W.O. Larsen old fashioned

[Gruev]

В началото на миналата седмица, ми се наложи спешно да ходя по работа до София.  С две лули в колата и без щипка тютюн за връщането до Варна(забравих си кутийката Royalty  в Родопите), се озовах в нелепа ситуация :-)
Викам си, Ще купя от някъде тютюн и ще спася положението.
Пътьом по Цариградско шосе се отбих в Дъ Молл и право в магазин премиум или там както се казва.
Никакви изненади. Кептън блек, стануел и Ларсен в изобилие. Спрях се на олд фешънед от немай къде.
Натъпках тютюна в лулата и газ към Варна.
О ужас! Като загря тази лула. Не гори, аз паля, тъпча, паля, тъпча и лулата ще гръмне още малко. Охлаждам на духалките на климатика и смуча... Аматьорска работа.
Реших че съм се сдобил със 100 грама нищо.
Вкъщи обаче, все пак отворих тобакоревюс и попрочетох това-онова. Последва втори опит. Извадих количеството за пушене в доволно големия капак на кутийката, понадробих го малко, посмачках го, оставих го 20 минути да поизпръхне. Натъпках го стегнато в един филтърен биг бен с голямо огнище. И се оказа, че този тютюн съвсем не е за изхвърляне! Не е върха на сладоледа, обаче става за десерт. Лек аромат на шоколад и уиски, препечени лешници и нещо неопределено. Това с ароматите е много субективно нещо. Установих, че ако се пуши бавно, не загрява лулата, усеща се аромат и като цяло е приятен. Насилиш ли го малко обаче, работата става Джекил и Хайд. Хапе лошо, ароматите изчезват, отстъпвайки място на миризмата и вкуса на оборски тор. Първа третина-приятно, втора-поносимо, ако внимаваш и трета третина-мазохизъм.
Като обобщение, бих казал, че ще изпуша всичкия Ларсен в кутийката, но най-вероятно никога няма да го купя пак.
Красива кутия, приятен аромат в кутията и после игра на нерви.

[ozzy]

Някъде бях споменал разочарованието си от Ларсен.Много блясък,средняшко ниво.Не,че не стават,ама нещо надценени са им продуктите.От 5-6 вида,които съм пушил,един по-ми допадна.И то от меките пакети,които не се внасят тук.Ето този:

[balkan boy]

Ларсен залагат на много (ама наистина много) химия в техните тутуни. Лепкави са, не съхнат, и в кутийката имат много парфюм който се усеща само в първата час от лулата. После остава гадния химически вкус и метално дразнещо бърли усещане. Те тутун без бърли май немат. Бърлито е много лют тутун, алкален, (за разлика от другите кисели такива) не съдържа никаква захар и е идеалния медиатор за химиите и парфюмите.
Дацки тип от секъде. Не се препоръчва никак. Гори лигавицата, а единственото "приятно" нещо което можем да усетиме ако го пушим много леко и бавно, е парфюма.  Дима е много мокър, плътен и горещ поради промишлените количества пропилен гликол и глицерола който прави тутуна лепкав но е необходим за фиксатор на ароматите.

Химията не се препоръчва. Обикновения тутун с вирджиния кейсвана със захарен сироп, перичец, латакийка, ориенталчета и прочее върши супер работа.
Спорет мене нема нужда да се измъчваме с химии.