Аз започнах да оформям музикални предпочитания в началото на паметния период 1981-ва - 1986-та, когато се озовах сред стадо уплашени себеподобни, в чужд град, сред непознати и странни хора.
Тогава не си падах, ама вупще по твърди звуци!
Още повече- винаги съм отбягвал "вълната", лашкаща насам-натам слуха на съучениците ми. Гледах да съм на моя си фаза, ако ще и да ме титуловат "архаичен" и "смотан".
Но разбрах, че за всичко си има време. Нещата си се наместват, слоевете улягат и между тях кристализират камъчета, всяко от които си тежи на мястото.
В момента с удоволствие слушам както "олд скул" хеви метъл, така и някои по-нови търсения в тази насока. Не държа да се "закова" на точно еди-коя-си-най-велика-група. Всяка банда си има златни парчета, както и някакво количество "плява" - ей тъй, за пълнеж.
Страшно се забавлявам, когато насреща си имам някакъв току-що излюпил се музикален "корифей", разпалено обясняващ "уникалността" на също тъй новопръкнали се свирачета. И ми става благо, когиж се оцъкли, като му пусна палеозойско парче, например на "Цепелин", в което се прокрадват първите вълни на Метъл идеята.