Хъм, превръщам се в искрен фен на Самуил Гавит /Гейвит или Гоуит или Гоит? - Жоро, ти си преводачът, вземИ кажИ как се произнася това нещо, дявол го взел?!/
Преди времебях чел из някакви немски форуми за лули, че лулистите са най-примерните и изрядни тютюнджии... просто защото винаги си носят пепелника /разбирай лулата/ с тях. Това между другото.
Другото, което ми направи впечатление, е едно мнение за това що е добър тютюн - макар то да се отнася главно за ароматиците, но мисля, че може да се приложи и към всички други в известна или до голяма степен. А именно: че хубавият тютюн има аромат, какъвто е мирисът му в незапалено състояние в кутийката...на пръв поглед звучи доста глупаво, но съм сигурен, че почти на всекиго му се случвало да отвори кутия с тютюн да вдъхне аромата и да си каже "о, колко хубаво мирише", но после като го запали да се развият всякакви други аромати, но не и този, който първоначално е вдъхнал.
Е със фул вирджинията, както и с луизиана/сейнт джеймсиз флейките на Сам Г. ми се случи точно това: отваряш, вдъхваш и си казваш с възхищение "лелеее, супер ухае!" А после палиш и ароматът е точно същият. Просто възхитително. Просто възхитителен.
И друг път съм споменавал, че твърдо отбягвам чисти вирджинии именно заради неприятно за мен сладникавия аромат на нещо, което ми създава усещане за слама, сено, респективно някак за обор /но не и на тор, разбира се/. Както и заради спомена за цигари, каквито отдавна не мога да пуша.
Но понеже получих тютюни за подарък, а на подарен кон зъбите не се гледат, та реших да ги пробвам и съм повече от доволен. Сам вероятно никога нямаше да си ги купя.
След като жадно изпуших цялата малка кутийка от само 35 грама на Луизианата на Сам Г. преминах към фул вирджинията. Отваряйки кутията, забодох нос в нея, защото ме лъхна един уникален спомен - на неземния аромат от детството ми, когато преминавах покрай тютюневите складове и фабрики по улица Иван Вазов в Пловдив между Централна гара и Тримона. Един изискан, деликатен аромат на тютюн с един много фин оттенък на нещо средно между хубав чист и природен алкохол - отлежало бренди, отлежала в буре ароматна гроздова ракия, съчетан с изискан стар мъжки парфюм. Ароматът, който явно само тук в тези земи, които не са родни за тютюна, но са станали родни за ориенталските тютюни, се среща, но вече го няма в Пловдив. Аромат достолепен, фин - като за джентълмен, а не за закоравял пушач на фасове с жълти пръсти.
Необичайно флейките бяха нарязани изключително тънко и носеха характерните бели кристали по тях, за които съм чел, че са някакви естествени остатъци на естествените захари от тютюневите листа. Взех само една единствена флейка и я сгънах няколко пъти, после леко я "размотах", не я разтроших обаче, защото все пак изглеждаше влажна, не прекалено, но все пак влажна. Поставих я в една Савинели Рома билярд със средно голямо огнище и запалих. Обичайно както повечето тютюни на Сам Г. не гори особено добре и изисква често да се подпалва отново и отново, но когато димът се охлади, той доби точно описани по-горе изключителен и естествен аромат. Никакви нюанси на цигари, нито на сено. Просто хубав, чист тютюн. С някакъв едва доловим нюанс на алкохол. Чист алкохол.
Засега препоръчвам горещо.
