Инструменти,техники и тактики при изработка на лули,аксесоари и други подобни.

[Вехтия]

Прав си Вехтий :че е дълбочък фонът-дълбочък си е !И за ширината на детайлите си прав,че може да е по-тесничка,но бриарът е капризно нещо- започвайки да го резбоваш не можеш да следиш посоката на влакната както при нормалните дървесини и когато трябва да се моделират суперфинни детайлчета, изкършванията са доста. Липсата на хомогенност и разликата в твърдоста на летните и зимните годишни кръгове при бриарът са нещото,което затруднява неговото моделиране при дърворезбоването на тънки детайлчета ,но пък благодарение на тази липсваща хомогенност се получава сандбласт орелефяването  .Благодаря за забележките!В скоро време ще пробвам да направя нещо "по-заплетено",както го рече.

 А с какви инструменти ги режеш, маестро ? Да споделя; най-финярски длетца съм си правил от прежалени, или нарочно прецакани "часовникарски" пилички. Изпървом само им отнемам насечката на точилен камик / белгия /, па после си ги точа както ми е угодно. Но за такава дребна работа прекрасно върви / 80 процента от операциите / едно простичко и миниатюрно "шпиц" ножле. Става и скалпел, като му изядеш на шмиргела коремчето - да не ти се мотка, де не требе.

[Десислав Гечев]

Вярно от старите пилички от соц-времето и аз съм си правил длета,но вече съм се оборудвал със скромен арсенал от горнооряховския майстор на длета Слави Гуевски ,а също и с някои по-рядко срещани английски и френски длета,които купих на безценица от една дъщеря ,чийто баща занимаващ се с дървопластика, наскоро починал,та тя решила да се освободи от тези "неща".
Най-хубавите прави длета обаче,са си моя изработка от стомана на  абрихтов нож.
Общо взето си падам почитател на добрите инструменти и затова не пестя средства да се сдобия с такива.Много често приятели са ми подарявали длета,връщайки се от чужбина...така,че всеки мой инструмент си има история,която само аз зная...донякъде.

[rusen plovdiv]

А някой запознат ли е ,или правил ли е така нареченото отвръщане на пили за длета . Знаете ли точно как се .прави в домашни условия . Това е вид термична обработка за намаляване крехкоста и чупливостта на пилата , и увеличаване на еластичността и . Също подобрява издръжливостта на решещия ръб на инструмента .Бате Десо ,а ти как ги точиш длетата - на ръка с белгия , или със кече и някаква шлайф паста . Става въпрос за финното заточване , понеже ми куца тая част точно .

[Вехтия]

 Окончателното заточване винаги се извършва на белгия. Най-добре на т. нар. "Критски камък". Той е антрацитно черен, "мазен" на блясък. С него се обира тънкият "конец", който се образува при заточване и трябва да се отстрани, понеже се огъва в едната, или другата посока и пречи на рязането.
 Не ползувай кечета и паста, само ще нарушат формата на острието. След критския, длетото се минава на кожен ремък, евентуално. В посока обратна на рязането.

Това е накратко. За по-подробно - има клипове в "тубето". Пишеш Knife sharping зяпаш.

[pinhead]

Зависи какво искаш да правиш с това длето. Проблемът на пилите за метал е, че след валцовенето (коване) стоманата не се нормализира и остава с изкривена кристална решетка. Така постигаш по-висока твърдост след закалка, но и ниска якост на огъване и опън. Дори да отвърнеш на 400 - 500 градуса, стоманата пак остава чуплива. Отделно, че средно температурното отвръщане при много стомани води и до още по-голяма чупливост. С две думи, в домашни условия не става нормализиране - трябва детайла да се нагрее до аустенитна фаза и да се охлажда постепенно в рамките на 6-7 часа (примерно). По-лесен вариант е, от фирма за търговия с метали купуваш подходящи парчета проста въглеродна стомана, а от "Практикер" - пропан-бутанова горелка и почваш да си експериментираш със закалките.

Поздрави

[Вехтия]

 Точно!
А най-важното е - да си намериш отнякъде стара "цветова" температурна карта за стоманите. има я въ вехтите учебници, "топлярските", за техникуми по металообработване.
 А и за дребните детайли не ти е нужно толкова еластично длето - няма да го ползваш за лък я! Аз моите съм ги мъчил и със струговане на полистирол и плексиглас, където еластичните и термични натоварвания са доста големшки, и пак не са пострадали, освен че се затъпяват бързо.

[pinhead]

Ба, за простата стомана един магнит върши перфектна работа. А като почнат искри да излизат, начи гориш въглерода и трябва да фъргаш парчето...

