:oУау,браво бе,Климе-ти може да продадеш и лавандулов спирт като марков парфюм...Аз си падам по старите класически парфюми,та ревютата ти ще са ми от полза.
Ози, представа си нямаш колко си прав. Особено за лавандулата. ТЯ подобно на розата остава основна и почти незаменима съставка на почти всички видове парфюми.
За старите парфюми също си прав.
Нещо, което научих с тях е, че те приличат на дрехите и на тютюните:
точно защото чисто физиологично всички сме си по мъничко различни - в обонянието, в осезанията, в потните жлези и в способността на кожата и тялото ни да преработвка определени съставки - затова и тютюн и дрехи и парфюм са се пробвали по няколко пъти, за да установи човек дали му "стоят", дали му "тичат", дали му понасят, дали той ги понася.
Сегашната тенденция на рекламата е да те убеди бързо от пръв поглед и пръв мирис, че нещо трябва да се купи. Това убива обаче великите класики... масовият хамбургер, цигара с вирджиния бленд стават ширпотреба - без луксозната наслада на преживяването от бавното и усамотено задоволство на личния кеф, че нещо ти е "вкусно".
Също така обаче с възрастта човек се променя - както казава в един блок един лулист - с възрастта почва да харесва друг тип тютюни - така и с парфюмите - Пур мосю на Шанел от 1953, О соваж на Дор от 1962, Мусаш на Роша от същия период, после революционните за края на 60-те и набалото на 70-те Арамис на Арамис и "зеления" Пако Рабан със сигурност са по-дядковски, но всъщност по-джентълменски и улегнали. И може би все още ги има, защото с тях е както с Дънхил - не можеш да сбъркаш - удобни и представителни са за всеки случай и излъчват сигурност, спокойствие, достолепие и мъжественост в един перфектен баланс на свежест, примесена с чистота, мъжественост, улегналост, но и собствен стил и характер. Също така и Мосю на Живанши известен още като Джентълмен, малко по-късният Антей на Шанел. Старите класики на Герлен - Абит Руж и другите. Старите неща на Ермес /Хермес/ Дори Олд Спайс и Табак, които са си по принцип афтър шейви.
Това е и времето, когато както и тютюните мъжките парфюми не са чак толкова много, не са ширпотреба и са класика, направено с много финес, усет и майсторство.
СЕга всеки се стреми да сложи някакви треви уж тютюни или води уж парфююми в шаренка опаковка и ако може да ги продава един сезон, а после идва ред на следващите с малка разлика.
А някои правят неща от 1792, 1815 или 1898 и продължава да им се получава.
Да сме живи и здрави.
