Като туриме в уравнението и простия факт, че обонянието се променя с възрастта - обикновено не към добро... Те и дъртите ми колежки се викат: "Бе тва не е като едно време, бе онова не е като едно време"... На вкус... За храна става въпрос, да не си помислите нещо - те вече са си въобразили, че са девствени и никога не са правили "такива работи" - дърти лелки, кво да ги правиш...
При мене един смотан проблем със синузита така ми разбрица обонянието, че повече от година по-късно още не мога да се оправя. Абе едно и също шишенце с парфюм ми мирише по различен начин вече. Основният аромат си е там, ама нюансите са различни. "Абе подобно е, ма не е същото" - да ви звучи познато? А то, същото шише...
Ако пушиме дори два абсолютно еднакви тютюна сега и след десет години се обзалагам, че пак ще кажеме "Абе, не е същото...". А то проблема си е в нас.