[rusen plovdiv]

Бе то за цветовете на закалката и искрите ,и разкаляването е ясно . Въпроса е как от пила да си направя длето за струга за дърво, без да се страхувам ,че ако захапе евентуапно ,парче от острието няма да ми се забие в вратната , юголарна вена .Тоест , как да направим мартензита по еластичен и по близък до стомана 50 55 примерно. Иначе от ножове за абрихт , планя SSH и аз имам страшни длета ,със заварена дръжка .
Има бая материали във чуждите ууд търнинг сайтове и форуми ,и във ножарските .Обаче , понеже не съм го правил , да закалявам неща , с изключение на центъра са стругчето си и 2  3 други от ш калибрована стомана . Иначе длета имам купешки много , стават да си чистиш боята от старите мебели , или да работиш около 1.5 минути докато се затъпят . Имам и някое на Гуевски , добри са ама и цените също . И то съм ги взимал от разпродажби. Малки длетца имам и аз много за лазлични детайли.  Въпроса е , дали някой във форума е по запознат , на практика със отвръщането и закалките , примерно да го е работил на практика . Щото на теория и аз мога 3  4 листа да напиша , ама като пуснеш машината на 2000 оборота , трябва да си сигурен , че някой чеп , няма да те препарира или простреля с парче от твоето длето , което държи ръб , или острие ама е чупливо .
Както има и длета , които са прекалено еластични , и понеже се огъват , захапват постоянно детайла - те са си за дърворезба .
И аз имам 30  40 длета ама 5  6 само дето аз съм ги правил и 4  5 Манесмански стават горе долу за струга , ама работиш примерно 5 мин и точиш пак . И то със увеличен почти двойно градус на острието . Защото самоделно направеното длето реже невероятно и прави чудеса , а изтъпяващото се ти вади нервите , кърти , усуква и прецаква детайла . Пък висококо качество длета ,не се внасят , или ако поръчаш цената е много качествена и тя .
Така саморъчно изработения инструмент , остава най доброто и икономично решение , за ситуацията .
Лошото е , че само прави стават от пилите , само 1 2 имам от маси - точиларки за ножове , със профил маникюр или така наречените Длета за груба работа . Също ги наричат и Боул Гауджес - длета за купи - става въпрос за голямо , масивно , дълго длето за първоначална обработка на детайла или заготовката . Режещите също са трудни за направа , само изглеждат на пръв поглед лесни . Обаче ако искаш да направиш втулка от некво дърво , и да я отрежеш чисто , без да я крътнеш или да я овъглиш - това вече иска професионален инструмент . Особено , ако е по -голям диаметъра на работа .Или си я издълбал преди това и искаш да я резнеш цяла от 1 път , а не на 3 път .  
Та няма да е лошо да отворим една тема някъде ,Инструменти примерно , където мераклий и хобисти , пък и майсторите да обсъждат относно материали , инструменти ,машини .Понеже доста от нас си работят постоянно нещо в къщи - лули , ножове , поставки темпери и много други неща , поне да не спамим темите и да си споделяме опита един с друг .Не за друго ами да не го научаваме по трудния начин .

[getzpipes]

Само да добавя - заточването на длетата е естествено и задължително при струговане! Нема такъв филм да свършиш работа с тъп ивструмент. А относно трошенето на длета от пили при струговане - аз лично ползвам такива от много години, и досега не ми се е случвало да се счупи длето - чупи се дървото или ебонита или акрила. Освен това струговам на ниски обороти - вероятността от грешка е по-малка и е по-безопасно, също така по-бавно се загрява обработваемият материал. Е, и по-бавно става работата, хехехехе

[rusen plovdiv]

Усетих номера със по бавните обороти , но все пак от 2 месеца имам стругче и в началото хапеше доста . Сега скоро не ми се е случвало. Явно нещата си идват с практиката .

[Вехтия]

 Това - с оборотите, верно забравихме да го споменем.
 Прав е Гец - всеки материал си иска оборотите, а че и стъпката на подаване. А най-голямо дътво съм чл с гумени детайли !! Докато намеря оборотите, а че и верния ъгъл на атака.... Майко мила!
 И едно много коварно нещо; при пластични материали - положителен ъгъл атакуващия ръб - никс ! Още имам белег от шев на ръката.
 Направи ми впечатление, разсъждението за чеповете; че те са най-прекрасни за струговане - плътен, нецеплив материал. Само да не са от тези, дето са отделени от основния материал. Тогава самите те са склонни да отлетят на юг със прелетните фтички.

А впрочем - какво ти е стругчето Русене - дърводелско ( с опора за ръчно водене на длетото ), или металджийско (със автоматично подаване на ножовия захват /супорта/ )?
 Нож можеш да счупиш само ако подаването е с по-голяма стъпка, или дълбочината на рязане е прекалено голяма. Даже и да не строшиш ножа, в тези случаи ще получиш грубо обработена повърхност, или ексцентричен детайл - заради вибрациите. Всичко е въпрос на "експириънс" - първо изяждаш лайното ( пардоне моа ) , а после започваш да се наслаждаваш на богатия послевкус.

