиер от 70-те години Харолд Уилсън,и на Хенри Кисинджър.
Владимир Гречухин-техен ученик.
