Всичко започна преди около месец. Или не - преди около 7 години. А всъщност, като се замисля сега - преди 35...
Ама да започвам.
Преди около 7 години вече доближавах стоте килограма лично тегло, а при моите 174 см ръст това означава, че съм или някакво анаболно говедо, или, както може би се досетихте вече - просто обездвижен и затлъстял програмист. Там някъде започна и процеса по преход към сегашната ми професия, ама това, вече, е без никакво отношение към настоящата история.
Та тогава реших, че тая работа не е на добре и че трябва да взема някакви мерки. Та поразрових се из Интернет, изчетох доста материали и открих ВМ-НВХ - сиреч Високо Мазнинно - Ниско Въглехидратното Хранене. Накратко (ако някой се интересува, мога да му обясня и "надълго") - хранителен ъъ... режим, при който човек ограничава консумацията на въглехидрати и допълва необходимите му калории с мазнини. Следствието от това беше, че се научих да готвя и като резултат готвенето ми стана едно от най-любимите хобита. То ВМ-НВХ е проста работа, ама всъщност не съвсем. Ако искаш да консумираш не повече от 50 g въглехидрати дневно бая ще се озъбиш "по света и у нас" (тогава живеех в Нигерия). Ако някой си направи труда да прегледа съдържанието на продуктите, които консумира дневно, ще се изненада колко много въглехидрати консумира - то не е хляб, то не са картофи, ориз, тесто... Абе накратко - ако не си готвиш сам - не става!
От тогава ми е и едно друго хоби - колекционирането на готварски книги
Това горе ми е долапа в кухнята, в който си държа подправките и
малка част от готварските книги - тия, които ползвам най-често.
По това време някъде открих и пурите и лулите. Цигари през живота си съм изпушил числом и словом 1 (един) брой - една приятелка ми сви ръчно една,
облиза я и я залепи, ама аз, нали съм прост, я изпуших като лула - т.е. не вдишвах (гълтах) дима. Е - не ме впечатли особено...
Та преди месец си купих книгата The food and cooking of Belgium. Живях половин година в Люксембург, та имах някакви очаквания, ама тая книга приятно ме изненада с рецептите си за готвене на месо с бира - която все още много, ама много обичам.
Та понаготвих аз рецепти от нея и стигнах до Wild ragout uit de Ardennen, или по-скоро Civet à l'Addennaise (щото нали Ардените са във Валония) - еленско задушено по Арденски. Аз, естествено, не ползвах еленско, ами телешко... Може би тук е моментът да попитам дали има във форума ловци, които биха били съгласни да разменят каквото и да е дивечово месо срещу пари и/или услуги - ако има, да ми се обадят - ще измислим нещо!
Да, ама в рецептата се изискват 2 супени лъжици
джин. А аз джин мразя, мразил съм през целия си живот (35 години, от когато започва историята) и ще продължа да мразя. Или пък не?
Та за рецептата купих една бутилка джин Bombay Sapphire, сготвих я (много вкусно се оказа, проклетията), ама ми остана почти пълна бутилка джин, която само ми заема място в хладилника.
До снощи.
Рекох да запаля една лула C&D Epiphany. За мен - типичната английска смес. Ама много типична. Вярно, че я рекламират като "съживяване" на Revelation - тютюн на Айнщайн и други учени, ама и без това... Абе като я пушиш и ума ти рисува една картинка на възрастен преподавател в Оксфорд, с папионка и прочие, който пуши лула. Наистина! Усещаш латакията, ама не баш (във всички случаи не като в Pirate Kake).
Та паля аз лулата снощи, оглеждам се - вкъщи само тая бутилка Bombay Sapphire. Е какво, викам си - като няма риба и ракът е риба. Налях си.
Еее, ооо - ама то, това джин ли е? Пуша си лулата, пийвам си от джина и се чудя - е от къде пък се появи тая сладка нотка в напитката? То верно, че джина си е английска напитка, ако и измислена в Холандия, ма чак пък толкова ли бе?
Поуката от цялата история - комбинацията от хубав тютюн с умерено количество латакия и хубав джин е просто почти перфектна!