[rusen plovdiv]

Абе стругчето ми е дърводелско , аз съм си го сглабял , и няма високи обороти . Има и поставка за длетото , има и кръстато суппортче със ножодържач . Обаче поради големите луфтове на супорта понякога захапва ножа , като работя със супорта . Ако го уплътня със пластини ще стане , ама нямам време , и си работя ръчно с длета . По готино ми е . Като посъбера пари ще си взема едно универсално , малко стругче и един мини банциг . А и няма универсал ,а един патронник ф20 и една плантшайба с челюсти , която си направих на С 11 на работата . Тя хваща кубчета дърво и пръчки полиацетал или акрил примерно .   ;DТо аз го направих да се науча, и да си работя лулички на него , така за кеф и понеже не вади пари ,го сглобих и работи много добре за правена машинка . Има си център ,с патронник за качване . Имам си много дребни прикачни и нструменти . Ако ссе подобри работата и посъбера пари , въпрос на време е да си взема нещо по така . Идеята за това стругче ми дойде от внучката на един от пионерите на пайпмейкинга ваъв датската школа - Нана Иварсон ,тя работи със подобен тип стар струг и прави невероятни лулички . Някой идей и планове свалих от Практикал машинист - форума и нета . А до нас имам познат със пункт за изкупуване на скрап ,и каквото ми трябва като инструмент или части си го свалям от машините там - ел. двигатели , части за 1 лв килото . Лошото е че моторчето е слабо и на по ниските обороти дава сила , ама на по високите няма сила . Сега съм си намерил чисто нов руски мотор 1 киловат ,и сега като си намеря и 2 стъпаловидни ,конусни ремъчни шайби за различни скорости , ще стане по така .Намеря шайби или материал да си ги врътна на С 11 . Ама всичко си е пари , пък не съм много сигурен , че да влагаш пари в непрофесионална ,правена машина е разумно . По добре да си купя нова .
Не дават на изплащане вече, без трудов договор ,иначе да съм взел нещо добро досега .
Ама то хубавите машини са за професионалистите , като си аматьор и не разчиташ сериозно на него, и това стругче върши работа . То важното е качеството на продукта , който правиш .
За мен сега едно банцигче , ще е много по полезно . За да си режа дърво за заготовки , или да си правя заготовки за струговане от разлечни дървета , екзотични и декоративни . Има модели на Райдер и на Ейнхел по 250 лв .
Обаче понеже сега съм почти без работа и гледам бащата сам , той е на 88 та нямам много възможности . Даже преди месец пералнята се развали и сега събирам за нова . Та машините ще са след пералнята . Ха ха ха
Мечти в далечно бъдеще - може би , ако има възможност , някой слънчев ден , при благоприятни условия и първа възможност . Така се успокоявам и аз . Ама ще си довърша аз работилничката . Половината неща ги имам .
А машини за работа имам по приятели , ама е някак си чергарско - носиш материала и си го работиш там и после си го връщаш в къщи .  

[Вехтия]

 А-а-а-а! Ясно откъде е "хапането" - заради луфта, материалът се качва върху ножа. Това е неприятно. Луфтът е най-големият враг на майстора.
 А "универсалът" е нещо незаменимо при цилиндричните заготовки - "фи"-та от полимери и цветни метали, а преди - когато работехме с един приятел мебели - не се бавехме със сваляне на това нещо, за да закрепим друг захват. Хващахме план-шайбата направо в него.
 Но относно високите обороти - незаменими са при дървото! Тогава става най-прецизното струговане. Е, важно е и регулирането на стъпката на ножа.
 А за задвижване на полир-шайбите и прочие шлайфащи инсрументи - добър вариант е двигател от автоматична пералня. Има възможност за регулиране на обороти и реверс.

[Вехтия]

 Сетих се за един материал, който от десетилетия се ползува за миниатюрни длетца.
Става въпрос за т. нар. "игларска стомана", или "губеркова". Това са калибровани, малоразмерни "фи"-та, с висока твърдост, но и еластични донякъде. Ползват се в производството на шевни игли, откъдето идва и името им.
 Ако такива не се намират, отиваш в магазинче за сарашки и обущарски стоки, и купуваш от най-големите изтеглящи игли. От тези, дето се ползуват със цангов държач. Режеш върха и заточваш както си щеш. Стават длета от 1 мм до 3 мм. Ако търпеливо ги изковеш на горещо, можеш да докараш тънки остриета до 4 мм ширина - за гравьорска работа.
 Не е за хора без търпение.