C&D Epiphany

Седим си тука у офисо на отворен джам, пушим си Epiphany, и какво ще вида, нема ривю за него. Панев мисля че доста го харесва и му е един от любимите, и е обсъждан тука но не е писана рецензия.
Та затова реших да драсна некой и друг ред докато са ми налице импресиите.

Значи Epiphany е възстановка на легендарния Revelation от едно време, пушен от известни личности като Айнщайн и некои други. Бинг Кросби също май го е тачел много. Възстановката е на тази версия на Phillip Morris, не по-късната. Двете са се различавали само по cut-a, тая на Филип Морис е била като сегашния, некакъв неопределен кът, а по-късната на HOW (хаус оф уиндзор) e била по-класически ribbon.

Kакто и да е, хора се кълнат че е едно към едно със старата версия на ревелейшън.

Аз съм пушил само насипна версия, така че ще рецензираме нея.

Значи аромата му първоначално в буркана или кесийката е некакъв много зле, усеща се топинг яко, което навежда на мисълта че е нещо като And So To Bed на Езотерика, демек ще си пафкаш през целото време латакиева смес, но ще те удря и ароматизацията и ще те дразни до последно. То и миризмата е като на And So To Bed. Преди паузата го бех пушил тоя тутун, и имах спомени че е добър, но тогава какво ми е разбирала главата, затова реших да го пуша пак, за да си опресня и коригирам мнението за тоя тютюн.
Най-много да го сложа в графата "тутуни с топинг" и да го отсвиря окончателно.
Не стана така обаче, защото почна да ми харесва.
Топинга не е толкова силен и натрапчив, и има нотка на алкоголь, и то доста приятна, така че се търпи в първата една трета от лулата, а после отшумява и не се и усеща. Некои казват че я усещат до края, но аз не я усещам (което е добро нещо). Може би от тоя перик толкова да са ми затъпели рецепторите в носа че да не мога да усетя. Хора изложени постоянно на силни миризми накрая остават неспособни да усещат каквато и да било миризма. При мене май ще се получи същото нещо, но за сега още хващам туй онуй.
Тук само ще напомня да не се прилага при пушенето така наречения метод на retrohaling (издишване на дима през носа) защото ще си прецакате и рецепторите в задната част на носа, тези отговорни за усещането на храната когато ядеме. Затова само French Inhale метода, ако ще си прецакваме рецептори, поне да са тия в предната част.
Малко се отплеснахме в ретроспекция, да се върнем на рецензията.
Този тютюн много прилича всъщност на Nutty Professor на 4noggins. Съдържа Вирджиния, Бърли, Латакия и Перик, и има топинг отгоре на всичко.
Бърлито не се усеща, обикновено в такива смеси се крие защото нема некаква специфична миризма, а служи да попива по-добре топингите и ароматизациите. Усеща се като повишава алкалността, и некои хора (като моя милост) ич не са толерантни и им дразни лигавицата. В случая Перика дава киселинност, така че се неутрализира и не се усеща това неприятно възпаляване на лигавицата което хората го бъркат с Tongue Bite.
Вирджиниите не се усещат много много като аромат, но пък си дават много солидно body на смеската, и може да се каже че са в точната пропорция и обработени и избрани по най-добрия начин.
Латакията се усеща некъде след първата трета от лулата, най-силно е изразена по средата когато дима си придобива нормален английски оттенък. Няма я много по принцип и не играе никога домминантна роля.
Перика, .... е той се усеща от самото начало, па се до края. Перика е това което щипе на носа, тип черен пипер. Има си го от начало до край, аз напоследък много аресвам тутуните с перик щото подправят целата смеска и ако тютюна е сладникав, някак празен, безвкусен, перика веднага го стяга и му придава остри нотки което прави илюзията че е по-full. Тука е същата работа, много добре е балансирано всичко.
Ароматизацията: Е, тука малко са оакали нещата, първо защото като го подушиш в кесийката и мирише грозно, второ защото в първата трета разваля кефа. За щастие не е натрапчива и отшумява бързо. Не се смесва със сладките нотки на вирджинията за да създава дискомфорт от датски тип като Мак Барен на пример. Ако ще сме честни, вирджинията никаква я нема в първата част, което е много добра характеристика, и целата ароматизация е американски тип което е още един плюс. В дацките смеси може ароматизацията да е мнооого лекичка и в контекст на тютюна, но това е..ва майката на целия тютюн. Тука не е баш така, и като си отшуми кат хората, си се различава качествения тютюн без да требе да се дистанцираш от кейсинга през целото време и да ти разваля кефа.

Общо взето стабилен тютюн от американски тип, не бих казал че е класически ингилиз. Променя се радикално като хамелеон от началото до края, но това дали е добро или лошо, зависи от настроението. Много ама много прилича на Nutty Professor, с тая разлика че латакията е доста по-малко, и топинга е по-различен.

На сила е средна работа накъм Full. Може би перика да създава усещането че е по-силен отколкото е всъщност, не знам.
На никотин е ок, пак около средата някъде.

Като цело с чиста съвест бих го препоръчал за всекидневен тутун, защото не е нито толкова комплексен да се вглъбява човек в контемплация, нито пък е тотално плосък като отвлечеш вниманието да усещаш само шума дето по-скоро пречи отколкото кефи, общо взето много приятен и всичко си има, нищо не му липсва.
Не съм писал ривю за него в tobaccoreviews, но ще пиша и там след време и по техната система за рейтинг отива към 3.5 накъм 4 звезди.

И което е най-големия плюс, доста се различава от континенталния ойро стил тютюни.

Наздраве!