Среща във варна

Ривю: първият ден Черно фередже направиха страхотен купон за откриването на феста - макар и доста цинични, бяха големи майтапчии, чак заразителни. След тях Ария дадоха наистина всичко от себе си - повечето хора смятат, че руският не става за твърда музика и аз донякъде съм съгласен, но не може да им се отрече, че свириха отлично и с много желание и енергия. После бяха Тъндър, но аз малко ги пропуснах за презареждане с бира и кебапчета.
Аксепт направиха изключително профи сет. Изпълниха почти всичките си стари класики плюс новите хитове. В лицето на МАрк Торнило наистина са намерили отличен заместник на Удо Диркшнайдер, макар че в "Болс ту дъ уол" не се справя така добре, както и в "Брейкър". Волф Хофман не си смени нито веднъж китарата както повечето позьори и общо взето показа, че и с една китара може да изсвири страхотно два часа и отгоре концерт. Направиха с басиста Петер Балтес няколко готини надсвирвания и много атрактивни, но пък много-много не се заиграваха с публиката, което направи изявата им малко стерилна. Вярно е и че публиката хич не беше много. Приличат доста на АС/ДС - нямат новости, но пък всичко си им е класика - знаеш какво да очакваш от тях - класическа немска тежка индустрия от добрия стар хеви метъл. Ни повече, ни по-малко. А Хофман с тоя обръсната глава и правилен череп съвсем е замязал на Брус Уилис на дизайн. Откриха и паметника на Жоро Минчев, който е станал заедно с този на Рони Джеймс Дио доста добър.

Втората вечер попропуснах началото и не коментирам. Доро обаче свири доста дълго и изпълни много добре нещата си, направи си доста добър сет и си комуникираше доста с публиката - въобще раздаде се отвсякъде. Лелята продължава да е атрактивна и добра изпълнителка.
ПОсле се появиха Пърпъл. Нека да сме честни: Гилън си е поизгубил до голяма степен гласа, не изпълниха доста от класиките си. Дядкото е доста остарял. Верно че ръмеше и духаше гаден вятър, но тая жегава сцена и прожектори старчето дори му се наложи да си сложи горнище на анцуг и съвсем замяза на песионер. Другите са абсолютни профита и дръпнаха един концепт точно от два часа без пет минути и толкова. Един бис, почти никакво заиграване с публиката, пак доста стерилно. Като сравнявам с концертните записи от 80-те просто звукът и изпълненията са все едно слушаш си-ди. НЯма грешки, мазане, забързване, забавяне, малко заиграване и малко лигавене. Сякаш си на симфоничен оркетър - свирят, пляскаш, питат те как си, добре ли си, благодарим ви и довиждане. Е времената се менят. Радвам се все пак, че ги видях, жалко че сред тях обаче не са Джон Лорд и Ричи Блекмор. Все пак бяха пълни профита.
По отношение на публиката обаче Менуор си остават номер едно за Каварна от изпълненията.

Иначе Сократ черпи на Петерсън Олд Дъблин - тлична латакиева сме, която преминава в една кисело-сладка гама по средата и се държи отлично - огри и изгаря безпроблемно.
Другата проба от Сънсет Брийз на Петерсън си беше качествен, но за мен малко еднообразен ароматик спорде мен с ароматизация на нещо като череши от кутия бонбони с пияни вишни, ама от тия новите на Сушард, не от класиката и ароматът на тютюн почти не пробива на повърхността. За датски тип ароматик - отличен.